Агенцията за българите в чужбина ще се оглавява от човека на ВМРО

Борис Вангелов Борисов, областен координатор на ВМРО за Велико Търново, е новият шеф на Държавната агенция за българите в чужбина. Към момента той е юрисконсулт на Фондация ВМРО.

Борис Вангелов е роден на 4 април 1972 г. Член е на ВМРО от май 1990 г. Завършил е право и история във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“.

Как той отговори на въпросите на Eurochicago.com в поредицата от интервюта, които направихме по темата с кандидати за поста председател на ДАБЧ и с различни експерти, може да се прочете тук – Борис В. Борисов: ДАБЧ трябва да се трансформира в Министерство за българите в чужбина

.

Ето какво пише БГНЕС за този избор, огласен днес:

Въпреки, че Меглена Кунева обяви конкурса за публичен, бе трудно да се забележи друг елемент на публичност, освен публикуването на концепциите на деветимата кандидати за развитие на дейността на ДАБЧ. Налице бе не публично, а закрито изслушване, като дори се бави обещаното публикуване на стенографския протокол от него. Неясни останаха както компетенциите на членовете на комисията, така и критериите за оценка на кандидатите. Не стана ясно как е преминала процедурата по допускане на кандидатите с оглед на покриването на критериите по издадената заповед да са български граждани, да са с доказан професионален опит в областта на българите в чужбина, да са с висше образование и да владеят писмено и говоримо поне един чужд език.

Кандидатът на ВМРО Борис Вангелов Борисов е областен координатор на партията за Велико Търново. В това си качество бе водач на листата на Коалиция „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“ за Габровския район.

Още в началото на февруари започнаха слуховете, че постът ще бъде даден на член на Патриотичния фронт и по-конкретно на ВМРО. На Красимир Каракачанов се приписаха и думите, че правителството пада, ако не стане това назначение.

Комисията, назначена от ресорния вицепремиер Меглена Кунева, изслушала кандидатите за ДАБЧ, изрази резерви относно кандидатурата на Борис Вангелов, защото неговата концепция влиза в противоречие с желанието на страната ни за бързо членство в зоната за свободно движение Шенген.

Не е тайна, че в България съществува паспортната мафия с няколко десетки хиляди лева дневен оборот. Пак от подробна информация в медиите е известно, че един от офисите за подобна дейност е в централата на ВМРО. За всичко това би трябвало да има достатъчно материали в ДАНС. Връзката на Каракачанов с въпросния посредник е доказвана многократно, защото лицето с инициали В. Я. присъства на всички прояви, които ВМРО организира в Смилево и Скопие за честване на Илинден и подвигът на Мара Бунева. По-интересен обаче е фактът, че според информация на свидетели, въпросното лице се явява информатор на македонските служби. От тази гледна точка съвсем логичен е разиграващият се политически екшън с извиването на ръцете на премиера Бойко Борисов, целящ разрешаването на проблемите, които Министерството на правосъдието създаде на същата тази мафия, поради издаваните от ДАБЧ Удостоверения за български произход, в нарушения на закона и без представянето на необходимите съобразно неговите изисквания доказателства за българския произход на кандидата. Зад привидно благородната цел да се уреди онази част от закона, касаеща доказването на български произход на хора, живеещи извън страната, се крият опасни последици. В началото на февруари от ПФ бе внесен проект за изменение на Закона за българите, живеещи извън България, в който се предвижда произходът да се доказва и с документ, издаден от компетентен български държавен орган, който удостоверява родство; българско гражданство; български произход и др., включително и български документ за самоличност. Чрез поставянето на знак за равенство между българско гражданство и български произход се отваря вратата за кандидатстване и получаване на българско гражданство от стотици хиляди потомци на изселници в Турция по преселнически спогодби, които чрез сега действащата нормативна база не можеха да кандидатстват за българско гражданство. Не е ясно дали това не е цената на партнирането на ПФ с РБ и дали с подобно действие не се прави опит да се заличат изказванията на Борис Вангелов Борисов против членството на Турция в ЕС и против новините на турски език по БНТ? Няма да е излишно да се припомни, че за подобно поведение премиерът Бойко Борисов отстрани своя министър Божидар Димитров, който в много по-мека форма се бе изказвал срещу Турция.

