Моят президент

Автор: Владо Трифонов

Приятел ме попита за кого смятам да гласувам на изборите за президент. Казах, че ми е по-лесно да отговоря за кого смятам да не гласувам и обещах да изпратя списък.

За кого не бих гласувал, наистина?

Не бих гласувал за онзи кандидат за президент, който:

–  Все още не е изразил съжаление заради агентурното си минало (Красимир Каракачанов).

–  Брани и оправдава посланиците – сътрудници на Държавна сигурност (Ивайло Калфин).

– Мами обществото, че ще разчита единствено на даренията от обикновени хора (Меглена Кунева).

–  Има връзки с мафиоти или самият той е такъв.

–  Свързан е с Русия и защитава руски олигархични интереси.

–  Снимал се е редом до Илия Павлов и в инициативния му комитет има хора, близки до Мултигруп.

Бих гласувал за онзи кандидат за президент, който:

–  Предвижда назначаването на чуждестранни наблюдатели във всички български министерства, съдилищата и прокуратурата – на ротационен принцип и за дългосрочен период.

–  Не използва компрометирани предавания като „Шоуто на Слави” за предизборната си кампания.

–  Има „синя кръв” във вените.

–  Досега не се е занимавал с политика.

–  Няма принос за затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй.

–  Не демонстрира благополучие с провесени златни ланци на шията.

–  Посочва като основно достойнство личния си морал и има доказателства за това. Например ако става дума за Меглена Кунева, тя трябва да се представя с фамилията на своя съпруг Андрей Пръмов, за да се знае коя е и откъде идва. Да заяви високо и ясно, че няма нищо общо със Симеон  Кобурготски и Георги Първанов, напротив, укорява ги заради миналото и настоящето им. Да престане да се обявява за надпартийна и по този начин да обижда интелигентността на българския гласоподавател, за когото е ясно, че кандидатурата й е резултат от добре промислена партийна стратегия. Да изрази несъгласие с неоправдано голямата заплата и придобивки, които е получавала като евродепутат.

(Според данни, изнесени в медиите, кандидатката за президент Кунева се е радвала след края на мандата си на една месечна заплата в размер на 19 909 евро за „пригаждане към живота след Брюксел”, 322 540 евро в „преходни плащания” за следващите три години, както и на перспективата за 25 534 евро годишна пенсия след като навърши 65 години. Данните сочат още, че госпожата е получила около 705 хиляди евро заплата на поста си в Брюксел, като при нея, както и при евродепутата Ивайло Калфин, не е ясно каква точно работа са свършили в европарламента за тези пари).

–  Обявява, че при встъпването си в длъжност ще призове нацията да отдаде почит към жертвите на комунизма с едноминутно мълчание.

–  Заявява ясно, че се кандидатира за президент на най-бедната и изостанала страна в ЕС, от което изпитва страшно неудобство и персонална вина.

–  Има открит вид и естествени маниери, осанката му съдържа благородство и решителност, а в държанието му няма и помен от високомерие.

–  Застава открито срещу босовете на мутрите и покровителите им във високите етажи на властта.

–  Обещава да предизвика международно разследване за произхода на средствата, с които министри и политици разполагат, както и да даде личен пример за скромност, ограничавайки нуждите си до тези на нормален човек.

–  Признава, че мафията в България е дълбоко вкоренена в политическата власт и президентската институция не прави изключение.

–  Гарантира, че ще отнеме ордените „Стара планина” на всички персонажи от категорията на Тодор Батков, награден от Георги Първанов с най-високото българско отличие за дейностите му по „насърчаване на българската култура, изкуство и спорт”.

–  Заклева се в качеството си на върховен главнокомандващ на въоръжените сили  да обяви война на организираната престъпност в България, като мобилизира целия ресурс на армията и направи следното изявление пред медиите:

Знам кои са истинските бандити в тази държава и ще сторя всичко възможно да идат там, където отдавна им е мястото. Ще го сторя дори ако трябва да пожертвам себе си.

Ето това биха били думи на един истински президент на Република България! Това са думите, които искам да чуя аз. Това са думите, които искат да чуят онези, с които се срещам и разговарям. Това са думите, които искат да чуят българите, на които куфарите им стоят до вратата.

Остана да намеря човека.
Огледах още веднъж всички дотук обявени кандидатури и не го открих. Затова взех решение: ще гласувам за себе си и най-близките хора, които са ми останали, после сам ще броя гласовете. За да съм сигурен, че сметката ще излезе вярна.

http://www.svobodata.com/