Две мнения за едно събитие

Коментарите на Едвин Сугарев и Сергей Станишев по един и същи въпрос. А вашето мнение?

Дезертьорската опозиция

Едвин Сугарев

Парламентът произведе поредния безпрецедентен куриоз в държавата: гласува бюджета за следващата година без дебат.

Което не се е случвало никога, откакто съществува българското Народно Събрание. Или поне във времената, в които България е била нормална държава.

Вероятно без дебати се е приемал бюджета по времето на Тодор Живков – но тогава не е имало и как да има дебати, понеже е нямало опозиция.

Сега има, но май от особен тип – опозиция, която си трае и си наляга парцалите, защото си знае какви ги е надробила в качеството си на досега управлявала партия. И опозиция, която си има други грижи – различни от сътворения с нейни усилия мизерен хал на държавата.

Няма как другояче да си обясним нейното дезертьорство при гласуването на този основен закон, дебатите върху който до голяма степен оправдават съществуването на парамента.

Същите дебати са и полето, в което всяка нормална опозиция разгръща своите критики към управляващото мнозинство – и разгръща алтернативния модел за разпределение на държавните харчове, който бе следвала, ако дойде на власт.

Нищо подобно не се случи вчера. Лявата страна на залата не отправи нито една забележка към “постната пица” на министър Дянков – и по най-глупавия възможен начин промълча най-рестриктивния бюджет от целия период на прехода.

Напразно председателката на НС на няколко пъти подканяше депутатите да се изкажат. Направи го единствено Иван Костов – с основателни бележки по отношение на идеята да бъдат правени периодични актуализации във връзка с конкрените икономически параметри и развитието на кризата.

Останалите депутати от мнозинството си мълчаха – и с основание, тъй като бюджета си е техен – и тяхната работа в случая е не да го хвалят, а да отговорят на критиките на опозицията: не случайно според парламентарната терминология бюджетът се защитава.

Но опозицията? Тя къде беше и какво правеше? Беше там и си мълчеше. При това и не всички бяха там. Липсваше не кой да е, а нейният лидер Сергей Станишев.

Оказа се, че бил в кабинета на парламентарната група. След което – вместо да влезе в залата и да формулира основната критична парадигма на опозицията, той предпочете да даде брифинг на медиите, обяснявайки  позорното мълчание на колегите си с обикновено недоразумение.

„Няма смисъл да дебатираме” – заяви той. “Никога не е имало случай при обсъждане на бюджет представителите на управляващото мнозинство да не защитят това, което те предлагат. Ние добре разбирахме какво се готви и затова изчаквахме да видим има ли становища, мнения на хора от мнозинството, за да видим има ли смисъл да дебатираме. Но дебат с тази коалиция не е възможен“.

Аргуменътът е абсурден – тъй като становището на управляващите беше изложено – при това в течение на часове – от изказванията на премиера, финансовия министър и председателите на парламентарните комисии.

И не те – а опозицията имаше думата след тези изказвания – за да атакува философията и конкретните параметри на бюджета, а функциите на депутатите от мнозинството бяха да го защитят от тези критики.

След като не го направиха, не би трябвало да имат и моралното право да критикуват държавната политика с всички нейни дефицити в течение на следващата година – тъй като тя се основава на същия този бюджет.

Вероятно не трябва да се чудим на това наистина абсурдно дезертьорство – очевидно на социалистите просто не им пука доколко е постна пицата, сервирана от финансовия министър, както и доколко гладни ще останат здравеопазването, образованието и други сектори от обществения живот.

Тяхното безхаберие не е с днешната дата – те цели четири години доказваха колко не им пука за подобни неща. В крайна сметка те замесваха тестото за днешната постна пица; техните разгулни харчове на ужким спастрените  бюджетни излишъци ни докараха днешните недоимъци.

Освен това си имат други, по-належащи грижи. Кой ще влезе и кой няма да влезе в политбюрото им; ще успеят ли да вменят АЕЦ Белене като патриотичен дълг на нацията и на Бойко Борисов – въпреки съпротивата на същия този финансов министър; къде да дянат зайците, които периодично изкачат от широките фокуснически ръкави на ДАНС.

И най-вече основния дерт – как да отърват кожите. как да се измъкнат сухи от поредния пир по време на чума, който си устроиха – тук и за наша сметка.

www.svobodata.com

17 ноември отвя парламентаризма

Сергей СТАНИШЕВ

“17 ноември”. Не, не става дума за известната гръцка терористична групировка, чието име е свързано с деня на падането на фашистката хунта в южната ни съседка. Става дума за дата в календара, по-точно за дата от 2009 година. Запомнете я. Може пък да има нещо общо.

