2024-03-29

2 thoughts on “Кр. Каракачанов: “България е длъжник и на онези българи, които са се оказали в чужбина, и на тези, за които чужбина се е оказала там, където са”

  1. Всички политици говорят за настоящата активност на избирателите в Турция и никой не се опитва да постигне подобна активност на останалите места зад граница.

  2. Трябва да призная, че съм изненадан от отговорите, дадени от интервюирания кандидат на ВМРО за президент.
    На първо място съм впечатлен от сериозното езиково равнище, демонстрирано от г-н Красимир Каракачанов. Редакторските ми забележки се ограничават до няколко предложения за (незадължителни) промени на препинателни знаци – което е нищо в сравнение с отчайващата полуграмотност на масовия български политик.

    1. Силно ме впечатли отношението на кандидат-президента към демографската проблема, особено това, че „Темата … не може да има само количествено измерение. Не по-малко важно е качественото: какви са нравите днес, на какво се дължи духовният упадък, защо няма върховенство на закона и уважение към институциите. Въобще: защо българите все по-малко намират общността си за важна и нужна и защо губим самоуважение.“

    Наистина, в основата на днешното състояние на България лежат не материални (както си мисли мнозинството от нейното население), а духовни, нравствени проблеми, сатанинският атеистичен морал на довчерашните следовници на Карл Маркс – днешни признати демократични партньори на омразния им империалистически Запад.

    Преодоляването на демографската криза е възможно и е реално постижимо, но не и в условията на плутократическа (евфемистично прононсирана като олигархическа) окупация на държавата от т.нар. посткомунистическа мафия.

    Докато държавата като институция на обществото у нас продължава да е нискойерархично звено на мафията („Всяка държава си има мафия – само българската мафия си има държава“), всяко позитивно начинание на добра воля е обречено.

    Всички предложения (дву- и тридетен семеен модел, редуциране броя на децата в риск, пренасочване на държавната помощ към децата с оглед образователния им напредък, и пр.) заслужават сериозно внимание и съответно преструктуриране на финансирането.

    Сегашната охлократична практика се представя (пред и от света, особено западния такъв) като непререкаем демократичен абсолют; всъщност, този модел стимулира единствено репродуциране на безотговорността и съпътствуващата я мизерия във все по-маргинализиращи се общности.

    Най-после политик, който нарича циганския етнос с истинското му име!

    2. Имам личен поглед (редакторски) върху проекта за българска национална доктрина (подготвен от колектив под егидата на проф.д-р Григор Велев) и смея да твърдя, че неговият текст представлява добра основа за изработването на читав закон; подкрепата на ВМРО за такъв нормативен акт говори не в полза на останалите политически сили – особено парламентарно представените.

    Моето лично мнение е диаметрално противоположно на изразяваното от сина на бившия първи секретар на БКП в Софийския университет (по-известен като мастит български философ), математик и бивш министър на външните работи.

    Приоритет за България не беше нито членството в НАТО, нито преждевременното й влизане в ЕС. Те с нищо не допринесоха за измъкването на страната от посткомунистическото блато – напротив.

    „България – Швейцария на Балканите“ – това трябваше да бъде приоритет за Отечеството ни.

    Разбира се, политическите двуличници предпочетоха да клекнат пред новите властелини на света, вместо да проявят далновидността на зрели политически мъже, способни да погледнат по-далече от злободневната конюнктура.

    С какво НАТО преодолява непоносимостта между своите членове Гърция и Турция, готови всеки миг да нахлуят в територията на военнополитическия си партньор?

    Примерът със Северен Кипър не е ли достатъчен, за да охлади ентусиазма на привържениците на военните блокове?

    Знае ли масовият българин, че стипендии по линията на НАТО получиха практически само изявени комунистически интелигенти – и никой от безпартийните ни интелектуалци?

    Не е ли всеобща – не само наша, но и европейска – констатацията за преждевременното приемане на България в ЕС?

    Не са ли българските представители в емблематичните органи на Евросъюза почти изключително „бивши“ партийни секретари, сътрудници на комунистическите тайни служби, роднински обвързани с висшата номенклатура на БКП?

    Не отхвърли ли демократичният Европейски парламент резолюцията за признаването на комунизма, наред с хитлеризма и холокоста, за престъпен?

    3, 4 и 5. Вероятно отговорите няма да се харесат на мнозина, но така би отговорил всеки, който има чувство за реалност и не се бои да назове нещата с истинските им имена.

    Същевременно има изход и от тази комплицирана ситуация:

    задължително гласуване.

    Тогава закономерният страх от дирижирания „турски“ вот автоматично ще отпадне.

    6. Гласуването по Интернет (съчетано със задължителност на гласоподаването) е бъдещето – не само за България.

    7. „Културното и образователното присъствие на България зад граница е необходимост, то не бива да се подчинява на логика, подобна на пазарната.“

    Точно и нелицеприятно.

    Нещата трябва да се назовават с истинските им имена. Ето една постоянно подценявана и неглижирана грижа на държавната администрация.

    8. Не съм очаквал друг отговор. Остава само да предприемете и конкретни стъпки по въпроса за Института по история на българската емиграция в Америка „Илия Гаджев“.

    9. Вместо заключение:

    С какво кандидат-президентската двойка Каракачанов-………. ще гарантират реалното осъществяване на добрите си намерения?

    Все пак обещаването не е като даването…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *