Home » Авторски страници, политика

Второто заседание на Комисията по политиките за българите извън страната

2021.09.16 2 коментари
Spread the love

Снимки: Мариана Христова

На 1 септември 2021 г. се провежда второ заседание на Комисията по политиките за българите извън страната към 46-ото Народното събрание, при следния дневен ред:

1. Информация за резултатите от кампанията за кандидатстване на българи от чужбина и граждани на Република Северна Македония в българските държавни и висши училища за учебната 2021-2022 година.
2. Информация за дейността на българските неделни училища извън България и изпълнението на Национална програма „Роден език и култура“ през тази година.
3. Информация за дейността на Министерството на външните работи за изпълнението на Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света /2.1.2. Обществени съвети/.
4. Информация от представители на БНТ, БНР и БТА за дейността им, насочена към политиките за българите извън страната.
5. Разни.

Гости на заседанието са представители на МОН, МВнР, ДАБЧ, БНТ, БНР, БТА. Към края на заседанието присъства и представител на нашето издание. По време на това заседание се разискват няколко важни за българите зад граница теми, по заложените различни точки в дневния ред.

По време на своите изказвания по точка трета от дневния ред, която е свързана с Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, в частност създаването на Обществени съвети към посолства и консулства, представителят на Външно министерство Радко Влайков казва пред Комисията:

„Сами разбирате, че дори и в Стратегията може би малко некоректно е написано, че се създава Правилник от Министерството на външните работи за произвеждане на такива избори. Обикновено правилниците се подписват не от Министерството, а от министъра. Един аргумент отново, че ако си представим съседните на България страни и редица други, където работата с нашата диаспора минава и пред призмата на двустранните отношения, минава и с положението на нашите сънародници по тези страни, сами разбирате, че използването на една такава форма – обществени съвети в нашите посолства би била не много удачна.
В определена степен преценката през годините е била, че може да се стигне и до определена колизия, нашите общности в никакъв случай не са единни. Това също е един допълнителен елемент, че един такъв тип обществени съвети не би допринесъл за единението на нашите българи, точно обратното, би могло да има и един негативен момент редица аспекти. Това го казвам и за съседните страни и за някои други страни, където има исторически общности, каквито са Молдова, Украйна и Казахстан. Извън съседните страни ще добавя Албания и Косово. В тези страни ние бихме, ако щете, подложили на известен риск част от хората, с които работим, ако се тръгне до един такъв тип организация, и би могло да се стигне до определени репутационни щети за нашата държава и дипломация в тези страни.
Така че Ви уверявам, че през тези седем години е правена една много внимателна преценка на възможността да се използва тази форма от Стратегията или не. Като цяло, повтарям, Стратегията е основополагащ документ, който направлява работата с българската диаспора не само на Министерството на външните работи, а въобще на цялата държава, но, от гледна точка на обществените съвети, преценката е да не се използва тази форма досега.“

Той казва по-късно също, че: „Иначе, що се отнася до Министерството на външните работи, искам да Ви уверя, че дипломатическата ни служба винаги е наш приоритет е работата с българите в дадена страна. Дали тази страна е Украйна, дали тази страна е Чехия или Албания, това е наш приоритет. Мога да Ви кажа, не само от формална гледна точка, че всеки посланик си пише план за работата и отчет за работа, и работата на диаспората е един открит, критериите за оценка на посолството и на посланика – всеки иска работата му да върви.“

Припомняме в тази връзка, че от Министерството на външните работи зависи създаването на Обществени съвети към посолства и консулства; че преди години още на МВнР бяха изпратени два проекта за създаването на такива изборни обществени съвети; че имаше и законопроект за промяна в Закона за българите, живеещи извън Р България, касаещ създаването на Обществени съвети, който не бе одобрен. Но МВнР, така или иначе, никога не пожела да подкрепи създаването на такива съвети. Които, ако бяха създадени, били били, освен изпълнение на част от заложеното в Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света инстуционално представителство на българите зад граница, освен легитимни представители на съответните местни български общности, но и още един източник за оценка на работата на съответните български посланици, генерални консули и пр. Както и, че създаването на такива обществени съвети към българските посолства и консулства в страни с големи български емигрантски общности би помогнало на самите български дипломатически представителства в работата им със съответните общности.

