Българското кривосъдие вкара днес Ивайло Зартов в затвора

Бургаският бизнесмен Ивайло Зартов, за чийто случай и протест Еврочикаго писа преди дни, днес е бил закаран в Централния софийски затвор. Той е бил конвоиран до там от служители на Съдебна полиция. Зартов се е намирал в София, където е бил под домашен арест.

На 20-ти март Върховният касационен съд потвърди на последна инстанция 9-годишна ефективна присъда над Ивайло Зартов. Той е бил признат за виновен за безстопанственост и присвояване на средства от българо-руското дружество „Инглиш вилидж”.

След като ВКС потвърди тази присъда, Зартов отряза един от пръстите си на лявата ръка в знак протест срещу съдебната поръчка, на която е станал жертва.

Преди да извърши този краен акт на протест, наранявайки себе, г-н Зартов подробно обясни във видеозапис, публикуван или излъчен по-късно по някои медии, защо смята, че делото срещу него е поръчка, които са поръчителите и помагачите на това съдебно беззаконие, както и начина, по който се е движело това дело, без шанс за справедлив процес.

Какъв беше отговорът на протеста на г-н Зартов?

След като е разпространен видеозаписът, в който той обяснява причините за протеста си и назовава конкретни лица с голямо влияние, които са в основата на делото срещу него, както и конкретни имена на прокурори, обвинените за скалъпването на поръчково осъждане форсират вкарването на г-н Зартов зад решетките.

Бургаска окръжна прокуратура поисква незабавното привеждане на Зартов в затвора. А вчера районният прокурор Андрей Червеняков определя на брифинг на Бургаска окръжна прокуратура даването на ефективна присъда на Зартов и потвърждаването й от ВКС като „безспорен успех на всички прокуратури“. Червеняков казва и, че генералният консул на Руската федерация във Варна Тонко Фотев – чието точно име Зартов споменава във видеопазиса от 26 март, че той е нещо като „сив кардинал на града“ – е изразил задоволство от присъдата…

Във видеозапис с протеста си г-н Зартов спомена също, във връзка с делото срещу него, освен Тонко Фотев, почетния консул на Русия в  Бургас, и Генадий Гутков, бивш депутат от руската Дума. За изпълнители на съдебната почърка Зартов назова зависими според него от Фотев и Гутков прокурори и съдии в Бургас, “дали срещу пари, дали срещу постове”. Г-н Зартов спомена конкретни имена на прокурори – Маджаров и Колева, както и на съдиите Захариев, Георгиева, Тонева и др., които са участвали на първа и втора инстанция в гр. Бургас по неговото дело. Г-н Зартов обвини, също така, състава на Върховния касационен съд в гр. София, потвърдил присъдата „дали срещу пари, дали заради натиск“.

Ивайло Зартов подчерта, че му е било отнето правото на защита на всичките три инстанции.

.

Ето още подробности по този случай, публикувани на 31 март в сайта на Софийската търговско-промишлена палата :

„Протестът ми е личен и общ. Срещу геноцида, извършван над българския народ в последните 23 години, срещу тоталната корупция, която е основната причина за мизерията и бедността в България. Срещу тотално корумпираната „съдебна“ система, която служи само на олигарси, местни феодали и корумпирани политици. Протестирам лично срещу почетния консул на Русия в гр.Бургас Тонко Фотев и бившия депутат от Руската Дума Генадий Гудков, които ме поръчаха на зависими и корумпирани от тях следователи, прокурори и съдии в Бургас и София. На три инстанции ме осъдиха за присвояване и безстопанственост от частна фирма „Инглиш Вилидж“ ООД, на която бях управител. И на трите инстанции отказаха желанието ми и това на моят защитник да се извърши ревизия на фирмата. Според българските магистрати това не било нужно. И на трите инстанции ми беше отнето правото на защита, брутално бяха погазени всички законови норми на българското и европейското право…

Бях поръчан от почетния консул на Русия в град Бургас Тонко Фотев, който е блудствал с една от 5-те ми доведени дъщери, за което има решение, неподлежащо на обжалване и протест на СГС от 17.01.2012 г. Това дело беше заведено от Фотев към Аня, като дело за клевета, нея я оправдаха, а в хода на съдебните процесуални действия се доказа, че той действително е извършил блудствените действия и заплахите за изселването ни от Бургас и унищожаването на семейството ни.

Вторият поръчител на процеса срещу мен е бившият депутат от Руската Дума Генадий Гудков. Делото срещу мен е за присвояване и безстопанственост от фирмата „Инглиш Вилидж“ ООД, на която аз бях управител. На всички инстанции – два пъти на Окръжен съд в гр. Бургас, два пъти на Апелативен съд в гр.Бургас и на ВКС беше отказано моето желание и желанието на моят защитник адвокат Петя Шопова, да се направи финансова ревизия на фирмата „Инглиш Вилидж“ ООД, да се направят анализи и оценки на активите и пасивите на фирмата, да се изследва реалното състояние на фирмата, на вложените средства и да се провери наистина дали съм управлявал в полза на дружеството или съм допуснал безстопанственост и съм присвоил средства на фирмата. Отказваше ни се на всички инстанции с думите, че всичко е доказано и няма нужда да се прави нищо допълнително.