След тези факти някак нелогично звучи твърдението на представители на ВМРО, че не всички, които доказват своя български произход, кандидатстват за гражданство. Защото българският произход е една от входните врати към гражданството. Всъщност партията на Каракачанов затваря своя обръч и създава монопол около процеса за придобиване на българско гражданство като овладя още една входна врата – Дирекция „Миграция“ на МВР. Неин директор стана дългогодишният шофьор на Каракачанов Йотко Андреев. /БГНЕС/

.

А това е стенограма от изслушването на Борис Вангелов Борисов като кандидат за председател на Държавната агенция за българите в чужбина, проведено на 9 февруари 2015 г.

(В залата влиза кандидат № 2 – Борис Вангелов Борисов)

* * *
БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: Държавната агенция е администрация на пряко подчинение на Министерски съвет за разработване и осъществяване на политиката на държавата в ресор, в който не е създадено министерство. Не случайно съм започнал моята концепция с това определение съгласно Закона за администрацията, чл. 47, алинея 1, тоест за разработване и осъществяване, в случая става въпрос на политиката на държавата към българите зад граница. Естествено дейността на агенцията се предопределя от редица обективни и субективни фактори и предпоставки, които не може да не се вземат предвид, когато се пише концепция за развитие на агенцията, каквато в случая представям аз пред вас .
На първо място започвам с това, че първата голяма обективна предпоставка е нормативната рамка, в която трябва да функционира агенцията. Тя е както международно правни договори влезли в сила и ратифицирани за България, така и европейски директиви, оттам вече навлизаме във вътрешното законодателство на страната, Конституция разглежда материя, свързана с функциите на Агенцията за българите в чужбина, Закона за чужденците, Закона за българското гражданство, Закона за българите, живеещи извън Република България и всичко това определя рамката, която фактически предопределя развитието на самата агенция.
На следващо място това са държавните органи, системата от държавни органи, ангажирани по един или друг начин с тази дейност. В тази система на държавни органи няма как да не се спомене поне в изброяващ ред и Президентството, и Министерство на вътрешните работи, и Министерството на външните работи, на Министерство на образованието и науката. Държавната агенция за българите в чужбина е един от тези органи, натоварен вече със съответните функции, описани в нейния Устройствен правилник.
Друг фактор, който предопределя и дори самото съществуване на агенцията предопределя е миграционния процес и той е един от факторите, които предопределят съществуването на агенцията. Става въпрос за миграционните процеси сред българите, както българските граждани, етническите българи напускащи страната или завръщащи се към страната.
Друг фактор е законодателството на държавите ,в които пребивават нашите сънародници. В някои държави има традиции в политиката спрямо емигрантите, спазват се техните права, законодателството работи в полза на самите емигранти. Това са демократични страни от Западна Европа и Америка и други страни по света. Но има и такива държави, в които има законодателството, което е репресивно спрямо българските общности или пък води до асимилация към тях. Това са разликите основно между държавите и те трябва да се имат предвид. А също и договорите ,които България е сключила със съответните държави дали те касаят или не българските общности.
Други много важни предпоставки са вече щата, зает с работа в агенцията, бюджета на агенцията, като по отношение на щата бих казал и в моята концепция съм го споделил, той е крайно недостатъчен за тези задачи и функции, които са й възложени и особено като се има предвид и най-вече като се има предвид, огромното количество българи и български граждани извън границите на България. Тоест за да бъде агенцията по-добре функционираща, едно от нещата, които трябва да се подобри според мен, е това, увеличаване на нейния административен капацитет и вътрешното й преструктуриране, като в нея би трябвало да се изгради една трета дирекция „Български произход“, тъй като сега основно работещите в агенцията се занимават с издаване на удостоверения за български произход и работата е много натоварена в това отношение.
Бюджетът на агенцията естествено, след като агенцията съществува за да развива дейност, за която няма създадено министерство, също е неоптимален и е предпоставка за развитие или за затормозяване на развитието на дейността на агенцията и затова също съм споменал в моята концепция, че бюджет под 700 хиляди е препятствие за пълноценно развитие на дейността на Държавната агенция за българите в чужбина.
Според мен също е много важно адекватно да се подходи и към правомощията на председателя на агенцията като орган на изпълнителна власт. Тези правомощия са ясно и точно указани в Устройствения правилник, като там също е казано, че председателят ръководи и координира и контролира политиката на държавата спрямо българските общности извън Република България. Председателят участва във формирането на политиката на страната и съвместно с други органи на изпълнителната власт. Той участва и в създаването на нормативни актове, касаещи дейността на агенцията и при изготвяне на проекти за актове, касаещи сънародниците ни зад граница. Той е натоварен и с функцията да контактува с ръководството на Българската православна църква, управителните тела на други те религиозни институции в страната, с международни организации. Когато му е възложено със закон също представлява страната на международни форуми, издава индивидуални административни актове, в това число удостоверения за български произход. Но когато говорим за правомощията, в случая е хубаво те да бъдат разширени, а част от тях да бъдат приложени на практика, за да може дейността на агенцията да бъде по-адекватна на очакванията на българските общности зад граница.
Пример в тази посока мога да дам например, че тя може да добие и оперативен контрол върху, би било хубаво да добие такъв контрол върху програмата „Български език и култура зад граница“, а защо не да се помисли и в посока на Постановление на Министерски съвет 334.
Стратегията, която съм изготвил, има за задача, тоест е синхронизирана и с националната стратегия, която Министерски съвет на Република България е приела.
На първо място в приоритетните направления, в които мисля, че тя трябва да се развива, съм поставил синхронизирането на нормативната уредба, защото съществуват противоречиви норми по отношение дейността на агенцията. Действащият Закон за българите, живеещи извън Република България досега не е поправян, нито е променян, а това донякъде е показателно доколко е и прилаган. Същевременно има внесен друг проект в предишен парламент Закон за българите и българските общности, те третират една материя, но по различен начин, като основното разминаване, което аз виждам, е по отношение и на конституирането на така наречените обществени съвети или на Националния съвет за българите в чужбина, като подхода в това отношение и в трите документа е различен. Вярно е, че единият е действащ закон, другият е стратегия, която е приета, но не е още гласувана от Народното събрание, а третото е Законът за българите и българските общности в чужбина е само един проект, внесен в Народно събрание и то не сега. И като споменах това, може би да го доразвия, защото по-добре е така като тема да го затворя, е че според мен и във връзка с това че представям концепцията за развитие на Агенцията за българите в чужбина, действащият закон е най-неадекватен, защото той напълно игнорира агенцията като орган, който се занимава с тази политика и в огромна степен дублира нейните функции, така както е описано в Закона за българите, живеещи извън Република България. Така че синхронизирането на законодателството е един от пътищата да се подобри дейността на агенцията.
За националните съвети да довърша, е че трябва да бъдат изградени по начин, по който очакват и нашите сънародници зад граница, но определено функциите им трябва да бъдат такива, каквито са предвидени в националната стратегия за българите и българските общности зад граница.
В случая много важно е да се отбележа, че институционалното представителство на нашите сънародници трябва да бъде и по-скоро изградено, тъй като очевидно в тях е създадено едно очакване това да се случи и час по-скоро законодателят с участието и на Държавна агенция за българите в чужбина ще трябва да изработи новите или да бъде поправен сега съществуващия закон и гласуван правилник за неговото приложение, защото такъв няма, или да бъде приет такъв нов, но така или иначе този въпрос не би следвало да виси във времето.
Друго направление, което съм предвидил, е разширяване на дейността на агенцията съвместно с Министерство на образованието и науката по повод на тези програми и постановления, които касаят образованието на българите зад граница, тъй като вече споменах, че агенцията участва в междуведомствени комисии, които одобряват и приемат проекти или пък списъка на училищата, кандидатстващи за финансиране по ПМС № 334, става въпрос за неделните училища, но имам предвид, че тази дейност трябва да бъде много разширена, защото нашите сънародници зад граница са милиони, а доколкото ползвах една справка за миналата учебна година, става въпроси за десетина хиляди обучаващи се българчета в тези неделни училища.

ВЪПРОС от представител на комисията: (Зададен без включен микрофон и няма чуваемост за стенографския запис.)

