.
На 25 юни 2026 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите извън страната към Народното събрание, при дневен ред, включващ изслушване на Министерството на културата и обсъждане на възможностите за институционална подкрепа от страна на българската държава за архива на д-р Иван Гаджев в гр. Гоце Делчев, т.е. за Института по история на българската емиграция в Северна Америка.
Темата за този Институт и архива на д-р Иван Гаджев е отразяна неведнъж в нашето издание. След внезапната кончина на Тодор Гаджев – директор на Института по история на българската емиграция в Северна Америка и син на създателя на Института д-р Иван Гаджев, се обърнахме и със специално писмо до всички български народни представители. Откликнаха само няколко депутати – всички членове на Комисията по политиките за българите извън страната, от различни политически сили. Скоро след това темата бе обсъдена и на заседание на тази парламентарна комисия.
Следва стенограма на казаното по темата за архива на д-р Иван Гаджев и възможностите за институционална покрепа от държавата, на споменатото заседание на комисията, а цялата стенограма от заседанието може да се види ТУК.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
.
ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ:
…Предлагам да преминем към втора точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА И ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПОДКРЕПА ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВАТА ЗА АРХИВА НА ДОКТОР ИВАН ГАДЖЕВ В ГРАД ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ.
МИНИСТЪР ЕВТИМ МИЛОШЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Темата е чувствителна.
От една страна, от гледна точка на значимостта й. От друга гледна точка, свързано с предстоящите разговори със семейството и с наследниците на Илия Гаджев.
Подготвил съм много кратък, стегнат отговор, в който думите са много точно прецизирани от гледна точка на обстоятелствата, с които започнах.
През последните години са водени разговори и е постигнато принципно съгласие с господин Тодор Гаджев преди неговата неочаквана кончина, за съжаление, светла му памет, един много голям българин, за откупуване на сградата, архива, библиотечния фонд и предметната колекция на Института от държавата. Експерти от няколко държавни институции са взели участие в процедурите по оглед, оценка, описване и идентифициране на материалите в архива.
След придобиването архивът щеше да бъде обслужван от професионалисти и достъпен за научната общност екип. За съжаление, настъпилото събитие предполага продължаване на разговорите с наследниците, които той представляваше и които също принципно са дали съгласието си за финализиране на разговорите и придобиването от Република България на архива.
Министерството на културата ще предприеме действия и предприема действия в посока за осигуряване на средства след актуализиране на финансовите стойности на архива и паралелно с това следва да се предприемат действия съвместно с Министерството на външните работи за осъществяване на необходимата връзка с наследниците, които живеят в Съединените щати, както вероятно знаете, повечето.
До момента Министерството на културата е потърсило съдействието на Министерството на вътрешните работи и община Гоце Делчев, имах и личен разговор с кмета – господин Москов, за осигуряване сигурността на имота и архива след кончината на господин Гаджев.
Ръководството на Държавна агенция „Архиви“ е информирано за развитието на този случай, както и община Гоце Делчев. Тъй като считам за опазването, поддържането, съхранението и бъдещите научни изследвания на материалите, следва да се разглеждат като въпрос от първостепенно значение за държавата.
Разчитам на положително отношение по този въпрос от всички парламентарни групи. С оглед на неговата уникалност и чувствителност той може да бъде определен и като обект със значение за националната ни сигурност, доколкото съдържа информация и свидетелства, имащи отношение към историческото развитие, международните връзки и културното наследство на Република България.
Архивните документи, в заключение, представляват уникални сведения за живота и развитието на българската емиграция в Северна Америка, за съхраняването на националната идентичност зад граница и за участието на българи в редица ключови обществени и политически процеси. Съдържащите се архивни документи, редки издания, снимков материал и експонати не могат да бъдат възстановени или заменени, което ги прави безценни като културно-исторически ресурс. Тяхната стойност далеч надхвърля чисто паричното им изражение и се простира в сферата на националната памет и идентичност.
