Кой уби прокурора Николай Колев и ямболската адвокатка

Покрай операция „Октопод“ изненадващо миналото възкръсна. Филчев излезе от укритие, зове за арест на Костов, отвращава се от „миризливия Наско“ и „смрадливия гном“ (б.р. Атанас Атанасов), сипе слова…

Покрай ареста пък на Алексей Петров куп люде героично си приписват заслуги със задна дата. Но назад във времето на пръсти се броят онези, които критикуваха прокуратурата, когато главният прокурор бе недосегаем. В ерата „Филчев“ само шепа журналисти застанаха откъм страната на истината, а единственият политик, който каза на глас онова, което сега „храбреците“ си приписват – бе Едвин Сугарев.

Едно обемисто открито писмо до ВСС през 2002 г. предизвика невиждан скандал, който мина границата на българските полета. Пред съдебния съвет Сугарев изложи шокиращи факти за манипулации и безобразия в прокуратурата – за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, за смъртта на прокурора Николай Колев, за натиска над прокурора Николай Джамбов, довел до самоубийството му, за рекет над плевенски бизнесмен от Алексей Петров, чиято жалба внесе във ВСС. И т. н., и т.н.

Тогава „синият“ ВСС поиска оставката на Филчев, протежиран за главен прокурор от времето на „синия“ кабинет на Костов. Филчев не я даде, естествено, а сините политиците гледаха сеир – все едно баталията не се случваше в държавата, която управляват.

Прокуратурата не посегна на ужасиите, с които Сугарев засипа съвета.

А той самият потъна в дела за клевета,
заведени от близкия до Филчев Алексей Петров. Едното, за думите му пред медиите: „Смятам, че поръчители на убийството на прокурора Николай Колев са г-н Филчев и евентуално Алексей Петров.“ И още: „Има връзка между Алексей Петров и убийството на ямболската адвокатка“, както и че „сръбската мафия е дала 3 млн. щ.д. на Алексей Петров, за да се предотврати изпълнението на съдебна поръчка от Холандия за екстрадирането на сърбина Сретен Йоцич“. Тези изявления Сугарев направи на 29 декември пред “Дарик” радио и БТВ, ден след убийството на прокурора Колев, с който се срещал многократно през 2002 г. Направи ги мигове след като бе разказал всичко чуто от убития Колев и в полицията, и в следствието. Пред всички бе заявил: „Това е политическо убийство, защото са засегнати интересите на главния прокурор.“

Както и че на последната му среща с Николай Колев, преди Коледа през 2002-ра, прокурорът доверил: „Може да се намери свидетел за убийството на ямболската адвокатка, който да потвърди, че в деня на убийството й Надежда Георгиева е очаквала Никола Филчев вечерта“

Другото дело срещу политика бе за отговор в интервю пред „Труд“, че плевенският бизнесмен Георги Цветанов е рекетиран и ограбен от Алексей Петров, а вместо да разследват Петров, в ареста са прибрали потърпевшия.

Показателен за атмосферата, в която се развиваха събитията тогава, е един от изводите на съдия Мирослава Тодорова по казаното от Сугарев за рекета над плевенския бизнесмен. „Дори свидетелят Георги Цветанов да бе отрекъл, че е автор на обясненията, това не означава, че изложените в тях факти не са достоверни. Защото, ако са верни твърденията за свързаност на служби на МВР и прокуратурата с престъпни групировки, Цветанов би могъл да изпитва основателен страх за здравето и живота си, тъй като източникът на неговата застрашеност произтича от самата държавна власт.“

Елитни адвокати сблъскаха шпаги по делата срещу Сугарев

– на страната на Алексей Петров застана бившият главен прокурор Иван Татарчев, а Даниела Доковска пое Сугарев.

По времето, когато главният прокурор бе между държавата и Бога, изходът им изглеждаше предизвестен. Не случайно ексглавният прокурор Иван Татарчев обичаше да казва:

„Над мен е само Господ!“

Но изненадващо Сугарев бе оневинен. И по двете дела. Да се чуди човек – откъде съдиите, две млади дами – Мирослава Тодорова и Весислава Иванова, намериха смелост да отхвърлят претенциите на Алексей Петров. И в двете решения има блестящи правни изводи за свободата да оповестиш възмутителни нрави и порядки. И двете бяха потвърдени от по-горните инстанции на съда.

