2017-та започна с избори, в които ни обясниха, че демокрацията ни отнема много, а на президента му назначиха Огнян Герджиков за служебен премиер. Нямаше никаква ревизия на управлението на ГЕРБ, което остави съмнение за съглашение, омерта за мълчание и съответно ГЕРБ отново спечелиха изборите. Ако пред обществото бяха добре огласени поне 10% от безобразията им, то може би бихме имали различни резултати.
Последва ЦУМ-гейт, от който разбрахме, че Цацаров играе политически, и че на бизнесмени се намеква да не финансират и не се занимават с политически проекти, които желаят промяна в прокуратурата, която у нас е цацаратура. “Имате такъв хубав бизнес, защо ви е нужно?!” – трябва да стои като надпис над вратата на главния прокурор.

Доналд Тръмп представи новата Стратегия за национална сигурност на САЩ. Той е първият президент досега, който я представя лично. Документът е рязък завой от досегашната традиционна и дългогодишна американска политика: реабилитира националната държава, погребва глобализма, дефинира света като поле на различни съперничества (включително и с близки по дух държави), възкресява открито и пред обществото реалполитиката, обръща поглед навътре към страната и нейните граждани.

В сайта на Президентството е качена информация за проведена първа среща на Обществен съвет за българите в чужбина към вицепрезидента Илияна Йотова. Ако се съди по снимката, приложена към публикацията, в този Обществен съвет участват зам.-председателят на ДАБЧ Димитър Владимиров, историците проф. Искра Баева и проф. Пламен Петков, доц. Ана Кочева от Института за български език, политологът Харалан Александров, журналистката Райна Манджукова, актьорът Руслан Мъйнов и други лица, не всички от които можем да разпознаем точно кои са – имената на членовете на съвета не са посочени в публикацията. Проф. Пламен Павлов и водещата на “Облаче ле бяло” Райна Манджукова са бивши председатели на ДАБЧ. Руслан Мъйнов, както и г-жа Манджукова, са бесарабски българи.

Ако нещата продължат, както са сега, каквито и обективни проблеми на има, хората ще си казват, че просто трябва да дадат пари на този или на онзи, че този или онзи пък ще даде част от тези пари на трети или четвърти, който е държавен служител или близък до властта, и че няма първи начин да подаде човек заявление за български произход, да се вреди преди това за входящ номер, да докаже този български произход и да получи после удостоверение за произход и българско гражданство. Или ако има такъв, той трае не месец за едното и година за второто, а няколко месеца или година за първото, и няколко години за второто, като не е и сигурно, че ще ги получи.

Внимателният прочит на чл. 40 и 41 на Лозанския договор обаче показва, че в него се говори за правото на малцинствата „да използват собствения си език“ и, че „в началните училища обучението на децата трябва да се осъществява… посредством техния собствен език“. Там никъде не се визира турския език. Разликата между собствен, т.е. майчин език, и турски, е очевидна, но Гърция, Турция, а по непонятни причини и България, си затварят очите пред този факт.

В действителност проявите в България са по-малко на брой дори и от записаното жалко число.
Защото в него са включени и такива, които и с най-голямо въображение не могат да се нарекат политически мероприятия на ЕС и неговите органи. Например такова е посещението на журналисти в София на 10 януари, няколко семинара – например този на тема „Превенция за употребата на допинг във фитнесклубовете” (на 25 януари), събитието на ДАНС на 1 февруари, няколко конференция, които не са под егидата на ЕС.
Само един пример – родното Министерство на икономиката прави такъв форум с финансиране и донорство на „Солвей-Соди” (2 февруари), обаче го включва в европрограмата ни. Има разни събития като „европейски форум университети-бизнес”, международно туристическо изложение „Ваканция и Спа” и т.н

Министър на образованието и науката Красимир Вълчев излезе с фициалната позиция на МОН в подкрепа на Петицията на Асоциацията на българските училища в чужбива за статута на българския и други т.нар. малки езици, внесена в Европарламента. Както и последващите стъпки със съдействието на Министерството на външните работи, за преразглеждане на двустранните отношения по въпросите на образованието в страните членки на Европейския съюз.
Позицията на министър Красимир Вълчев е изразена в писмо до д-р Ирина Владикова, председател на АБУЧ, изпратено днес, 8 декември 2017 г.

Първото СДС приключи своя живот през лятото на 1991 г. От дистанцията на времето се вижда, че с незначителна езикова редакция „онова” СДС е постигнало целите си.
След това дойдоха „други” седесета, одесета, десебета, онесета, бесепета, депесета, резесета и пр. сета. Всяко със своите отговорни лица.
Те са обещавали и поемали ангажименти… Но не от името на „първото” СДС.
Искам да кажа простичко нещо: политическите дейци са отговорни за ангажиментите, които ТЕ поемат, а не за ангажиментите и изпълненията на други. Всеки с отговорностите си!

Съединените щати няма да бъдат част от Глобалния пакт за бежанците на Организацията на обединените нации (ООН), чието одобрение е планирано за следващата година, съобщиха от Постоянната мисия на САЩ в международната организация.
Като припомня, че участието на Вашингтон в този проект започва през 2016 г. в рамките на администрацията на Барак Обама, американската мисия обясни, че декларацията от Ню Йорк, приета на 19 септември 2016 г., “съдържа множество разпоредби в противоречие с политиката на САЩ по въпросите на имиграцията и бежанците и с принципите на администрацията на Тръмп относно имиграцията, заради които президентът на САЩ реши, че страната му ще приключи с участието си в проекта”.

Костадинов припомня, че “Възраждане” е дарявала субсидията си, за разлика от парламентарно представените партии, че прави безплатни учебни помагала за български деца в страната и зад граница, че партията още от самото начало е заявила, че е против бюджетните субсиидии за партиите или за техен минимален размер от 1 лв. За което гласуваха и над 3 милиона български избиратели на референдума за промяна на избирателната система и за партийните субсидии, което решение на суверена парламентът не пожела да превърне в закон. Костадинов подчертава и това, че в Бюджетната комисия и управляващи, и парламентарна опозиция са подкрепили това решение.

Ще добавим накрая, че за да тръгне тази идея, да намери своя адекватна форма на осъществяване, и изпълнителната, и законодателната власти трябва най-накрая да разберат, че организациите и медиите на българите зад граница са спефична мрежа, опасваща различни страни и континенти, в които живее вече една значителна част от българския народ. И тяхната роля за съхраняването на идентичността, езика, връзката с Родината, и без правителствени програми с мерки, които не се изпълняват или са написани така, че изискват априори промени в законодателството, ще продължи. Но жалко за такава държава, която още не е разбрала, че за такава значителна спрямо населението в страната емиграция и историческа диаспора, трябват не партийни боричкания и пазарлъци тип “Аз на тебе, ти на мене”, незаинтересованост, търсене на причини нищо да не се случи – с което повечето управленци се справят добре. Трябва компетентност, ангажираност, политическа воля не на думи, а на дела, и съвсем друг вид държавна политика.