.
Из книгата на д-р Георги Чалдъков
„Плектика. За хората, обществото, политиците и познавачите“
.
СПОМЕН ЗА СЛАВИКА
Със Слави Жечев Георгиев, когото всички наричахме „Славика“, бяхме от махалата на „Сливница“ и „Патриарх Евтимий“ около гърба на Пожарната в Бургас. Там като деца играехме, понякога белувахме в синхрон с „революционния“ дух, който Славика принеси от старата си махала край фабрика „Хемус“. Със Славика бяхме съученици в училище „Петър Берон“. Беше много добро момче, учише се също много добре. След това отиде в образсцовата гимназия „Свети Кирил и Методий“.
През лятото на 1962 г. в Бургас се понесе новината, че Славика скочил от туристическия кораб в морето на пристанището в Истанбул, където го чакала неговата хамбургка Йохана, много добре позната* му от „Слънчев бряг“. След дълги години упорита работа в създадения от него Bulgarisches Spezialitáten-Restaurant „Rila“ в Хамбург, Славика стана „Слави Германеца“, както го наричаше целия Бургас след 1989 г., когато се върна завинаги (for good, както казват англичаните) в Бургас, в махалата около Пожарната.
Слави Германеца, който уви беше забравен от германците, на които – жена му Йохана и сина им Жечо, изучен в Хамбург за адвокат – построи лятна къща-палат край морския бряг в Черноморец. А те не знаеха дори къде е погребан, след прогресиращата деменция, която открадна всичките му хубави спомени от Бургас, „Слънчев бряг“ и Хамбург.
Няма да наричам всичко това „Германски синдром“, а „Синдром на Йохана-Жечо“. Синът на Славика е кръстен на дядо си Жечо, който се спомина от мъка, защото коми-диктатурата не му разреши да отиде в Хамбург да се види със сина си.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-–––
* “И Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каин“. [Битие, 4:1]
.
