Писма от килията: Келнери в името на народа

Нали знаете, че като умрем, не ни разпределят само в рая или в ада. Всеки човек през живота си е вършил и добри, и лоши неща, и затова периодично сме ту в райската кръчма, ту в казана. И аз така, след поредното пържене, се оказах в райската градина. Намерих кръчмата, седнах, взех менюто да разгледам какво предлагат райските готвачи. От пиле мляко, обърнах се, менюто безкрайно и пълно с вкусотии. Реших да попитам някои от сервитьорите дали имат това, което ми се хапва. Огледах се, тичат между масите келнери, ама всичките едни такива засукани, мазни. И униформите им едни такива странни. Алени тоги и черни тоги. Бре, викам си, тия ми приличат на прокурори и съдии. Невярващите ми очи се опулиха. Гледам ги как тичат между масите, носят чинии със салати, ястия, мръвки… бири, вина, ракии, отсервират празните съдове, бършат маси и столове, подреждат и се усмихват на всички клиенти.

–  Келнер! – Мигом при мен се спря един чернотогест.

–  Какво ще обичате, избрахте ли си?

–  Я кажи, келнерите защо носите тия странни дрехи?

–  В райската кръчма все магистрати сервираме. За нас това е престоят тук. Повечето време сме в ада, а като сме тук, мъкнем, чистим, сервираме и чакаме рушвети, бакшиши.

–  Чакай, в менюто не видях цени, като не плащаме сметки, как ще даваме нещо за вас. Нали за клиенти на кръчмата всичко е безплатно?

–  Така е, но ние прокурори и съдии сме си свикнали да изпълняваме поръчки, свикнали сме да живеем от подкупи, бонуси, „подаръци” и пр. И точно в това е божественият замисъл. По цял ден да слугуваме, но този път безплатно. А и преди служехме на олигарси, местни феодали и политици, а сега – на обикновените хора. Преди само присъдите ги праскахме „в името на народа”. Ха-ха, не вървеше да изписваме имената на поръчителите, я. Как си представяш да осъдим например управител на частна фирма – ООД за присвояване и безстопанственост и на трите инстанции, да му откажем да направим исканата от него ревизия и вещите лица да заявят, че няма липси. А какво да напишем най-отгоре, в името на народа, разбира се. Не върви да е в името на почетния блудник Тонко Фотев и мутрата Гудков, нали. На поръчания му хакнахме 9 години строг режим и туйто, такава беше поръчката. Като казах поръчка, та се сетих… Какво да ти донеса за хапване и пийване?

Слушах словесната диария на бившия съдия и се чудех как не ме позна. Поръчах бутилка вино и агнешко печено, но преди да се врътне, го засякох:

–  Познаваш ли ме? Изобщо как е при вас, корумпираните магистрати, помните ли жертвите си?

–  Виж какво, захили се кривосъдникът – никога не ни е било грижа кой ще изяде хурката, нали поръчителите са си платили. Важно е тях да помним. Защото може пак да ни станат клиенти. А и аз бях върховен съдия, поръчки много, напрежение си е. Хайде, отивам да ти донеса поръчката и не се сърди, ако си от жертвите. Нищо лично, само за пари и кариерно развитие работим ние. В ИМЕТО НА НАРОДА! Ха-ха-ха…

Чернотогестият се врътна с гръб и отдалечавайки се, продължаваше да се залива от смях.

Ивайло Зартов

Централен софийски затвор, 4 април 2013 г.

.

––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Бел.ред.:  Резолюция, написана на ръка върху показания тук документ от Върховна касационна прокуратура, във връзка с делото срещу Ивайло Зартов, гласи следното:

Зав.ад.с-я /съдия?/, преписката да се разпредели на Друг принцип в тр……
П.П. Моля, определеният наблюдаващ прокурор да предприеме незабавни процесуални действия по изложеното в сигнала.
Разпореждам приоритетно да се работи по преписката – ПРОВЕЖДАНИ СА СРЕЩИ с Главния прокурор г-н Б. Велчев по случая С РУСКИ ДИПЛОМАТИ.
09.04.2009 г.