Home » Авторски страници

Кампания “Детство без решетки”: Нужна е реформа в детското правосъдие

2015.12.01 Няма коментари
Spread the love

“Детство без решетки” търси обществена подкрепа за спиране на порочните практики в детското правосъдие в България

.

Казвам се Калина и съм на 17 години. Допреди три години живеех с баща си.

Винаги ме е биел, но онази нощ ме удари в главата със стъклена бутилка. Събудих се в болницата. От там ме пратиха в кризисен център, защото не можело да ме върнат вкъщи. После убедиха чичо ми да ме вземе, но той не искаше да се грижи за мен и след няколко седмици се озовах в дом за деца, лишени от родителска грижа. На няколко пъти избягах от дома, защото по-големите деца ме биеха. Когато ме хванаха след третото бягство, съдът реши да ме прати в интернат, защото съм влияела лошо на другите деца и трябвало да ме превъзпитат.

Това беше краят. Интернатът е като затвор. В момента, в който влязох, животът ми свърши. На няколко пъти бягах, но все ме връщаха обратно. В един момент просто ми писна. Нищо нямаше смисъл вече. В едно от междучасията се качих на третия етаж и скочих. Реших, че само така ще успея да избягам от там. Малко след падането загубих съзнание. Когато се събудих, отново бях в болница. Казаха ми, че тазът ми и един гръбначен прешлен са счупени. Не можех да мръдна от болка. Направиха ми операция на гръбнака. Трябваше да ходя на физиотерапия. Малко по малко се оправям, но никога не искам да се връщам там.

Има много като мен, които са били бити, изоставени или са им се случили дори по-страшни неща. Първият им инстинкт е да бягат от вкъщи. Понякога поради нужда или принуда просят или извършват дребни нарушения.

Подпишете петицията за реформа в детското правосъдие, защото заслужаваме да ни се даде шанс, защото имаме нужда от реална подкрепа, а не да растем зад решетки. Подпишете, за да помогнете не на мен, а на следващото момче или момиче, което ще реши да скочи.

ВСЕКИ ДЕН БЕЗ РЕФОРМА В ДЕТСКОТО ПРАВОСЪДИЕ Е ЕДИН ДЕН ПО-МАЛКО ДЕТСТВО.

Благодаря,
Калина

ZLBkCXqQmDSfIup-800x450-noPad

Линк към петицията тук.

Калина e на 17 г. Израснала е само с баща си, който я е подлагал на системно насилие. При поредния скандал през септември 2011 г., когато Калина е на 14 г., баща ѝ я удря със стъклена бутилка в главата. Момичето е откарано в болница, а след изписването е настанено последователно в кризисен център, при чичо си и в дом за деца, лишени от родителска грижа. Калина бяга на няколко пъти от дома. Настанена е във възпитателно училище-интернат през 2012 г. с решение на съда – не за противообществени прояви, а заради бягствата ѝ и притеснението, че може да повлияе негативно на останалите деца в дома.

Калина на няколко пъти бяга и от интерната. Не може да свикне с лишаването от свобода. Многократно е заявявала, че ѝ е писнало, и че животът за нея е свършил с влизането в интерната. През ноември 2013 г., в едно от междучасията, се качва на третия етаж на училищната сграда и пред очите на всички деца и служители без колебание скача. Малко след падането губи съзнание. Закарана е в болницата със счупен таз и счупен гръбначен прешлен. Операцията на гръбнака е успешна.*

————————-

В България деца са лишавани от свобода често противозаконно или произволно и за продължителни периоди от време. Това става при:

– Множество данни за насилие и малтретиране на деца в местата за лишаване от свобода – интернати, поправителни домове, полицейски управления.

– Настаняване при неприемливи материални условия (липсваща или лоша вентилация, хигиена, осветление, отопление и съоръжения за топла вода, санитарни помещения и други).

– Никакъв достъп до образование (като в следствените арести) или лошо качество на образованието.

– Липса на достъп до адекватна медицинска помощ.

Тези деца са наказвани с лишаване от свобода за постъпки, за които възрастни не са санкционирани по никакъв начин, и които са израз на страдание – бягства от училище или дома, конфликт със съученици или учители, скитничество, просия, проституция. Реалните престъпления като кражби или повреждане на имущество почти винаги са следствие от лишения и липса на работа със семейството и общността за превенция и подкрепа.

Всичко това представлява сериозно нарушение на международното право по правата на човека, включително на Конвенцията на ООН за правата на детето, според която лишаването от свобода трябва да се налага само като крайна мярка и за възможно най-кратък период.

Децата, които попадат в затворените институции, са изключително уязвими. Повечето от тях са били малтретирани или неглижирани. Семействата им често живеят в крайна бедност, без достъп до социални услуги. В България деца, които на практика са жертви, са третирани като престъпници.

През 2014 г. над 10 000 деца са засегнати от действащия 60-годишен Закон за борба срещу противообществени прояви, а над 2 000 деца в България са преминали през затворени институции – поправителни домове, арести, полицейски и гранични управления, домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, интернати.

Страната ни е критикувана многократно от различни международни и национални организации за своята неадекватна към правата на детето правосъдна система. Това се случи няколко пъти през 2015 г. Все още обаче липсва цялостен подход към децата в конфликт със закона и реформата на сегашната система остава частична.

Детето, независимо дали е жертва или извършител, преди всичко трябва да се третира от закона като дете. И още, лишаването от свобода не само е вредно за едно дете, но и не спомага за предотвратяване на повторно нарушение. Лишаването от свобода е и най-скъпият и неефективен начин за “справяне” с деца в конфликт със закона.

Деца в България плащат с настоящето и бъдещето си за липсата на адекватни политики. Ето защо настояваме за:

Отмяна на остарелия Закон за борба срещу противообществени прояви и приемане на нов специален закон за детско правосъдие, така че да се създадат специализирани детски съдилища, да се въведат стандарти за защита срещу произволно задържане, да се осигури справедлив процес, достъпна и качествена правна помощ.

Децата правонарушители до 14 г., и тези над 14 г. със статусни нарушения (бягство от училище, дома и др.) са деца в риск и следва да бъдат обект единствено на подкрепа и закрила. Лишаването от свобода с цел наказание трябва да се прилага само спрямо деца над 14 г., единствено при крайна необходимост и за най-кратък период.

Закриване на социално-педагогически интернат (СПИ) и трансформация на възпитателно училище-интернат (ВУИ), и развитие на нови услуги, мерки и алтернативи на лишаването от свобода.
Осигуряване на адекватни материални условия в институциите и гарантиране на достъп до качествено образование и здравеопазване във всички места, в които деца се лишават от свобода.
Прекратяване на насилието в затворените институции – от служителите и между децата, чрез прилагане на пакет от механизми.

Всеки ден без реформа в детското правосъдие е един ден по-малко детство.

Подкрепете петицията**, която ще бъде внесена в Министерския съвет и Народното събрание на Република България.

———————————————————————————————————————————————

* Името и възрастта са променени.

** Петицията е част от кампанията “Детство без решетки” на Български хелзинкски комитет, Институт по социални дейности и практики и Национална мрежа за децата. Прочетете повече за кампанията тук.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.