Припомняме също, че Министерството на външните работи вече шест години се съди с български организации в Прага и Чехия, заради Българския дом в Прага, вместо да разговаря с тях. Че вече шест години се харчат пари на българските данъкоплатци за това дело, което стигна до Върховния съд на чешката република и беше върнато за доразглеждане. Че вече шест години с тази съдебна сага и с този подход на Външно министерство се подкопава авторитетът и на българската държава, и на българите в Чехия, пред чешките институции и общественост. Впрочем, делото е отложено за Българския дом в Прага е отложено за неопределено време, с цел да започнат евентуални разговори със страните, за постигане на т. нар. извънсъдебно споразумение. Според информация, стигнала до нашето издание, до момента никой не е потърсил Асоциацията на българските сдружения в Чехия, която е първата организация – ответник по това дело, въпреки изпратените официални писма до компетентни институции в България.

По време на дебата по точка четвърта от дневния ред на заседанието представители на БНТ и на Обществения съвет към БНТ подчертават колко важна е, според тях, ролята на БНТ за българите зад граница. Те казват и, че БНТ се нуждае от още средства, за да я изпълни.

Към края на заседанието става дума и за българските медии зад граница. Тази тема е засегната първо от генералния директор на БТА Кирил Вълчев, който анонсира готвената поредна Световна среща на българските медии, планирана за м. октомври в Рилския манастир. Г-н Вълчев споменава, че броят на българските медии зад граница е намалял и че те се нуждаят от подкрепа.

По-късно думата е дадена и на редактора на Еврочикаго Мариана Христова. Ето част от това, което казва тя:

„Ето например Вие се сетихте за „Роден глас“ – най-старото българско списание в Чехия. И знаете ли какво се случва с „Роден глас“? Той се подпомага от чешката държава, не от българската, българската може да го изгони от сградата, в която е редакцията му, която е в Българския дом в Прага, за която, за съжаление, вече шест години Външно министерство се съди, за да ги изгони, включително и редакцията; съжалявам, но е факт. И този, не искам да коментирам, този иначе много важен проблем, но просто той така се пресече и е свързано… В Унгария има също едно много прекрасно списание „Хемус“, двуезично, което е мост на култури, една прекрасна колежка го прави, Светла Кьосева, една от най-добрите ни преводачи от български на унгарски и обратно, и поетеса, прекрасна отвсякъде, то се подпомага от унгарската държава и от местната общност. Българската държава не подпомага българските медии зад граница. Имаше в миналия парламент медии в Украйна, които за малко да ги закрият, подпомагани от украинската държава, и поради вътрешнополитически проблеми в Украйна, в един момент бяха на прага да бъдат закрити. Предишни представители на Външно министерство, при предишния състав на Комисията, която е тук, не точно тук, в друга зала на Народното събрание, казаха: ами тя нали украинската държава ги подпомага? Значи, тази философия, първо, трябва да престане. Ще спомена, като журналист с дълъг стаж, да подпомагате медии и те да имат обществен характер, винаги е много тънък въпрос. Наистина българските медии зад граница – не е чудно това, което господин Вълчев каза – намаляват; знаете ли колко усилия понякога струват на тези хора, да направиш качествена продукция все пак, а не нещо съвсем любителско, то иска време, енергия, средства. Така че няма да се открива топлата вода и в това отношение; има държави, които подпомагат своите медии зад граница, разбира се по определени критерии, разбира се, ако те създават съдържание, което си струва. Но, надявам се, ако най-накрая това се случи, то няма да бъде повод тези медии да станат зависими, защото, да ме прощават колегите от БНТ, но знаете ли, че, извинете ме, че ще го кажа: не сте никакъв информационен лидер на българите зад граница; може би „Хоризонт“ е такъв лидер, доколкото е съхранил обществения си характер. Това е наистина безкрайно море от информация, с която ние всички живеем. Много от нашите сънародници зад граница са хора с достатъчно с отворени сетива, с много информационни канали… Може да има повече точки на пресичане и, за да може да се съхранят примерно тези 50 медии, които утре може да станат 30 или 20, трябва българската държава по умен начин да ги подпомага, не да ги прави зависими и не да дава парите на данъкоплатеца нахалост; но също така и Външно министерство да не гони редакцията на „Роден глас“ от Българския дом в Прага, за което може би всички Вие не сте чували, въпреки толкова много медии.“