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: Това е много интересен въпрос. Директива 114 от 2004 г. при нейното транспониране в България се стигна до там, че в Правилника за приложение на Закона за бежанците, конкретен пример ви давам, съществуваше един член 17, алинея 2, според който не се изискваше кандидатстващите за постоянно или продължително пребиваване ако са от български произход да показват наличието на средства за издръжка. И това беше правилно и в синхрон със законодателството, и още от Конституцията и през сега действащия закон въвежда облекчаващ режим. Интересното е, че тук Дирекция „Консулски отношения“ на Министерството на външните работи е заела много правилна позиция, този въпрос е бил разглеждан, бил е поставен, тъй като са постъпили много оплаквания, защото българите от чужбина, които са дошли в България, особено учащите, се е наложило след промяната на този правилник, аз забравих да кажа, че е настъпила промяна в Правилника за приложение на Закона за чужденците, вследствие на транспонирането на тази директива 114 и е отпаднал целия член, облагодетелстващ нашите сънародници, но особено алинея 2, която казва, че за тях не е необходимо. Ето това имам предвид, че неправилното транспониране в българското законодателство и подзаконови актове, но в случая предопределя дейността на агенцията, защото тя би трябвало да направи всичко възможно този текст да бъде отново възстановен, защото в новия Правилник за приложение на Закона за чужденците е изцяло отпаднала тази облагодетелстваща норма и в момента особено засегнати са идващите да учат в България студенти, тъй като те трябва да декларират, че имат пари на банкова сметка. Това нещо в началото искаха и за първокурсниците да показват, че имат такива пари, но е отпаднало за тях, тъй като те имат стипендия, а в първи курс стипендията е доход и се приема за такъв. Но втори и трети курс ако някой от тях не вземе два изпита, моментално губи стипендията и попада под удара на чл. 14 в Правилника за приложение на Закона за чужденците, който вече казва, че трябва да показва доход, налични средства. Не знам дали споменах, ако тук има представители на Министерството на външните работи, те са взели правилно решение тогава и становището им е било, че директивата по никакъв начин не отменя тази облагодетелстваща дотогава съществуваща в член 17 клауза в България, но тя механично може би не знам по каква причина е отменена. Ето пример за това.

КАТЯ СЛАВЧЕВА: Заповядайте въпросите, на които трябва да отговорите.

