По данни на официалните иниституции, в чужбина живеят между 3 и 4 милиона българи, от които над 1 милион са напуснали страната след 1989 година. По повод на предстоящото изработване на нов Изборен кодекс, който по думите на проф. Михаил Константинов «безспорно е най-важният български политически закон» и ще засегне всички граждани и у нас и зад граница, www.Eurochicago.com се обърна към българските партии с 5 еднакви въпроси, вълнуващи диаспората.
Днес ви предлагаме отговорите на Екатерина Михайлова – Заместник-председател на ПП „Демократи за силна България“ и Заместник-председател на 41 ОНС. Становищата на други 12 парламентарни и извън парламентарни партии, както и още материали засягащи гласуването на българите зад граница, можете да намерите в нашата обзорна тема (линк)
Екатерина Михайлова (ДСБ): В два поредни парламента сме внасяли законопроект за въвеждането на електронно гласуване, в това число и Интернет
В момента се подготвя ново изборно законодателство (изборен кодекс). Българите живеещи в чужбина от години настояват за възможността да избират народни представители, еднакво със сънародниците си в страната – право, което се гарантира и от член 26.(1) на Конституцията. Подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32-ри многомандатен избирателен район „чужбина“, както в районите в страната?
Да. Подкрепям.
Подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина, подобно на други европейски държави (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония и пр.)?
Да. В два поредни парламента сме внасяли законопроект за въвеждането на електронно гласуване, в това число и Интернет. За съжаление досега не бяха приети тези ни предложения. Надяваме се в новия Изборен кодекс най-после да се реализира тази идея.
На последните парламентрани избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарастна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства?
Да, това са били предложенията ни и в предишните парламенти. Правили сме писмени предложения. Смятаме, че в рамките на дипломатическите и консулските служби може да се гарантира честен изборен процес. Ако се въведе и електронното гласуване всички български граждани, където и да се намират ще могат да осъществят правото си на вот.
Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда създаването на Национален Съвет за Българите в чужбина състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница. 10 години и 4 правителства по-късно, Националния Съвет така и не е сформиран. Каква е вашата позиция ? Kаква трябва да бъде държавната политика към българската диаспора?
За съжаление досега няма изработена цялостна политика към българите в чужбина. Лично аз съм задавала въпроси на министри и са ми отговаряли, че една е стратегията на външно министрество, друга на просветното министрество и т.н. При последните промени в закона за българското гражданство министър Божидар Димитров пое ангажимент за изработване на цялостна стратегия.
В предизборната си програма Синята коалиция отчита, че в много случаи отношението на държавата към нашите сънародници зад граница е отблъскващо и вреди на националния интерес. Ще направим реални стъпки за приобщаване на българската диаспора в обществения и политически живот на страната като:
1. Въведем електронно гласуване;
2. Реформираме Агенцията за българите в чужбина и осигурим бюджетно нейната дейност;
3. Въведем паспорти с валидност 10 години;
4. Модернизираме административния капацитет на консулствата, така че да извършват в кратки срокове всички административни услуги при разумни цени. Няма да има административни услуги, за които да се налага връщане в страната;
5. Създадем система за управление на административните услуги в консулствата: сайт за предварително записване и възможност за заплащане на услугите с банкова карта;
6. Окончателно ще решим въпроса със здравните осигуровки за българите в чужбина за минали и бъдещи периоди, тъй като сегашната процедура за освобождаване е мудна и гражданите се сблъскват с чиновнически произвол в офисите на НАП;
7. Ще решим проблема с облагането на българските граждани, които са платили данъците си в чужбина (например българските моряци);
8. Ще приемем нов закон за българите в чужбина: представителният орган за българите зад граница, дефиниран в сегашния закон, не съществува; обществените съвети към посолствата, които да контролират дейността им никъде не са сформирани;
9. Ще обновим кадрово дипломатическата служба, като привлечем в нея квалифицирани специалисти, които не са обременени от комунистическо минало, връзки с тайните служби на тоталитарния режим и зависимост от съмнителни икономически фактори у нас и зад граница;
10. Ще защитаваме правата и законните интереси на българите и българските малцинства в чужбина. Ще ги приобщим към постигането на националните ни цели чрез облекчаване на процедурите по придобиване на българско гражданство от лица с български етнически произход или самосъзнание чрез разширяване на мрежата от български училища и културни институти в чужбина.
Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията “За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство”?
Промяната в Конституцията ни, която даде възможност да се кандидатират и чужди граждани за определени позиции се отнася единствено в рамките на Европейския съюз и е на основата на европейското гражданство. България допусна това изключение по силата на европейските правила, които дадоха с членството ни в ЕС права и на българските граждани да се кандидатират за изборни позиции в страните членки на ЕС. Т.е. въведеното ново изискване е на реципрочна основа и не смятам, че трябва да се променят съществуващите сега правила.
––––––––––
Б.Р. За да цитирате това интервю НЕ е нужно да бъде искано разрешение на редакцията.
Не ми харесва отговора й на последния въпрос. Това показва разсъждения отпреди 50 години.
Ма те са един ОТБОР бе уважаеми „?трибун?“, какво да обяснявам по вече. Заблудата е тотална, плод на недостатъчна информираност.
трибуне, каквото и да е направил костов преди, сега боко много по-лошо може да го оплеска. дай по темата, а не приказвай само едно и също.
Никакъв заговор не е имало срещу лицето Иван Костов, а по скоро алчността и лакомията им затри главата. Периода 1997-2001 год., в държавата бе проведен не бивал по мащабите си ПЛАДНЕШКИ ПРИВАТИЗАЦИОНЕН ГРАБЕЖ!РМД-башибозука на починалия Ал.Божков и СОС черкезите на Антоан Николов подложиха държавата на грабеж непознат за България от датата на нейното създаване.Хиляди хора биваха изхвърляни на улицата за да се продадат предприятията на безценица по СХЕМА на определени другари и след това едни нарязани на скраб,други отдадени под наем за трупане на първоначален капитал.Правителството на корупцията,така народа бе кръстил кабинета СДС.Отвратени от тях това спомогна следващия мошеник дошъл от Мадрид царя да касира такъв огромен успех на парламентарните избори през 2001 година. Днес СДС е кауза пердута, от тях нищо не зависи и те са на политическото бунище. Тарикати като въпросната Екатерина този им е последният мандат да плюскат кюфтета и това е. Дребни тарикати натрупали с мошеничества богаства презряни от народа.
София,16.08.2010г.
Поздравления за отговора Ви за в 32-ри многомандатен избирателен район „чужбина“. Ако не беше заговорът срещу Иван Костов днес щяхме да имаме по-малко емигранти!
Добра идея е да се сравнят отговорите на точно определени въпроси – така ще си лъсне, кой за какво се бори.
1 – Много ми хареса епитета, с който Ек. Михайлова описва държавната политика спрямо българските граждани, живущи зад граница – „отблъскваща“. Обикновено в тази връзка се използват евфемизми.
2 – Още повече ми хареса десетте обещания, изредени под четвъртия въпрос. Имайки предвид бавнината, с която се реализират необходими и благоприятни, логически обосновани промени, и условието, че за тяхната реализация трябва да натискат НАЙ-ВЕЧЕ граждански организации, а не представители на политически сили, прогнозирам, че за сбъдване на горното ще трябват между 9 и 15 години. Всичко е много хубаво на приказки, но да си го кажем честно – тези неща НЕ касаят българските граждани, живущи в България, следователно не са приоритетни и за политическите сили, овластени в БГ, тоест – воля за промяна от тяхна страна – няма и, следователно, „двигател“ на тези промени – пак няма.
3 – Не виждам отговор на петия въпрос на Eurochacago. Виждам само някакви приказки без особено отношение.