Макар гола, боса, добра стока нося…

Припомням си тази палава епиграма, озаглавена „Природна защита на слабите” от „Люти чушки” на Ралин, катадневно. Когато момето от седмия етаж паркира пред панелния ни блок „Мерцедеса” класа „S”, а понякога и червеното  „Мазерати”. Естествено, те не са нейни, но това не пречи да ги ползва като собствени. Облечена небрежно елегантно, но с маркови парцалки и обувки, минава с ленива, гъвкава походка, осъзнаваща цената си. Да кажеш, че е първа красавица, или моделка, фолк певачка – не. Обикновено момиче, слабичко, стройно и симпатично. Дори благовъзпитано поздравява съседи и познати. Но, с отегчената любезност на персоните, движещи се в кръговете на новия „бомонд”. Извор на самочувствието и е, че стоката, с която разполага и предлага, има висока цена и добре се котира на борсата на набързо замогналите се нашенски новобогаташи. Сластолюбивите, мазни котараци, отегчени от надебелелите си или вече проскубани, остарели котарани, отгледали им потомството и мотаещи се в кичозно обзаведените им резиденции и палати. Демонстрират агресивно мъжко желание, прикриващо неможенето на андроидната пауза. Всъщност вечна тема, тъй като много мъже и жени си купуват любов, и винаги е имало пазар за подобна търговия. Емблематичния холивудски филм „Хубава жена”, с хумор и прекрасна актьорска игра замаскира сделката „пари срещу секс”. А мнозина си въобразиха, че става дума за любов.  Но попадналите в подобен сценарий знаят за какво иде реч и не си правят никакви илюзии. Естествено е по нашите ширини подобна тема да се комерсиализира и опошли тотално.

Тази картинка се среща вече достатъчно често. Млади момичета, джиткащи с мощни джипове или лъскави малолитражки. Чуруликащи безкрайно в марковите си телефончета. В офис на мобилен оператор едно девойче, придружено от застаряващ джентълмен, плати от кредитната си карта, без да му трепне окото, около 500 лв. за разговори. Ах, златните пиленца на мобилните ни монополисти! А такива са хиляди.  Разточително харчат в рамките на предоставения им щедър лимит в скъпарски бутици на молове, модни барове и ресторанти. Като „компаньонки” придружават в екзотични дестинации и способстват за релакса на уморените от бизнес далаверите си „патрони”. За тях икономическа криза няма…

Разгръщайки страниците с обяви или влизайки в „специализираните” сайтове, потъваш в море от агресивни и направо безпардонни оферти за секс от ученички, студентки, млади съпруги и домакини, предлагащи от „А до Я” целия спектър на Камасутра, а дори и нестандартен секс за закоравели извратеняци. Понякога – срамежливо „срещу материално подпомагане”, или направо с твърд ценоразпис, но подлежащ на уточняване, според ситуацията на „борсата”. Естествено тук не става въпрос за „магистралките” от малцинството. Това е благовидната и неорганизирана проституция на тези, които считат, че е под достойнството им да ги наричат такива.

Но и те имат люта и безпощадна конкуренция. Напористи секретарки, чиновнички, репортерки, PR-ки и всякакви авантюристки обсаждат, ухажват и дори „изнасилват” учрежденски и министерски шефове, бизнесмени и банкери със „слаби ангели”, с единствената мисъл да се доберат до тлъстия портфейл и сметката му. Следящите „жълтата” преса  могат конкретно да назоват и имената им. Лъскави сватби, мимолетно съжителство, последвани от шумни и скандални разводи. Естествената човешка нужда от физическа близост и любов е заменена от вездесъщото „менте”. Но аз вече се спрях по-задълбочено на проблема в друг свой текст – „Дилемата – курвалък, промискуитет или полигамия?”

В онези патриархални времена на Радой му е дошла друга алюзия – „природна защита на слабите”. Но това отдавна вече е не защита, а мощно оръжие на осъзналите силата и ограничения срок на ползването му представителки на уж „слабия пол”.

И така, докато една част от „силния“ пол пие, за да забрави какво не може, а друга – плаща, за да забрави същото, една голяма част от „слабия“ се продава все по-безпардонно, а друга мие примерно стълбища на блокове, понеже вече е на възраст и за друго няма да й платят, без значение образованието. И няма кой да образова децата за разликата между цени и ценности, понеже и възрастните са ги изгубили някъде, всеки по своему.

Светослав Атаджанов