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: На първия въпрос, какви са мотивите, за мен на първо място стои емоционалният мотив. През целия си живот аз общувам с българи зад граница, предимно от нашите исторически общности, но и естествено много от емиграцията, които са мои приятели, съседи, роднини, моя интерес към българите зад граница възникна много рано, на много ранна възраст и ме съпътства през целия ми живот, а тогава не съм предполагал, че българите зад граница ще се увеличат с два милиона или поне такива са цифрите наши емигранти от така наречената нова или млада емиграция. Тези хора са постоянно с мен, те са в ежедневието ми, те са в дома ми, те са рождените ми дни. Аз постоянно се занимавам с тях когато дойдат в Търново особено да се адаптират към обстановката. Въобще много емоционални са ми причините , една от причините ми е наистина много емоционална, защото смятам, че нашите сънародници зад граница трябва да усетят това ,че България я има и че България мисли за тях и когато дойдат тук, особено важно е, аз на това много държа, когато дойдат тук те да бъдат посрещани по подобаващ начин както от държавните институции, така и от другите институции, които те посещават, например университети, училища и прочие, защото не рядко съм срещал и недобро отношение към тях.
Какви ще са първите три стъпки, ако бъда избран за председател? Аз вече споменах едната, например ще се заинтересувам веднага за този въпрос с отпадналия член 17 от Правилника за приложение на Закона за чужденците. Ако става въпрос за конкретни стъпки, а не за по-големи политики.
Друго нещо, бих се заинтересувал е стипендията, които получават нашите сънародници, учащи в български университети, тъй като тя дълги години беше 90 лева, стана по ПМС 90 бе увеличена на 105 лева. Мога да ви уверя, че България не е толкова бедна, за да си позволи една по-прилична стипендия за тези наши сънародници, тъй като разходите им само за общежитие и ток в месеца са около 70 лева, тоест остават им 30 лева. Но като прибавим че те имат, повечето от тях са с нисък жизнен стандарт, ги обричаме на много трудни моменти, на които аз съм свидетел в тяхното образование в България. Все пак не става въпрос за хиляди хора и мисля, че за това бих се заинтересувал като една от първи стъпки как може и мисля, че трябва да може, защото става въпрос за стотици, а не за хиляди хора, да бъде увеличена тази стипендия.
За многомандатен избирателен район в чужбина мисля, че трябва да бъде създаден и то по много причини. Не само защото така искат и някои организации на българи в чужбина, но защото липсата на такъв район изкривява вота на българския избирател, тъй като гласовете от чужбина променят политическото представителство в изборните райони в страната и то несъобразено с гласовете, получени за дадените партийни листи в самия многомандатен избирателен район, а се получава едно пречупване и ние бяхме свидетели на недоволство и на изтеклите избори за български парламент, така че задължително според мен трябва да има район в чужбина и ако зависеше само от мен бих направил така, че да бъде създаден. А че ще повлияе положително за българите в чужбина, мисля, че е така, защото и те самите очевидно го желаят.
Третият въпрос е много интересен – на какви критерии трябва да отговарят лицата от български произход, за да получат удостоверения за произход? Тук като историк ще отговоря, че по чисто обективни исторически причини милиони наши сънародници от така наречените исторически общности нямат никаква възможност да представят документ за възходящ, както сега им се изисква, документ за възходящ от български произход. Малко от нас знаят, че например територията на Вардарска Македония след 1912 г., когато тя попада в Сърбия, после Кралство Югославия, после Социалистическа Югославия, са извършвани няколко големи кампании от държавните власти за унищожаване не само на личните им документи българи, не само на кръщелните им свидетелства, а и на всички български книги, включително и на Библията на български е била изгаряна на аутодафията устроени в центровете на градчетата и паланките в Македония. Нашите сънародници там са застрашавани от физическо унищожение ако не си донесат документите или книгите да бъдат изгорени. Така че, очевидно трябва да се подходи по друг начин когато се определя издаването на това удостоверение за български произход. Очевидно трябва да бъде разширен кръгът не само по възходяща линия, но да бъде разширен и по съребрена и друга линия, защото се получават парадоксални ситуации. Примерно единия братовчед има, а другият – няма, а примерно имат кръвно родство. И ние изпадаме в ситуация, в която отблъскваме наши сънародници по този начин, прилагайки формално нещата, естествено всичко е въпрос на законодателни промени. И ако те не бъдат извършени, и остане да действа сегашния режим, той неблагоприятства нашите сънародници от историческите общности. И аз познавам такива хора, познавам даже някои, които вече са получили и откази. Единият от тях го познавам и нарочно не говоря с имена, но мога да кажа после и името, но го познавам от двадесет години и знам, че е българин, знам и семейството му и той получи отказ именно, защото няма документ за възходящи.
Другото, което е и според мен, тук трябва много да участва и експертния анализ. Българската наука, българската история, етнография, лингвистика, фолклористика отдавна са установили, къде българските исторически общности живеят дори селата, които обитават, дори съдбата на тези райони. Така, че нека не поставяме тези хора в обидното състояние да доказват, че са българи само въз основа на документ, който пак казвам някои от тях и да искат не могат да представят.
Твърдо – да, необходими са законодателни промени.

КАТЯ СЛАВЧЕВА: Може ли само нещо да попитам в тази връзка, ако бъдете определен за председател можете ли да бъдете обективен без да има законодателна промяна въпреки тези познанства, за които работите. Тоест обективно би трябвало да прилагате закона.

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: Разбира се.

КАТЯ СЛАВЧЕВА: Би трябвало да прилагате закона, да няма субективизъм. Законът е над всичко, но просто се нуждае от промени.

КАТЯ СЛАВЧЕВА: Благодаря ви.

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: На четвъртия въпрос мисля, че отговорих, че трябва да се извърши реформа в агенцията и да се разкрие дирекция „Български произход”, която изцяло да поеме тези удостоверения. Да се увеличи щата. Тук не става въпрос за някакво голямо увеличение. Да, знам, че има съкращения, но все пак това не е някакво голямо ведомство. Функциите, които то трябва да изпълнява и ролята, която му е отредена са важни и не би трябвало агенцията да бъде принизявана и да й бъдат отнемани правомощия, което естествено трябва да означава, че административния капацитет трябва да се увеличи, по-възможност и бюджетът й трябва да се увеличи. Отговорих и на това.

КАТЯ МАТЕЕВА: С колко, конкретни цифри?
(Говори без включен микрофон, няма ясна чуваемост за стенографския протокол).

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: Щатът е до 25 души според устройствения правилник. Тоест би трябвало да се нарасне тази бройка примерно поне с още десетина души, поне, за да се оформи тази дирекция. Естествено това става с решение на Министерския съвет.
За бюджета съм споменал, че той сега е под 700 хиляди. Там мога да направя някаква аналогия с подобни органи в други държави, но не е много приятна аналогията, защото например унгарския подобен държавен орган е със стотици милиони бюджет. Тук със сигурност ще трябва някакво увеличение съобразно финансовите възможности на държавата.

