In Memoriam Николай Колев – Босия

.

Днес, 28 август 2023 г., от този свят си е отишъл един невероятен човек, с невероятна сила на духа. Дисидентът, правозащитникът, поетът, журналистът, борецът срещу всякакви неправди, приятелят Николай Колев – Босия. 

.

Николай Ганчев Колев, известен като Николай Колев – Босия, е роден на 4 май 1951 г. в Стара Загора. Завършил е Руската езикова гимназия в родния си град, следва Руска филология в Софийския университет, след което работи какво ли не, за да се издържа. Създател на първия независим синдикат в България, председател на Независимото дружество за защита правата на човека (от юни 1990 г. до юли 1992 г.). Лежал е няколко пъти в Старозагорския и Софийския затвори за политическа дейност преди 10 ноември 1989 г. Автор на вицове и епиграми за Тодор Живков.

.

Правил е много гладни стачки, включително в подкрепа на репресираните по време на т.нар. Възродителен процес. Човек, който след 10 ноември 1989 г. е могъл лесно да стане министър, депутат, властник. Но не става, не го блазнят ни пари, ни власт. И е твърде неподкупен, неудобен, непримирим. Но готов винаги да покреди нуждаещите се от подкрепа хора и каузи.

.

Последната му гладна стачка, която продължава 83 дни, е през 2018 г. Тя е против корупцията в ИА „Автомобилна администрация“ и Министерство на транспорта до най-високо ниво, продажбата на шофьорски книжки, за оставката на транспортния министър и разпускане на парламента.

Автор на няколко книги и на множество публикации. Баща на пет дъщери. Искрен и верен приятел.

.

Ето какво пише за него на стената си във Фейсбук Вихрен Михайлов:

„Днес почина моят приятел, съмишленик и непримирим боец Николай Колев – Босия! Почивай в мир, приятелю – ти живя Достойно до край! Ще се видим някога в по-чист свят…

Това ни завеща той:

ОСВОБОЖДЕНИЕ

Хей, човече, това е измама,
че живееш едва ли не в рай.
По дискета със чужда програма
ти вървиш от начало до край.

Някой вкарва в тебе до гроба
чрез клавишите с лека ръка
уморения поглед на роба
и на шията – тежка халка.

Някой подличко и садистично
в теб насажда чувство за грях,
за да станеш послушен, приличен,
безгръбначен, треперещ от страх.

Изхвърли при помията диска!
На площада излез разярен!
Дръж се здраво за мен! Аз съм рискът!
Аз съм волята! Бъдният ден!

Ще ти дам песен, сили и злоба.
В идиотския двайсети век
да убиеш във себе си роба
и да станеш свободен човек!

Август 1989 г.

Централен софийски затвор“

.

Почивай в мир, приятелю!

Ти все казваше, че няма прегради пред духа на човека, ако реши да се посвети на нещо. И имаше толкова светлина, знание, смях, вяра и любов в тази твоя толкова голяма душа. Само страх нямаше в нея, никакъв страх. А ние, които имахме честта да те познаваме, не можехме никога да вярваме толкова като теб, ние все се съмнявахме, бяхме разумни и предпазливи… 

Светла и благословена да е паметта ти, светъл път на духа ти в другия свят.

.

С обич и преклонение,

Мариана Христова