2024-03-19

1 thought on “За средната класа и за бъдещето на България

  1. Защо в България има интелигенция, а в Северна Америка няма? (но пък има всичко останало)“Интелигенция” е по-регионално понятие, отколкото си мислим и е обикновено свързано с третия свят.

    Такава социална страта – “интелигенция” – в САЩ не съществува. Но пък съществува в България. “Американска интелигенция“, ”английска интелигенция“ или ”германската интелигенция” не съществуват дори като тропа. И американска, английска или германска интелигенция действително няма – има хора с професии, т. е – вместо стратата на интелигенцията, съществува стратата на професионалистите – лекари, адвокати, инженери, или хора от професии, които имат изискване за ценз, сертификация, минимум от години прекарарани в учене (обикновено много); И на мястото на източноевропейските „интелигенции“ съществуват кастите на така наречените „ бели якички“. Което не е същото. През 70-те години на миналия век българският писател-емигрант Н. пристига в Америка и решава да потърски контакт с „Американската интелигенция“, за да се включи в социалната й мрежа, като за целта пише писма до Кърт Вонегът и Бредбъри. Вонегът му отговаря лаконично, че в 200 милионната (тогава) и свръхбогата Америка само 200-300 души се издържат изцяло от писане на „висока литература“ и поради това могат да минат за „интелигенция“ по начина, по който го разбира българския писател; поради което, такова нещо, като „американска интелигенция“ – и респективно интелигентска социална мрежа – не съществува. И воплите на българския соц-интелигент остават неразбрани от Вонегът и изгубени в социалния превод. Бредбъри и Вонегът вероятно биха се втрещили, ако научеха, че в малка, 8 милионна соц- България, която, сравнена с Америка, е като икономически и демографски гном, от „творчески професии“ се издържат близо 30 000 души. В тая българска интелигенция – и в традициите й – подобна на децата на лейтенант Шмидт или внуците на Карл Маркс, които според безсмъртната творба на Илф и Петров кръстосват ранносъветска Русия и с Остап Бендеровска страст към Рио де Жанейро обират до голо наивниците, които биха повярвали на измислените им генеалогии – е и голямата трагедия на така наречения български преход от социализъм към капитализъм.

    Българският преход можем да го озаглавим интелигенти на власт – от доцент Иван Костов и доктор Ф. Димитров, през Професор Беров и Професор Лилов, до докторите на историческите науки доктор Станишев и доктор Първанов; Ф.Д., вместо да оправя България, писА книга, докато министър-председателствуваше (6 месеца): “Ибо живяхме, Господи?” И с това си остана, с книгата; а се предполагаше да прави жизненоважни реформи в най-тежкото време. Българските “интелигенти” във властта – контролирани от ДС, напълно безпомощни да се справят с потока на събитията, дълбоко подкупни, изключително безхарактерни и много страхливи – са вечно гладни и жадни за власт – и с едно усещане за невъзвратима загуба на безметежните привилегии от бай тошовото време, което е, загуба на социален статус. Негата на социнтелигенцията по безметежността на бай тошовия период превърна българския преход в катастрофа. Николай Генчев беше написал нещо знаменателно за раждането на бълг. интелигенция – “родена по кръстопътищата на балканите, подритвана от великите сили и във вечен страх от тях.” Симптомите на бъдещото развитие на интелигенцията виждаме още в прословутото есе на Боян Пенев – усещане за месианство, очакване “държавата да даде” , неразбиране на социалната роля на интелигенцията – на де факто трансмитер на различни влияния в младата ни държава; продукт на разкъсването на българското общество на базата на много висок с/у много нисък образователен ценз.

    Генезисът на българската интелигенция.