Ако в МВР имаше кой да ги прочете, барем днес не биха подмятали, че за неудачите в борбата срещу престъпността е отговорен сал съдът.

Смъртта не прави хората различни от онова, което са били приживе. „Труд“ не веднъж е писал остри критични материали за прокурора Николай Колев. Но неговото убийство беше скандално, нагло и заметено. По възмутителен начин. Подобна е и сагата със смъртта на ямболската адвокатка.

Мотивите на съда по дело N 1183/03 срещу Сугарев за думите му, че в убийството на прокурора и адвокатка е замесен Филчев, евентуално и Петров, са многозначителни.

„Нито едно доказателство не оборва тезата, че покойният прокурор Николай Колев се е срещал и е разказвал на подсъдимия Сугарев различни обстоятелства, свързани с работата му.“ Освен това Сугарев многократно е акцентирал, че съобщава не свои, а версии на покойния Николай Колев.

Съдът определя като неуместна тезата на Татарчев, че поради гибелта на Колев авторството на неговите версии трябва да се приписват на Сугарев.

„Тъй като твърденията на подсъдимия не са оборени по предвидения ред, не може да се приеме, че той ще носи по условие отрицателни последици заради смъртта на автора им“, казва съдия Весислава Иванова. „Подсъдимият не е приписал убийство на Петров, защото е изказал предположение, че „вероятните поръчители са г-н Филчев и евентуално Алексей Петров“. Самият Сугарев е заявил, че за да се стигне до истината за тази версия, се „иска много сериозно разследване“!

Съдът казва също, че от израза: „Силната зависимост и връзката между главния прокурор и Алексей Петров е свързана с убийство на Георгиева“, не може да се определи за кое от двете лица се отнася свързването с убийството.

Сугарев е отговарял на въпросите на журналистите, „насочени към прозрачност и информиране на обществото за едно драстично убийство на прокурор“. Случаят е бил отразяван и от чужди медии, коментиран е на всички нива. Като политик Сугарев е целял да подпомогне следствието и е изпълнил своя граждански дълг заключава съдът. И го оправдава.

Големият въпрос е, защо, след като всички инстанции потвърждават, че Сугарев не е разгласявал позорни обстоятелства за Петров и сие, от МВР и обвинението спряха да задават най-важните въпроси: Щом Едвин е невинен, кой тогава е виновен?!

Каква е връзката на бившия главен прокурор Филчев с безобразията, които съдът инцидентно установява по делата за клевета?

В нормалните държави подобен случай щеше да е разследван издъно – та става дума за главния прокурор!

У нас, щом изтече мандатът на Филчев, кабинетът „Станишев“ предложи, а президентът Първанов го прати посланик в Казахстан.

Версията – по-добре надалеч, никак не се връзва с представите ни за порядък в правовата държава. Защото данъкоплатците платиха над 50 000 евро на съпругата на покойния прокурор, след като Страсбург осъди България за липсващото разследване на убийството му. А онова, което у нас храбро се премълчава, обяви Съдът в Страсбург:

„В България не е имало условия за ефективно разследване, включително и за присъда над главния прокурор. На практика главният прокурор е държал под контрол разследването за смъртта на Колев. А въпреки данните, че е замесен, те не са проверени…“

Потуленото минало винаги избухва неочаквано. След осъждането от Страсбург делото бе възобновено.

Очевидно този път прокуратурата е под обществен натиск. Е, време й да освети кои са добрите и лошите в тази безпрецедентна история.

Едвин Сугарев пред „Труд“ днес: Време е омърляната истина да излезе чиста

Седем години след съдебната си одисея Едвин Сугарев проговори пред „Труд“ за мрачните времена, които се надява повече да не се случват.

Делата, които ми заведе Алексей Петров, бяха непосредствено след убийството на Николай Колев, който беше поискал да бъде изслушан от ВСС като най-потърпевш от всички безобразия на Филчев.

ВСС отказа да го изслуша. Преди това, след като бях внесъл откритото си писмо до министър Станков, Филчев поиска да бъда подведен за набедяване. Но председателят на парламента Огнян Герджиков обясни, че след като писмото е адресирано до министъра, а не, примерно, до прокуратурата, няма набедяване.

Другите две дела се движеха с непозната за българското правораздаване бързина – за по-малко от година минаха и през трите инстанции.

