Адресът на Родина на остров Малта е: БНУ „Св. св. Кирил и Методий”

.

За мнозина остров Малта е позната и харесвана дестинация и причините са много: недалеч от Европа, значима история, континентален климат с много слънце. Бленувах да посетя този остров. Големите ми очаквания изцяло се потвърдиха и ще си спомням за дните, прекарани там, с нежност, но и с желание отново да се завърна.

Tова, която искам да споделя, e по-различно. За всичко останало ще намерите стотици туристически предложения и информация. Моята цел е да разкажа за нещо, за което се знае малко, а то е вдъхновяващо. Да ви срещна с българите, които съградиха още една малка България на хиляди километри от нея.

Често казвах, че Българските неделни училища (нарочно изписвам с главна буква), направиха родината ни островна държава. Защото всяко едно от над 400-те български образователни звена по света е остров на родното, на българското: буквите, културата, образованието, фолклора, та ако щете и познанията за занаятите ни. И се гордеем, че има навсякъде подобни факлоносци на българските традиции и памет.

Тръгвайки за Малта не знаех, че там има наше училище. Не бях чувала и, за жалост, това се дължи донякъде на факта, че успехите и постиженията на хората, създали този дом за обучение на българчетата, са заключени най-вече зад стените на сградата, в която се труди екипът от ентусиасти.

За всеки случай реших да се обърна към началник отдела на нашата дирекция ОБГУМ в МОН – г-жа Ваня Балчева, която простичко ми отговори: „Там сме – навсякъде сме!”

Душата ми „рипна” от радост, че ще преживея и повече от очакваното. И преживях. Срещнах хора, които отвориха за мен сърцата си, срещнаха ме с желание, усмивка и песни.

Но нека започна като начало с малко информация за тях.

Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий” в Малта е създадено по инициатива на българската общност там. Началото е поставено през месец септември 2015 година. Адресът е Triq Giorgio Mitrovich, Blok D, STC Hogher Education. Заниманията на учениците се провеждат в събота и неделя на две смени – сутрешна и следобедна. Броят на учениците е 120, разпределени в 24 групи и обхващат класове от предучилищна възраст до 12 клас. Към училището има групи по интереси за извънкласни занимания и Родителски съвет, който участва в управлението на училищните дела.

Директор на училището е г-н Вълчо Вълчев. Той е и президент на Българската малтийска културна асоциация (ВМСА), а също и ръководител на Българската православна църковна общност в Малта.

Училищен ръководител е г-жа Лидия Кортова – преподавател по Български език и литература, История и География на България в VII клас.

.

Други преподаватели са:

1. Василка Попова – преподавател в Подготвителна група1, Подготвителна група 2 – Светът около мен, Български език;
2. Катя Нейкова Самут – преподавател във II, III, IV класове – Български език и литература, Околен свят, Човекът и обществото;
3. Асенка Богданова-Манова – преподавател във II, III, IV класове; IX и X клас (сборен); XI и XII (сборен) – Български език и литература, История и География на България, Околен свят;
4. Елена Петрова – I, V, VII, VIII класове – Български език и литература, История на България, География на България, Околен свят.

Извънкласни занимания се провеждат от:

1. г-жа Василка Попова за групата ПГ1, ПГ2;
2. г-жа Асенка Богданова-Манова за групата от II-V клас;
3. г-жа Катя Нейкова Самут за групата от II-IV клас;
4. г-жа Елена Петрова за групата от V клас.

Свързах се по телефона с училищния ръководител г-жа Лидия Кортова, а тя ми предостави контакт с г-н Вълчев.

Още в първия ден след пристигането ми бях поканена да ги посетя. Беше събота и можех да се срещна с другите им колеги, а също да видя учениците, които в този ден имаха часове.

Винаги ми е тръпка, когато пътувам към поредното българско училище, защото очаквам да е вълнуващо. Учителите по света носим майчинското усещане, че сме едно голямо семейство – пъстро и многодетно, а всяка класна стая е пълна с уют и обич.

