На 15 август честваме най-значимия от християнските празници, посветени на Божията майка – Голяма Богородица. Успение (заспиване) на Пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници, чествани и от православни, и от католици. Той е третият по значимост в християнския свят след Рождество Христово и Възкресение Христово – Великден.
Празникът е познат още като Успение Богородично и отбелязва вечното заспиване, смъртта на Богородица. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Тя е покровителка на майчинството, застъпница пред Бога на нашите волни и неволни прегрешения, пазителка на семейното огнище.
Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук идва и думата „успение“ – заспиване. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ù съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при Себе Си в своето Царство, за да царува вечно с Него. Последното ù желание е да види светите апостоли заедно.
По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ù в Иерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос, в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред Светицата и закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ù. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ В памет на явяването ù пред апостолите Църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигне на хляба“.
Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба – за това на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове – домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата. Според поверията на 14 август вечерта, жените, които искали да имат дете, молели Богородица да им помогне, носели дарове и оставали да преспат в църквите носещи нейното име. Те вярвали, че тя ще им помогне да се сдобият с отроче. Жените закачат на иконата и вотиви – малки метални изображения на бременна жена или на бебе, и палят големи свещи с надеждата да забременеят скоро.Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови младите булки.
Днес имен ден празнуват всички, които носят името Мария, Марияна, Мариана, Мара, Мариам, Марио и техните производни. Според една от традициите именниците трябва да празнуват три дни. След толкова дни Богородица възкръсва от пещерата в Гетсиманската градина, където е била погребана.
Народни традиции
Успение на Св. Богородица е голям народен празник. Никой нищо не работи. Правят курбани, а болните нощуват на „свети места“ за здраве. За повече плодородие и за „Бог да прости умрелите“ се раздава от първите прибрани и предварително осветени в църквата плодове за сезона -дини, грозде, круши, мед, както и обредни хлябове. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, каша от пиле, тиганици, варено жито, царевица, варена тиква. Непременно се яде диня и грозде. На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие през следващата година.
В България над 200 са църквите и манастирите, които носят името „Успение Богородично”, като най-големите са Бачковският и Троянският манастир. В близост до столицата ни се намира една от най-старите обители в България, посветена на Света Богородица – Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка”.
В много църкви и манастири иконата на Богородица се смята за чудотворна и лечебна. Такава е най-старата светиня на Троянския манастир, иконата „Пресвета Богородица Троеручица”. Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на Османското владичество.
Успение Богородично е празник и на Бачковския манастир, основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани. Най-голямата светиня на Бачковския манастир „Успение Богородично” е чудотворната икона „Света Богородица Петричка“. Поставена нa специално място в съборната църква, под нежни драперии, изработени от благодарни ръце, тя умилно благославя поклонниците.
Гот ееее