Прозорчето ни малко,
замъждено,
изтривах петгодишен аз.
И взирах се в покорната земя.
И чух зад себе си
въздишката на баба.
Mariana Hristova
Тук всичкото България се казва.
От тука, от табелата със надписа.
Зад нея всичко български приказва -
и клоните,...
Отгде дойдохте? Тихо ми кажете.
И накъде сте тръгнали на път?
Вълни, вий много брегове, държави
видели сте по тоя...
А времето захвърля камък
с надежда сянката да спре,
преди следата да изстине.
Пролива се кръв, умират хора и съдби, умират илюзии, взривяват се бомби, летища, училища, взривяват се приятелства,...
В контакта на деня чайникът е включен.
Сняг навява възможното предчувствие,
че нещо може да се случи.
Преспите с любов...
Не обичам да карам, но карам, какво да правя. Като наближа тунелите на Витиня, и ми се...
Но виждам,
че птиците понякога
са листа,
едни такива
широчки,
излезли от охлюв,
превърнат в ключ сол.
Много от младите, родени в новото време, ни обвиняват – емигрантите на 90-те години, че сме заминали,...
Държавната агенция за българите в чужбина се обърна с призив за подкрепа на гражданите в кризисна ситуация,...