Пътувахме със съпруга ми в колата на г-н Вълчев към училището. Оказа се вълнуващо преживяване. Буквално без дъх той ни разказваше за Малта, за историята й, за хората в нея. Какъв късмет – да научим толкова много още с встъпването ни на острова. Не се сдържах да го попитам той ли е учителят по история в училището. Отрече. Има премного обществени ангажименти (извън сериозните си служебни в областта на медицината) и се е посветил на всичко това напълно доброволно, благотворително, със сърце на българин и родител,

Гостувахме от другия голям остров на Обединеното кралство с не по-малка история, но още от самото начало с встъпването ни в столицата Валета, бяхме впечатлени от каменния пейзаж с пясъчен цвят и монументалните крепостни стени на града. Веднага заживявахме в друга епоха, онемели от тази нова различност, която пленява. Г-н Вълчев разказваше за уникалната съдба на Валета и 700-те рицари – хоспиталиери, които успяват да спрат чудовищното настъпление на Османското нашествие и градът не пада под тяхното владичество. А техните наследници са живи и са тук, носят духа на дедите си и гордостта от победа, каквато на другите континенти е била немислима.

Унесени в разказа и впечатлени от гледките, спираме пред голяма и твърде внушителна сграда, колонада с древно излъчване, и… от високия надземен етаж се спуска огромен български трибагреник! Няма как този трикольор да не вдъхнови.

Да, пристигнахме на адреса на България в Малта – Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий”.

Полазват ме тръпки и моля г-н Вълчев да го снимам за спомен пред този трибагреник, защото и той е част от това българско дело, което ми предстоеше да усетя отблизо.

Изкачваме стръмни стъпала и попадаме в един почти безкраен коридор под колонада с римски полъх, където вдясно се редуват многобройни врати към класни стаи. Г-н Вълчев сподели, че за радост (и с помощта на лични контакти) са успели да наемат тази чудесна сграда за един приличен наем (навсякъде по света нашите училища се борят със загробващите световни цени).

.

Упътваме се към края на коридора, откъдето се чуват гласове. Отваряме вратата и точно в този момент се оказва, че учениците от по-горните класове репетират за предстоящия 24 май Химна на България! Влизаме стъписани, заставаме мирно и запяваме с учениците в страхопочитание. Какво начало на срещата ни! Встъпихме в България!

Представят ни като гости от Лондон, запознаваме се с двете госпожи Асенка Богданова-Манова и Елена Петрова и поздравяваме засмените ученици от името на нашето училище „Иван Станчов” към посолството във Великобритания и от името на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Не искаме да прекъсваме сериозно репетицията и след малко, възрадвани, напускаме тази класна стая, за да посетим и други.

През няколко врати почукваме отново и влизаме при едни малчугани, насядали край кръгла маса и увлечени в приказки с младата си госпожа Василка Петрова.

Това са децата на 6-годишна възраст, които също ни посрещат с усмивки и се разтапяме от невинната им искреност. Поздравявам ги с радост и задавам въпроса: “Обичате ли да идвате в българското училище?”. Всички в един глас извикват високо: “Дааааа!”. Но един русичък маляк, изправил се от столчето си точно пред мен, ме гледа със синия си поглед и с дебел глас надвиква: “Нееее!”. Избухваме в смях от тази реакция. Явно това е “дисидентът” в класа, който обича да е недоволен и критичен към действителността, в която явно е поставен от родителите си. Но в следващия момент ме наближава още повече и ми казва, че той е молив?! Учудена поглеждам учителката и тя уточнява, че на тържеството им за празника той ще играе ролята на Моливко. Е, отдъхваме си – значи човекът се гордее с участието си, което е отличен показател за стимулиране на неговия ранен живот.

След това гостуваме в класната стая на г-жа Катя Самут в III клас.

.

Децата са толкова сладки, усмихнати и се надпреварват да ми споделят колко обичат България. Учителката ни информира, че мнозина не са говорили български, но вече четат, пишат, говорят и могат да си споделят вълненията с баба и дядо от България. За доказателство – всички запяват “Моя страна, моя България”!

И тук не искахме да прекъсваме учебния процес, затова се отправихме в друго помещение, където да си поговорим с г-жа Лидия и г-н Вълчо (така се представяха през цялото време пред децата и на мен ми допадна).

Първото, което ги попитах, беше защо се знае толкова малко за тях, дори на сайта им информацията е оскъдна. Исках да знам повече – и за трудностите, и за успехите.

Както всички нас, и те са минали през битки за оцеляване – без средства по една или друга причина, но посветени да има училище. Започнали са с 85 ученици, за да стигнат днес до 120. Обучават и онлайн ученици от Швейцария и Люксембург.

Налага се да работят на две смени през целия уикенд, за да има часове за всеки един клас. Понякога класовете са смесени – например: X и XI клас, също VII и VIII.

