Балендра Шах (вдясно) на предизборен митинг в Лалитпур. Снимка: БТА/АП
.
След като премиерът на Непал беше принуден да подаде оставка поради бунт на поколение Z през септември 2025 г. (с жертви и окървавен от полицията), в 30-милионната хималайската държава на 5 март 2026 г. се проведоха парламентарни избори, убедително спечелени от Националната независима партия на 35-годишния Балендра Шах, строителен инженер, кмет на столицата Катманду (2022–2025) и бивш рапър, със значимо по-голяма политическа стойност от Христо Петров, известен повече като Ицо Хазарта и хип-хоп групата „Ъпсурт“. Балендра* Шах стана 16-тия непалски премиер, чийто програма приоритетно иска за хората пълноценно образование и достъп до здравеопазването – надежда за нов икономически тигър в Азия.
Предистория на непалската политика – прилики с българската политика
В Непал от години стават протести, които обещават светло бъдеще, но носят само разочарование, последвано от надежда за идването на следващия спасител. Лилавото мастило на пръста на непалските избиратели е цвят на надеждата за истинска промяна. На хората често се казва, че участват в най-великия фестивал на демокрацията, но той се усеща като всеки друг фестивал с край на надеждите. Остават улици и площади, покрити с оптимистични обещания, фалшиви очаквания и горчива миризма на „опасна демокрация“. В която лъжите се превръщат в истина – нещо като „2025 & 2026“ по Джордж Оурел. Идеализирането на определен спасител се случва бързо, което е проява на разочарованието от предишния „спасител“. И „определеният“ за промяната се превръща в новия спасител – идва с аплодисменти, като Иван Костов и С.Б.С., и си отива по-богат, отколкото е дошъл – Fatto molto amaro (Много горчива съдба), както казват римляните. Така Непал и БГ са в постоянно очакване на спасители. Известно е, че Константинос Кавафис и Самюел Бекет писаха за подобни очаквания, но те не дойдоха. През април 2026 г. избирателите определиха Румен Раден за новия спасител – ще може ли той, като Юлий Цезар преди повече от две хиляди години, сега да каже Veni, Vidi, Voci (Дойдох, Видях, Победих)? – големият въпрос, на който българските граждани очакат отговорите.
„Демокрацията на идеите“ е жертва на популизма, а „популизмът е последното убежище на негодници“, според Самюел Джонсън (1709–1784), английски писател. Преди векове, като „прочете“ това, Сократ зададе следния въпрос: „Ако бяхте в морето, кой бихте искали да решава какво да се прави с кораба? Просто някой или хора, обучени в правилата и изискванията на мореплаването?“. Сократ така подсеща атиняните за ноокрация (власт на мъдрите; гръцки, noos – „ум, разум“ и kratos – „власт“) – идеите са това, което има значение. Ирония на политиката обаче е, че идеите на демокрацията, като свободата на словото, се използват за разрушаване на самата демокрация. Икономическата либерализация често се усеща като грабителска. Една политическа система е фалшиво „либерална“, ако тя срива или е принудена от външни фактори да срива местните индустрии при изобилие от субсидиран внос. Хегел (1770–1831) отдавна каза „Какъвто е народът – такъв и водачът, какъвто е водачът – такава и държавата“. Но няма кой да ги накаже, както пише в Библията: „Какъвто е народът, такъв и свещеникът; и Аз ще ги накажа за постъпките им“. Дано тогава политиците заработят за доброто здраве и образование на хората, а не за личното и ненаситно забогатяване. Липсва им хормонът на насищането лептин (гръцки, leptos – „тънък“) и те забогатяват, но и задебеляват. Нека тази визитка им служи като профилактична рецепта срещу затлъстяване и многого болести, свързани с него:
Локализация на мастната тъкан на политика
СОЗО** – слаб отвън, затлъстял отвътре;
СОСО***** – слаб отвън, слаб отвътре;
ЗОЗО* – затлъстял отвън, затлъстял отвътре;
ЗОСО*** – затлъстял отвън, слаб отвътре.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
По-голям брой на звездичките означава по-добро качество на здравето. Следователно, бъди СОСО, политико!
Абсурдно заключение на днешния „Ъпсурт“
При писането често използвам голямо тире между 2–3 изречения, вместо точка. Не защото не уважавам „точката на Конфуций“, която, според древните китайци, управлява разума – тя е отзад на главата, в ямката на трапецовидния мускул, където се усеща вдлъбване – китаецът притиска там с пръст 4–5 минути… и започна китаизирането на БГ и други европейски страни.
Например, БГ вестник отрази по следния начин четвъртфиналите на европейския шампионат по тенис на маса: „Двукратната шампионка на Европа (2007, 2011), холандката Ли Цзяо, падна от португалката Фу Юй. Тя ще се срещне с шведката Ли Фън, която победи Шън Янфей, най-добрата европейка. Другият полуфинал ще е 100% германски – между Шан Сяона и Хан Ин”.
Тези дни аз пък написах следния коментар относно интервюто на „БЛИЦ“ с българския американец проф. Мермерски: „Точката на проф. Йонко Мермерски“, която фаворизира САЩ на Тръмп, сравнена с „Точката на Конфуций“, която управлява разума. Именно тук е големият въпрос: Кой – САЩ на Тръмп или Китай на разумната политика – (ще) управлява света?
Д-р Георги Н. Чалдъков
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Първото име на новия непалски премиер Балендра Шах деликатно ми напомня за Бангаранга и за вероятността, ако Румен Радев не успее, Дарина Йотова, повече известна като Дара, да бъде обявена за новия спасител на БГ – и избрана за премиер на РБ. Така една държава ще има бивш рапър за премиер, а друга – певица, настояща победителка на Евровизия. И „Ъпсурта“ ще стане и в БГ. Преди това, обаче, е задължително да изслуша и научи всички лекции, преподавани в Института по консерватива политика „Маргарет Тачър“ в Лондон.
.
