Господа конституционни съдии,
Професор Даниел Вълчев се обърна към Вас със своето „Правно мнение по конституционното дело за Истанбулската конвенция“.
Аз се обръщам към Вас с моето биосоциално мнение относно ИК.
Създаването на хипотези и концепции и придружаващите ги нови термини е проява на творческа дейност на човека. Нерядко обаче те целенасочено популяризират нехуманни идеи, превръщани в жестоки реалности. Например евгеника, малтусианство, трансхуманизъм и сега – джендъризъм, който Съветът на Европа иска да наложи чрез ИК.

В края на изтеклата 2016 г. излезе от печат книгата на д-р Георги Чалдъков “HOMO JANUS BULGARICUS. НАРОДОПСИХОЛОГИЯ И НАРОДОПАТОЛОГИЯ (НЕ САМО) НА БЪЛГАРИТЕ”. Книгата, която е с сборник с публицистична есета и разказана наука (science-in-fiction), е издадена от издателство МС – Варна. Предлагаме на читателите предисловието към нея.

Подадене, да ти се подава да правиш нещо хубаво – ми каза бай Васил, тогава мой пациент, преди това учител в селското училище. Така, в края на 60-те на миналия век, като лекар в карнобатското село Екзарх Антимово, научих тази дума. И до­сега си мисля, че заедно с „дарование“ това са най-сполучливите преводи на „талант“ (гр. talanton – древногръцка монета, мярка за тегло).

Искам студентите да познават: “Малкият принц” на Екзюпери, “Мечо Пух” на Алън Милн, “Алиса” на Луис Карол, “Ние, врабчетата” на Йордан Радичков, “Дон Кихот” на Сервантес, “Престъпление и наказание” на Достоевски, “Зорба гъркът” на Никос Казандзакис, “Няма такава книга” на (д-р) Людмил Станев. Да познават и режисьора Крикор Азарян, ето една от мъдрите му мисли: „Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг.“

Чалдък идва от турски, означава „имаш го”, „ще го направя”. Знам го от баща ми: когато клиенти влизали в кръчмата, се обръщали към музикантите с „Чал бир хава” (“Изкарайте една песен”) – тогава един от нашите деди отговарял: „Чалдък” (“Имаш я, ще я изпеем”). „Хубава дума е „чалдък”. Звучи ми като сбъднато обещание“ – писа ми писателката Неда Андонова.

Навярно в тях е пишело повече, отколкото в нашите учебници, защото Коцето разказваше истории, които ние въобще не знаехме. Беше ученолюбив, завърши гимназия с почти отличен успех. Като пораснахме и тръгнахме по кафенета и кръчми, той винаги сядаше с гръб към стената на масата в ъгъла – да няма никой зад него и да вижда всичко пред себе си. Преди да налее уискито си, обръщаше чашата и с отсечени движения изтърсваше „праха, който му бяха сложили шпионите“ (тази защитна реакция беше научил от Благой Тодоров –Билито – другата бургаска легенда).

18 май 2020: Пристанище на 117 години

4. Ще напише ли някой книга „2034“ и тя ще бъде ли подобна на „1984“ на Джордж Оруел, в която „Големият брат те наблюдава“ и „Полицията на мисълта“ следи за всяко отклонение от официалната идеология?
5. Биометричните данни за телесната температура, пулс и кръвно налягане, събирани от правителствата, ще се превърнат ли в тоталитарен надзор над гражданите (“under the skin” surveillance)?
6. Има ли връзка между Homo economicus, „дълбоката държава“ (the deep state), СЗО и коронавирусната пандемия?

Когато коронавирусите ни предлагат да се замислим и за лечението на пандемията от алчност, агресия, арогантност и аномия – Deadly Quartet (не само) на съвременното българско общество, много политици и журналисти станаха коронавирусолози – „инфодемията е по-опасна от коронавируса“ – каза д-р Александър Семидчиев, член на Медицинския експертен съвет.

Поетите (на латински vates – прорци) и Артистите и са Духа на един град, и на една страна. Така Бургас е изписан от Христо Фотев и Петя Дубарова, нарисуван от Георги Баев, възпят от Тончо Русев. Ако бъде разрушен, може да бъде възстановен по стиховете на Фотев и Дубарова, по картините на Баев и песните на Русев.
ПЕТЯ ДУБАРОВА е родена на 25 април 1962 г. в Бургас…

През 1895 г. и 1915-1921 г. са избити повече от един милион и петстотин хиляди (1 543 271) арменци, много други са изселени, включително и в гостоприемна България – свободната граница. Какъв заряд от емоции и признателност е имало в душите на тези арменци, за да кръстят детето си Азад Сахман, което в превод от арменски означава „свободна граница”…