На този ден се случи нещо невиждано в съвременната българска и европейска демократична история. Управляващата партия се отказа от дебат по основния закон на държавата за следващата година – Бюджет 2010. Шокът сред медиите, живи свидетели на бурни и ожесточени дискусии всяка есен, бе небивал.

Та дори и по времето преди 10 ноември имаше дискусия за бюджета… Дори и при учителя Иван Костов! Сред мнозинството – еуфория и бурни аплодисменти! И този закон е отметнат! Рапорт даден – рапорт приет!

Всъщност този фарс е логичен завършек на една тенденция, развиваща се вече четири месеца. Народното събрание в нашата парламентарна република вече е просто придатък за узаконяване на решенията на правителството. Или по-точно на указанията на г-н Бойко Борисов.

Станахме свидетели как очевидно бяха разменили папките с изказвания на премиера и министъра на финансите. Очевидно и те като мен зле ги разнасят.

Докато първият старателно сричаше доклад с финансова обосновка на бюджета, другият за няколко минути направи политическо изказване и провъзгласи, че това е най-добрият бюджет в целия Европейски съюз.

Не спомена как ще защити българите от ударите на кризата, как ще гарантира работните места, доходите, здравните услуги. Ако си мислите, че това е работата на финансовия министър, се лъжете. Просто повтори, че бюджетът е малък заради “прахосването” на предишното правителство. Това е. И досега не разбрахме в какво се изразява прахосването, като изкараха тези месеци с нашия бюджет без актуализация. За сметка на това успяха само за седмици да “актуализират” няколко пъти собствения си бюджет! Заради “технически грешки”.

Няма нужда министрите да защитават секторни политики. Няма необходимост храбрите воини от ГЕРБ да го бранят. Не са за това в парламента. Друга е мисията им. Да натискат копчета най-вече. Или да спретнат някоя комисия за разследване на “престъпленията” на предишните лоши. Или да ги заклеймят в някоя патетична декларация. Ако случайно някой от опозицията има нахалството да противоречи за нещо – да тропат по банките и да дюдюкат. Както се случи и в този паметен ден.

Нищо че председателят на парламента наруши правилника на Народното събрание, като подложи на гласуване бюджета при записали се за изказване депутати. Трябва да се спазват инструкциите на вожда! Иначе някой може да изпадне извън борда, нали.

Не е учудващо желанието на ГЕРБ да избяга от тази дискусия. Няма как да обяснят, че това, което гласуват, няма нищо общо – ама нищо общо, с това, което обещаваха преди изборите. Затова и при обсъждането в комисиите коментарите на депутатите от новата управляваща коалиция се свеждаха до едно – “това е бюджетът, нищо не може да се пипа”.

Мисля си, че ако левицата бе предложила да се гласува направо и на второ четене, щяха да го приемат с радост. В този парламент дебатите са излишни. Развалят рахатлъка на управляващите и им губят времето да ръководят чистките в администрацията и да коват още и още лобистки закони. Че нали трябва да се отблагодаряват на спонсорите и да си развиват бизнеса. Нали са все богати, успели хора, символи на българския преход.Кой с ловно стопанство, кой със строителна или охранителна фирма, кой с банка, кой с нотариална кантора. И така по цялата верига – от производството, през обслужването до нотариалното оформяне на сделките.

Всъщност логичен е въпросът – а трябва ли ни бюджет изобщо? Г-н Дянков бе заявил по едно време, че ще прави бюджет на тримесечие, защото била несигурна икономическата среда! А премиерът каза на медиците, изпаднали в потрес от безумното орязване на здравеопазването, да харчат колкото им трябва. Пък към лятото ще се оправим! Тъй де, нали нашето национално съкровище – финансовият министър, обяви, че след 1 април 2010 г. кризата ще приключи. Но данъкоплатците, от чиито пари се издържа парламентът, имат право да знаят какво да очакват от този парламент и това управление.

Тук ще си позволя да споделя само някои от моите наблюдения и прогнози:

1. Това, което ще ни се случи, е продукт на новата управляваща коалиция в състав – ГЕРБ, “Атака”, “Синята коалиция” и РЗС. Коалиция, защото по европейските демократични правила тези, които подкрепят един бюджет, са част от управлението.