Няколко дни преди Николай Колев да бъде убит на 28 декември 2002 г., аз се бях срещал с него. Имаше притеснен вид. Каза: „Очаквам Алексей да ми скочи“. Когато го убиха, именно заради този страх на Колев, аз се обадих лично на Бойко Борисов (б.р. – главен секретар в МВР) и на другия ден дадох показания в СДВР в присъствието на самия Борисов и на Илия Илиев, тогавашния шеф на СДВР, Ботьо Ботев, шефа на тежките убийства, и дузина полицаи (б.р. – Този факт е приет за достоверен от съда). Разказах абсолютно всичко, което знам за отношенията между Колев и Филчев, за това как прокурори подхвърлиха на Колев хероин, за да го арестуват, и пр.

Как реагира Бойко Борисов? Напълно адекватно. Той ме помоли да дам същите показания и пред националното следствие, което щеше да води делото за убийството. Направи няколко хипотези във връзка със самото убийство. А когато стана дума, че убитата ямболска адвокатка е имала интимни отношения с Филчев, той се обърна, мисля, към Ботьо Ботев, и попита: „Вярно ли е това?“. Той отговори: „Да“. След това с тяхна кола ме закараха до следствието и там дадох същите показания. А на излизане ме чакаха един куп медии. Пред тях разказах онова, което бях казал пред държавните органи. Включително и че Колев се страхуваше от Алексей Петров.

Защо се е страхувал?

Заради историята със Сретен Йосич, която той разследваше заедно с Владимир Димов, психолога на отряда на баретите. Който беше убит два дни по-късно.

Колев разследваше версията, че Сретен Йоцич може да бъде подменен в хода на прехвърлянето му от Софийския централен затвор в транспортния арест. Според Колев Алексей е разбрал някак си за неговото проучване. И бе уплашен.

(Б.р. Когато баретите с Филко Славов отиват в Софийски затвор и казват, че трябва да преместят Сретен Йоцич, директорът на затвора, Димитър Райчев, се усъмнил и нещата стигнали до министър Станков. „Имаше такъв случай, потвърди Станков пред „Труд“ вчера. – Шефът на затвора беше крайно притеснен, 24 часа не мръдна оттам. Затова снехме всички идентификационни белези на Йоцич така, че да не бъде подменен в хода на преместването. Както и да бъде изведен под конвой на затвора, а не с камионетката на баретите.“)

Аз никога не съм твърдял, че Филчев е убил Надежда Георгиева. Това твърдеше един от следователите, който разследваше убийството й. Той беше абсолютно убеден, че Филчев е прекият убиец.

Това беше Илия Илиев, първият следовател по делото, който умря пред кабинета на Борис Велчев в очакване на среща с него (б.р. трагедията се разигра на 30 март 2006 г.) Предполагам, че получи инфаркт от сърдечни вълнения, вероятно се е канел да сподели цялата тази мърлява история.

Помня, че той разказа това пред ВСС, поиска охрана, защото се чувствал застрашен. Никой не му я даде.

С него имах един продължителен разговор за най-различни подробности около убийството на Надежда Георгиева. Включително, че Филчев всеки ден го е викал и му е искал обяснения за делото. Внушавал му е, че трябва да обвини Колев за това убийство и пр.

Един път, когато Илиев бил при него, на Филчев се обадили, че последната съдебна инстанция е освободила Николай Колев от следствения арест, защото имал имунитет. Филчев изпаднал в истерия и поискал да смачка делото за убийството на адвокатката. Не ми изглеждаше да преувеличава. Не беше такъв човек.

Дали има шанс истината по това дело? Според мен има, защото в това убийство има свързващото звено между Филчев и Алексей Петров. Известно е, че Надежда Георгиева беше служител на Алексей до деня на убийството (б.р. това е отбелязано и от съда). Известно е, че тя е правила тайни записи на прокурори, с които е говорила, записвала е и самия Филчев, включително и когато му предоставила финансова помощ.

Всичко това е описано в една жалба на обвиняемата в този процес Димитрина Калайджиева, отправена до шефа на следствения отдел в тогавашната Върховна прокуратура. В нея обяснява как са я разпитвали в следствието, между впрочем от същия следовател, който се прочу с разпитите по убийството на Луканов, дето всъщност бе инквизирал свидетеля си ( б. р. има предвид Олег Янев). Казва, че след като е споменала името на Филчев, отношението към нея веднага се променило и тя е била драматично малтретирана във всякакво отношение… Притискали са я да признае, че тя е убила Надежда по лесбийски причини и т.н.