    Господ знае откъде се е взела българската интелигенция и какво е. Факт е обаче, че такава прослойка има предимно в страните от третия свят, в източна европа и Русия, но в източна европа бързо изчезва; т.е. при някаква нормализация на съответната страна тази група изчезва, интелигентите се превръщат в професионалисти с бели якички. Но бай тошовата “интелигенция” е феномен, който едва ли съществува къде да е другаде по света, в коя да е епоха. Безхарактерността, която тази интелигенция прояви във властта, респективно провалът й във властта доведе до появата на мутрите, на свръхбеззаконието, на чалгаризацията на културата – същите поетеси, дето пишеха балади за ранени партизани почнаха да пишат чалга за мутри, тигри, радки пиратки, азисове и т.н. – т.е., ориентираха се с безпогрешния инстинкт на слугата към новите силни на деня; същото се случи и с “журналистите”; но решаващ беше провалът на интелигенцията в изпълнителната власт – там безпомощността, мързелът и безхарактерността доведоха до истинска национална катастрофа. Разбира се, в Сев. Америка и Зап. Европа има хора на умствения труд, жанрови писатели, хора на креативните професии (creative class) , мощна академия – друго не може и да бъде с над 20 000 колежи и университети. Бжежински твърдеше, че американските адвокати са около 1/3 от бройката на всички адвокати в света; т.е., в американското общество хората на умствения труд са всъщност непропорционално високо представени; също и хората с образование над средното, които са 2/3 от общата популация в америка, което пък девалвира донякъде “висшето” образование и води до изискване за лицензиране, за да се отсее плявата; в същото време, парадоксално, “интелигенти” и “интелигенция” като социална прослойка на практика отсъства – т.е. публични фигури, упражняващи умствен труд, които обществото да търси за мнения по всеки обществен дебат.

    Единствения интелигент от европейски тип, за който се сещам, е Ноам Чомски; който има буквално мнение по всичко и известна обществена тежест извън професията, която упражнява – а тя е на университетски преподавател; Може би донякъде и Мур, но той си е кинаджия и по-скоро си упражнява професията. Всички останали стриктно следват нормата на професиите си и нямат обществена тежест извън обхвата на професионалната им експертиза. В европа не е точно така, по специално във Франция, където интелигенция – като социална фигура и социална прослойка, има; Ако обаче например въведем в Гугъл ”американска интелигенция” няма да ни излязат почти никакви резултати; такава обществена фигура – интелигент всичколог, до когото обществото се допитва при всеки дебат и чието мнение има тежест по буквално всички въпроси, не е типична нито за америка, нито за Западна Европа, с изключение на Франция. В американския английски самата дума – както и понятието “интелигенция” е заемка от руски; всичките “почвеници”, “сиромахомили” и саи руски групи от царска русия; в известен смисъл, българската интелигенция генетичен мелез м/у руската и френската. А между руската и френската ителигенция връзката е може би съществена. Темата е по-сериозна, отколкото изглежда; както и да е, фактът, че такава прослойка – като обществена тежест и съзнание за мисия, на запад от калотина, образно казано, отсъства, е симптоматичен. Интелигентът/интелектуалецът, като агент на промяната, на запад от драгоман (без франция) не съществува.

    Генезисът на българската интелигенция може да се търси – може би – в опитите на образованите хора в следосвобожденска България да се превърнат в агенти на културната промяна и да затворят дупката между народната традиция и запада/или изтока в европа – т.е. в налагането на някакъв цивилизационен модел, под влияние на придобитата в западни / или руски университети култура; като всеки респективно дърпа чергата към своята страна и очаква необразованата “маса” да го “слуша” и “следва” и се възприема не като професионалист, а като човек с мисия – да приобщава България респективно към френската култура и модел, към германския, или към руския, и по Боян Пеневски да “възвисява масата”;

    Балканският политически модел – Интелигенти на Власт.