Комисията по политиките за българите извън страната има още едно заседание до края на 46-ия парламент, който вече бе разпуснат. То се провежда на 14 септември, при следния дневен ред: „1. Информация за дейността на българските културно-информационни центрове извън страната по осигуряване на достъп до културен продукт, разпространяване на българската култура и съхраняване на културните ни традиции; 2. Информация за дейността на Министерство на труда и социалната политика за провеждането на политиката по координация на системите за социална сигурност, трудова миграция, интеграция и наемането на работа на българи и чужденци с български произход в страната и извън нея; 3. Разни.“

Следва целият текст на стенограмата от заседанието на Комисията, проведено на 1 септември т.г. Стенограмата е публикувана в сайта на НС. (Бел. ред.: Заседанието продължава доста дълго, два часа и половина, може би за това на някои места има някои неточности в стенограмата. В публикувания тук текст на официалната стенограма са добавени някои пропуснати препинателни знаци, без които смисълът на казаното от различни участници в заседанието е по-трудно разбираем.)

П Р О Т О К О Л
№ 2

На 1 септември 2021 г. сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по Комисия по политиките за българите извън страната при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Информация за резултатите от кампанията за кандидатстване на българи от чужбина и граждани на Република Северна Македония в българските държавни и висши училища за учебната 2021-2022 година.
2. Информация за дейността на българските неделни училища извън България и изпълнението на Национална програма „Роден език и култура“ през тази година.
3. Информация за дейността на Министерството на външните работи за изпълнението на Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света /2.1.2. Обществени съвети/.
4. Информация от представители на БНТ, БНР и БТА за дейността им, насочена към политиките за българите извън страната.
5. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите извън страната, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Антоанета Цонева.