Тази жалба на Димитрина би трябвало и сега да е в касите на Министерството на правосъдието, аз я предадох на Станков. Тъй че, ако някой реши да обобщи тези стари обстоятелства, има надежда за истината. В крайна сметка всичките тези хора не са действали сами, имали са изпълнители, които биха могли да бъдат издирени да проговорят.

Случаят „Борилски“

През 2002 г. заедно с цялата документация внесох във ВСС и едно писмо от майката на убития в Париж Мартин Борилски. Тя обясняваше как делото е стопирано поради близките отношения на бащата на един от убийците – Желязков с Филчев. Филчев е от Варна. Така че естествено е имало близки отношения. Но казваше и нещо повече, че делото е изтеглено във ВКП и е скрито от Цеко Йорданов. Това писмо приложих като един от примерите за злоупотреба с власт от страна на Филчев.

Едва след натиск, упражнен лично от Никола Саркози, като вътрешен министър на Франция, делото се появява, но вече без някои от доказателствата.

Защо се захванах с това ли?

Самоубийството на прокурора Николай Джамбов бе причината. (Б.р. Джамбов се самоуби на 24 април 2000 г., оставяйки предсмъртно писмо от едно изречение: „Ако има съвест, Филчев да подаде оставка“.) От приятели разбрах неговата злощастна история, видя ми се изключително подла и гадна.

И си казах – ще работя аз по този случай. Трябва да кажа, че много хора не обичаха Филчев тогава. И бяха готови да споделят информация, но не и тя да излезе от тяхно име, беше опасно.

Аз лично не бих казал, че Николай Колев беше светец. Той обаче имаше много източници, много връзки, включително в подземния свят. Знаеше опасни неща.

Източник: Труд

(Записът от разговора се пази в редакцията на в-к Труд)

–––––=––––––

Още новини от Труд

Чистката за корумпирани висши чиновници не подмина и върховете на МВР. Вчера беше арестуван шефът на дирекция “Миграция” Стефан Христов. Белезниците щракнали на ръцете му при акция на служители от “Вътрешна сигурност”, ДАНС и националното следствие.

Близо месец и половина той бил дебнат от колегите си. Това било, защото Христов помагал на организирана престъпна група, която набирала чужденци, желаещи полулегално да живеят и работят в България, казаха от МВР. С фалшиви документи те влизали в България. После фиктивно се водели на определено работно място и по този начин получавали възможност да се сдобият със статут на временно или постоянно пребиваващи. След това някои от тях – предимно молдовци, украинци и хора от други бивши съветски републики, получавали и българско гражданство.

“Така, в качеството си на длъжностно лице и при изпълнение на служебните си задължения, той е превишил властта си с цел набавяне на лични облаги, вследствие на което са настъпили значителни вредни последици – противозаконно деяние по чл. 282, ал. 2 от НК”, казаха от МВР.

“Стефан Христов е имал петима съучастници. Много е вероятно в близките дни и те да бъдат арестувани”, разкриха пред “Труд” запознати със случая.

Разпитани са подчинени на шефа на “Миграция”, които са разказали, че той е издавал заповедите и е възлагал задачи, които не били в неговата компетентност.

Преди да бъде окован с белезници, полицейският шеф е бил подслушван. По неофициална информация той и хората му са си разделяли “хонорари” по 5 хиляди лева за всеки, на когото помагали да се сдобие впоследствие с българско гражданство.

Според магистрати престъпната схема е действала успешно над година и половина. В момента Христов е настанен в единична килия в Националното следствие.

“По случая има достатъчно събрани доказателства. Радва ме фактът, че съвместните усилия на прокуратурата, МВР, ДАНС и националното следствие дават резултати”, заяви пред “Труд” зам. градският прокурор на София Роман Василев, който ръководи акцията.

Ако вината на Стефан Христов бъде доказана в съда, той може да прекара зад решетките между 1 и 8 години.

“Действията ни ще бъдат безкомпромисни. Няма да има никаква толерантност към провинили се хора, независимо от техните постове. Това е начинът да си изчистим къщичката. В процеса на работата ще се установява съпричастност към действия на Христов и на други служители. Но все пак те са подчинени и тук е въпрос на изясняване дали той не им е възлагал несвойствени задачи, или те също са били част от цялата тази организация”, заяви вътрешният министър Цветан Цветанов.

