Бившият премиер на Великобритания Маргарет Тачър е починала на 87-годишна възраст.
„С голяма тъга Марк и Керъл Тачър обявяват, че тяхната майка – баронеса Тачър, тази сутрин почина спокойно след инфаркт“, съобщи говорителят й Лорд Бел в понеделник, 8 април.
Тачър страдаше от болестта на Алцхаймер, през последните години претърпя и няколко инсулта и нямаше публични прояви.
Бъкингамският дворец разпространи изявление от името на британската кралица Елизабет ІІ, която изразява „дълбоката си скръб“ от новината за кончината на Маргарет Тачър. Премиерът Дейвид Камерън заяви от своя страна: „Загубихме един велик лидер, велик министър-председател и велик британец“.
Тя бе първата жена премиер на Великобритания. Става лидер на консерваторите през 1975 година и печели изборите през 1979, 1983 и 1987 година.
Желязната лейди бе министър-председател от Консервативната партия в периода от 1979 до 1990 година и стана символ за безкомпромисно дясно управление.
Тя проведе болезнени реформи, тотална приватизация и други стъпки за намаляването на ролята на държавата и синдикатите в икономиката.
Тачър приватизира най-големите държавни фирми в Англия – British Telecom, British Petroleum (BP), British Airways и други, като срещна острата съпротива на синдикатите. Сред непопулярните мерки, които предприема по време на управлението си, са и намалението на социалните помощи и затваряне на губещи мини.
Тачър обаче успява да намали значително безработицата и да доведе до значителен ръст британската икономика, но заради непопулярните си решения все още не се приема еднозначно от британците.
Тя ще бъде запомнена с това, че поведе страната към война с Аржентина заради Фолкландските острови през 1982 година.
Тачър бе наречена Желязната лейди от съветската пропаганда, като това прозвище бе разпространено в цял свят чрез Радио Москва. Тя от своя страна остана в историята и с репликата „My job is to stop Britain going red“.
„Само шепа политици, управлявали в мирно време, могат да твърдят, че са променили света. Маргарет Тачър, която почина тази сутрин, е сред тях“, написа в онлайн изданието си сп. „Икономист“. „Тя трансформира не само собствената си Консервативна партия, но цялата британска политика. Нейният ентусиазъм за приватизация даде начало на глобална революция, а волята й да се изправи срещу тиранизма помогна да се сложи край на Съветския съюз“.
„Уинстън Чърчил спечели войната, но никога не създаде „изъм“. Същността на Тачъризма беше да се противопоставя на статуквото и да залага на свободата – странно, доколкото като почти вманиачена на тема контрол, Тачър бе по някакъв начин въплъщение на консерватизма. Тя мислеше, че нациите могат да станат велики само ако отделните хора са свободни. Нейната битка имаше тема: правото на индивидите да управляват своя собствен живот възможно най-свободно от микроменджмънта на държавата“, пише „Икономист“.
Източник: Мediapool
М.Тачър: „Българите обучават великолепни техници, но рядко експериментират“ (Желязната лейди в интервю пред радио “Лондон”)
.
РАДИО “ЛОНДОН” – 2 октомври, 1971 г.
На нашия първи въпрос, че мнозина във Великобритания смятат, че образователната система в България е на високо ниво и дали тя споделя това гледище, г-жа Тачър отговори:
– Това е вярно и положително, образователната система все повече се подобрява. Разбира се, съществуват известни различия с нашата образователна система. Така например възрастта за започване на училище в България е по-голяма от нашата. Във Великобритания децата започват училище по-рано. От друга страна, в България има повече забавачници, отколкото у нас. Една от интересните разлики е, че в България има по-голям избор при образованието, отколкото очаквах. Те имат великолепни технически училища, в които учениците започват да учат на 14-годишна, а понякога и на 15-годишна възраст. Те прилагат система, която почива на стопанските нужди на страната, за обучаване на великолепни техници. Може да се каже, че образованието в България е много добро и се подобрява прогресивно.
Следващият наш въпрос бе: Г-жа Тачър, от това, което видяхте в България, смятате ли, че има нещо, което ние можем да приложим?
– Разбира се. И в двете наши страни все повече и повече младежи и девойки завършват училище, а в същото време се явяват все повече кандидати за сравнително по-малко места за висшисти. При нас процентът за висше образование е по-висок, докато при тях не е така. Университетите, знаете, са древни институции. В момента българите съсредоточават своето внимание върху висшето образование за стопански нужди. В същото време чрез системата за висше образование в България се обучават все повече и повече учители с цел да се повдигне общото ниво на образованието.
Има и някои различия, като например учебната програма, която в България се определя изцяло от правителството. А както знаете, тук, във Великобритания, държавата няма никакво участие. Те също като нас са загрижени за намиране на най-добрите начини за обучаване на учителите. Така че има много сходни точки между нас.
Нашият следващ въпрос бе: Смятате ли, че органите, които се занимават с образование в България, могат да научат нещо от нас?
– По мое мнение възрастта за започване на училище у нас може да се приложи в България. Аз смятам също, че те могат да научат твърде много от нашите методи на преподаване относно напредването на отделните ученици. За нашия начин на мислене учението в България е твърде общо, може би прекомерно общо, и следователно човек се запитва дали учениците се възпитават достатъчно, за да могат да предприемат лична инициатива. В това направление те могат да се поучат доста много от нас. Освен това ние правим повече експерименти. Ние се мъчим всякога да внесем нещо ново. И аз мисля, че българските просветни власти ще могат да се възползват от някои наши добри резултати.
По-нататък запитахме г-жа Тачър дали в резултат от нейното посещение в България очаква създаване на по-тясно сътрудничество в областта на образованието.
– Аз ще следя най-живо развоя на образованието в България и се надявам, че те ще правят същото. Надявам се също в близко бъдеще да увеличим улесненията на учителите по английски език в България, както и улесненията за опреснителните курсове. Тук мога да кажа, че в България има много добри училища за изучаване на аглийски език. Те са великолепни.