Господа конституционни съдии,
Професор Даниел Вълчев се обърна към Вас със своето „Правно мнение по конституционното дело за Истанбулската конвенция“.
Аз се обръщам към Вас с моето биосоциално мнение относно ИК.
Създаването на хипотези и концепции и придружаващите ги нови термини е проява на творческа дейност на човека. Нерядко обаче те целенасочено популяризират нехуманни идеи, превръщани в жестоки реалности. Например евгеника, малтусианство, трансхуманизъм и сега – джендъризъм, който Съветът на Европа иска да наложи чрез ИК.

В края на изтеклата 2016 г. излезе от печат книгата на д-р Георги Чалдъков “HOMO JANUS BULGARICUS. НАРОДОПСИХОЛОГИЯ И НАРОДОПАТОЛОГИЯ (НЕ САМО) НА БЪЛГАРИТЕ”. Книгата, която е с сборник с публицистична есета и разказана наука (science-in-fiction), е издадена от издателство МС – Варна. Предлагаме на читателите предисловието към нея.

Подадене, да ти се подава да правиш нещо хубаво – ми каза бай Васил, тогава мой пациент, преди това учител в селското училище. Така, в края на 60-те на миналия век, като лекар в карнобатското село Екзарх Антимово, научих тази дума. И до­сега си мисля, че заедно с „дарование“ това са най-сполучливите преводи на „талант“ (гр. talanton – древногръцка монета, мярка за тегло).

Искам студентите да познават: “Малкият принц” на Екзюпери, “Мечо Пух” на Алън Милн, “Алиса” на Луис Карол, “Ние, врабчетата” на Йордан Радичков, “Дон Кихот” на Сервантес, “Престъпление и наказание” на Достоевски, “Зорба гъркът” на Никос Казандзакис, “Няма такава книга” на (д-р) Людмил Станев. Да познават и режисьора Крикор Азарян, ето една от мъдрите му мисли: „Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг.“

Ясно е, че тези дълбоки (in-depth) мисли не могат да бъдат разбрани от плиткомозъчни политици. Затова нека да слушаме нашите вещи лекари, имунолози, вирусолози и фармаколози: Богдан Петрунов, Ангел Гълъбов, Коста Костов, Александър Симидчиев, Андрей Чорбанов, Станислав Янев… И световно признатият учен Димитър С. Димитров, който от 25-30 години работи в САЩ.

Така ще е, докато българските политици и интелектуалци не пропагандират нашите постижения, докато нямаме лоби, което да съдейства за избирането на българи за Нобелова, Крафурдова и други престижни награди – сега за литература, след 10-15 години – за наука, за някои от нашите много талантливи учени, работещи в САЩ и други западни страни.

Покрай маркетинговите интелектуалци (термин на проф. Тончо Жечев) и политическите „елити“, забравихме вещите хора, тези, които правят нещата с вещина, сръчност, умение. Следователно, нека Дънинг-Крюгеровците да не говорят за CoV-2 и COVID-19 и „Не давайте власт на хора, които не вярват в науката.“

Дотогава сме били трибутарното княжество, зависимо от Османската империя, на която сме били задължени да плащаме трибут – годишен васален данък. Високата порта на империята обаче иска баснословната сума от 650 милиона златни френски франка, за да признае независимостта на България. На което българският премиер отговаря: “Дори и да можем да ги платим, българската независимост не може да се откупува.”

4. Да учиш, без да мислиш, е безполезно. Да мислиш, без да учиш, е опасно (Конфуций). Think outside the box.
5. Да учите мозъка без да учите сърцето, не е учене въобще (Аристотел).
6. Когнитивният потенциал е симбиоза на мисли и чувства – превръщайте ги в полезни и красиви действия. Be thinker and doer, both.

Господа политици, докато  злословите един-срещу-друг, поддържате съществуването на „Двете Българии“ – опасно е, не помните ли, че „Двете Испании“ (Las dos Españas) доведоха Гражданската война през 1936–1939 г.?
Господа политици, докато  злословите един-срещу-друг в битката за преразпределение на финансите, в България настъпи демографска катастрофа…

Както в “The American Scholar”, така и през 1841 г., в есето си “Self-Reliance” (“Автономност на индивида”), Ралф Емерсън насърчава американците да се освободят от „железния похлупак“ на европейското влияние (“from under its iron lids”) и да създадат нова, американска култура.
А сега изглежда е време за възстановяване самостойността на европейската култура. “Sapere aude!” – както пише още Хораций.