2021-12-06

3 thoughts on “Калинка Кюпер от Германия получи отличието „Българка на годината 2010”

  1. Как една българка, живееща от 50 г. в Германия, успява да съхрани националното си самосъзнание и да зарази с ентусиазма си и германците? И по-жив ли е българският дух извън границите на България, отколкото вътре в нея?

    Отговорите на тези въпроси потърси Йорданка Йорданова. Актуалният повод е наградата „Българка на годината 2010“, присъждана от Държавната агенция за българите в чужбина. Тази година наградата спечели Калинка Кюпер, която напуска България преди 50 години.

    „Много често си задаваме въпроса: има ли днес герои? От историята, от преданията и приказките знаем за наши предци, които са извършили наистина велики неща. Но аз мисля, че героизмът е и точно в това постоянство, с което един човек защитава българщината. Това е героизъм. Лесно е някой да извърши геройство в един миг от живота си, когато наистина може да покаже много твърдост, упоритост, много вяра, но да показваш твърдост, упоритост и вяра в продължение на 35 години – за това се изисква повече от геройство. Изисква се много сериозен български дух, много голяма обич към всичко българско“, казва Росен Иванов, председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

    Калинка Кюпер

    България като съдба

    Като „35 години геройство“ той определя активната дейност на живеещата в Есен Калинка Кюпер за запазването на българското самосъзнание и българската култура. Миналата седмица Росен Иванов лично й връчи наградата „Българка на годината 2010“. Родената през 1942 година в Бургас Калинка Кюпер заминава за Германия преди 50 години заедно със съпруга си – Райнер Кюпер. Написва учебник по български език за чужденци, преподава български на германци в Есен и Дюселдорф.

    Калинка Кюпер основава и едно от най-активните дружества в чужбина – българо-германското дружество „Иван Вазов“, което се занимава с културна и хуманитарна дейност. Дружеството подпомага болници, детски домове и училища в България. Калинка Кюпер е избрана за „българка на годината“ сред 29 номинации от 16 държави. На въпроса на какво се дължи нестихващият й ентусиазъм, свързан с България, Калинка Кюпер отговаря лаконично: „Това ми е предадено от моите родители.“

    Явно по примера на своите родители Калинка Кюпер успява да предаде и на своята дъщеря, а по-късно и на внучката си, особената привързаност и интереса към България. „И двете говорят перфектно български. Имат много богат речник и нямат никакъв акцент. Никой не може да разбере, че живеят в чужбина“, споделя Калинка Кюпер.

    Живеят в Германия, а все гледат към България. Това важи и за двете, разказва Калинка Кюпер. Дъщеря й завършва медицина в България: „Ние имахме възможност дъщеря ни да се информира как стои въпросът с образованието в България. Установи, че в Германия можеш да бъдеш студент до пенсия, тогава беше така, през 80-те години. А тя просто искаше да учи.“

    Да отстояваш българското

    30 години по-късно нещата и в България, и в Германия са се променили, но нагласата в семейството на Калинка Кюпер си остава същата. 14-годишната й внучка вече крои планове за следване в България. Възможно ли е всъщност българският дух да бъде по-силен извън границите на България, отколкото вътре в страната? Ето как мисли Росен Иванов:
    „Сензитивността на българина към България става по-силна, когато той излезе извън държавата. Когато човек живее в чужбина, той става много по-чувствителен към всичко българско, така че мисля, че духът на българите извън България понякога наистина е по-силен, защото те са принудени при по-трудни обстоятелства да отстояват своята българска кауза.“

    В случая на Калинка Кюпер обаче усещането към българското е константна величина и ще си остане такава и след приза „Българка на годината 2010“. „Не се чувствам различно, защото винаги съм се чувствала българка“, казва Калинка Кюпер.

    Автор: Й. Йорданова,

  2. Винаги работим по желанията на читателитете ни:

    Списък
    на получените номинации за удостояване с отличието
    „Българка на годината” на им. на Св. Злата Мъгленска
    на Държавната агенция за българите в чужбина

     Диляна Байрактарова, Гърция – Номинация на Българо-гръцкото дружество за приятелство и взаимопомощ и вестник „Български глас”;
     Дорис Александрова, Холандия – Номинация на информационен портал „Емигрант БГ”;
     Гергана Ценова, Испания – Номинация на Българското национално радио, Радио България;
     Мария Атанасова-Гусейнова, Азербайджан – Номинация на Общественото сдружение „Подкрепа за развитието на азербайджанско-българската дружба”;
     Силвия Минкова, Гърция –Лична номинация
     Анна-Мария Гюзелева, Италия – Номинация на вестник „Труд”, на Българската програма на Радио Ватикана и Българската национална телевизия;
     Румяна Угърчинска, Франция – Номинация на Столична библиотека;
     Светлана Кампс, Германия – Номинация на Българското училище „Паисий Хилендарски”, Мюнхен;
     Тася Тасева, Австралия – Номинация на иницативна група от българите в Австралия под ръководство на Надя Жерева;
     Дорис Дукова, Колумбия – Номинация на Българо-колумбийска фондация Алианза, на Международна академия по българознание, иновации и култура (МАБИК) и на Организация на обединените българи (ОББ);
     Надежда Маркова, Ливан – Номинация на Асоциацията на българките в Ливан;
     Василка Хаджипапа, Кипър – Номинация на вестник „Българският вестник” в Кипър;
     Жанна Суслина, Украйна – Номинация на колектива на Болградската гимназия „Г.С.Раковски”;
     Мария Пинти, Украйна – Номинация на Асоциацията на българите в Украйна;
     Нина Топалова, Молдова – Номинация на Българската община в Република Молдова;
     Петя Цанева, Испания – Номинация на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) и на Асоциация „Балкан”;
     Даниела Начева, САЩ – Номинация на Българския културен център в Детройт, щат Мичигън, САЩ;
     Антонина Иванова, Украйна – Номинация на Български младежки клуб „Актив”;
     Калинка Кюпер, Германия – Номинация на Дипломатическото бюро в Бон, Посолство на Република България във Федеративна република Германия;
     Виолета Желязкова, САЩ – Номинация на Българо-американския културен център в Лос Анджелис, САЩ;
     Дора Костова, Украйна – Номинация на вестник „Роден край”;
     Снежана Симеонова, Сърбия – Номинация на Неправителствени организации от град Ниш – „Балкан”, „Рила” и „Цариброд”;
     Елена Панчева, Молдова – Номинация на иницативна група от студенти и завършили студенти от Български християнски студентски съюз;
     Мария Христова-Клейманс, Белгия – Номинация на Асоциация BuBel Friends.

    ––

  3. Материалът съобщава:
    „Тази година в ДАБЧ са получени 29 номинации за приза от 16 държави.“
    Може ли да публикувате имената им?
    Кой са номинираните от САЩ?
    А от Чикаго?
    Днес в Чикаго е студено – 22 по Целзий.
    Ник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *