Григорий Ястребенецкий. Скулптурен портрет на Христо Ботев, 1964 г.
.
Гражданите и кметството на Калофер с вълнение очакват дарения скулптурен портрет на Христо Ботев (вж. тук), създаден през 1964 г. на акад. Григорий Ястребенецкий
На 1 септември 2022 г. се проведе работна среща с кмета на гр. Калофер, г-н Румен Василев Стоянов, за обсъждане на конкретни практически действия за доставката на дарението от Санкт-Петербург в Калофер, мястото за поставяне на бюста на Христо Ботев, логистиката по доставянето, други организационни, протоколни и церемониални въпроси. Деловата среща премина при изключително добра организация и ефективност, решаваща роля за което изигра личността на кмета на Калофер Румен Стоянов, който схвана идеята мигновено и я прегърна от сърце, с твърдата решимост да я доведе докрай.
Кметът на Калофер има много благ характер и сякаш с перце гали душите на хората, което, от една страна, ги отпуска и ги кара да се чувстват добре, а, от друга страна, ги мобилизира и ги кара да бъдат креативни. Това дарование на калоферския общински лидер е първопричина за неговата харизматичност и в най-голяма степен допринесе за ефективността на работната среща.
Румен Стоянов е трети мандат кмет на красивия подбалкански възрожденски град и всички, които го познават, знаят, че в неговия кабинет в Община Калофер има два портрета – на Васил Левски и на Христо Ботев, което обаче съвсем не е служебна показност, защото той носи в сърцето и ума си творчеството и духа на двамата велики българи, а жаждата на Христо Ботев за свобода е издигнал като знаме над родния си град! От срещите и разговорите с г-н Стоянов се убедих в огромното количество знания, които има за великия поет-революционер.
През 2021 г. г-н Стоянов реализира една отколешна своя мечта – да изиграе роля във филм за Христо Ботев. Максим Генчев, режисьор на филма „Ботев“, предлага на кмета да играе Перо Македонеца, защото, според него, има голяма близост в темпераментите и характерите на двамата – казват си директно всичко. А ролята на Ботев във филма се изпълнява от актьора от Бургаския театър Деян Жеков.
На 2 март 2022 г. беше официалната премиера на игралния филм „Ботев“ в София – зала „Люмиер“ в НДК. Премиерата бе предшествана от изпълнението на фолклорен блок, предвождан от калоферските гайдари и кмета на града Румен Стоянов. Във фолклорния ансамбъл участваха комитет „Родолюбие“, много представители на патриотични организации, облечени в народни носии.
Румен Стоянов е не само превъзходен организатор с мащабно управленско и държавническо мислене, той е и председател на Националното сдружение на кметовете на кметствата в Република България.
Кметът е артистична натура, свири на гайда и на тъпан, събира често на музикантски вечери в Калофер инструменталистите от фолклорния жанр, прави надпявания между най-добрите народни певци и певици. Сам организира и участва с гайдарския състав на Калофер в самодейни изяви, снима се в клипове за телевизиите, които представят фолклора.
Важна роля за ефективността на работната среща изиграха задочно споделените дипломатически тънкости от д-р Анатолий Викторович Щелкунов, почетен гражданин на Варна, бивш генерален консул на РФ в морската столица. В процеса на подготовката на срещата той ни даде ценни препоръки за практическите логистически и дипломатически стъпки, които трябва да се предприемат за успешно реализиране на благородната мисия.
Пред кмета на гр. Калофер г-н Стоянов и всички присъстващи, проф. д.пс.н. Илия Пеев направи подробен доклад за извършената от него публикационна и организаторска дейност, благодарение на която идеята за дарението на бюста на Христо Ботев на гр. Калофер придоби национална и международна гласност.
В центъра на успешната работна среща трябва да поставим неуморната и убедителна дейност на Юрий Михайлович Лебедев, военен преводач и писател, председател на центъра „Примирение” (1995-2025). Той е поддържал близки творчески отношения със скулптура Григорий Ястребенецкий и пръв даде публичност на авторското му завещание, със своето интервю в статията на Сергей Евгениевич Глезеров „Скулптура на Христо Ботев планират да подарят на България”, публикувана във в. „Санкт-Петербургски ведомости” през юни 2022 г.
