На заседанието, освен представителите на МВнР – Димитър Арнаудов (директор на дирекция “Консулски отношения) и Париса Попниколова (директор на дирекция „Двустранно европейско сътрудничество“), присъстваше като гост и бившият български посланик в Прага доц. Здравко Попов.
На заседанието бе предложено и прието да бъде създадена подкомисия към Комисията по политиките за българите в чужбина, с представители от всички парламентарни групи. Тази подкомисия да отиде на място в Прага, да се срещне с представители на общността, с всички организации, имащи отношение към проблема с Българския дом, след което да излезе с решение относно този дългогодишен проблем.

Основен акцент в разговорите бяха въпросите на образованието и обучението на български език и въпросите на малцинствените медии. Чуха се и остри критики по адрес на в. „Ново Братство“, който е орган на Националния съвет на българското национално малцинство, за селективно и едностранчиво информиране. В течение на дискусията бяха споменати и всички други проблеми, които застрашават живота на българското малцинство в Западните покрайнини. Журналистът на „ИНФОКОДАЛ“ Радоман Ирич се включи в дискусията и с официални данни и цифри показа драматично лошото положение на Босилеградска община, както и проблемите на медиите да представят тези проблеми в публичното пространство.
Посланик Влайков реагира на сконфузените опити на редактора на „Ново Братство“ г-н Мила Васов да защити сегашната концепция на вестника и практиката да се разделя малцинството по модела на „тия от Босилеград“ и „ония от Цариброд“. Председателят на Комисията Кристиан Вигенин обобщи изказванията и подчерта, че Сърбия също трябва да извърви своя път до членството на Сърбия в ЕС. Той изрази загриженост от обезлюдващите процеси, които са обхванали Босилеград и Цариброд, като подчерта необходимостта не само частния бизнес, но и държавата България да се ангажира за да се задвижи отново спрялата икономика в този район.

Що се отнася до здравнонеосигурените български граждани, които са около 719 хил., според данните на НАП, изнесени от здравния министър, от тях 233 хиляди са безработни. (Тук не е зле да се напомни, че безработните в България, нищо, че са безработни, се водят, че имат регулярни доходи всеки месец и дължат за тях здравни осигуровки, заедно с лихвите, за 5 години назад. Даже си има формуляр в НАП за безработни, според който те на практика “имат” регулярни доходи всеки месец и всяка година, и просто не са си платили вноски от тях.)
От тези 233 хиляди безработни, според данните на НАП, безбработните без право на обезщетение, които не са осигурени от фонд „Безработица”, са 159 хиляди; а безработните, получаващи обезщетение от фонд „Безработица” за определен период от време, които дължат здравни вноски за своя сметка през останалия период на годината, са 74 хиляди.

По време на срещата Екатерина Захариева повдигна въпроса за 6-годишното българско момиченце, което остана пълен сирак, след като на 12 февруари т.г. двамата й родители бяха убити в дома им в Кейптаун. Молбата на българската страна е българските паспорти на детето и на доведения му 27-годишен брат да бъдат върнати и на момиченцето да бъде разрешено да отпътува за родината, където да бъде приютено при роднините. Към момента момиченцето е настанено в близко на майка й семейство и е под наблюдението на социален работник, докато чака решение на южноафрикански съд по дело за попечителство.
В РЮА живеят между 25 000 и 30 000 българи, главно в Йоханесбург, Претория, Кейптаун и Дърбан. В страната има три български организации – на общностите в Претория и Йоханесбург, в Кейптаун и в Дърбан.

На срещата Илияна Йотова говори за това, че различни български институции имат отношение към българите зад граница, но техните усилия не са добре синхронизирани. Споменавайки Националната стратегия за българските граждани и българските исторически общности по света, приета през 2014 г., г-жа Йотова я определя като добра, но остаряла. Споменава за Обществените съвети към българските посолства и консулства, и за Националния съвет на българите зад граница, за които нашето издание е писало много. (Тези структури така и не бяха създадени, а бяха в някакъв смисъл най-важното в тази Стратегия – т.е. да има изборно институционално представително – на национално и на местно ниво, на българските общности зад граница.)

