БОЖИДАР ЧЕКОВ: ПАСПОРТ ЗА РАЗУМА

След като публикувахме актуалното и важното (не само според нас)  интервю с министър Божидар Димитров, в което той заяви:

Подкрепям искането диаспората да избира свои представители в парламента, но решението ще е на НС (линк)

с редакцията на Eurochicago.com се свързаха по телефона и по имейл българи от цял свят. Последователно ще се опитаме да публикуваме и съберем най-главното, което получаваме, в обзорната ни тема –  Изборното законодателство и българите зад граница.

Започваме с публикация изпратена ни от един български патриот от Франция – Божидар Чеков, който многократно е писал по темата, както сами ще се убедите, още от преди поне 15 години.

–––––––––-

ПИСМО ОТ ПАРИЖ: ПАСПОРТ ЗА РАЗУМА

Политически плъхове дърпат струната на българщината

Автор: БОЖИДАР ЧЕКОВ

Поради географското ни положение и незавидната историческа съдба най-светлото и най-мрачното в паметта ни е свързано с „чужбина“. Официално се смята, че България е загубила окончателно около 30 % от територията си, а около 20 % от населението й е пръснато извън страната.
Българският народ е преминал през най-трудните изпитания благодарение на последното богатство, което никой не е могъл да му отнеме – националното му съзнание. В настоящата икономическа и морална криза по празните рафтове на хлебарниците се появиха политически плъхове, които безскрупулно задърпаха последната струна, която ни остава: струната на българщината.
Говори се за поданство, пише се за гражданство, спори се за народност, претендира се за националност. Кой бил българин по рождение, кой по место“ рождение, кой по произхождение … Тесногръди интереси дърпат дрипавата черга, без да си дават сметка, че братораздорът води до всеобщо отслабване и обедняване.
Повече от десет века границите на България са мърдали като акордеон. Колко нашествия, колко насилие и кръв е изтърпяла земята ни! Родени на важен геострагегически възел, българите са нещо като трън в очите на доста международни диригенти. Всеки път, когато сме се събирали под една стряха, световните кумчовълчовци са ни пръскали като пилци. Страната ни е приказна, историята – кошмар.
След падането на стената унгарците от Америка заработиха активно със сънародниците си. Поляците от цял свят заинвестираха в Полша. Дори и внуците на белогвардейците подадоха ръка на новите руски „бизнесмени“. Само българите, на опашката на Европа, се замерят с конституцията! Република България нито е самостоятелна планета, нито континент. Тя е една от най-рядко населените страни в Европа. Дълговете ù са огромни. Възможности-те за оправяне – малки, но реални. Всичко зависи от далновидността на законодателите ù. Третата световна война е икономическа. В страните, които са начело, паспортът е документ, който дава еднакви права и еднакви задължения на всички и на всеки … Той е част от „равния старт“. Произходът е без значение. Разлики има, но те са резултат на дейността, на качествата и на способността. Няма място за тълкуване, за празни приказки и разхищение на вестникарска хартия. Бившият френски министър-председател Едуард Баладюр за малко не стана президент. Никой никога не упрекна Баладюр, че е роден турски гражданин и че пристига в Марсилия на десет годишна възраст.
Първият съдия-следовател на Френската република се казва Ева Фразет Жоли. Прочула се със следствието около бившия министър Бернар Тапи, тя вкара в затвора за нуждите на ново следствие президента на най-мощното френско предприятие – петролната групировка „Елф Акитен“. Петдесет и пет милиона французи следят с възторг действията на смелата жена. Нито един упрек не се чу, че е родена в Норвегия и че добива френско гражданство чрез женитба…
Джими Голдшмит е френски депутат в Европейския парламент в Страсбург. Той е с две поданства – френско и английско. Двете велики сили се надпреварват коя да го спечели, за да работи за нея. Възможно ли е да бъде иначе, като се знае, че „златният“ Джими е един от най-богатите хора в света!
Страните от Западна Европа премахнаха границите, премахнаха митниците и уеднаквиха законите си. Повече няма френски, няма немски, нито италиански паспорти. Всички граждани пътуват с паспорта на общността. Испанци могат да притежават имоти в Германия и французи могат да кандидатстват за кметове в… Италия. Създадени бяха съединените щати на Европа.