* * *

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Добре дошли на всички!
За мен е чест да Ви приветствам на второто заседание на Комисията по политиките за българите извън страната. Имаме необходимия кворум и можем да започваме.
Ще Ви запозная с дневния ред, който трябва да гласуваме и да продължим по Програмата.
1. Информация за резултатите от кампанията за кандидатстване на българи от чужбина и граждани на Република Северна Македония в българските държавни и висши училища за учебната 2021 – 2022 година.
2. Информация за дейността на българските неделни училища извън България и изпълнението на Национална програма „Роден език и култура“ през тази година.
3. Информация за дейността на Министерството на външните работи за изпълнението на Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света /2.1.2. Обществени съвети/.
4. Информация от представители на БНТ, БНР и БТА за дейността им, насочена към политиките за българите извън страната.
5. Разни.
Гости на днешното заседание: от Министерството на образованието госпожа Генка Петрова – заместник-министър, госпожа Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищната мрежа“, госпожа Галина Дреновска – директор на дирекция „Висше образование“.
От Министерството на външните работи: Радко Влайков – посланик за специални поръчения за българските общности, госпожа Яна Дочева – началник на кабинета на министъра.
От Българска национална телевизия: председателят на Обществения съвет на обществения съвет Борислав Велков и господин Ивайло Огнянов – директор на дирекция „Програмно съдържание“.
От Българско национално радио: Милен Митев – изпълняващ длъжността генерален директор и господин Александър Петров – началник на отдел „Връзка с обществеността“, който е посочен и като представител на Обществения съвет към БНР.
От Българска телеграфна агенция господин Кирил Вълчев – генерален директор.
От Държавна агенция за българите в чужбина господин Димитър Владимиров – заместник-председател.
Започваме с Министерството на образованието.
Заповядайте, госпожо Петрова. Благодаря за изчерпателната информация, която ни предоставихте предварително по зададените от нас въпроси. Част от нея е разпространена до членовете на Комисията.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕНКА ПЕТРОВА: Благодаря, госпожо Цонева.
Уважаеми дами и господа народни представители! Благодарим за поканата, всъщност Министерството на образованието има два въпроса, с които трябва да Ви запознае. Първият е информацията за кампанията за кандидатстване на българи от чужбина и граждани на Република Северна Македония, и то по-специално за приема тази година. Колегите от двете дирекции са подготвили справки и информация в табличен вид, доста детайлно. Не знам дали цялата информация е достъпна, но съвсем накратко ще Ви разкажа за резултатите, успехите и проблемите, разбира се, защото възникват в хода да работата и някои затруднения. За по-конкретна информация по отношение на цифри, организационни въпроси директорите на дирекциите ще отговорят и на тях, включително и аз. Първата час по първата точка за приема на чуждестранни граждани – той се осъществява за тези, които не са информирани по две постановления на Министерския съвет –ПМС № 103 и ПМС № 228.
Най-накратко ПМС № 103 е за лицата, които имат българско самосъзнание, уточнявам го, защото имахме някои проблеми в тази връзка специално. И другото ПМС № 228 е за граждани на Северна Македония. Няколко пъти последователно е увеличавана бройката по политически решения на българската държава за лицата, които имат право да бъдат приемани за обучение във висшите училища на България – общо за бакалавър и магистър.
Понастоящем имаме одобрени две хиляди бройки, за които се кандидатират всички кандидатстващи. Ежегодно кандидатстващите са доста по-малко. Например тази година при 2120 имаме 1279 кандидати. Тези кандидати досега чисто организационно, без да влизаме в цифрите, са преминали два курса на полагане на необходимите приемни изпити, за да бъдат приети в българските висши училища.
От миналата година Министерството на образованието, за да намали натиска заради ковид епидемията организира електронно подаване на документи, електронно провеждане на необходимите тестове. Те са по български език и литература и история на България за всички кандидати, и за тези, които желаят да кандидатстват във висшите медицински училища, допълнително общ текст по биология и химия. Това са и преобладаващата част от кандидатите, които имаме за кандидатстване във висшите медицински училища. Имаме още, както можете да си представите неусвоени бройки.