Гордеят се със събитията, които през годините са организирали за училището: Дните на Славянската писменост и култура в Ботаническата градина към Президенството, отбелязването на Дните на славянската култура, съвместно с другите славянски народи в Малта – събитие и за цялата общност. Включват се в живота на Малта чрез участие на училището в различни културни фестивали, изложби и музикални събития.

В бъдещите им планове са идеите за нови конкурси и чествания с участие на гости от България и други български общности от цял свят, организиране на летни училища и екскурзии за техните ученици.

Слушах с удоволствие и се радвах на ентусиазма и вярата им, че могат много. Колективът е сплотен. Учители се намират трудно, но се справят. На свой ред споделих, че съм при тях с мисия. А именно – не само да им поднеса като подарък от училището ни книги, нагледни материали и издания на нашите преподаватели, сред които: Помагалото за гимназиалния курс по старобългарска литература от Здравка Момчева, от д-р Валентина Александрова – “Методики на обучението по история за българските училища в чужбина”, моята книга за Иван Станчов и неговата фамилия “Аз съм българин и вървя с народа си”. Предоставих им и линкове с филма на БНТ за нашето училище, документалния филм с участието на Иван Станчов “Рицарят с раница”, както и филма за първите 5 години от създаването на АБУЧ, в който става ясно през какво сме минали първопроходниците, за да има днес подкрепа от държавата за всички наши училища по всички континенти. Разказах за мисията на Асоциацията ни през годините, за нашите международни конференции и образователни уебинари, за ежегодните ни събирания в края на всяко лято. Поканих ги да се присъединят към АБУЧ и да се включат в семейството на училищата от цял свят, да се подкрепяме и вървим напред, а когато се налага – и да преодоляваме заедно препятствията. Щастлива съм, че приеха с ентусиазъм и в най-скоро време очакваме документите им, за да ги приемем за наши юридически членове.

.

Помолих ги искрено да пишат за всичко, което се случва в училището, за да не остават анонимни и да фигурират само в списъка на МОН. Признаха, че липсата на достатъчно средства е причината да не могат да обслужват пълноценно сайта си. Учудих се искрено на ниските заплати, които преподавателите получаваха. Вече 9 години не повишават таксите за обучение, но това не може повече да продължава. Животът навсякъде става непосилно скъп, наемите за помещения се променят с космическа скорост – трябва да се прибегне и до това, за да има добре работещо училище.

Можехме да разговаряме часове, но се наложи да се разделим, защото вечерта настъпи и сградата трябваше да бъде заключена. А не ни се разделяше.

За финал – направихме си снимка пред сградата с г-жа Лидия и с г-н Вълчо. Нашите нови приятели, с които ни предстои занапред да сме заедно и завинаги.

И един важен послеслов:

След завръщането си в Лондон, в разговор с нашия посланик – г-н Тихомир Стойчев, се оказа, че на него му предстои пътуване до Малта. Той пожела да се свърже с г-н Вълчо Вълчев. Убедена съм, че и този контакт, породен от взаимното сближаване на нашите две училища, ще роди нови идеи и ще се организират, надявам се, съвместни събития. Защото ръководителите на БНУ “Св. св. Кирил и Методий” в Малта са започнали преговори с новата президентка на острова им, за да се възобновят празниците в чест на Кирил и Методий и 24 май да се превърне в едно наистина мащабно и международно събитие.

Връзките на Малта с Рим са традиционни и много здрави. Вярвам, че италианските ни колеги също ще се сближат с малтийските ни приятели. Препоръчах им го. Голям поддръжник на училището им е бившият посланик в Рим, а в последствие и в Лондон – г-н Марин Райков. Вярвам, че и нашият посланик г-н Тихомир Стойчев ще подаде ръка за подобно красиво събитие, защото в Малта британското влияние е чувствително и неотменно. А училище “Иван Станчов” към Посолството ни в Лондон е съществен елемент от българския живот в английската канава на Обединеното кралство.

Благодарим Ви, скъпи наши колеги от Малта. Обикнах Вашия остров и заради Българското училище „Св. св. Кирил и Методий”. С радост написах този отзив, за да се знае, че сме навсякъде – и в Малта!

.

Текст и снимки:

Снежина Мечева

1989-2023 г. – преподавател и директор на БУ ”Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон, почетен член на Училищното настоятелство; 2007-20023 г. – съосновател и говорител на АБУЧ, почетен член на асоциацията

Май-юни 2026 г.

.