Снимка: Instagram / conservativebg
.
„Баба Алино“ показва как незаконното може да бъде превърнато в привидно законно чрез документи, бездействие и политическо покровителство, докато гражданите са оставени да платят цената.
Мащабът на скандала „Баба Алино“ вече е огромен. Това не е просто случай на незаконно строителство край Варна. Това е тест за способността на българската държава да понесе отговорност за собствените си действия и за ролята на институциите в създаването на една привидна законност.
По публични данни говорим за комплекс, изграден върху около 100 декара горска територия в зона по НАТУРА 2000, без валидни разрешения за строеж. Независимо дали става дума за 104 сгради или за около 100 обекта, същественото е друго: комплексът е бил свързан с ток и вода, продаван е на купувачи и е функционирал като напълно реален малък град.
Това не може да се случи само с един инвеститор и няколко строители. Някой е издавал документи. Някой е вписвал сделки. Някой е създавал партиди. Някой е допускал процедури. Някой е знаел за незаконната сеч и строителството, но не го е спрял. Горските са подавали сигнали, прокуратурата е била сезирана многократно, а строителството е продължавало.
Още по-скандално е, че според публично известната информация ДАНС първоначално е предприела действия срещу лица, свързвани със схемата, включително заради съмнения за пране на пари, а впоследствие курсът мистериозно се променя. Днес един от основните участници вече е напуснал страната, докато институциите тепърва демонстрират изненада.
Ако за тези имоти са издавани удостоверения за търпимост, нотариални актове или са вписвани сделки въз основа на документи, които са прикривали незаконно строителство, тогава не говорим за административен пропуск. Говорим за организирано превръщане на незаконното в привидно законно.
Именно затова опитът скандалът да бъде сведен до „украинци“, „чужденци“ или отделен инвеститор е удобно отклоняване на вниманието. Корупцията няма националност. Но има адреси, подписи, печати, институции и покровители.
В същото време има сериозни основания да се смята, че съществена част от купувачите са действали добросъвестно. Някои от тях са получили ипотечни кредити от банки, които по правило проверяват собствеността, тежестите, вписванията и документацията на имота. За обектите са били издадени нотариални актове. Създадени са данъчни партиди. Плащани са данъци и такса смет. Имотите са били вписвани, прехвърляни и третирани от институциите като реално съществуващи обекти.
Всичко това не прави незаконното строителство законно. Но създава легитимно очакване у гражданите, че държавата стои зад собствените си документи.
Затова е абсолютно аморално, грозно и подменящо истинските отговорности цялата щета да бъде стоварена върху добросъвестните купувачи. Не може години наред да събираш данъци и такси, да допускаш сделки, да поддържаш регистри и да създаваш видимост за законност, а след това да прехвърлиш целия риск върху хората, които са се доверили на собствените ти институции.
Ако се установи, че купувачите са били добросъвестни, държавата и общината следва да носят отговорност за причинените вреди и да обезщетят пострадалите по съответния законов ред, включително чрез механизмите на ЗОДОВ. След това държавата трябва да потърси регресна отговорност от всички виновни длъжностни лица и участници в схемата.
Защото най-важният въпрос вече не е кой е строил. Най-важният въпрос е кой е позволил това да се случи, кой го е пазил години наред, кой е превърнал незаконното в привидно законно и кой е прибирал дивидентите от тази схема.
Прикриването на участниците в нея трябва да спре незабавно.
Всички документи трябва да бъдат проверени. Всички длъжностни лица, участвали в издаването, вписването, удостоверяването или прикриването на нарушенията, трябва да бъдат установени. Всички институции трябва да дадат ясен отчет за действията и бездействията си.
А ако има виновни – независимо дали са инвеститори, чиновници, общински служители, представители на държавни органи, нотариуси или политически покровители – те трябва да понесат пълната отговорност.
Защото ако отново се стигне до познатия сценарий, при който гражданите плащат сметката, а хората зад подписите и печатите остават невидими, това няма да е борба с корупцията. Това ще бъде нейното поредно прикриване.
.
Виктор Лилов
.