За съжаление, тези, които са най-предпочитаните са заети, но имаме все още доста неусвоени бройки поради факта, че кандидатите са два пъти по-малко от общите бройки, които имаме. А също така имаме и една част – 72 души, на които Държавната агенция за българите в чужбина е отказала да признае тяхното самосъзнание. Там основният проблем е и със Закона, но ние с Агенцията се събрахме на два пъти, коментирахме въпроси, стигнахме до едно добро решение, разбира се, те имат и своите основания.
Причините за непризнаването се крият във факта, че някои от тези лица, двама души, са скрили своите български паспорти и ЕГН-та, българско гражданство, но разбира се, те са проверени и установени от Държавната агенция. Други не могат да удостоверят българско самосъзнание и ние за тях приехме една политика – мекедонците да влязат по второто Постановление № 228, като македонски граждани. Считаме, че такава трябва да бъде политиката на Министерството на образованието на държавата да подкрепяме лицата, които са от съседните нам държави и имат нашето самосъзнание и желаят да се учат в България. С оглед на разпространение на висшето образование на българската култура в чужбина.
Това е най-общо по тези две постановления, разбира се, ако желаете сме готови с конкретните цифри и проблеми.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Аз предлагам да минете към изложението и за българските неделни училища и след това да правим дискусия.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕНКА ПЕТРОВА: Добре, кратко резюмирам нещата. В българските неделни училища имаме също една кратка историческа справка. Те започват да се организират в съответствие със Закона за предучилищното и училищното образование и в съответствие с чл. 297. Такива български неделни училища могат да се организират от организации на българи, живеещи извън Република България, от дипломатически представителства, от Българската православна църква и Славяно-българския манастир „Св. мъченик Георги – Зограф“. Онова, което е най-хубавото за тези училища, е, че те през последните две години нараснаха изключително много от 43 до 375, а децата, които се обучават в тях от 3710 до 32 266. Тази промяна е само за 3-годишен период от 2009 до 2022 г.
Министерството на образованието има множество инициативи, с които подкрепя тяхната работа, съгласно изискванията на Закона. Министърът на образованието е подкрепил издаването на учебните програми, одобряването им. Те са изготвени от Софийския университет, изцяло са съобразени с особеностите на тази диаспора в чужбина и в момента Министерството на образованието е одобрило и е отпечатало няколко учебника по българска история, българска география, които също така са съобразени с техните възможности и знания.
Тук трябва да отбележим, че Министерството на образованието подкрепя множество от дейностите, но не всички, както и подпомага финансово тези дейности, отделяйки средства от държавния бюджет тук, така и, подпомагайки чисто финансово неделните училища, като останалата част от средствата се осигурява от спонсори и от родители. Тоест това е едно съвместно сътрудничество между Министерството на образованието и съответните общности на българите, които живеят в чужбина с оглед на това, тези деца да продължат да познават майчиния език, държавата и, разбира се, някои от тях след това имаме много такива, които желаят да се върнат да следват, да учат в България гимназиални и други курсове. Засега ние се фокусираме повече върху по-малките деца в тези български неделни училища, разбира се, те са отворени за всички, които желаят.
Тук също бяхме изпратили по Ваша молба една доста подробна таблица – много са държавите или почти няма държава по света, в която да нямаме такова българско неделно училище. Най-големи са диаспорите в Украйна – 7844 деца се учат в подобни български неделни училища, след това са Великобритания, Северна Ирландия – 4108, в Испания – 3601, в Молдова 3662, в Америка – там, малко изоставаме – 2466, имайки предвид, разбира се, останалите по-малки държави и големия мигрантски поток.
По тази точка отбелязваме един изключително голям напредък. Освен това за подпомагане не само на диаспората, но и за разпространение на българския език и знание има още една Програма – това е Програмата на така наречените електорати и лектори, според която изпращаме наши утвърдени преподаватели да преподават български език и литература в редица европейски университети. Те преминават един тест, доказват своите педагогически и научни постижения и биват командировани от българската държава със средства по една от наредбите за осъществяване на преподавателска дейност.