Докато богатите страни се обединяват, за да стават още по-богати, изнемогваща България дели децата си на парчета. Има български граждани с червени паспорти, има със зелени. Има постоянно живеещи и временно пребиваващи. С ЕГН и без ЕГН. Всички имат право да гласуват, но не всички имат право да бъдат избирани! Дори и месторождението стана обект на свади. Грозни препирни около отживели понятия. Как може в края на ХХ век да се гледа сериозно на „месторождението“ като ценз за политически права? Ако се върви в тази посока, днес хора като Гоце Делчев, Евлоги Георгиев, Симеон Радев, Г. М. Димитров, Димитър Талев, Никола Генадиев, Димитър Благоев, Никола Петков, Димитър Списаревски, Трайчо Костов и хиляди други не биха могли да ползват същите права както останалите членове на българската нация! В такъв случай какво означават защитата на българите от Западните покрайнини и отказът да се признае „македонската нация“, ако не се дават еднакви права на всички, които се чувстват българи.
Между 1948 и 1990 година задграничните паспорти бяха монопол на номенклатурата и на хората, които се въртяха около нея. Простолюдието и опозицията или трябваше да си налягат парцалите, или да бягат от тоталитарния казан. Днес на Запад живеят стотици хиляди българи, снабдили се по силата на обстоятелствата с „чужди“ паспорти. Фактът,че те притежават „чужд“ документ за самоличност, не означава, че те са по-малко българи. Всички граждани на Израел са с двойно поданство. Това им позволява да пътуват без визови препятствия, да установяват връзки по целия свят и да увеличават влиянието на Израел. Една „тапия” не прави човека нито по-добър, нито по-лош. В даден момент тя му дава нови възможности.
Преди няколко месеца почина най-голямата фигура на гръцката политика -Андреас Папандреу. Живял дълги години в САЩ, той беше и американски гражданин. Това не му попречи нито да бъде избран, нито да защитава докрай и навсякъде единствено интересите на Гърция. Между българите на Запад има неуспели, но има и успели .. Има скромни, но има и хора с възможности. Единственият български представител, който им хлопа на вратата, е просешката тояга на „Мати Болгария“. В това време българският законодател прави всичко възможно, за да ги държи настрана от приватизацията, далеч от политическия живот.
Съвременният човек може да пътува със скоростта на звука, а българската конституция изисква 5-годишен престой в България за кандидат-президентите. Единствени в света нашите законодатели предпочитат „местоживеенето“ пред реализираното, доказаното и полезното. Приложен на Запад, законът за 5-годишния престой би лишил Франция от Де Гол, Испания от Фелипе Гонсалес и Португалия от Марио Суареш. Ролята на конституцията е да гарантира единство на нацията и хармоничното ù развитие. Разликата между Балдуиновата кула и нашата конституция е, че едната е от камъни, а другата от думи. Първата е вечна, втората може да се промени. Българските законодатели пътуват, виждат и четат. Те би трябвало вече да са разбрали, че България ще влезе реално в Европейската общност само когато законите ù се приобщят към европейските, а не обратното.
Нищо не минава по-бързо от времето и „за глухите камбаните два пъти не бият“. От 1 януари 1996 година задейства митническа спогодба между ЕС и Турция. От тази дата най-активният инвеститор в южната ни съседка са европейските граждани от турски произход. Ако притокът на пари продължава, в 2000 година първият инвеститор в Турция ще бъдат турците от Европа!
В заключение – аз, авторът на настоящата статия, прибавям кратка биографична бележка. Имам двойно гражданство и се гордея с него. Вторият ми паспорт ми позволи да пътувам по целия свят като свободен и равноправен човек. Да избирам и да бъда избиран. Благодарение на него открих в Егейска Македония къщата на дядо и прадядо ми. В нашия дом е имало стая за Гоце Делчев. След убийството на комитата прадядо ми и прабаба ми са натоварени на кораб за Диарбекир. Те никога не са си получили българските паспорти, защото умират по пътя.

Вестник «ДУМА»
23 август 1996 г.

Допълнение: Това «Писмо от Париж» е изпратено и до редакцията на «Демокрация», но не е намерило място на страниците на вестника.