Home » Авторски страници

Къде са емблематичните кафенета и клубове?

2017.07.22 Няма коментари

“In vivo veritas” (“В живото е истината”) – казвали древните римляни. Да се срещаш с приятели и колеги е най-виталният начин за общуване – особено в кафенета, клубове и кръчми.

Кафене "Цар Освободител", 30-те години на ХХ век

Кафене “Цар Освободител”, 30-те години на ХХ век

Преди повече от сто години софийските интелектуалци са отсядали в кафенетата „България“, „Македония“, „Континентал“, „Савоя“, „Роял“ и в Арменското кафене. Но сърцето на българския културен елит пулсирало в кафене „Цар Освободител“ – отворено през 1908 г. в партерния етаж на сградата на ъгъла до храм „Свети Николай Чудотворец“ (Руската църква).

Известният уникален шарж на Александър Добринов с известни посетители на кафене "Цар Освободител"

Шарж на Александър Добринов с известни посетители на кафене “Цар Освободител”

През 1960-те години подобна функция изпълняваха кафенетата „Прага“ и „Бамбука“ в центъра на София. Там, около Иван Пейчев, Константин Павлов, Христо Фотев, Генко Генков, Георги Баев, Богдан Бенев, Александър Геров, Ламар, Радой Ралин, Димитър Стойчев, Светослав Иванов и Досю Досев, стояхме и ние, любознателните студенти от Бургас. Но ги няма вече „Прага“ и „Бамбука“. Както и Клубът на писателите на „Ангел Кънчев” 5 и Клубът на журналистите на “Граф Игнатиев” 4.

Събиране на фотожурналисти в Клуба на СБЖ, 1979 г. Снимка: Рhotoarhiv-todorslavchev.com

Събиране на фотожурналисти в Клуба на СБЖ, 1979 г. Снимка: Рhotoarhiv-todorslavchev.com

Животът на емблематичните кафенета и клубове във Варна и Бургас също бе кратък. През „демокрацията“ варненското студентско кафене „Черноморец“ (през 1960-те години, наричано „Комсомолец“) и Клубът на културните дейци се превърнаха в банки и магазини. Клубът на учените – едно от най-привлекателните места през 1980-те – бе реституиран и превърнат в кръчма, в която няма и атом наука. Докато “Червеният овен” (Red Ox Inn) – студентската кръчма в Хайделберг, основана през 1703 г., и до днес пази хилядите автографи на известни посетители, изписани по стените и в книгата за гости – от тях и един бургазлия.

Red Ox Inn. Снимка: http://gccicanada.com

Red Ox Inn. Снимка: Gccicanada.com

През 1930-те години „Гражданският клуб“ (на „Богориди“ 18) в Бургас е място, където са отсядали интелектуалци и индустриалци на града. Национализацията след 1944 г. ликвидира „Гражданския клуб“, а „демокрацията“ след 1989-та разруши артистичния възторг в Клуба на културните дейци и в Канцеларията на бургаските писатели, където Христо Фотев посрещаше гости от Бургас и цяла България – от гарата те идваха първо при Фотев. Тогава „Канцеларията“ ставаше най-голямо присъствие на интелект и метафори на единица площ в България – освен по времето, когато Христо Фотев беше сам в нея.

Христо Фотев. Снимка: meridian27.com/

Христо Фотев. Снимка: Мeridian27.com

Но вместо да се превърне в Музей на Христо Фотев, „Канцеларията“ се комерсиализира. Същата съдба сполетя и разположените наблизо кафенета „Куба“ и „Малина“, малко след „Часовника“ – „Пиринчето“ и „Космос“. Докато “Червеният овен” (Red Ox Inn) – студентската кръчма в Хайделберг, основана през 1703 г., и до днес пази хилядите автографи на известни посетители, изписани в книгата за гости – от тях и на един бургазлия.

Най-забележителното събитие на кръчмарството в Бургас се случва през август 1938 г., когато министърът на просветата Николай Николаев открива Морското казино – най-посещаваната аудитория в Бургас до 1995 г., която през март 2011 г. стана един културно фукциониращ център.

Морското казино в Бургас. Снимка: flagman.bg

Морското казино в Бургас. Снимка: Flagman.bg

Кодът на кръчмарския ген на Бургас е заложен обаче през 1879 г. от Нико Попов – първия кмет на града. Тогава в Бургас имало 1 200 къщи и 2 490 жители. Кметът е съветвал „по-будните да отварят повече заведения за масово хранене, които да улесняват и развеселяват хората, за да забравят петвековното робство”. Кметът просто е напомнил на бургазлиите: „Радвайте се на живота, наслаждавайте се на мига”. Ехото на joie de vivre и carpe diem все още е отеква в Бургас*, но древните бургазлии тъгуват за забравените кафенета и клубове.

Защото превръщането на духа в материя е пагубно за всеки град.

 

Д-р Георги Чалдъков

—————————————————————————————————————————-

* Добре че арменският клуб „Ереван“ (зад църквата „Сурп Хач“) продължава да приема бургазлии и гости на града. Приветливостта на „Ереван“, обслужвана от Перси, поддържа интелектуалния и сантиментален чар на Бургас. Както и „Клуба на моряка“ – слизаш от рейса на модерно обновената Автогара Юг и срещу нея „Клуба на моряка”. В коктейлната каюта – пейзаж от алкохол и блясък – капитани, боцмани, моряци и техни приятели – архетипове на колективната психология на романтизма и емоционалната интелигентност на Бургас.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.