Стефан Христов оглавява дирекцията от 2002 г. Преди да се прочуе като арестант, шефът на „Миграция“ в МВР се спрягаше покрай Специалния дом за временно настаняване на чужденци в Бусманци.
Адвокати неведнъж биеха тревога, че този приют всъщност е модерен затвор, чиито питомци търпят жестоко и унизително отношение – недопустимо съгласно конвенциите за изтезанията и правата на човека.
„Този дом е нов, изграден през май 2006 г. по европейски модел, също като центровете в Белгия, Холандия и Испания“, възразяваше г-н Христов. Той поясняваше, че в дома живеят 188 души от 51 националности и добавяше: „Храним ги отлично – точно както баретите във Врана.“

Шефът на бежанците пръснал 436 хил. лева за безобразен ремонт

Шефът на Държавната агенция за бежанците Светослав Мичев от вчера е обвиняем. Влиятелният чиновник ще отговаря пред закона за умишлена безстопанственост. Вчера той бе уволнен по настояване на министър-председателя Бойко Борисов.

Мичев ще усети меча на Темида заради грандиозни злоупотреби при ремонта на бежанския център в новозагорското село Баня. При продължилото два месеца и половина разследване станало ясно, че държавата е платила 436 хил. лв. за строително-монтажни дейности, а сградата е пред разпад. Помещенията, отредени за бежански център, приличат на декор от родния филмов шедьовър “Топло”. По изгнилите от влагата стени зеят дупки като от снаряди, а от тавана стърчат ръждясали железа. Тръбите на парното са се разпукали, а подът е наводнен.

Разпоредената от премиера Борисов проверка на инспектората на МС и МВР през изминалия уикенд показала, че ръководената от Мичев агенция е пръскала луди пари за оборудване, което никога не било монтирано. Магистратите установили, че са давани пари и за строителни материали, които са били доставяни само на хартия.

Назначена е експертиза, която има за цел да изясни каква е точната щета, която е претърпяла държавата. Засега нанесените вреди са за около 200 000 лв., но могат и да нараснат.

Според разследващите фирмите, спечелили обществената поръчка, са вложили в ремонта не повече от няколко хиляди лева. В момента магистратите проверяват дали въпросните компании са имали вземане-даване с досегашния началник на Държавната агенция за бежанците.

Как Мичев се опитва да потули аферата? На 13 декември 2007 г . той полага подписа си под приемно-предавателен протокол за ремонта на бежанския център. Месеци по-късно вътрешният одит на агенцията, изготвен от Бойчо Тошков, разкрил нередности при ремонта. Тошков е уволнен. Следва втори одит. Но само по документи. Разбрали за печалния финал на “обезглавения” си колега, този път служителите на Мичев са далеч по-предпазливи. И резултатите от проверката показват, че всичко около реновирането на центъра в Баня е тип-топ.

Разследващите разполагали с данни, че тогавашният премиер Сергей Станишев е бил информиран за безобразията при реконструкцията на центъра на бежанците. Но странно защо не е взел мерки, за да спре безобразието.

Досъдебното производство срещу Мичев е започнало в края на ноември, след като неговият заместник Красимир Косатев е сигнализирал МВР за скандалния ремонт. Вчера той за първи път е бил привикан за разпит по случая.

“По случая са събрани достатъчно доказателства. Светослав Мичев е подписвал всички протоколи от строително-монтажните работи на бежанския център в Баня”, заяви вчера пред “Труд” наблюдаващият разследването обвинител Андрей Андреев от спецзвеното към Софийската градска прокуратура.

Освен за скандалния ремонт, Светослав Мичев ще отговаря пред закона и за няколко телевизора, които не е имал право да купува.

Ивайло КРАЧУНОВ

Плаща 10 хиляди за свободата си

“Невинен съм, ремонтите не са били скъпи. А обвиненията срещу мен са несериозни.” Така лаконично председателят на Агенцията за бежанците Светослав Мичев вчера коментира повдигнатото му обвинение на излизане от Спецзвеното за борба с евроизмамите към Софийска градска прокуратура.