Тази година дори двама души успяха да заминат, все още имаме няколко свободни места – в Украйна Запорожкият национален университет, в Полша – Познанският университет, във Франция – Екс Марсилия, и в Армения – Ереванският държавен университет, там все още имаме свободни места. Останалите позиции за подобни лектори по български език са заети и тази година запълнихме две в Болония – Форли и в Гърция – Университета „Демокрит“ в Комотини. Благодаря.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Коментари по изложението от страна Министерството на образованието?
Аз имам един въпрос. Докато се запознавах с данните за това къде има разкрити неделни училища ми направи впечатление, че Албания е страна, в която, въпреки че е признато българско малцинство 2017 г., все още няма училище. Запознати ли се с проблемите? И само едно училище в Северна Македония.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: В Битоля има кандидатстудентски курсове и, тъй като Програмата „Роден език и култура“ обхваща освен дейностите за обучение по български език, история и география на България, така наречените допълнителни училищни дейности, свързани със съхраняване на идентичност, фолклор, култура и така нататък, и кандидатстудентски курсове, разбира се, в страните, за които се отнасят постановления № 103 и № 228. Тези кандидатстудентски курсова са най-активни, най-добре финансирани, даже и по време на пандемията, където онлайн се провеждаха курсовете.
В Албания има българско неделно училище в Корча, и на още едно място открихме миналата година открихме. За съжаление, там населените места, където имаше концентрирано население с българско самосъзнание, нормално е, някак си демографски да се разпиляват към по-големите градове и те остават немного в населените места, където досега имаше желание за поддържане.
Същевременно ние имаме и лектор, има регистрирано и финансирано от нас училище. Даже мисля, че има две училища тази година, които се финансират. Освен това, в Тиранския университет има командирован лектор, от българската държава, който поддържа връзка с българските неделни училища. Да добавя също и това, че една от промените на Постановление № 44 за командироването на преподавателите във висшите училища, урежда техния статут, което досега беше проблем, но и това да правят задължителна връзка с българските неделни училища, и да подпомагат или да имат съвместни дейности.
През последните години стремежът е, от една страна, да се свърже средното и висшето образование по отношение на българистите в чужбина. Много предимства се дадоха на децата, които завършват в чужди държава при кандидатстването при нас по отношение на матурите. От друга страна, да се обединят усилията на повече институции в България, за това да се укрепва българистиката във всичките ѝ направления и аспекти, които са свързани от 4 годишните деца до студентите, които учат български език, в най-различните варианти на университетите.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕНКА ПЕТРОВА: Аз ще допълня госпожа Михалевска. На практика в табличката има Албания, просто тя е на трета позиция, общо брой училища – 2, те са по Програмат „Роден език и култура зад граница“, тоест 168 деца се обучават, това е нашата информация.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: По Програма „Роден език и култура зад граница“ има 130 училища, които тази година се финансират от Министерството на образованието, и 245 по Постановление № 90. (Шум и реплики.) По Национална програма „Роден език и култура зад граница“ организациите кандидатстват на проектен принцип година за година за една от дейностите, която им е необходима, които са изписани, които описах и аз.
По Постановление № 90 те получават трайно финансиране, нещо подобно на делегираните бюджети в България, с много, много компоненти. Не само броя на децата, но групата държави според покупателната способност на държавата също има отношение към коефициента, който получават, и около 15 дейности, които те могат да вършат, и за което те получават допълнителни финансови стимули. Например, ако обучават 4-годишни деца, те получават допълнителни средства, ако правят кандидат-студентски курсове, също, и така нататък. Тоест прохождащите училища, тези, които нямат една година образователна дейност и нямаме увереност, че те могат да се справят, не всички организации могат. Тези, които са към училища на чужди държави като в Украйна, където се изучава български език, все пак, Молдова те започват с вписване по Националната програма, след което имат право към 31 януари да преминат на по-трайно финансиране по Постановление № 90, като приложат допълнителни документи. Например едно от нещата, които задължително трябва да имат е квалифицирани учители по български език, за да могат да получат трайно финансиране.
Заповядайте, господин Пейков.

