Гентиян Пируши: Не съм чиновник, а човек, който би работил с призвание и сърце

Гентиян Хаджи Пируши е магистър по международно право и международни отношения към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в момента прави докторантура там. Той има професионален опит като юрисконсулт в частния сектор, съветник по външна политика към Българското дружество „Просперитет Голо Бърдо“, бил е съпредседател на Асоциацията на българите от чужбина, учащи в България. Гентиян Пируши е роден в гр. Елбасан, Албания. Родителите са му от с. Стеблево, околия Голо Бърдо, където има около 27 български села. В България е от 1996 г. Г-н Пишури е на 36 години.

Във връзка с изслушванията на кандидатите за поста председател на ДАБЧ, както и с политиката на българската държава към диаспората, се обърнахме и към г-н Пируши. Излезлите преди това други интервюта по темата можете да прочетете тук  – интервю с проф. Пламен Павлов, тук – интервю с проф. Любомир Гаврилов, тук – интервю с Петър Пунчев, тук – интервю със Спас Ташев,  тук – интервю с Константин Пенчев, тук – интервю с Борис Борисов, тук – интервю с Иван Николов, тук – интервю с Лазар Младенов, тук – интервю с Ангел Маринков, тук – интервю с доц. Анна Кръстева, тук – интервю с Нихал Йозерган. Линк към сборната ни тема „Българите за граница по въпроса за ДАБЧ и МИР „Чужбина“ – тук.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

.

– Какво Ви накара да зарежете всичко и да се явите на едно подобно изслушване за място, ветровито и неособено високо платено за отговорностите, които се поемат? (Място, от което при това може да бъдете уволнен, по думите на вицепремиера М. Кунева, по всяко време, дори след 3 месеца.)

– За мен това е кауза, защото съм българин, роден на българска земя, която по нещастно стечение на обстоятелствата е останала в рамките на друга държава. А името ми е албанско, защото, когато съм се родил, така, както е било и в България по същото време, е имало официален списък от имена и е било немислимо да бъде вписано друго име, освен някое от тези, които държавата е предложила. Относно заплащането, в нашето семейство парите никога не са били приоритет, а идеята за съхраняването на българския език и култура са били винаги ценностите, които са били на първо място. Моят баща създаде и поддържа със собствени средства Дружеството на българите в Албания „Просперитет Голо Бърдо“ и аз от дете съм израснал с неговото будителство. Какъв друг бих могъл да бъда, имайки за пример всичко, което е правил баща ми за нашите сънародници в Албания? Там той е своеобразен Апостол на българщината. Колкото за уволнението, аз никога не съм бил чиновник, който само отбива номера и си чака месечната заплата, и ще работя с цялата жар на младостта си, за да обединя, макар и виртуално, всички българи по света, независимо кога са емигрирали; и с помощта на държавата, ако тя създаде подходящи предпоставки за привличането им да работят тук, ще отдам цялата си енергия, за да подпомогна този процес. Не мисля, че когато човек работи по призвание и със сърце, би могъл да бъде уволнен – напротив, мисля, че ако този пост ми бъде поверен, то самите българи в чужбина биха гласували да продължа това, което съм започнал.

2. Предвижда се българските граждани извън страната да избират свои представители на ниво консулски окръг, като се организират в Обществени съвети, които да ги представят. По какъв начин ДАБЧ (под Ваше ръководство) ще допринесе за тяхното сформиране, популяризиране и работа?

– Първо трябва да си изясня понятието „Консулски окръг“. Дали това означава, че това е ареята, за която отговаря Консул, назначен от Министерството на външните работи, или е друго понятие, което емигрантската общност си е определила като значение? Ако е първото, то надявам се, че с помощта на съответния Консул, ще мога да вникна по-добре в детайлите на проблемите на моите сънародници в съответния Консулски район и да взема най-правилното решение, относно избора на представителите в съответните обществени съвети*. По моя идея, самите емигранти от съответната арея, ще са направили предварително своя избор на тези, които ще ги представляват, защото те най-добре се познават помежду си и не поставям под съмнение правилния избор на най-подходящите за целта, а именно млади, сърцати, образовани и с добри организационни умения хора. Относно популяризирането и работата, това ще решим съвместно, защото не бих желал да се изявявам като началник, а като равноправен участник в този процес.

3. Българите по света следва да бъдат представени на държавно ниво чрез изборен Национален съвет. Смятате ли, че ДАБЧ трябва да има по право свой представител в Националния съвет, и как ще участва в неговата работа?