2. През последните месеци и седмици се изговори много за “лошото наследство” и че пари за следващата година няма, защото били похарчени, откраднати и прочие глупости. Нека да е ясно, че бюджетът за всяка година се формира наново. С нула приходи и нула разходи. Бюджетът е функция на ефективността на действащото правителство. От 1 януари 2010 г. вече няма “лошо наследство”, вероятно няма и корупция, ако се вярва на управляващите. Вече за всичко отговаря само новата коалиция.

3. Бюджетът е измамен, защото се основава върху неверни прогнози за икономиката и приходната част. За да се сбъдне прогнозата за номинален брутен вътрешен продукт (БВП) за 2009 г. в размер на 63 710 млн. лв., икономиката следва да се свие с над 15% за четвъртото тримесечие спрямо същото тримесечие на 2008 г. Което е абсолютно невярно. Оттук и изводът, че БВП за следващата 2010 г. е подценен с около 2-2,2 млрд. лева. Най-вероятно БВП за следващата година ще се ориентира около 65,5-66 млрд. лв. Това води до подценяване на приходите и разходите с около 700-800 млн. лв. за 2010 г.

Нещо повече. Г-н Дянков даде много уверения, че в резултат на усилията за спиране на контрабандата ще се осигурят 2 млрд. повече приходи. По неговите думи още 800 млн. лв. трябва да се влеят в хазната от кабела между НАП и Митниците. Следователно би трябвало в бюджета да са заложени близо 3,6 млрд. лв. повече постъпления в хазната! Няма ги!

4. Бюджетът предвижда продължаване на икономическия спад. Не е учудващо. Единствената сериозна мярка за бизнеса е намаляването на осигурителната тежест с 2 %. Това ще отвори дупка от 400 млн. лв. в хазната. Но няма страшно – тя ще се запълни от хората. Нали затова са данъкоплатци! Да плащат.

Драстично ще нараснат акцизите за цигари и горива за стопански нужди, което ще рефлектира върху цените. За разлика от повечето европейски държави нашето правителството се отказва от масирани публични инвестиции като инструмент за стимулиране на икономиката. По същество политиката на управляващите няма да ограничи, а ще задълбочава кризата. Заради обещанието за балансиран бюджет И за жалост най-вече заради некомпетентност.

5. Е, ще въздъхне средният българин, може да сме без работа, но пък МВФ и Световната банка ще ни похвалят за разумна фискална политика! Уви! И това вероятно няма да се сбъдне. И обещанието за балансиран бюджет е вече забравено. Планиран е дефицит от 0,7 % от БВП или на популярния правителствен жаргон – дупка от 450 млн. лв. С “решението” от последния момент за още 450 млн. лв. за здраве дефицитът ще достигне 1,4 % от БВП! Но и това не е всичко. В бюджета е залегнала възможността за неограничено разрастване на бюджетната дупка. Не забравяйте, че нашият премиер е щедър на обещания. А министрите – ами те трябва само да отговарят на копчетата от телефона му и да дават парите!

6. Бюджетът има приоритети! Цели пет – социални дейности, здравеопазване, образование, екология, инфраструктура. Само че, когато нещо е обявено за приоритет, а парите са по-малко, какво ни топли? Какво да кажат управляващите на десетките хиляди българи, губещи работата си, щом политиката по заетостта се орязва от 190 млн. през “лошата” 2009 г. на 65 млн. лв.? Държавата пести. Нали и премиерът лично ще вари кафе на Ангела Меркел! Пести човекът. А хеликоптерите за разходки ги плащаме ние…

7. Забравете за по-високи доходи! Онова от предизборната програма на ГЕРБ беше шега. Заплатите са замразени. Обещаното увеличение на пенсиите на хората над 75 г. от 1 януари няма да го има. Обещаното увеличение на размера на вдовишката пенсия от 20% на 25% от 1 януари няма да го има.

Министрите на финансите и здравеопазването обявиха в деня на гласуването на бюджета, че са подписали меморандум за още 450 млн. лв. за здравеопазване. Слава богу! Само часове преди това премиерът пък заяви, че всяко отклонение от параметрите на бюджета е опасно. Какво става?! Знаех си, че не ни трябва бюджет! Та нали е закон и трябва да се спазва.

Накрая ще се окаже, че не само орязването на парите за майките студентки, майките на близнаци, а и цялото упражнение на правителството, наречено бюджет 2010, е една “техническа грешка”.

*Статията публикуваме със съкращения. Заглавието е на редакцията на в-к Труд.
www.trud.bg