Към момента е осигурена сигурността на сградата, за което вече Ви казах, и архивните материали в нея.
Ще си позволя и да спомена нещо повече по отношение на историята с този архив и музея, който е изграден в центъра на Гоце Делчев от наследниците на Илия Гаджев. Това е една история, която бих я оценил в битността си на другия живот, в който бях продуцент. Това е история, която заслужава да бъде екранизирана, било то в документално свидетелство или дори в художествен продукт, защото дейността на Илия Гаджев, качеството на този архив, начинът, по който е събран и документите, с които разполага, който все още има сведения, които не са оценени докрай и цялата съдба на семейството на Илия Гаджев с дейността му в началото на миналия век, наистина са достойни за националната ни памет и за националното ни самочувствие.
Ще дам думата, бихте дали думата на доцент Славов, който от години има наблюдение върху този процес, да го нарека, който е запознат в дълбочина с тази история.
И пак казвам, нещата бяха много контролирани, да кажем. Изненада ни тази преждевременна смърт. Има 40 дена от смъртта, но няма 40 дена от погребението. Мисля, че доцент Славов ще обогати разказа и ще даде допълнителни сведения.
ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, доцент Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, господин Министър, колеги! Само няколко неща, които добавят към вече очертаната рамка от министъра на направеното през последните години от страна на българската държава, от всички институции, включително Народното събрание, президентската институция, Министерския съвет, държавни културни институти, каквито са и Националният исторически музей, и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Държавна агенция „Архиви“ и местната власт, в лицето на община Гоце Делчев и нейното ръководство, които в резултат на множество срещи, разговори и обсъждания, които далече надхвърлиха рамките само на експертизата относно стойността на всичко в цялост, защото приживе господин Тодор Гаджев настояваше всичко, което се постигне като споразумение с българската държава, да бъде запазено и съхранено в едно. Да няма разделяне на архива от библиотеката и сградата. То да остане на територията на град Гоце Делчев и да се намери това възможно от законова и нормативна гледна точка решение, което да позволи да се изпълни това желание на наследниците на господин Илия Гаджев.
На даден етап това решение беше постигнато и остана само фактически съответното решение да се вземе от страна на българското правителство.
В какво се изразява конкретиката?
Отново, именно като се съобразяваме най-вече с изискванията на Закона за културното наследство и другите действащи закони и подзаконова нормативна уредба, от специалисти от различни институции се възприе, че най добре е архивът в цялост да стане филиал на Регионалния исторически музей в Благоевград, за да може със съответния акт на българското правителство да бъде осигурено и необходимото щатно и бюджетно обезпечаване през Министерството на културата, което беше най-лесно осъществимо и най-бързо осъществимо с оглед на сроковете, които постоянно се актуализираха.
Смятам, че и последните разговори, които бяха водени непосредствено преди внезапната кончина на господин Тодор Гаджев, потвърдиха неговото желание именно по този начин да се реши въпросът. Този подход продължава да бъде подкрепян от всички експерти и специалисти, които се занимават с архиви, с библиотеката, с възможността да бъде съхранена тази уникална сграда по отношение на климатична инсталация и всичко друго, което по специален начин тези от Вас, които са били и имат представа, се контролира, за да гарантира за десетилетия и за векове съхраняването на това безценно богатство.
Трябва да знаете също, че в резултат на инфлационните процеси, тези очаквания, които имаше господин Тодор Гаджев и неговото семейство, бяха постоянно актуализирани с поредица от актуални оценки от експерт-оценители, които са съответно и в областта на архива, и в областта на библиотеката, и в областта на състоянието на сградата. Всичко това, повтарям, беше винаги осъществявано с активната подкрепа и на ръководството на община Гоце Делчев, в лицето на кмета – господин Владимир Москов.
