Откриха родния Мачу Пикчу и луксозен град на 7000 г.

Резиденцията е сред последните тракийски столици

Открихме резиденцията на тракийските владетели от IV век преди Христа. Това обяви сред разкопките на обекта „Кози грамади“ д-р Иван Христов от Националния исторически музей в София. Вече пета година неговият екип разкрива тюрзиса – резиденция на тракийските владетели от IV век преди новата ера. Монументалният комплекс заема площ от 4,5 декара и включва крепост, светилище, жертвеници и некропол. Учените са категорични, че той е естествена част от тракийския култов и политически комплекс, разкрит вече при Старосел.

Българският Мачу Пикчу – археологическият обект „Кози грамади“ е наречен така, защото както във вярванията на инките, така и в тези на древните траки планината заема особено място. Тя е не само убежище и източник на важни суровини и храни за живота на траките, но е и обиталище на боговете. Разкритата тракийска резиденция е без аналог в Югоизточна Европа. По-точно – нейният надземен храм, изграден от монолитни камъни без свързващ материал между тях. Той е образец на самобитна тракийска архитектура, въпреки че се забелязват и известни гръцки влияния. За това, че става въпрос за владетелска резиденция, свидетелстват разкритите остатъци от амфори за вино от остров Тасос и костилки от маслини. Особено оригинална е перфектната отводнителна система около храма, която, оказа се, работи и при сегашните проливни дъждове.
Освен храма археолозите са разкрили вече и югоизточната флангираща кула, чиято височина е достигала 6 метра.
Най-вероятно резиденцията „Кози грамади“ е строена в периода 383-354 пр.н.е. от последния могъщ владетел на Одриското царство Котис I. За нея изрично се споменава в съчиненията на знаменития гръцки философ и оратор Демостен, който описва походите на македонския цар Филип II. Тя е била завзета след тежки сражения през зимата на 342-341 г. пр.н.е., а е била отбранявана от последния владетел от тази династия Терес II. Проф. Валерия Фол, която също взе участие в пресконференцията сред разкопките, също обоснова аргументи в подкрепа на факта: това е една от последните столици на тракийските владетели. Според нея траките са били хора на планината – миньори, скотовъди, златотърсачи. Тя обяснява мястото на резиденцията – нейното планинско положение в полите на Средна гора с развитието на основните отрасли на тракийската икономика. Затова свидетелстват и високото съдържание на олово, което се намира в сечените тук златни монети. То кореспондира с намиращите се наоколо медни, цинкови и оловни руди, които се експлоатират и до ден днешен.
Основен проблем тепърва ще бъде пълната реставрация на комплекса, защото той подлежи на такава поради изключителното количество напълно запазен първоначален строителен материал. Затова обаче, подчерта д-р Иван Христов, са необходими усилията не само на община Хисаря и „Мотопфое“, основни спонсори на разкопките, но и на държавата. Обектът би се вписал великолепно в една мащабна туристическа програма, но затова са нужни големи средства, които биха могли да дойдат единствено по линия на европроектите.
Инж. Пенка Ганева, зам.-кмет на община Хисаря, от своя страна обеща, че районното управление в града, ще поеме грижата обектът да не бъде атакуван от иманяри въпреки че поради неговата недостъпност тази опасност е сравнително малка.
Археологическите разкопки приключват следващата седмица. Обектът ще бъде консервиран до следващия археологически сезон.

Костантин Събчев /в-к Стандарт/

–––––––––

Изровиха луксозен град на 7000 г.

ШУМЕН. Добре обособени улици, къщи от сто квадрата на два етажа с топлоизолация, с подова настилка паркет и луксозна керамика. Вип описанието не е от имотна обява, а на открития преди няколко дни уникален праисторически град до шуменското село Иваново. На площ от 8 дка под могила изследователите са се натъкнали на изключителните находки. Ръководител на разкопките е д-р Явор Бояджиев от БАН. Четириметрова градска стена с дебелина почти метър и защитен ров с дължина 8 метра е пазел древните хора от набезите на вражески племена, поясни д-р Светлана Венелинова от Историческия музей в Шумен. Градът е бил с аристократични порядки, населението е имало афинитет към луксозния живот и пожари са го сривали до основи поне седем пъти, смятат учените.
Най-малко три века е просъществувало селището, като датировката му е от 5500-5800 години преди Христа, сочат проучванията. Трицветната керамика е сигурен знак за луксозния начин на живот по това време, обясняват още учените. Те открили и множество рогови брадви, свредели и предмети за бита от камък, кости, кремък и глина.

Биляна Веселинова /в-к Стандарт/
http://paper.standartnews.com