Фрагмент от паметника на цар Самуил в София
.
На Шипка падат камъни от… Паметника. Бедните изнемогват все повече и повече, а държавата се опитва да пълни хазната и от глоби за домашна ракия и ваучерите за храна. Олигархията си има свои хора във всяка власт. Цените се увеличиха почти двойно, откакто левът се превърна в евро, но това националната статистика никога няма да го отчете.
Избирателите са повече, отколкото всичкото население на страната, защото част от народа отдавна се пренесе в чужбина и ражда децата си там. Демографският срив продължава като високи нива на раждаемост има най-вероятно само в ромските гета. Работна ръка недостига и се внася отвън, примерно от Пакистан. Защото само за такива хора заплатите в най-бедната страна от ЕС може да са примамливи.
Деца на децата на Прехода се оказаха без никакви ценности, които да ги спират от безогледно насилие. По пътищата ежедневно гинат хора и падат мантинели, сякаш са от хартия. По улици и площади се появиха зомбирани от фентанил. Монах, който отдавна се е превърнал в политически агитатор, се опитва да разбива Църквата отвътре.
Делим се отново на фили и фоби, без никакви поуки от историята и националните катастрофи на държава, създадена, разделяна и брулена на геополитически кръстопът.
Ще ни стигнат ли само костите на цар Самуил?
.
Мариана Христова
.