И отново честито на печелившите! Да са ни живи и здрави българските журналисти!
Според последния доклад на организацията „Репортери без граници“ България е на 106-то място по свобода на словото. Браво! Резултатът е главозамайващ, а тенденцията – обнадеждаваща.
В предишното изследване бяхме на 100-то, още по-рано – на 87-мо място, а през 2011 г. сме били на 70-то. За последните 4 години сме отскочили назад с 36 позиции, което е чудесно само по себе си – словото ни става все по-несвободно. Интересното е, че пред нас са държави, управлявани от садистични военни хунти и диктаторски режими, а ние уж сме членове на ЕС, как така? Шамарът е страшен, плесницата е оглушителна, но бъдете спокойни – няма да има самоубили се от срам БГ журналя. Нито една държачка на микрофон няма да трепне. Нито една изтривалка няма да се изтупа от прахта на подметките, в които доброволно се въргаля.
Според „Репортери без граници“ словото в България е оковано и зазидано, като преди това е надлежно скопено. Въпросът „Защо е така?“ буквално трепери за отговор. Реших да почерпя информация направо от кацата, пардон – от извора. Отидох при назоваващите себе си „журналисти“:
– Защо бре, юнаци, защо сме на 106-то място?
– Амии, виж сега – ако обещаеш да запазиш анонимността ни, ще ти отговорим честно.
– Добре, добре, давайте смелчаци!
– Първата причина е автоцензурата. Ние сами не смеем да пишем против големци, властимащи, олигарси, корумпирани политици и магистрати. Шубето е голям страх. България е малка държава. Всеки, който е успял да се издигне, си има своите връзки и контакти, на които плаща и които му се отплащат по един или друг начин. Ако напишем истината за един бандит, облечен във власт, всъщност ще ударим цялата негова група – те са взаимно зависими и автоматично се защитават. Журналистът, осмелил се да бъде журналист, ще бъде нападнат от бирници, полицаи, следователи, прокурори, съдии, мутри… Не само, че ще бъде уволнен, но и никъде няма да си намери работа. Автоцензурата действа и при отговорните редактори, главните редактори и собствениците на медии. Никой няма да допусне материал, с който да си самонавреди. В редките случаи, когато виждате остри журналистически разследвания – винаги става въпрос за поръчка, която е инициирана и/или съгласувана с по-силните към момента представители на ДОПГ (държавна организирана престъпна група).
Второ: В България собствениците на медии са част от бандитското статукво. Всяка година, без да има значение как се казват управляващите, основните телевизии, радиа, вестници, информационни агенции… получават стотици хиляди, милиони левове държавна парá. Е, как да пишеш срещу тези, които те хранят? В частно-партийните медии можеш да се правиш на журналист, докато на собственика не му подхвърлят някой кокал. Не върви да критикуваш корумпираните политици и магистрати, след като те са те приели ласкаво в редиците си. Довчерашните остри патриотични плювни по всичко, що шава, рязко се заменят с импотентни репортажчета за алабализми.
Трето: Мащабът е мизерен. Малка, съсипана, открадната държава с неработеща икономика. Как да създадеш независима медия? Как ще я финансираш, след като единствените работещи фирми – потенциални рекламодатели са в ръцете на олигарси и местни феодали, които са взаимно обвързани с приятелчетата си – корумпираните политици и магистрати?
Истинският журналист в България е беден – едва свързва двата края. Тъй наречените топ БГ журналисти не са нищо друго, освен високо заплатени симуланти – слуги на системата. Рафинирани имитатори на справедливост, честност и професионализъм. Отклоняват вниманието и манипулират съзнанието на българските граждани. При нужда се ползват и като медийни бухалки за смазване на инакомислещи, потенциално опасни за ДОПГ хора. Съществува една хипотетична възможност как да се създаде независима от Шайката българска медия – тя трябва да бъде финансирана от българи – емигранти. От хора, които живеят и работят извън подложената на геноцид България. Но за целта на тях трябва да им пука какво става с Родината им. Иначе 106-тото място в класацията по „свобода на словото“ е напълно логично за най-бедната и най-корумпираната държава в Европа, а може би и в Африка.
Ивайло Зартов,
16 февруари 2015 г.