Последните разговори, които са водени с подкрепата и на нашите дипломатически представители в САЩ, в Северна Америка, показват, че семейството би желало, и то е декларирано от страна на най-близките хора на покойния Тодор Гаджев, да минат 40 дни от неговото погребение, не просто от кончината му, от погребението, и тогава да бъдат възобновени разговорите с българската държава за намиране на окончателно решение. Семейството на този етап, по думите на господин Москов, който с много близки на семейството хора подържа постоянно контакт с тях, е тези разговори и тези преговори да се водят с българската държава, с българското правителство, а не с друга, съседна на нас държава. (Реплики.)
Това, което също е добре да се знае, е, че отново с подкрепата на много институции господин Гаджев, Тодор Гаджев, успя да реализира тази негова дългогодишна мечта да бъде направено фототипно издание на този исторически алманах за македонските просветни организации и дружества в Северна Америка, който от издателя, от господин Димитър Димитров, в момента се подготвя да бъде издаден на английски език, за може да бъде разпространен в целия свят, във всички библиотеки, в които участва този световен между библиотечен обмен, всички наши дипломатически представителства, да бъде представен по съответния ред и начин в Европейския парламент, в Европейската комисия, и това да бъде един много сериозен принос в това, което и преди малко казах, стремежа да възтържествува историческата истина и да не се позволява по никакъв начин да спекулира с нея в ущърб на нашия национален интерес, говоря, интереса на Република България. Това беше много искано, много желано от господин Гаджев и аз мятам, че ако продължим всички институции да реализираме този замисъл и да го финализираме успешно, това ще бъде и най-сериозната почит, която можем да окажем към неговата памет и да засвидетелстваме това уважение към неговото семейство, което вече като наследници предстои, надяваме се, да продължи докрай неговата идея, неговата мечта. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: И аз благодаря.
Някой друг от екипа на Министерството нещо иска ли да добави или да преминем към въпросите? Добре.
Ще си позволя аз да задам три кратки въпроса и после вече ще дам думата и на останалите.
По-конкретно имате ли предварителен договор за архива, каква сума е необходима и ако всичко е успешно, ще дигитализирате ли архива така, че да може да е достъпен и онлайн за всеки един гражданин съответно, дали на телефон, компютър или друго устройство?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕВТИМ МИЛОШЕВ: Към момента предварителен договор няма. Не бих искал да влизам в детайлите на този въпрос с оглед на предстоящите преговори. Но това, което доцент Славов каза, е от изключителна важност волята на наследниците на Илия Гаджев, което е наистина важният въпрос за българското културно и историческо наследство.
Що се отнася до дигитализацията, това е един процес, който вече започна и по програмата ПВУ в български културни институти, така че би следвало, това е нещо, което ние трябва да го реализираме като процес и да го завършим по отношение на цялото ни музейно дело. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Бодакова, заповядайте за въпрос.
АННА БОДАКОВА: Благодаря Ви много, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Славов! Мисля, че си даваме всички много ясна сметка колко важен е този архив. 152 линейни метра от архиви, но моят въпрос е друг.
По информация, която сме получили, всъщност координационни срещи вече се водят, лидирани от вицепремиера, ресорния вицепремиер Иво Христов, които не включват, поне част от срещите, не са включвали Министерството на културата, независимо, че то е ресорното министерство.
В тази връзка предвид всъщност голямата роля на Министерство на културата, която то е вземало в този казус през годините, а именно и по оценка на архивите и на тяхната стойност в преговорния процес. Смята ли Министерството на културата да вземе активна роля в евентуална работна група, между ведомствена работа или принципно в този процес, така че да бъде гарантирано на първо място, че архивите ще останат в България? На второ място, че те ще бъдат съхранени и запазени в цялост? И най-вече, че тъй като трябва да се действа в кратки срокове, защото наистина те са и въпрос на национална сигурност. Така че какви действия ще предприеме Министерството на културата в рамките на този разговор и на този процес?
ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕВТИМ МИЛОШЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Искам да Ви уверя, че има изключителна координация. Потвърждавам, че се водят действията от вицепремиер Иво Христов. Ние сме в много тясна координация. Всичко, което е извършено от Министерството на културата, господин Христов е запознат.
