А СЛЕД КРИЗАТА, НАКЪДЕ …

Aвтор: Светла Василева

Накъде след Бойко, Станишев, Доган, Симеон?
Накъде след Наглите, Недосегаемите, Октоподите, Медузите, Сладурите, Терористите, Телефонистите, Кърлежите, Факирите, Лапачите, Регистраторите, etc.?
Накъде след “Агнешките главички”, “Орион”, “Монтерей”, “Олимп”, “Обръчите на Доган”, “Котараците”, “Хелиос”?
Накъде без пътна инфраструктура – с построени едва 200 км магистрали за 20 години и с по 1 000 жертви по пътищата ежегодно, с шосета надупчени като швейцарско сирене?
Накъде с новите “паметници” на безумието – военното НДК и ротондата пред централна гара в София, водното “огледало” на Кърджали, бетонните “градини” по Черноморието и в Банско?
Накъде с получени едва 660 млн. € от ЕС по оперативни програми от 2007 г до сега, под 10% от полагащите се на държавата, като само 205 млн. € от тях са стигнали до бизнеса …
Накъде да поеме едно от най-застаряващите населения на света, но пък с най-младите майки в Европа?
Накъде с около 1 млн. роми, сегрегирани, не знаещи социалните кодове, живеещи в наследствено възпроизвеждаща се бедност, превърнали статуса си на социално слаби в източник на доходи, не без помощта на държавата?
Накъде с образователна система произвеждаща повърхностни неграмотници, толерираща посредствените, но кротки зубрачи, безумно отегчителна за по-будните и стряскащо непонятна за нарастващия брой едва сричащи?
Накъде с беззъби и хванати в капана на зависимости медии, журналисти на повикване, пърхащи около победителите?
Накъде със закони, поправяни десетки пъти в угода на една или друга група граждани, според случая и според … плащането?
Накъде с назначени “елити”, безплодни, безидейни, без харизма, но пък послушни, предвидими и управляеми, които за 20 години успяха да наложат Диктатура на Посредствеността, да издигнат в култ Интересите – често лични, кланови, корпоративни, жертвайки и погазвайки Ценностите, както и всеки, който се опита да ги защитава, продали за по-малко от тридесет сребърника бъдещето на поколения българи?
Ако не знаем накъде сме тръгнали, нищо чудно да се окажем на място, на което не искаме да бъдем…
Днес Европа дебатира “Стратегия 2020”, съсредоточена в повишаване нива на заетост, увеличаване на инвестициите в изследователска и развойна дейност, вдигане нивата на образование, социално приобщаване и сближаване. Правят се модели за конкурентноспособност, базирани на знание, иновации и щадящо, отговорно и разумно използване на природните ресурси.
“Зелена икономика”, “бели работни места”, “дигитална Европа” – светът след 10 години ще е друг!
Ще съумеем ли да “скочим” във времето, наваксвайки пропуснатото или ще стоим все последни и в ъгъла?!!
С ниската си ефективност и високи нива на енергийна интензивност и зависимост.
С икономика без ясен профил.
С липса на високотехнологични производства.
Със смешните 7 патента, които поддържаме в чужбина (срещу 3 000 през 1989 г).
С последното ни място по ефективност на публичните разходи.
С около 500 000 неграмотни – пряко неграмотни или учили до 2 – 4 клас.
С деформиран трудов пазар и геноцидна пенсионна и социална система.
Знаем ли всъщност къде искаме да отидем след кризата?
Знаят ли политиците, които ни управляват?
Съмнявам се!
Аз не намирам нито приоритети, нито визия за бъдещето, нито последователност в намеренията, нито усилия за проактивност с перспектива поне десет години напред! А вие?

http://chara.blog.bg/