Десислава Колева, в. „Сега“
100 работещи издържат 78 пенсионери, показват данните на Националния осигурителен институт за миналата година. Въпреки мрачните прогнози, че това съотношение се влошава и след време на един работещ ще се пада по един пенсионер, всъщност този показател се подобрява през последните години. За 2013 г. например осигуровките на 100 работещи са стигали за пенсиите на 78.3 възрастни българи.
Това подобрение обаче не помага на пенсионната система – дефицитът в държавното обществено осигуряване става все по-значителен. През 2014 г. над 52 на сто от разходите са платени от държавата. Положителната промяна в баланса се дължи на затягането на условията за пенсиониране. В началото на пенсионната реформа през 2000 г. коефициентът на заместване стига 103%, т.е. пенсионерите са били повече от осигурените. От 2004 г. насам обаче съотношението се подобрява постоянно.
Миналата година отбелязва още една положителна тенденция – броят на осигурените българи леко се увеличава. От друга страна, възрастните хора намаляват. Според данните на НОИ м.г. хората, които са внасяли осигуровки, са малко над 2.735 млн. души. Те са се увеличили с близо 6 хил. души. Пенсионерите са 2 181 896. Въпреки че те намаляват с по-бързо темпо – с около 14 хил. за година, пенсионерите вече са повече от всички хора в масовата трета категория труд с постоянен трудов договор (те са 2.141 млн.). Това са хората, върху които основно пада тежестта на осигурителната система, защото част от внасящите осигуровки всъщност са заети на непълен работен ден, на временна работа или пък вноските им се плащат от държавата. Държавните служители са над 140 хил. – техните лични осигуровки са за сметка на бюджета. 233 хил. са самоосигуряващите се българи, като от тях близо 99 хил. плащат вноската само за пенсия. Според данните на националната статистика пък заетите към края на миналата година са около 2.927 млн., което означава, че над 192 хил. българи работят, но не се осигуряват.
Приходите от осигуровките за пенсия за миналата година са 4.423 млрд. лв. Това е с 20 млн. лв. повече от предходната 2013 г. Общите разходи на осигурителния институт са малко над 9 млрд. лв. От тях над 8.1 млрд. лв. са отишли за пенсии (заедно с добавките за Великден и Коледа). Разходите се увеличават по-бързо от приходите – през 2013 г. за пенсии са платени 7.4 млрд. лв. Така миналата година чистите разходи за пенсии вече стигат 9.9% от БВП за страната, а общите разходи на ДОО са 11.4% от БВП. Средната пенсия м.г. е била 310 лв. Близо 450 хил. пенсионери, или всеки четвърти обаче е преживявал с минималната пенсия за стаж и възраст (156.40 лв.), инвалидност и др.
АДЕКВАТНОСТ
Според данните на НОИ адекватността на пенсиите остава почти без промяна от 2011 г. насам, но все пак се е подобрила отпреди десет години. През 2014 г. пенсията представлява 57.9% от нетния среден осигурителен доход, тоест след приспадането на данъците и удръжките. През 2011 г. пенсията е покривала 57.3 на сто от чистия осигурителен доход. Преди десет години – през 2004 г. – средната пенсия е била малко над половината от осигурителния доход за страната тогава (51 на сто). През м.г. мъжете от трета категория получават пенсия средно 22 г. и 2 месеца, а жените – 26 години и 7 месеца.
.