Последният разговор, който водихме по темата, архива на Илия Гаджев, беше вчера. Така че не трябва да има притеснения от тази гледна точка. Имаме много общи действия в тази посока и това не е повод за притеснения.
Аз смятам, че в кратки срокове, вярвам, че в кратки срокове този процес ще бъде реализиран и завършен. Има много деликатни моменти от гледна точка на това, че семейството вече със смъртта на Тодор Гаджев, останалите наследници не са в България, така че това е по-скоро затрудняващият елемент. Но пак казвам, семейството има своята воля този архив да остане в България. Но предстоят преговори.
Затова така се въздържаме да говорим в детайли, защото това все пак е и търговски преговор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви.
Други въпроси има ли?
Заповядайте, господин Младенов.
БОЙКО МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! На практика аз имам два въпроса, но Вие почти отговорихте на тях с Вашето изказване.
И тъй като стана въпрос за дигитализация, и стана въпрос за опазване на нашето културно-историческо наследство чрез дигитализация. Има ли обща стратегия, която да е съвместно разработвана в момента заедно с Министерството на електронното управление или тя е само в частност за културните институции, каквито са музеите? Защото сме свидетели през последните десетина години на една най-изключително ниска посещаемост на музеите, които не можаха да излязат от старата концепция на представяне на онова, което имат като експонати.
Работи ли се нещо в тази посока, макар и да е леко извън контекста на работа на Комисията?
И още един въпрос. Дигитализацията на архива на Димитър Гаджев в момента върви ли или тя ще започне евентуално, след като бъдат проведени преговорите с наследниците?
МИНИСТЪР ЕВТИМ МИЛОШЕВ: По отношение на дигитализацията като цяло, а по отношение на посещаемостта първо да кажа, и сте прав, и не до там, защото има музеи, които се радват на изключително висока посещаемост, което съдим по резултатите и от приходите, които имат.
По-скоро възниква въпросът тези остатъчни преходи финансови да остават в рамките на музеите, защото законодателството и нормативната база е такава, че не дава достатъчна възможност, нещо по което предстои да работим, да могат тези средства да се използват за доброто на музеите, защото музеите по отношение на материално-техническата база имат доста проблеми, които трябва да бъдат решени.
Що се отнася до процеса по дигитализация, аз не мога да Ви дам конкретен отговор в момента на въпроса по начина, по който го зададохте, но мога да Ви уверя, че предварителните разговори с вече новото министерство, което е, тук има една административна реформа и обединението на две министерства, е наличен. И е функция на затварянето на периода на петия транш по Плана за възстановяване и устойчивост, където проектът и обществената поръчка по този въпрос е в Министерството на културата. Така че по-скоро договорката ни беше да завърши, което знаете, той завършва в края на следващия месец, в края на август месец, пардон, още сме юни, нали така? Да. Тогава ще можем да финализираме, защото има все още техника, която се доставя и обществената поръчка все още не е завършена.
Отделно има платформа, която се разработва и вярвам, че това ще е един от успешните проекти по Плана за възстановяване и развитие. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Пехливанова.
После аз ще задам въпрос.
АЙЛИН ПЕХЛИВАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, на 12 юни внесох парламентарен въпрос по въпроса, който тук обсъждаме. Действително виждам Вашата лична ангажираност и въобще ангажираността на целият Вие екип.
И с оглед на това, че може би е редно да спестим Вашето време утре, тъй като предстои да го задам на парламентарен контрол този въпрос, мисля, че сега е момента да го задам и така нататък.
Всъщност предстои така или иначе да се гласува бюджет за 2026 г., живот и здраве и за 2027 г. И в тази връзка моят въпрос е съвсем конкретен. Всъщност предвиждате ли конкретно финансиране в бюджетната рамка за 2026 г. или за 2027 г. за придобиването на културния, на исторически институт и неговото опазване? Благодаря.
ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Заповядайте, господин Министър.