    В същото време, трябва да подчертая, че българската интелигенция е най-интелигентната интелигенция на балканите, и това, дето се вика, е факт от живота. Доказан. Българската интелигенция е изключителна – и за което не си даваме с/ка; едно любопитно ново изследване Риндерман за интелигентността на горните 5% от всеки съвременен етнос – хиперлинк -води до следните резултати, хиперлинк: http://www.iratde.org/issues/1-2009/tde_issue_1-2009_03_rindermann_et_al.pdf Предполагам, с учудване ще установим, че IQ – то(колкото и условен фактор да са резултатите от IQ тестове за действителна интелигентност) на българската интелигенция е значително по-високо от това на останалите балкански интелигенти – примерно с близо 15 пункта по високо от това на албанците – което е пропаст, с 10 от това на турците – което пак е пропаст, и с малко по-малко – 2-3 пункта, от това на хървати, румънци, сърби и т.н.; и е на практика идентично с това на френската интелигенция; Съвсем определено, ИК-то на българската интелигенция е най-високото в цяла югоизточна европа; има обаче и нещо смущаващо – между IQ-то на БИ и средното IQ на България има истинска пропаст, непропорционално голяма – всъщност най-голямата в цяла Европа – което може би обяснява и съществената тежест на интелигенцията в Б-я, сравнена с тежестта на останалите социални прослойки, както и мъчителния диалог между интелигенция и обикновени хора, който продължава вече близо век. Такава бездна м/у усреднено IQ за етнос и IQ на горните 5% не съществува никъде в Европа. Нещо контраинтуитивно от изследването – колкото по-на юг и югоизток в Европа, толкова по-високо IQ на хората от политическата класа, като тука България отново е шампион, на практика – европейски. За сравнение, докато IQ-то на английските политици е около 110, IQ-то на средния български или гръцки политик е около 124; което идва да ни рече, че докато на запад политиката е игра (да не забравяме, че Тачър беше бакалска дъщеря, а Рейгън – второразреден актьор), в която има елемент на почтенност, на югоизток е игра на оцеляване, коалиционна игра, в която оцеляват най-умните, или грубо казано – на югоизток политиката е игра на измама, водена от изключителни хитри измамници, където умението да измамиш е задължително за оцеляването и издигането и социалния успех. В тоя смисъл, интуитивисткото мнение, че българските политици са “глупави”, е абсолютна заблуда; всъщност, става въпрос за най-интелигентната, най-измамната (до ниво професионален измамник), най-отраканата част от българската интелигенция, в сравнение с която IQ-то на останалите интелигенти е направо тривиално. Българската интелигенция счита политиката за своя зона, и ревниво и подчертано брани териториалните си права; същото е и в Румъния и Гърция – справка – таблицата и изследването. Политиката е занимание за интелектуалци и всички останали се считат натрапници. В тоя смисъл, политиката изглежда зона за естествена изява, най-високо желателно, предпочитаното поле за реализация на най-горната част от българската интелигенция, където обаче конкуренцията от тясносоциалистически професорски бради и гладко избръснати десни доценти е изключителна и оцеляват само най-хитрите и най-коварните измежду най хитрите, най обръгналите в така наречените коалиционни и социални игри -както може да те излъже изключително умен човек, никой друг не може; и битката за кокал в европейския югоизток е изключително висока, на едно различно ниво от това, да речем, каквато е в западна или централна европа, да не говорим за щатите. Бездната в IQ-то на един политик от европейския югоизток и един западен политик е смайваща – близо една стандартна девиация, и говори за качествено различен политически процес.

    Месианско-аристократичната претенция на българската, руската и френската интелигенция вероятно се дължи, не на последно място, на опита на интелигенциите да се напъхат в обувките на ликвидираните (от тях) наследствени аристокраци; в тези 3 страни отсъства аристокрация, която е съответно екстерминирана от турците, октомврийската и френската революции; и интелигенцията е опит за запълването на празнината, оставена от отсъствието на истинска, “нативна” аристокрация, в тоя смисъл, соц-интелигентите на България, Русия и Франция са, освен всичко друго, и самозванци. Всичките тези дребни елементи, които отбелязвам, могат да бъдат засечени и в есето на Пенев; Соц интелигенцията в България е особено специфична; раждането и е някъде между “писателите са инженерите на човешката душа” (на Горки) и “От всички изкуства днес най- важното изкуство е киното (на Ленин); тоест тя беше генерирана от комунистите с цел да бъде пропагандната машина на властта, съставена от политическите технолози на обществото, които да създадат “новия човек” (и го създадоха …) тоест, машина за пропаганда – и никаква функция извън това тази интелигенция нямаше. А при социалните структури има една особеност: те се възпроизвеждат. Веднъж създадена, една структура не винаги следва волята на индивидите, които са я създали (всъщност никога не я следва) и в известен смисъл живее собствен живот. Трагедията на българския преход е, че бай-тошовата интелигенция се възпроизведе и ще продължи да се възпроизвежда в течение на много генерации, въпреки че строя, които ея създаде, и причините, по които беше създадена, са отдавна отпаднали Тази каста е двусмислен продукт , вписан в конкретно време и конкретно място, създадена от конкретен исторически процес и с конкретна цел. С оглед на горното, провалът на българската интелигенция на власт, едновременно удивлява и не удивлява.

    Септември 30, 2013
    ISTORIK

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *