Home » Авторски страници, литература

Пешо

2021.10.13 Един коментар
Spread the love

.

Разказ от Асен Асенов

Илюстрация: Мoreto.net

Беше август, лятото на 2017 година, когато безгрижно джапах в лагуната на Царския плаж*. Водата сигурно беше над 26 градуса. Между краката ми сновяха едри сенки – играеше сафрид. Сити чайки и гларуси спокойно плуваха наблизо. Пет-шестима рибари дремеха на каменното заустие. Явно не кълвеше. Но пред мен, на спасителната вишка, положението бе по-различно – старият спасител Симо бе извадил четири едри парчета и се готвеше да ги корми върху самоделна дървена масичка.

– Ей, Симо, браво, човече! Само при теб уловът е добър!

– Какъв улов, бе приятел? Хванах ги в магазина! Тази вечер имам гости – четирима шведи. С шведките, разбира се… Имат страхотни бедра – с лупа не можеш да намериш косъмче по тях! – Симо облиза пресъхналите си от жегата устни.

Към това нямаше какво да добавя. Обърнах се и заджапах към по-дълбокото. Мислех да се пусна до шамандурата, да поохладя малко представата за седефените шведки.

– Пешо-о-о! Пешо! – чух ненадейно зад гърба си.

Обърнах се стреснат.

Симо си кормеше рибите. Нямаше жива душа наоколо. По дяволите! Сигурно имах слухови халюцинации в жегата. Продължих да навлизам.

– Пешо-о-о! Къде си бе, Пешо? – отново чух силен вик зад гърба си.

Обърнах се бавно – и пак същото. Симо си кормеше рибата. Този път реших, че той е превъртял. Нямаше начин – по цял ден да бдиш под убийствения пек на вишката.

– Пешо-о-о! Айде, бе! – още по-настойчиво проехтя отзад.

Не беше халюцинация. Обърнах се отново напълно объркан. Майтап ли си правеше Симо? Луд ли беше?

Изведнъж въздухът над мен се раздвижи мощно. Огромен гларус прелетя и кацна спокойно на масата на спасителя. Симо взе с вилица от карантията и започна да го храни в човката. Потърках очи в пладнешката жега. Не беше сън. Пешо изгълта всичко и остана да се пощи при човека, балансирайки на един крак в ъгъла на масата.

***

Беше август, лятото на 2018 година, когато безгрижно джапах в лагуната на Царския плаж. Водата сигурно беше над 26 градуса. Между краката ми сновяха едри сенки – играеше сафрид. Сити чайки и гларуси спокойно плуваха наблизо. Пет-шестима рибари дремеха на каменното заустие. Явно не кълвеше. Пред мен, на спасителната вишка, няма­ше спасител. Какво да се прави – криза, не се намират пари за персонал. Оцеляването във водата се превръща в проблем на къпещия се. Но едва ли сериозен. На Царския плаж никога няма вълнение. Трябва да си пълен кретен, за да се удавиш в лагуна с дълбочина до гърдите.

Когато излязох на брега изведнъж го видях – Симо печеше чушки на ламарина до сергията за фрешове. Приближих се тихо по тревата.

– Симо, какво става, братко? Не хвана ли нещо в магазина? Къде са шведките тази година?

Старият спасител ме изгледа мрачно. Взе да обръща зелените чушки. Приближих се още откъм подветрената страна – за да избегна пушека.

– Къде е твоят приятел – Пешо? Ако донеса цаца, ще го повикаш ли утре?

– Няма го Пешо – дрезгаво изрече Симо. – Вчера умря ей там… Целият беше черен от нафта. Не можах да му помогна…

Вкамених се като паметник до Симо.

Неочаквано вятърът смени посоката и пушекът блъсна Симо в лицето. Той се закашля. Вдигна ръка и аз го видях как бърше сълзите си.

 

* Плажът на къмпинг „Златна рибка“ – на 3 км от Созопол.

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Асен Асенов е роден през 1956 г. в София. През 1979 г. завършва икономика и социология. Десетина години работи като главен икономист в ДСО „Българска захар”, „Про Софт”, издателство „Техника” и др. Ръководи издателство „Мултипринт“ – София. През 2004 г. излиза първата му книга – стихосбирката „Дом на паметта”. Нашумява с романа-фентъзи в два тома „Принцът на вълшебните сънища” (2013). През 2015 г. се появява стихосбирката „Да бъдеш – или не”, в съавторство със Сергей Литвиненко. Следват сборникът с разкази „Пробуждане“ (2016), новелата „Дух“ (2017) и полиграфическият дневник „Печатари“ (2019). Член е на СБП. Един от най-успешните книгоиздатели на български автори.

.

One Comment »

  • Ив said:

    Един истински реален разказ. Сякаш бях там. Много живописен разказ. Стана ми жал, за нашата природа как я унищожаваме. А връзката между човека и птицата е много чувствена.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.