АЙЛИН ПЕХЛИВАНОВА: В бюджета ще има ли финансиране за Института, за придобиването на института в бюджетната рамка за 2026 г. или 2027 г., предвиждате ли финансиране?
Тъй като преговорите споменахте, че продължават, би трябвало да имате някаква приблизителна стойност.
МИНИСТЪР ЕВТИМ МИЛОШЕВ: Не, не съм готов да Ви отговоря по този въпрос. Не съм готов да Ви отговоря коректно на този въпрос.
АЙЛИН ПЕХЛИВАНОВА: Добре, да разбираме, че за 2026 г. не е включено някакво финансиране за този институт, тъй като проектобюджетът вече е готов.
МИНИСТЪР ЕВТИМ МИЛОШЕВ: Той е готов и е в Министерството на финансите. Нека така да Ви кажа. Не съм готов да Ви отговоря коректно на този въпрос в момента.
АЙЛИН ПЕХЛИВАНОВА: Да, разбирам, но със сигурност се водят някакви разговори между Вас и Министерството на финансите.
МИНИСТЪР ЕВТИМ МИЛОШЕВ: Изключително интензивни, уверявам Ви. Денонощни.
АЙЛИН ПЕХЛИВАНОВА: И аз разбирам, че този проект е изключително важен за Вас. Би трябвало да се водят някакви разговори точно за този институт.
МИНИСТЪР ЕВТИМ МИЛОШЕВ: Нека да Ви отговоря утре конкретно, защото има в начина на финансирането, има детайл, който в момента не мога да си спомня точно как беше, а и колегите не съм сигурен, че могат да ми подскажат за това нещо.
Имаше начин, по който спрямо етапите на финансиране, но пак Ви казвам, за да бъда коректен, нека да го оставим. Той е утре в парламентарния контрол, нали? Да. Ще бъда абсолютно коректен в това, което ще Ви кажа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожа Бодакова, заповядайте за друг въпрос.
АННА БОДАКОВА: Много благодаря.
Моят въпрос е също обвързан с финансирането. В процес ли сте на повторна оценка на стойността на архива, тъй като настоящата оценка не включва тези над 300 видеозаписа към общата стойност? И предполагам, за да се направи тази търговска сделка, както казахте, трябва да има и качествено оценяване на стойността, която добавя изключително много. В процес ли сте на подобни действия?
МИНИСТЪР ЕВТИМ МИЛОШЕВ: Пак казвам, това е нещо, което би следвало да се разбере в преговорната рамка. По отношение, пак се напрягам да си спомня, финансирането би следвало да бъде целево. Но пак Ви казвам, ще Ви отговоря утре, а то включва и Вашия въпрос. Вече, след като мине преговорният процес, защото имало е предварителни разговори.
Това беше, тази търговска част се опитвах да избегна, защото към този архив има интерес и от други места. Доцент Славов, загатна, пък и не е трудно да се сетим. Но не искам да го вкарваме в политически коловоз този разговор. Пак казвам, това е културно-историческо наследство за България. Този архив тепърва ще ни дава и нова информация. Там има и места, в които не са до край разработени. Така че нека да завърши този процес. Това е приоритет на държавата. Това мога категорично да го кажа и в разговорите с ресорния вицепремиер господин Иво Христов, и в разговорите с премиер-министъра.
Така че да следваме логиката и хода, да направим едни добри преговори. Тогава вече ще бъде и бюджетирането, и осигуряването на средствата, и съответно експлоатацията след това и на архива, и съответно и на сградата, която е много красива и в центъра на Гоце Делчев. Аз дори не знаех, че това е въпросната сграда. Сега вече се запознах. Мисля, че ще имаме повече яснота по този въпрос. Надявам се, че Ви задоволява отговорът ми.
ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Заповядайте госпожо Пехливанова отново.
АЙЛИН ПЕХЛИВАНОВА: Обещавам, ще бъда кратка с отношението си.
