На 2 юли 2017 г., в с. Плодовитово, Чирпанско, почина писателят и журналистът Стоян Вълев – информира сайтът Literaturensviat.com. Сайтът публикува и биографична бележка за Вълев.
Стоян Вълев е роден на 11 май 1956 г. в с. Генерал Инзово, Ямболско. Завършил е българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, където по-късно преподава пет години като асистент по “Руска литература на ХХ век”. Занимава с журналистика от студент. Бил е репортер, редактор, главен редактор и управител на медии. Основател и главен редактор на сайта “Книги-News”. Автор на книгите “Когато Господ беше в отпуск” (роман, 1999), “Българският Декамерон” (разкази, 1 част, 2001), “Българският Декамерон” (разкази, втора част, 2002), “Време за изневери” (разкази, 2003), „Най-страшните български приказки” (преразказани приказки, 2011), “Да прецакаш Чърчил” (роман, 2014), “Животът на полковника” (повест, 2014), на разкази, пиеси, телевизионни сценарии, както и на много статии на теми от българската литература и история. Член на СБП. Негови разкази са публикувани в Русия, САЩ, Великобритания, Канада, Нова Зеландия, Австралия, Италия, Индия, Непал, Швейцария, Полша. Автор е на непубликувана повест за Христо Ботев – „Българският Христос” и на непубликувана романизована биография на Елин Пелин.
Към тази информация можем да добавим, че Стоян Вълев бе един от авторите, чийто творби влязоха във втория литературен сборник „Часовниковата кула“, който нашият редакционен екип подготви за издаване и който излезе през пролетта на тази година. А откъси от неиздадената му „Повест за Българският Христос”, за която той търсеше средства, за да я издаде, бяха публикувани в нашето издание само преди около месец, на 2 юни т.г.
Изказваме съболезнования на близките и приятелите на Стоян Вълев. Макар че, доколкото имаме информация, и този български автор си е отишъл сам, останал без препитание, че и без собствен дом…
Искрено се надяваме, че неговите непубликувани творби няма да останат забравени и недостъпни за читателите, поради това, че авторът не е успял да ги издаде приживе.
.
Делото, с което се беше захванал, сайта КНИГИ.NEWS, представляваше мащабен и трудно реализуем проект. Може би и непосилен…
Преди 3 години Стоян Вълев ме потърси, чрез Иван Робанов, който също не е сред нас вече, поиска и получи отговори на петнайсетина въпроса, излезли после в сайта, а по-късно – като предговор към последната ми стихосбирка.
Всеотдаденост на делото си до последен дъх.
Съдба на български творец в жестокото ни и безпощадно българско съвремие!
Поклон пред Стоян Вълев!
Сега чак научих! Писах му за Коледа, Стефановден, Нова година… БОГ да го прости! А със сайта какво става?
Не знам какво става със сайта Книги.нюз след кончината на Стоян Вълев. Изглежда вече не е активен и не се поддържа. Преди малко се опитах да го отворя, но не успях.
Със Стоян Вълев бяхме състуденти в Пловдивския университет: той българска, а аз руска филология. Беше ни пряк отговорник на първата студентска бригада в с. Ново село. След почивка казваше: Който пуши, да си допуши, другите да стават да работят.
Видях след години негов разказ в Клуб50+ и му писах във формата за коментарии.
В сайта му КнигиNews публикува мое есе.
Призна ми, че е в много лошо материално положение и чомоли да му помогна по някакъв начин. Опитах се да помогна.
Поклон пред светлата му памет!