Държавата оцени таланта с цената на чаша кафе

Скъпи на триците, евтини на брашното. Тази народна мъдрост отразява отношението на държавата към талантливите български деца. Онези деца, чиито способности и постижения в областта на науката, спорта или изкуствата трайно надвишават постиженията на връстниците им. Онези деца, чиито успехи в международни и национални състезания греят с блясъка на благороден метал и карат държави далеч по-развити от нас да споменават името на България с респект. Онези деца, сред които министрите обичат да се снимат, чиито ръце протоколно стискат пред камерите на медиите и после светкавично забравят. Онези деца – шанс на нацията за просперитет в свят, фокусиран в  добавена стойност, високи технологии, иновации и знание, нашето богатство, перспектива и възможност.  Онези деца, за чиито дарби държавата осигурява закрила на цената на чаша кафе.

От 01.01.2012 г. са в сила промени в Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби. Съгласно предписанията на документа, министерствата на образованието, културата, спорта и земеделието, заедно с кметовете на общини ежегодно предлагат на министерски съвет деца под 18 години, сред индивидуално класираните от първо до трето място на международни, национални и регионални олимпиади и състезания, които да бъдат включени в програмата за еднократна финансова помощ или стипендии. Размерът на еднократната помощ, отпускана за подпомагане на обучението в курсове по изкуства, наука и спорт, участие в пленери и възстановителни лагери, международни конкурси, състезания и олимпиади е в размер на 195 лева на дете за година. Тази сума е малко повече от средната цена за пластмасова чашка кафе от уличен автомат дневно – 0.53 лева. Годишната стипендия, която държавата отпуска за деца с изявени дарби е фиксирана на 135 лева на месец и не е обвързана с размера на минималната работна заплата. Преизчислена през популярната тонизираща напитка, сумата гарантира ежедневна чаша кафе в луксозно заведение в центъра на столицата на стойност 4.50 лв. и евтина индулгенция за пренебрегнатото бъдеще.

В национален мащаб мерките на правителството за подкрепа на таланти бележат тенденция към драстично намаляване на количеството деца, попадащи в обхвата им. През 2010 г. стипендии и еднократни помощи са получени от 1 495 деца на обща стойност 1 716 795 лева. През 2011 г. децата са с 46% по-малко и наброяват 1020. Няма достъпна публична информация за размера на средствата, отпуснати за тях. През настоящата 2012 г., броят деца, които ще получат закрила вече е със 76% по-малко в сравнение с 2010 г. и обхваща едва 848 ученици. Сумата за мерки за закрила, предвидена в бюджета, е в размер на 1 290 720 лева, т.е. редукцията на средствата в сравнение с 2010 г. е 33%.

Лятото на 2011 г. финансовият министър Симеон Дянков в еретично откровение призна, че България заделя около 4% от БВП (при 1.5% средно за ЕС) за сигурност т.е. за МВР, ДАНС, БОРКОР и прочие абревиатури, и заяви, че с Бюджет ‘2012 ще пренасочи суми към образование, наука и култура, съобразявайки се с европейската тенденция. Светкавичната намеса на министъра на вътрешните работи и заместник министър-председател Цветан Цветанов върна нещата в света на реалното българско случване, където за “глезотии” като наука, образование, култура, а също и за поощряване на деца с изявени дарби, Гражданите за Европейско Развитие на България (ГЕРБ) традиционно заделят средства, изпращащи страната сред държавите от африканския континент. Онези, които се чудят много или малко са 1 290 720 лева, предвидени за талантливи деца (за 2012 г.), е добре да знаят, че тази сума е едва 6.5% от заделената в Бюджет ‘2012 за специални разузнавателни средства (19 716 100 лв.) и  0.001% от сумата за сигурност (999 000 000 лв.).

По данни на пресцентъра на министерство на образованието, младежта и науката  национална програма „С грижа за всеки ученик”, чрез модул „Осигуряване на обучение на талантливи ученици за участие в ученически олимпиади”  финансира дейности, свързани с подготовката на ученици за участие в национални и международни олимпиади. За учебната 2009/2010 г. в модула са включени 8 477 ученици, за което са  изплатени хонорари в размер на 741 996 лв. През учебната 2010/2011 г. учениците са 9 120, а хонорарите – 795 000 лв. За 2011/2012 г. е заложен план за работа с 8 169 ученика и сума от 640 442 лв. за хонорари на преподавателите. Т.е. за допълнителни занимания с учениците, подготвящи ги за участия в регионални, национални и международни състезания, държавата “бонусира” учителите с колосалните между 0.24 лв. (2009-2011 г.) и 0.21 лв. (за учебната 2011/2012 г.) на ученик на ден. Тези екстравагантни суми съперничат единствено с онези 0.50 лв., на колкото е оценено нощното дежурство на лекарите в държавните болници.

Мантрите  “пари няма”, “Европа така иска”, както и заклинанията за “бюджетна дисциплина” и “финансова стабилност” вече не са извинения, с които правителството като съвременен Пилат ритуално и публично да снема от себе си отговорността за настоящето. Най-малко защото Европа така не иска и инвестира огромен финансов ресурс в наука, образование и иновации. И защото, всъщност, пари в държавата има, само дето не са за образование, а за друго.

