Ден на дарителя и банкера

Ден на дарителя

Малко известно е, че шуменец е станал повод 6 декември да се чества като ден на дарителя. Стореното от видния благодетел Нанчо Попович, който на Никулден има имен ден, подтикнало обществеността в родния му град, тук да бъде поставено началото на честванията в България. За първи път това станало през 1937 година в Шумен, въпреки че възрожденецът Илия Блъсков ратувал това да стане още от 1895 г.

Нанчо Попович е български общественик и дарител роден през 1818 г. в град Шумен в семейството на Пеню Попович и Мария Пенева Попович. Имал е брат и сестра – Илия и Славна. Баща му бил грамотен и сравнително заможен и се занимавал с кожухарство. Той се ползвал с особено влияние пред турските власти. Майка му не била грамотна, но била изключително набожна.

Нанчо постъпил в българско училище, където се преподавало църковнославянски език, а по-късно бил записан от баща си в гръцко училище. Там той следвал няколко години и е изучавал Херодот, Омир и Аристотел, много добре усвоява и гръцкия език. След завършването на учението започнал да търгува и бързо привлякъл клиенти.   добър търговец на стоки доставени направо от Това го издигнало до нивото на един от първите търговци в Шумен.

През 1845 г. емигрира в Букурещ като първоначално се устроил при своя роднина Петраки Радушев. Като причина за напускането на Шумен се сочи факта, че в Нанчо се влюбва туркиня. Тя му предлага да се оженят при положение, че той смени вярата си. Нанчо отказва и това му докарало неприятности в търговията. В Букурещ той започнал да търгува с Христо Георгиев, брат на Евлоги Георгиев. Той се доказал като честен и трудолобив в професията си.

След тридесетгодишно изгнание през 1875 г. той се връща в Шумен. При това си посещение изгражда нов дом на мястото на бащината си къща. По време на престоя си многократно споменавал за нуждата за изграждане на подходяща сграда за девическото училище в града. За втори път идва в Шумен през 1882 г. и престоява цялата зима. В началото на 1883 г. се връща във Влашко и след кратко боледуване умира.

Една година преди смъртта си Нанчо Попович написва завещание. Едно от желанията му е неговите кости да бъдат върнати и погребани в Шумен. Завещанието било съставено от седем точки като в шеста волята му се изразявала в това да остави 20 000 наполеона за град Шумен. Тези средства трябвало да бъдат вложени за построяването на сграда за едно от първите девически училища в страната. Същото да носи име „Нанчово“. Останалите средства се дават на влог в банка. Лихвата от него да се ползва за поддръжка на училището.

Костите на Нанчо Попович били пренесени до Шумен на 15 септември 1895 година от специална делегация. Посрещането им се превърнало в истинско народно тържество от жителите на града. На площада пред новопостроеното училище бил издигнат изработен в Париж бюст-паметник на мраморен пиедестал.

Дарителството у нас има далечни традиции, чиито корени трябва да се дирят още в годините на утвърждаването на българската държава. Като всяко обществено явление и то се обуславя от историческите обстоятелства на своето време, но като явление то е уникално, с универсални черти и същност.

Малко известно е, че шуменец е станал повод 6 декември да се чества като ден на дарителя. Стореното от видния благодетел Нанчо Попович, който на Никулден има имен ден, подтикнало обществеността в родния му град, тук да бъде поставено началото на честванията в България. За първи път това станало през 1937 година в Шумен, въпреки че възрожденецът Илия Блъсков ратувал това да стане още от 1895 г.

Нанчо Попович е български общественик и дарител роден през 1818 г. в град Шумен в семейството на Пеню Попович и Мария Пенева Попович. Имал е брат и сестра – Илия и Славна. Баща му бил грамотен и сравнително заможен и се занимавал с кожухарство. Той се ползвал с особено влияние пред турските власти. Майка му не била грамотна, но била изключително набожна. Нанчо постъпил в българско училище, където се преподавало църковнославянски език, а по-късно бил записан от баща си в гръцко училище. Там той следвал няколко години и е изучавал Херодот, Омир и Аристотел, много добре усвоява и гръцкия език. След завършването на учението започнал да търгува и бързо привлякъл клиенти.   добър търговец на стоки доставени направо от Това го издигнало до нивото на един от първите търговци в Шумен.

През 1845 г. емигрира в Букурещ като първоначално се устроил при своя роднина Петраки Радушев. Като причина за напускането на Шумен се сочи факта, че в Нанчо се влюбва туркиня. Тя му предлага да се оженят при положение, че той смени вярата си. Нанчо отказва и това му докарало неприятности в търговията. В Букурещ той започнал да търгува с Христо Георгиев, брат на Евлоги Георгиев. Той се доказал като честен и трудолобив в професията си.

След тридесетгодишно изгнание през 1875 г. той се връща в Шумен. При това си посещение изгражда нов дом на мястото на бащината си къща. По време на престоя си многократно споменавал за нуждата за изграждане на подходяща сграда за девическото училище в града. За втори път идва в Шумен през 1882 г. и престоява цялата зима. В началото на 1883 г. се връща във Влашко и след кратко боледуване умира.

Една година преди смъртта си Нанчо Попович написва завещание. Едно от желанията му е неговите кости да бъдат върнати и погребани в Шумен. Завещанието било съставено от седем точки като в шеста волята му се изразявала в това да остави 20 000 наполеона за град Шумен. Тези средства трябвало да бъдат вложени за построяването на сграда за едно от първите девически училища в страната. Същото да носи име „Нанчово“. Останалите средства се дават на влог в банка. Лихвата от него да се ползва за поддръжка на училището.

Костите на Нанчо Попович били пренесени до Шумен на 15 септември 1895 година от специална делегация. Посрещането им се превърнало в истинско народно тържество от жителите на града. На площада пред новопостроеното училище бил издигнат изработен в Париж бюст-паметник на мраморен пиедестал.

След 44-годишно прекъсване през 1992 г. Асоциацията на търговските банки и Българската народна банка възстановяват традицията църковният празник Никулден да се отбелязва и като празник на банките и банкерите.