Уволненият чиновник пристигна в сградата на бул. “Мария Луиза” точно в 15 ч придружен от адвоката си Владимир Манолов. 40 минути по-късно стана ясно, че Мичев е официален клиент на прокуратурата, но ще спаси решетките с гаранция от 10 000 лв. “Г-н Мичев е привлечен за умишлена безстопанственост по чл 219, ал. 3 от НК”, обясни прокурор Андрей Андреев. Освен за извършения ремонт в регистрационния център в с. Баня, чиновникът отговарял и за неправомерно закупуване на телевизори по три фактури. “Мичев не е имал право на тази покупка, тъй като с постановление на Министерския съвет от 2009 г. е било забранено на всички държавни структури да изразходват средства заради финансовата криза – уточни прокурор Андреев. – А въпросните телевизори били купени за администрацията на агенцията.” Все още се проверява стойността на закупените телевизори и дали не са били взети на завишени суми.

Владимира ГЕОРГИЕВА

Чиновник краде милион, дава по малко и на шефа

Държавен служител е успял по незаконен начин да се сдобие с един милион лева. И започнал да дава всеки месец по 30 000 лева на шефа си, за да не бъде разкрит.

Случаят оповести пръв вчера вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. Той обаче отказа подробности, тъй като разследването е започнало вчера сутринта и може да му се попречи.

“Служителят е арестуван и дори в момента продължават разпитите му. Но вече имаме данни, които потвърждават, че началникът му е получавал от него тези пари. Началникът все още не е задържан”, каза Цветанов вчера по обед. МВР шефът уточни, че разкритията нямат нищо общо с проверките в агенцията по бежанците или други текущи разследвания като “Наглите” и “Октопод”.

Злоупотребата била в служба от финансовата сфера. Подробности за нея ще бъдат огласени най-рано днес, след като полицията установи точно колко души са замесени. От прокуратурата също отказаха коментар, докато тече разследването.

Според запознати почти сигурно ставало дума за далавера в данъчна или митническа служба, а замесените в нея не били от най-висшите ръководители.

Перем 4-5 млрд. лв. годишно

4-5 млрд. лв. годишно печели мафията у нас от контрабанда, трафик на хора, наркотици, ДДС измамии други престъпления. Голяма част от тези суми, заедно с потоците от престъпни капитали от Европа, се легализират у нас предимно в недвижими имоти, строителство, вливат се дори в политически проекти и за корупция по висшите етажи на властта. Това обобщиха вчера експерти от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). В същото време делата за пране на пари у нас са били от 1 до 4 между 2002 и 2005 г., като едва през миналата година са достигнали до 24.

“Сами МВР, ДАНС и прокуратурата не могат да се справят с прането на пари. Трябва да се включат всички контролни органи в държавата. А често констатираме, че те са абдикирали от функциите си”, каза вътрешният министър Цветан Цветанов. Той каза, че приема препоръките във всяко разследване да се проверява и къде са отивали парите на бандитите. От ЦИД са подготвили наръчник за полицаи, прокурори и следователи за разкриване на доходите от престъпления.

Европосланиците поздравиха премиера Борисов за “Октопод”

Поздравително писмо до премиера Бойко Борисов изпрати посланикът на Испания у нас Хорхе Фуентес от името на всичките си колеги от ЕС.

“Следим операция “Октопод” с голям интерес. Не искахме една важна и смела крачка да остане без реакция”, сподели вчера посланик Фуентес. Писмото е с неговия подпис, но текстът е съгласуван с всички европосланици.

Той гласи: “Желая като посланик на страната председател на ЕС да поздравя министър-председателя, правителството, силите за сигурност и Главна прокуратура за положителното развитие на борбата срещу организираната престъпност и корупцията, които напоследък имат добър резултат и глобален отзвук… Държавите членки и ЕС като цяло сътрудничат с България за укрепване на инструментите в борбата срещу организираната престъпност и корупцията и в механизма за сътрудничество и контрол, който доказа добрата си ефективност. Вярваме, че последните арести са добра стъпка в посоката на напредък, очертана в последния доклад на ЕК. За да се гарантира промяната, е необходима съдебна реформа и представените промени в НПК са основополагащи за постигане на тези цели.”

Посланик Фуентес подчерта, че операциите “Октопод” и “Наглите” са предимно български, а последният арестуван българин, част от група за отвличания в Испания, за който “Труд” съобщи, не е свързан с тези разследвания. Групата била разбита, след като испанските служби проследили телефонните разговори именно на българина В.П.М.

Михайлина ДИМИТРОВА