Именно за това попитах дали има финансиране, а не какво и колко е сумата. Напълно разбирам, че това отчасти включва търговска тайна. Просто дали са предвидени средства? Тоест в обозримо бъдеще до края на 2026 г. или до края на 2027 г., дали ще имаме резултат? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ЕВТИМ МИЛОШЕВ: Да, краткият ми отговор, че това ще бъде целево финансиране. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Сега да задам един въпрос, който е свързан с това дали има данни, че се водят паралелни преговори от други държави, които също искат да придобият архива? Има ли такива данни?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕВТИМ МИЛОШЕВ: Разговорът ни е публичен и затова не ми се иска да влизам в тази сфера, но да, има интерес. Краткият отговор. Надявам се, че това е отговор, който е нормален в публичното пространство.
ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Добре, благодаря.
Други въпроси има ли?
Заповядайте, госпожо Костова.
ДЕСИСЛАВА КОСТОВА: Уважаеми господин Министър, уважаеми гости, уважаеми колеги! Моят въпрос ще бъде много конкретен и аз вземам повод за него от изказването на доцент Славов, че българската държава прави и е правила до момента всичко необходимо да извърши оценка, опис на този архив. И разбирам, че той е изключително ценен за българската държава, чисто културно.
Въпросът ми е много конкретен. Как се извършва реалното опазване на този архив? Защото има опис, господин Министърът заяви, че е водил разговори с кмета на община Гоце Делчев, но как българската държава контролира дали това, което е описано през годините, реално е все още на място? Как се извършва всъщност преценката, дали описаното през годините все още се намира там? Реално как се проследява това, дали всички описани части на този архив, очевидно е много голям и очевидно е доста ценен, дали все още се намират там на съхранение? Кой проследява и кой отговаря за това? Ако можете да отговорите.
МИНИСТЪР ЕВТИМ МИЛОШЕВ: Разбирам Ви въпроса. Той е много важен. Информацията, с която разполагам, е, че има яснота по този въпрос. През годините, за което ще помоля доцент Славов да каже, той знае в детайл нещата, е имало комисия. Вие ще кажете и за членовете, и за господин Стоянов, които са описали този материал и нямам информация да има проблеми в това отношение.
Моля, доцент Славов да продължи.
ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Заповядайте, доцент Славов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, господин Министър, колеги! Докато беше жив покойният господин Тодор Гаджев, той беше най-големият гарант за това, че всички изисквания по съхраняването на архива, на документите, на книгите, на всички предмети и грижата за сградата се изпълняват така, както е било планирано, както е замислено и както е реализирано.
Успоредно с това през всичките тези години екип от специалисти и от Държавна агенция „Архиви“, и от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, и от Регионалния исторически музей в Благоевград, и от Националния исторически музей в Благоевград и всякакви други експерти, които бяха привличани, за да правят тези постоянни актуализации на оценките, които бяха необходими през определен период от време, защото така настояваше и господин Тодор Гаджев, бяха осъществявани. Това също е една гаранция, че са работили едни от най-добрите специалисти в страната по опазване, съхраняване на документално, книжовно наследство и богатство, както и на всички други движими културни ценности, които бяха част от този музей, както и състоянието на сградата.
Нека още веднъж отдадем заслуженото и да благодарим на ръководството и на кмета на Община Гоце Делчев и на Общинския съвет на община Гоце Делчев, които са направили необходимото, за да може защитата, охраната, наблюдението на сградата да бъдат 24 часа в денонощието.
Така че в това отношение може да бъдете спокойни, има всички гаранции, тъй като и сградата така е проектирана и така е изпълнена, че се спазват по възможно най-добрия начин всички предварителни изискания за съхраняване на документи, книги и на движими културни ценности, условия, които ги няма на другите места в България. Трябва да сте уверени в това. Или на много малко места ги има и много наши музеи не успяват да ги реализират като изисквания, за съжаление. Но всичко това е правено с мисълта, че ще бъде съхранявано в продължение не на години и десетилетия, а на век и повече от век за следващите поколения. Благодаря Ви.
.
