ОТВОРЕНО ПИСМО
до президента на Република България
Уважаеми Г-н Президент,
Когато пиша това обръщение, преди 34 години, в една Лондонска болница, агонизираше за последно на този свят големият български белетрист, публицист и драматург, Георги Марков. Същият ден той напусна този свят. През тези тридесет и четири години наглостта на комунистите бележеше връх на всяка годишнина и още няколко пъти през годината – по повод и без повод. Остатъците от комунистическите тайни служби не позволиха да излезе истината за убийството, а напротив – унищожиха някои от съществените материали, правиха опит да се нападне архива през 1989 г., пускаха слухове, че самият Марков е човек от ДС – въобще изпълняваха и изпълняват стриктно директивата на МВР от 1979 г., в която се казва, че трябва да се насочи вниманието към западните служби, а самият Марков да се сочи като служител на ДС (справка – сутрешния блок на така наречената Национална телевизия).
Господин президент, обръщам се към Вас, преди всичко като български гражданин и след това като български писател, който е осъзнал смисъла на творчеството единствено като непримиримост към самозабравили се властимащи и техните копои. И целта на това е обръщение е много проста – тя е във Вашите възможности, а и от него не изпитвам същото унижение, каквото бих изпитвал, ако пишех до президент-комунист или президент-марксист.
Първата ми молба е да използвате влиянието си на държавен глава и да осветите убийците и съучастниците им, които все още получават високи пенсии и се гаврят с паметта на борилите се срещу комунистическата диктатура.
Втората е, да предоставите на Литературен кръг „Георги Марков“ подходящо място в центъра на столицата за организиране на музейна сбирка на убития писател, която да не е по-малко представителна от музейните сбирки на други български творци.
Третата ми молба, господин президент е, да използвате високият си пост и произведенията на Георги Марков, да бъдат включени в програмите на средните и висшите учебни заведения. те са свидетелство и най-добър урок за подрастващите, учат на гражданска доблест и достойнство пред самозабравили се властници.
Четвъртата ми молба е да ни съдействате за построяване и поставяне на паметник на Георги Марков в алеята на писателите в Борисовата градина и наименуване на един софийски булевард на неговото име.
Уважаеми, господин президент, да ви кажа откровено, наблюдавайки вътрешнополитическия живот в България, не храня големи надежди да получа отговор и за това имам основание, което впоследствие ще го споделя, когато му дойде времето. Отговор получавахме от американските президенти (като секретар, а по-късно съпредседател на БНФ (инк)),и то до десетина дни най-късно. В България политиците смятат обръщащите се към тях за крепостна маса, която проси нещо си, на което не е нужно да се отговаря. А може би избират такива съветници около тях които да ги „предпазват“ от натрапниците, без да знаят, че завинаги формират мнение.
И все пак благодаря предварително за съдействието, на което се надяваме.
Йордан Ганчовски,
председател на Литературен кръг „Георги Марков“ (от 1989 г.)
съпредседател на БНФ (инк.)
11 септември 2012 г.
8 ч. 53 мин.