АНЕЛИЯ ИВАНОВА: На какви критерии според вас трябва да отговарят служителите, които ще работят в този отдел, за който вие говорите, от който има нужда?

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: В България няма специалност експерт по българи в чужбина. Според мен, трябва да са може би историци, е едно от нещата, което трябва да бъдат. Защото например, представете си, че пред вас дойде някой и каже, че е от родното му село и се намира в Горна Дебърица. Това е една местност, която е от Охрид към Кичево. Горна Дебърица е регион в Македония. Поречието е географски район. Когато експерта седи и интервюира този кандидат той веднага може да се ориентира на момента най-малкото какъв е етническият състав на този район. Дали са наши сънародници, дали са от други етноси. Докато, ако лицето е примерно икономист, сами разбирате, че той няма как да има досег с тази материя. Ако не познава и фолклора, ако не познава диалектите. Това е също много важно.
Аз казах вече, че експертният подход, научно експертният подход според мен е много важен в това отношение.

КАТЯ МАТЕЕВА: Смятате ли, че чрез този научно експертен подход може да се гарантира обективност на процеса по установяване на български произход?

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: Ако лицето, което го упражнява го прилага това, съобразно с постиженията на науката, тоест без да има за цел да прави нерагламентирани дейности то напълно може да бъде гарантирана обективност. Нали знаете, че обективността в случая ще зависи така или иначе от личността на съответния служител. Питате ме дали гарантира!

КАТЯ МАТЕЕВА: Да, дали гарантира и как ще гарантира?

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: Нищо не може 100 % да бъде гарантирано.

КАТЯ МАТЕЕВА: Няма как да бъде гарантирано 100 %?

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: Да.

КАТЯ МАТЕЕВА: Защото за Македония, която дадохте като пример там 40 % от населението е албанско да кажем.

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: Именно.

КАТЯ МАТЕЕВА: Така, че самото пребиваване на кандидата от Македония няма как да гарантира това, че това лице е свързано с България.

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: Трябва да гарантира, че лицето е от българска народност, от български произход, тъй като те правна връзка с България нямат освен тези, които са добили българско гражданство.

КАТЯ МАТЕЕВА: Те нали са потомци всъщност на българи, така че тези хора са подобни на български граждани.

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: Тоест връзката е кръвна, но и те живеят в собствените си местообиталища. Те не са се изселили някъде навън. Не говорим за връзката им с Република България. Защото с Република България, ако нямат гражданство, но връзката им с България в нейните, както излезе сега Атласа на Българската академия на науките за директната делитба на българските земи ясно става за какво става въпрос.

КАТЯ МАТЕЕВА: И в масовия случай в Македония хората не се движат от други населени места или в други държави, а си живеят там, където….

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: Името също има значение и много неща. За това интервюто, което се провежда в случая ще има голямо значение за лицето, което няма документи, но пак казвам, че това трябва да бъде регламентирано в закона.

КАТЯ МАТЕЕВА: Всъщност това интервю от един служител ли смятате, че може да бъде извършено или от някаква комисия, която да кажем да може все пак да даде някаква обективност на преценката си?

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: Пак е въпрос на законодателно решение. Естествено, ако е комисия – по-добре и по-малко, би имало необективизъм.
За трети път казвам, че трябва да е решено в законодателството това нещо.

КАТЯ МАТЕЕВА: Добре, а всъщност с кой закон смятате, че трябва да бъде решен този въпрос и колко експерти ще провеждат интервюто?
Говорим за преценката, за интервюто, което ще се провежда от експертите, защото казахте, че трябва законодателят да реши.

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: Първо, казах че трябва да има нов закон за българите зад граница и правилник за неговото приложение. Където ясно да бъдат регламентирани точно тези неща – как и на какви критерии трябва да отговарят лицата кандидатстващи.

КАТЯ МАТЕЕВА: И вие в правилника смятате, да уредите тази процедура.

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: Би било добре.

КАТЯ МАТЕЕВА: Благодаря ви.

МАРИЯ КАЗАНДЖИЕВА: Мога ли и аз да се включа. Владеенето на български език, познанието родова памет за този български произход и познание за България като родина, трябва ли да бъдат залегнали като критерии независимо от това дали чрез интервю или обективно ще бъдат обследвани като доказателства?