– Да, напълно съм съгласен, че българите по света трябва да бъдат представяни по света чрез изборен Национален съвет, но много се страхувам да не се превърне в казионна организация. А и тук възниква въпросът как и от кого ще бъде избиран този съвет?** Дали от парламента, дали от Министерския съвет, дали от емигрантите, дали от народа, тогава, когато има избори, било местни, било парламентарни. Също така, под чия шапка ще бъде този съвет – дали ще е към Президентството или към Министерски съвет. Напълно нормално е ДАБЧ да има свой представител в Съвета и членовете на Съвета да бъдат привлечени да сътрудничат в работата на ДАБЧ, като апостоли, посветени на святото дело за обединението на всички българи по света, да разрешават техните проблеми по места и да привличат все повече високообразованите от тях да се завърнат в Родината-майка.

4. При разискванията на Изборния кодекс от 42-то Народно събрание (февруари 2014 г.), в пленарна зала бе внесено предложение за създаване на избирателен район – Чужбина (МИР “Чужбина”), в който българските граждани извън страната да могат да избират свои народни представители.

а) Какво е отношението Ви към изборното представителство на българските граждани извън страната чрез свои депутати в Народното събрание?

– На 100% съм съгласен, че те трябва да имат свои представители в Парламента, защото не може едни 4,5 милиона да пращат 240 депутати, а останалите 3 милиона българи по света да останат без глас. Как бихме чули и разбрали техните проблеми? По мое мнение, повечето от тях живеят във високоразвити в икономическо отношение държави и биха били много полезни в коването на нови закони, които ще допринесат за модернизирането на България и за превръщането й в икономически силна държава.

б) Смятате ли, че опитът в балканските държави (Румъния, Хърватска, Македония), както и опита на Франция, Испания, Италия, Португалия при създаване на избирателни райони в чужбина е уместно да бъде използван в България?

– Ако тези избирателни райони са като досегашните, да прибавят депутати към съществуващите партии – НЕ, но ако се създадат с цел да се изпращат за народни представители хора от емигрантските кръгове – ДА!***

5. Подкрепяте ли въвеждането на гласуване онлайн за българите в чужбина? 

– Да, на 100% и то възможно най-бързо! Всички емигранти имат компютри и модерни телефони, тъй като общуват със семействата си по Скайп, Вайбър и др., така че не би представлявало проблем да гласуват онлайн. Не се съмнявам, че онлайн активността ще бъде много висока.

6. В Р. Турция българска православна общност наброява около 600 души. В тази страна живеят около 400 хиляди български граждани и техни потомци. Някои от преселилите се през 1989 г. и след това в Турция български и двойни граждани по-късно заминават за Германия, Белгия и други държави в Европа (по приблизителни сметки те са към 100 хиляди души). Кажете своето мнение по отношение на работата на ДАБЧ с тези над половин милион български граждани и техните наследници? Имаме по света и много български евреи, арменци, роми и т.н. – не трябва ли да има специално внимание, отделено и на тези общности?

– На тези български преселници в Европа и Турция, а също така и на евреите, циганите, арменците и всички, родени и отрасли в България, трябва да им се припомни, че тяхното Отечество е там, където са се родили (както казва Ботев: „там, дето съм първо мляко засукал“). Давам пример със Силви Вартан – тя е от арменско семейство, родена в България и живяла тук до 8-годишната си възраст, но въпреки, че става звезда във Франция, тя никога не каза, че е французойка или арменка – винаги с осъзната гордост заявява, че е БЪЛГАРКА! На всички тези българи, трябва да им се покаже такова специално отношение, че да се почувстват отново такива и да бъдат горди с това, че са се родили и отраснали в най-старата държава в Европа. Как ще го постигна, това запазвам за себе си, но наистина имам идея!

7. Много българи зад граница, включително и временните Обществени съвети на българите в чужбина смятат, че е необходима качествена реформа в работата на ДАБЧ.

а) Сегашният статут на агенцията позволява ли тя да задоволи очакванията на българската диаспора?

– Според мен не статутът на Агенцията, а по-скоро човешкият фактор е по-важен относно това дали българската диаспора ще остане доволна от работата на ДАБЧ.

б) Не трябваше ли първо да има дебат как агенцията да се реформира, да се определят нейните нови функции, пък едва след това да се търси подходящия човек, който да я ръководи в новите условия?

– Реформатор трябва да е този, който ще застане начело, а не някой чиновник, който да дойде наготово и да изпълнява указанията свише.