Когато през 2010 г правителството заделя скромните 741 996 лв за преподаватели, ангажирани с подготовката на ученици за участие в национални и международни състезания и 1 716 795 лв. за закрила на деца с изявени дарби, същата година то прави национално доплащане на производителите на тютюн в размер на 116 млн.лв. Средствата, инвестирани от държавата в производство на тютюн, са 47 пъти повече от определените за деца-таланти и учителите им, взети заедно. През настоящата година на тютюнопроизводителите вече са изплатени 73 млн.лв. Надарените деца и преподавателите им заедно ще получат близо 38 пъти по-малко от производителите на тютюн. И без да го признава е очевидно, че децата с изявени дарби също като образованието са водещ неприоритет на правителството, за разлика от примитивното производство на селскостопанска култура, чиято употреба води до зависимост и влияе негативно на показателите за здравословното състояние  на нацията.

Ако талантливите деца на България бяха във фокуса на държавните приоритети,  щяха да се радват на финансиране, съизмеримо с това на “елитните” ни спортисти, за които през 2011 г при заложени 25 млн. лв., правителството похарчи 32 млн. лв., а тази година им задели 26 млн. лв., надявайки се на 4-5 медала от Олимпиадата в Лондон (интервю на С. Нейков 2010 г. пред в. Стандарт). Най-добрите от тях, съгласно Инструкция на Министерство на физическото възпитание и спорта, могат да се готвят за състезания, разчитайки на суми от 75 лв. до 120 лв. на ден и тренировъчни лагери в страната и чужбина. Премиите, изплащани от държавата на състезателите за класиране на призови места варират от 2 000 лв. до 35 000 лв., а за медал от Лондон обещаният бонус е в размер на 500 000 лв. Шанс за кариера в елита, по мнение на експерти, имат не повече от 500 спортисти. Годишно в международни средношколски олимпиади по природни науки  участват около 50 ученици. За разлика от спортистите, националните ученически отбори нямат участие, което може да се окачестви като провал като онзи на зимната олимпиада във Ванкувър (2010 г.), на която България изпрати 19 спортисти, които не спечелиха нито един медал и чиято подготовка струваше на държавата 4 млн.лв (по данни от разследване на в. „Капитал”). Същото количество (19) състезатели – ученици, участвали в Осмата международна олимпиада по математика и физика в Казахстан (2012 г.), донесе на страната  17 медала – 4 златни, 9 сребърни и 4 бронзови. Спечелените медали на международни ученически олимпиади по природни науки от българските отбори през 2011 г са 30 (4 златни, 13 сребърни и 13 бронзови), през 2010 г – 23 (6 златни, 4 сребърни и 13 бронзови). Тези отличия не са придружени от никакви финансови премии, а публичните средства, инвестирани в подготовката на отборите , са в пъти по-скромни от отделяните за “елитен” спорт. Вероятно и заради това България ревностно и с амбиция продава спортистите си, а талантите подарява на света с леката ръка на лежерна престъпна безотговорност без да си дава сметка за брилянтните умове, които нехайно разпилява.

Българското правителство не е информирано или пренебрегва оценката на експерти, според която сумите, инвестирани в деца с изявени дарби, се връщат между 50  и 500 пъти, благодарение на откритията, които те правят. Приносът на талантите за икономиката се изчислява на 6% до 10% от БВП. Българската държава обаче не знае дори приблизително колко са децата с изявени дарби (броя на включените в мерките за закрила и участващите в състезания, олимпиади и конкурси далеч не изчерпват кръга от таланти), но знае точно колко са производителите на тютюн (30 132) и какъв е броя на картотекираните спортисти (65 020). САЩ, държава 312 млн. население успя да преброи и да води отчет за надарените си деца, които са 3 млн. (съгласно Доклад на Съвета на директорите на програмите за надарени деца в САЩ и Националната асоциация на надарените деца на САЩ “State of the States in Gifted Education. National Policy and Practice Data” 2008–2009). Франция, държава с 65.8 млн. население, също съобщава в публични източници за 400 хил. надарени деца (2007 г) . България е с население по-малко от Парижката агломерация (11.8 млн.), но няма данни за богатството, с което разполага. За разлика от министерските чиновници, частни фондации водят прецизни отчети за българските таланти, които подпомагат, следят успехите им от ученическата скамейка и пътя им в света на науката, който все по-често ги  води извън границите на страната, в която “калинки” с фалшиви дипломи разпределят милиарди, “сладури” без висше образование надзирават сложни инженерни инфраструктури, а нискочели администратори рецензират проекти на професори. В този контекст на арогантна безотговорност, омайните приказки на политици за иновации, високи технологии и икономика на знанието са нищо повече от поредната доза възторжен популизъм и загряващо упражнение по лицемерно говорене. Днешните български талантливи деца са онези, без които мечтата на президента Плевнелиев за “София хай тех парк” ще остане безжизнен скелет от тухли и хоросан, високите технологии ще са на светлинни години отдалечени от нас, а иновации може и да се правят от българи, но не “в” и не “за” България – държавата, оценила таланта им с цената на чаша кафе.

ПОСЛЕПИС

Едно сравнение като тема за размисъл. През януари тази година, по информация на агенция САНА в околностите на Дамаск (Сирия) е проведен заключителен етап от националните олимпиади по математика, химия и физика за десетокласници, в които са участвали общо 322 ученици. Първите трима във всяка една от дисциплините са премирани освен с паметни медали и с парични награди както следва: за първо място 150 000 сирийски фунта (около 1 875 евро), за второ място 125 000 сирийски фунта (около 1 562 евро), за трето място 100 000 сирийски фунта (около 1 250 евро). Сирия е държава, в която в момента се водят военни действия. А България…

Светла Василева