Над половин милион души се очаква да участват днес в мащабен национален протест срещу нападенията с огнестрелно оръжие в САЩ, предаде Би Би Си. Ученици от почти 3000 училища във Вашингтон и региона ще се включат в марша до Белия дом и Капитолия, за да призоват за промени в законите за притежание на оръжие. Подобни демонстрации ще се проведат и в други градове на страната. Те ще запазят мълчание в продължение на точно 17 минути в знак на съпричастност със 17-те жертви на стрелбата в гимназията в Паркланд в средата на февруари.

Забележително е, че тази инициатива на една неправителствена организация, създадена от български емигранти – каквато е Асоциацията на българските училища в чужбина, стигна, след много усилия, до сърцето на европейската администрация в Брюксел и до най-високи политически нива в ЕС. Така каузата не само на българския език, но и на всички други национални езици на страните членки, които не са широки разпространени, а се говорят най-вече само в съответните страни, бе изнесена на общоевропейско ниво от български емигранти, които с много компетентност, упоритост, такт и последователност успяха да увлекат и български евродепутати за тази кауза, и други представители на българската държава, а накрая и самата Европейска комисия.

Защо мегалоцентризмът преобладава в отношенията на Брюксел със София? Има ли, както в “Произход на видовете” на Дарвин, реципрочен алтруизъм в “произход на европейските общества”? Колко позитивно реципрочни хора има на глава от населението във всяка от страните в ЕС? Кое доминира – политическият и финансов егоизъм или равноправното сътрудничество и разбирателство? След като България, като член на ЕС, има правото да не бъде унижавана (дерогация; от англ. derogation) да приема централизирани решения, които накърняват нейното достойнство и интереси, защо „централата“ пресира нашите политици и манипулира обществото ни? Например, да ратифицираме Истанбулската конвеция на Съвета на Европа. И още, на планираната за 26 март 2018 г. среща между лидерите на ЕС, България и Турция във Варна, българският лидер ще поиска ли от ЕС милиарди евро*, за ограничаване на българската емигрантска вълна на Запад (около три милиона бежанци по време на преходната демокрация)? Както този същият съюз дава на Турция за потенциалната бежанска вълна от юг** (около три милиона и половина сирийски бежанци).

Петицията на Асоциацията на българските училища в чужбина бе посрещната с аплодисменти на заседание на Комисията по петиции на Европейския парламент. Евродепутатът Светослав Малинов поиска продължение на дебата в пленарна зала в Страсбург. 
Петицията намери изключителна подкрепа и в лицето на Европейската комисия. Представителите на ЕК в залата заявиха, че тя идва в точния момент, тъй като на европейско ниво се подготвят сериозни предложения именно по тези въпроси.

В заседанието бе планирано да участват чрез връзка по Скайп български граждани от САЩ, Канада, Австралия, Франция, Крит, Швейцария, които стояха на линия и чакаха включване, за да вземат отношение по точка първа от дневния ред – за консулските услуги, но поради технически проблеми това включване не се осъществи.
По темата за консулските услуги говориха само представители на Външното и на Вътрешното министерства, които бяха в самата зала, както и членове на Комисията. По време на заседанието става въпрос и за е-консулските услуги, за които преди време имаше проект на стойност над 700 хиляди лева, обявен от своя ръководител г-н Раковски Лашев, тогава директор на дирекция “Консулски услуги” към МВнР, като успешен. Г-н Лашев бе представил при предишния парламент и предишния състав на Комисията по политиките за българите в чужбина този проект. Който впоследствие се оказа с невероятно ниска ефективност…

Всички други народи и малцинства в бивша Югославия, след много страдания и жертви, успяха да отвоюват свободата и гражданските си права, чрез наложен комплекс от политически и правни мерки с подкрепата и мониторинга на свободния демократичен свят. Такъв комплекс от мерки в защита на Българското малцинство в Сърбия никой не бе възприет от Международната общност, Европейския съюз, включително и българските правителства преди и след политическите промени в България от 1989 г. Поради загърбването на тези проблеми, днес Българското малцинство в Република Сърбия е обречено на демографско изчезване и с това обективно трайно обременява българо-сръбските отношения, поставяйки пред двете страни и света една хуманна криза.