Единствената експертиза, която е направена в цялото дело е по поръчка на прокуратурата в гр.Бургас, като тази експертиза изследва единствено движението на паричните потоци, т.е.колко пари са влезли по банковата сметка на фирмата и колко пари са излезли, като на самото обвинение са предоставени документи от жалбоподателя само за част от парите, за другата част от изразходваните средства не са предоставени документи от жалбоподателя „Инглиш Вилидж“ ООД, чрез новия управител. Точно затова следствието в Бургас, прокуратурата в Бургас и всички съдебни инстанции твърдят, че аз съм ги присвоил, тъй като на тях е предоставена само избрана част от документацията. Но самите вещи лица, извършили експертизата в протокол от разпит, извършен от адв. Шопова пред Окръжен съд гр.Бургас заявяват, че липси не са открити и дори не им е поставено за цел да откриват липси.

Следствието и прокуратурата в гр.Бургас са създали 37 тома обем по това дело, пълнеж с преписки между различни институции, разпити на 45 свидетеля, неща напълно излишни, при положение, че такова дело би трябвало да се разглежда като състезание по документи и най-вече цялостно да се изследва самата фирма „Инглиш Вилидж“ ООД. Всички съдебни инстанции се държаха изключително грубо и безпардонно, буквално затваряха устата на адв. Шопова и на мен, отнемаха ни правото на защита, от което самата г-жа Шопова многократно изпадаше в шок от явната поръчка и явното погазване на Българските и европейските законови норми. Въпреки нейната отлична юридическа подготовка, ние се оказахме напълно безпомощни срещу поръчителите и палачите.

До последно таях надежда, макар и малка, че няма да успеят да купят и ВКС, но в самото решение се вижда, че не само са ги купили по същество, но дори решението е придобило вид на художествено произведение, изпълнено с омраза към мен, което е напълно излишно, можеха просто да изпълнят поръчката, без да влагат чувства. Знам, че системата на „правосъдие“ е непробиваема, но съм длъжен да използвам всички възможни способи да се боря. В заключение: следователите и прокурорите, въпреки че са задължени да събират доказателства, както за моята вина, така и за моята невиновност, не са направили абсолютно нищо. По същият начин постъпиха и съдиите. Всички те сляпо се подчиниха на поръчителите“.

.

Още конкретна информация за хода на делото, изложени от Ивайло Зартов, ни бяха изпратени от приятели на г-н Зартов днес, след неговото арестуване:

„Фактическият жалбоподател, бившият депутат от Руската Дума Генадий Гудков е дал на прокурорите и следователите в Бургас само част от документация, свързана с дейността на фирмата. Въз основа на неговата жалба, подадена чрез новия управител на дружеството, обвинението е поръчало една единствена експертиза, която да изследва паричните потоци. Т.е. влезли пари и излезли пари. Бургаските прокурори и следователи предават на вещите лица, извършващи експертизата,частичната документация на фирмата „Инглиш Вилидж“ ООД, получена от жалбоподателя, вещите лица буквално налагат срещу всеки разход, получените документи, и естествено за една част от сумата няма разходно-оправдателни документи.

Този трик, елементарен по замисъл и изпълнение, наречен експертиза, е ЕДИНСТВЕНОТО нещо, което позволява и на обвинение, и на съд, на три инстанции да се твърди, че вината ми е доказана перфектно, без съмнения, безусловно, на 100%. Всичко останало в 37-те папки по делото е само пълнеж, за създаване на видим обем и симулиране на работа. В протокол от разпит на вещите лица, извършен от адвокат Шопова в съдебната зала, са записани думите на самите вещи лица „липси не сме открили, не ни е била поставяна такава задача…“. Задачата, която им е поставена е само да налагат предоставените им от жалбоподателя документи срещу осъществени разходи.

Аз и адвокат Шопова, искахме непрекъснато и на трите инстанции,
всъщност пред пет съдебни състава: два пъти на Окръжен съд, два пъти на Апелативен съд, тъй като делото беше върнато веднъж, и пред ВКС, но всички тези пет състава ОТКАЗАХА желанието ни да се извърши РЕВИЗИЯ на фирмата. Да се види финансовото състояние на фирмата, да се направи оценка на активите. Всъщност аз и адвокат Шопова поискахме да се извърши това, което не бяха свършили следователите и прокурорите от Бургас, а са задължени от закона, въпреки че законът ги задължава да съберат всички възможни доказателства за доказване на вина или невиновност. Т.е. аз поисках да си свършат работата обвинителите. Българският съд пет пъти реши и заяви, че няма нужда от нищо подобно, защото вече всичко било доказано и ясно.