в) Знаете ли, че за период от една година само по удостоверенията за гражданство шефът на агенцията би трябвало да постави над 50 000 подписа? Това ще рече, за един работен ден, освен всичко останало, той би трябвало да отвори (евентуално да прочете) и да подпише към 250 страници! Не смятате ли, че с удостоверенията за български произход трябва да се заеме Министерството на правосъдието? Залегнал ли е във Вашата концепция въпросът за компетенциите и правомощията на ДАБЧ?

– Не смятам това за сериозно, при положение, че се въведат ясни критерии, които да изискват кратка, ясна и съдържателна информация за кандидатите. Ако бъда избран, ще въведа ясен ред за преглеждане не документите от моите сътрудници, които да предлагат за подпис само пълния комплект от необходимите документи. Не мисля, че при стройна организация, аз ще се превърна в книжен плъх, който по цял ден ще подписва документи, за сметка на останалата и по-важна работа. Веднага, след като сме удостоверили, че кандидатът отговаря на условията, ще предадем документите на Министерството на правосъдието за издаване на български паспорти. ДАБЧ ще бъде своеобразен филтър за тези, които си служат с измама с цел придобиване на българско гражданство. Таксата за разглеждане трябва да е ясно определена и всички трябва да бъдат запознати с нея, с цел избягване на корупция. Аз лично съм свидетел на случаи, в които мои познати бяха изнудвани с доста солидни суми за това. Ако бъда избран, ще пресека тая порочна практика!

8. Какви според Вас трябва да бъдат приоритетните цели на ДАБЧ и средствата за тяхното изпълнение?

– Всичко това съм написал в програмата си, която ви изпращам приложена към това писмо.

9. Избройте например 10 приоритета на ДАБЧ, но посочете примерни срокове за тях и някакъв проектен бюджет за тези срокове?

– А) Първо да се нагърбим с апостолската задача да обхванем всички българи, пръснати по света в единен списък.

Б) Да се направи един интерактивен сайт, в който българите да бъдат разпределени по държави и региони, в който ще се публикува най-важната информация относно това, което се случва в България в политически, икономически и социален план, а също така и новини относно мястото, в което живеят емигрантите. Защо интерактивен? Защото емигрантите ще имат свое пространство, в което да коментират случващото се в България и да дават свои идеи относно икономиката, социалната политика и законодателството. Сигурен съм, че те ще бъдат много по-активни от своите сънародници, които, живеейки по инерция в Родината, си мислят, че с тяхното мнение нищо не може да се промени.

В) Да се въведе онлайн обучение по български език и история и география на България.

Г) Да се започне кампания по набиране на средства за създаване на български училища и културни центрове поне там, където има по-солидно мнозинство от български емигранти. Водещ трябва да е изразът на Паисий: „Всеки трябва да знае своя език и Родина!“.

За останалите приоритети, четете в Концепцията ми. Относно средствата, които ще са нужни, не бих могъл да кажа, а относно сроковете – колкото по-скоро, толкова по- добре! Всичко зависи от институциите, с които сме свързани, но при една добра организация и сътрудничество между ДАБЧ и емигрантите, нещата могат да тръгнат бързо в правилната посока.

10. Залегнала ли е в концепцията Ви за ДАБЧ сътрудничество и подкрепа на медиите в чужбина?

– Разбира се контактите с медиите на българите в чужбина трябва да се увеличат значително. Трябва да се актуализира базата данни с всички медии и се стимулират контактите между тях. Трябва да има служител, на когото да е възложена тази задача.

11. Били ли сте свързан със службите на ДС (имате ли картонче, досие)?

– Никога.

12. Допишете и отговорете на въпрос, който смятате за важен, а не е сред зададените.

Въпрос: Бихте ли изслушали лично проблемите и предложенията на всяка една емигрантска диаспора?

Отговор: Да, с удоволствие, защото от опит знам, че проблемите във всяка една емигрантска общност зависят от законодателството на съответната държава. Аз съм правист и спазването на закона за мен е задължение, друг е въпросът дали този закон е пригоден за емигрантите.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* За това как да бъдат конституирани и избирани членовете на Обществените съвети на българите зад граница, както и Националния съвет на българите зад граница, има разработен модел, който залегна в Стратегията за българските граждани и историческите български общности по света, приета от МС миналата година.

** Вж. по-горе.

*** Ако се създаде Многомандатен избирателен район „Чужбина“ /МИР „Чужбина“/, гласовете на българските избиратели в чужбина ще престанат да се преливат по математически модел в един или друг МИР в страната. Създаването на МИР „Чужбина“ би довело до това българските граждани зад граница да имат свои представители в националния парламент, каквито те досега на практика никога не са имали.