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: Ако имате предвид владеене на български книжовен език, това ще бъде трудно да бъде поставен като критерий, защото от лични наблюдения мога да кажа, че познавам стотици и ще дам пример отново с Бесарабските българи. Мнозина от тях особено в първи курс говорят диалекта.

МАРИЯ КАЗАНДЖИЕВА: За това казах владеене на български език, а не книжовна норма.

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: О, да, трябва да бъде критерий.

МАРИЯ КАЗАНДЖИЕВ: А останалите две – родова памет свързана с българския произход?

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: Разбира се.

МАРИЯ КАЗАНДЖИЕВА: И познание за България.

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: Това също е много добре, но все пак трябва да съобразим какво ниво има съответния кандидат за българско гражданство, тъй като нивото на познания у всеки човек е различно.

МАРИЯ КАЗАНДЖИЕВА: Благодаря ви.

КАТЯ МАТЕЕВА: (Говори без включен микрофон, няма ясна чуваемост за стенографския протокол).

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: Ако желаещите за произход се увеличат, това много ще затрудни дейността на агенцията и аз затова предлагам да бъде оформена отделна дирекция по този въпрос в нея. Ние сме длъжни да отговорим на това, а не желаещите наши сънародници за българско гражданство да се съобразяват колко ни е малък капацитета, а обратното ние да покажем, че имаме капацитет при желаещи да вземат българско гражданство и отговарящи на законовите изисквания имаме възможността да ги обслужим.

КАТЯ МАТЕЕВА: Въпросът е с този капацитет, който го има в момента тези 25 души и 700 хиляди бюджет какво е вашето виждане, колко преписки могат да бъдат разгледани?

КАТЯ СЛАВЧЕВА: Ще помоля да преминем към следващия въпрос, няма как да се даде точна бройка, без да работи човек там. Ако може да преминем към въпрос № 5.

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: Краткият отговор на въпрос номер пет е – да.
Как ще стане това и кой ще актуализира тази статистика? Тук много органи трябва да бъдат впрегнати в тази работа. Досега с повечето български общности зад граница имаме разминаване по оценка, официално колко са от една страна и по самооценка на самата общност. Само тук, ако изходим става ясно, че се налага такава обективна демографска статистика. Тук трябва на помощ да ни дойдат и българските дипломатически консулски представителства. Българските организации зад граница и пак отчитайки специално спецификата на отделната държава и количеството, числото на българската общност там.
Има държави където можем да бъдем затруднени когато се опитаме да установим точният им брой, но има и такива, където ще бъдем улеснени от самата обстановка, която е в самата държава.
Без такава обективна демографска статистика ще бъде трудно да се прогнозират и анализират процесите, а от такава статистика се нуждае не само Държавната агенция за българите в чужбина, но и други министерства ангажирани с тази дейност.
Предвид ситуацията в Украйна каква подкрепа трябва ДАБЧ да окаже за проблемите на етническите българи там?
Въпросът малко не е точно формулиран. При всички положения не само от ДАБЧ, всички български институции и държавни органи трябва да имат особено внимание към случващото се там. Нашите сънародници там са много между 500 и 800 хиляди. Те са пръснати вече от алексирания Крим в Таврийска област и в Бесарабия. Ситуацията там е много динамична. Ние като държава и като държавни институции трябва да се интересуваме какво става там и да защитим категорично нашите сънародници особено ако живота им бъде застрашен при евентуално развиване на мащабни военни кампании особено в районите където живеят Таврийските българи, тъй като те са много близо до т.нар. размирни области – Донецка и Луганска.

КАТЯ МАТЕЕВА: Чрез каква мярка конкретно ДАБЧ може да защити нашите сънародници в Украйна?

БОРИС ВАНГЕЛОВ БОРИСОВ: Тук вече трябва да изпаднем в казуси. Ако стане това, ако се случи друго, но на първо време ДАБЧ трябва да е в постоянен контакт с техните организации там, за да е наясно със ситуацията и оттам да разбере от какво те имат нужда, а не да им натрапва помощ, която те не желаят примерно, или нямат нужда от нея.

КАТЯ СЛАВЧЕВА: Благодарим ви.

(Борис Вангелов Борисов излиза от залата.)