ВЪПРОС: КАК И С КАКВО ВСЪЩНОСТ ОБВИНЕНИЕ И СЪД ДОКАЗАХА ПРИСВОЯВАНЕ И БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТ НА УПРАВИТЕЛ НА ФИРМА, БЕЗ ДА ИЗВЪРШАТ РЕВИЗИЯ НА ФИРМАТА, БЕЗ ФИНАНСОВ АНАЛИЗ НА ФИРМАТА, БЕЗ АНАЛИЗ НА АКТИВИТЕ НА ФИРМАТА? Простичко казано, обвинението и съдът не проявиха желание да ВИДЯТ нищо, какво става в тази фирма, какво има в документите на тази фирма, и ме осъдиха само по думите на жалбоподателя, позовавайки се на измислената от някой гениален милиционерски мозък „експертиза“. Същият този милиционерски мозък е измислил цялата схема на поръчковия процес срещу мен, знаейки силата на подкупите и зависимостите на магистратите. Ужасяващите закононарушения и погазването на българските и европейските законови норми се виждат на всяка една от инстанциите по делото.

Освен вече описаните по-горе трикове с „експертизата“ и отказите за ревизия и пр. бях арестуван с лъжа, на 28 юни 2010 г. – че съм нарушил условията по мярката за неотклонение „Парична гаранция“. На 24 юни 2010 г. следователите от Бургас ме поканиха по служебния телефон на следствието да се явя при тях на 28-ми юни, както до този момент се беше случвало пет-шест пъти. Аз им отговорих: Да, разбира се, на 28-ми ще бъда при вас, идеално ме устройва, тъй като в момента, 24-ти юни, четвъртък, съм в София по работа, ще довърша ангажиментите си, в почивните дни ще се прибера в Бургас и понеделник сутрин /28-ми юни/ ще се явя в следствието. Веднага след този разговор, следователите изпращат на домашния ми адрес в с. Димчево призовкар, който естествено удостоверява, че мен ме няма там,  въпреки че мярката „Парична гаранция“ не ме задължава да бъда в къщи, тя ми дава право да се движа в рамките на страната, да работя и изпълнявам задълженията си. Същото те правят и на другия ден – петък, 25-ти юни, като втори път установяват, че ме няма на адреса. Това се протоколира със свидетели и на 28-ми юни, понеделник, когато аз се явявам в следствието, според уговореното, те ме арестуват с мотива, че съм нарушил мярката си за неотклонение. След шест месеца зад решетките, вече в съдебна фаза – състав на Окръжен съд, поради неправомерното арестуване, съдът се произнася по промяна на мярката в „Домашен арест“. Арестуването ми с лъжа всъщност се доказа в съдебна фаза, но това не доведе до никаква отговорност за извършилите неправомерното ми задържане.

Има още много явни закононарушения, извършени от прокурорите и съдиите. Адвокат Шопова би могла да ги дефинира съвсем точно.

В решението на ВКС ясно се вижда погазването на законите в България, тъй като ВКС връща частично на Апелативен съд – Бургас частта относно конфискацията на имуществото ми с указания да не се удовлетвори държавата от тази конфискация, а да бъдат удовлетворени финансови претенции на ищеца Гудков. Това е черешката на тортата, няма закон, по който това да се случи в наказателно дело. Ищецът е трябвало да заведе дело от частноправен характер, да си плати 4% държавна такса върху претендираната сума, и тогава би могъл да получи удовлетворение, относно конфискацията. А така, както са го направили поръчителите и изпълнителите на скалъпения процес срещу мен, въвличайки държавата в наказателно дело, излиза че българските данъкоплатци, които плащаме заплатите на следователи, прокурори и съдии сме платили частната поръчка на руския гражданин Генадий Гудков.“

.

Eто какво се казва, впрочем, в Решение № 604 /20.03.2013 г. на Върховния касационен съд, потвърдил присъдата на Зартов: „Наказанието от 9 години лишаване от свобода е достатъчно сериозно, за да бъдат постигнати целите на специалната превенция, а постигнатото осъждане – да възвърне доверието на гражданите в съдебната ни система.“

Смятат ли наистина висшите съдии, че така ще възвърнат доверието на гражданите към българската система на правосъдие, в която за съжаление кривосъдието понякога се превръща в система?

––––

Но Ивайло Зартов все пак не е сам…

Зад неговият протест застана Софийската Търговско-промишлена палата.

Както и видният правозащитник проф. Янко Янков, който днес е изпратил до Камен Ситнилски, зам. главен прокурор на Р. България, официално писмо, входирано от ВКС, в което се настоява зам. главния прокурор да възложи на Националната следствена служба прецизно да извърши легитимни процедури по отношение на делото и осъждането на Ивайло Зартов, и после всички обществено и лично заинтересовани по този случай физически и юридически лица да бъдат уведомени.

Целият текст на писмото на проф. Янко Янков до зам. главния прокурор Ситнилски може да се прочете тук.

Еврочикаго