По време на срещата с кмета на гр. Калофер Юрий Лебедев подари на Румен Стоянов своя авторска книга и няколко книги от акад. Григорий Данилович Ястребенецкий.
Юрий Лебедев се познава с много хора в Санкт-Петербург и Москва, които са поддържали близки отношения с акад. Григорий Ястребенецкий. С някои от тях той се свърза още по време на работната среща при кмета на Калофер и веднага уточни с тях логистически подробности по преместването на бюста на Христо Ботев от Санкт-Петербург, където се намира в момента, до Калофер, родния град на Ботев, където ще заеме своето полагащо му се място.
Заслужава да споменем и поне двама души от близкото обкръжение на акад. Григорий Ястребенецкий, които на практика ще участват в процедурата по транспортирането на бюста на Христо Ботев до България – това са скулпторът Владимир Иванович Бродарский, при когото се намира в момента бюстът на Ботев в Санкт Петербург, и внукът на акад. Григорий Ястребенецкий – московчанинът Даниил Александрович Ястребенецкий.
В заключителната част на срещата в кметството на Калофер Румен Стоянов обобщи и систематизира своите отговорности и пълномощия за установяване на делови контакти с дипломатически и културни институции, чрез които ще се достави бюстът на Ботев от Санкт-Петербург в Калофер.
Всички пожелахме успех на г-н Стоянов, който сърцато и енергично ще работи за реализиране на благородната идея за изпълнение завещанието на акад. Григорий Ястребенецкий да се дари бюста на Христо Ботев, създаден през 1964 г., на България. Калоферци очакват с вълнение този ден!
В тази паметна работна международна среща с кмета на Калофер Румен Стоянов участваха: кап. I ранг о.р., проф., д.пс.н., инж. Илия Пеев, заедно със съпругата си Йорданка Пеева, учителка; Юрий Михайлович Лебедев със съпругата си Лариса Владимировна Алпеева – професор по руски език в катедрата по междукултурни комуникации в Санкт-Петербургския държавен архитектурно-строителен университет; Величка Терзиева, старши специалист административно обслужване в кметството на гр. Калофер; Петя Керемедчиева, технически сътрудник в кметството на гр. Калофер; адв. Албена Белянова, ТВ „Евроком“ – София, автор и водещ на предаването „Часът на избора“.
След завършване на международната работна среща, кметът на гр. Калофер даде официална вечеря за всички участници, на която продължиха дискусиите по темата, завладяла нашите умове и души.
Да си пожелаем успех на благородната мисия!
(Със съкращения.)
Кап. I ранг о.р., проф., д.пс.н., инж. Илия Пеев
.
Най големия български скулптор Любомир Далчев наред с огромното си творчество има и великолепен проект за гроба на Ботев в планината.
Стилни „самодиви в бяла премяна“ водят посетитела към гроба му. Сам Ботев го е казал.
Но оценката на някои не беше да се направи хубав истински паметник от бял камък за гроба на Ботев.
Въпроса не беше за изкуството.. Някой от главатарите някога не искаха той да го направи, защото имало хора да го хулят , че бил американски скулптор. (Къде и какъв „американски стил“ му измислиха. Никой не го знае, но му поставиха надпис в Академията и искаха да го изхвърлят и от СБХ).
Като че ли има закони, на изкуството да се гледа само кой като какъв някои го определят, А те го правяеха само според това как могат да го сложат в собствената си кариера.. Това беше по важно от големия му талант за това, което може да направи.
Други пък го хулеха, че бил комунист, защото работил и през времето на комунизма. Като че някой можеше да избира и да прави свободно изкуство при СОЦА.
А мълчат, че той имаше голямата смелост да се откаже да бъде партиец и да не слуша каноните им за изкуството. Колко от големите имена на културата ни имаха смелоста да го направят.
И той не се върна в България, за да покаже, че има хора, които нямаха елементарни знания за истинското изкуството, хора с огромни претенции за спасители на партията и собствената си кариера, изопачаваха културата и живота на българите. И милиони българи по късно го последваха.
Някои забравят неговата скулптура „Бунт“, която счупи твърдите канони на скулптурата на СОЦА. А някога българския „министъра на културата“ бе решил да направи голяма кариера като „спасител“ и изхвърли тази „вредна“ скулптура и даже с ярост забрани филм за него. И Далчев не се върна и не остави тази скулптура в България.