МАНОЛ ПЕЙКОВ: Гледам, че в Украйна и Молдова има по едно училище, преминало… Защо само по едно училище е успяло да премине – 9 в Украйна, а 54 продължават да са на този междинен вариант?

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Защото там, където се изучава български език в държавните училища на чуждите системи, обучението по български език в неделните училища само добавя и подкрепя това обучение. Освен това те се нуждаят в много голяма степен от извънкласни дейности като народни танци, народна музика, и други разни фолклорни дейности, които да подпомагат цялостното обучение, възпитание и изобщо социализацията в този патриотичен аспект, който е в района на Одеса и болградските българи някак си имат нужда. Тоест те имат право да получават по Националната програма средства само за извънкласни дейности и една голяма част от училищата в Молдова и Украйна са се възползвали от това право, и всяка година заявяват примерно малко часове български, повече извънкласни или обратно в различните училища. Затова те предпочитат да са година за година, но размерът е много по-малък, разбира се.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Да, заповядайте.

МАНОЛ ПЕЙКОВ: Още един въпрос.
Колко лектората имаме на университетско ниво в чужбина изобщо?

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: В момента действащи 32.

МАНОЛ ПЕЙКОВ: Само за Европа или за целия свят?

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: За целия свят – за Азия и за Европа.

МАНОЛ ПЕЙКОВ: Можем ли да получим някакъв списък? Достъпен ли е?

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Да, разбира се.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Заповядайте.

ИВАЙЛО ХРИСТОВ: Първо, поздравления за това, което правите! Оттук насетне Вашата функция ще бъде още по-важна, защото ние оценяваме това, че кадрите в България са дефицитни и начинът да осигуряваме дефицитни кадри чрез студенти от българските общности, е един от начините да се справим с недостига и на лекари и на учители. Вашата функция ще бъде още по-голяма и в следващите години.
В същия момент искам да Ви попитам за един проблем, който възникна през лятото, за който ние имаме единствената информация от медиите. Проблемът, който възникна при кандидатстването онлайн на студенти от чужбина. Решили се този проблем? Остана ли някое дете, да не успяло да кандидатства през платформата? Реши ли се този въпрос и за следващата година ще съществува ли? Благодаря.

ГАЛИНА ДРЕНОВСКА: По този въпрос с кандидатстването не е имало никакъв проблем. Всички кандидат-студенти имаха много дълъг период от време – периодът, от три до четири месеца, за да си подават документи. Проблемът, който възникна, беше с явяването на първия тест по български език и литература. Тогава се получи това, че едновременно много деца, въпреки че бяхме дали един 12-часов диапазон за кандидатстване – всички решиха да влязат по едно и също време, което доведе до срив в платформата и не всички – тези, които по-късно се бяха регистрирали, нямаха никакъв проблем. Проблемите бяха първите, които бяха кандидатствали в първия час или в първата минута на времето. Така че, в рамките на деня, проблемът беше отстранен, но за компенсация на тези, които така или иначе не успяха, бяха дадени още две резервни дати, на които те да могат да положат изпита, тоест имаха възможност на следващия ден и в следващия уикенд отново. Като за тази възможност всички бяха информирани с персонални мейли, изпратени до техните профили в платформата. Така че кандидати, които не са успели да кандидатстват по реда, по който сме определили, нямаше.

ИВАЙЛО ХРИСТОВ: Благодаря.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Аз имам един въпрос, свързан със сигнали и жалби, които идват до мен. В каква степен съществува този проблем с удостоверяване на български произход, когато хората трябва да могат да се възползват от възможността да кандидатстват в български висши училища, с оглед на това, че този режим в момента е в някаква трансформация?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕНКА ПЕТРОВА: Ще помоля колегата от Държавната агенция за българите извън страната (бел.ред.: Държавна агенция за българите в чужбина е правилното наименование) да отговори, тъй като те удостоверяват и ние си партнираме по тази точка.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Те удостоверяваха до месец март, а сега е Министерството на правосъдието.
Тук има някаква интересна ситуация, и ако може да я изясните.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Тъй като промяната в Закона беше в Закона за българското гражданство и удостоверенията за български произход за българско гражданство отпаднаха от Закона, и се предвиди друг ред за установяване на български произход. Ние все през годините винаги сме участвали заедно с Министерството на образованието и науката в кампанията по Постановление № 103, свързано с нашите кандидати от български произход, и сме удостоверявали произхода така, че те да могат да запишат в университетите. В случая след промяната в Закона за българите, живеещи извън Република България, онази точка, от която отпаднаха дружествата, и нямаше предвиден срок за влизане в сила на този закон, и той влезе с актуването му в „Държавен вестник“.
При това положение се получи следният парадокс. В Постановление № 103 на МОН пише, че може да се удостовери българска народност. Там има друг проблем с понятието „произход“ и „народност“ с удостоверение от дружество на организация, но вече, след като го няма в Закона, ние не можем да приемем този документ, удостоверяващ българския произход, и затова се получи малко деликатна ситуация, в която някое от децата не можаха да си намерят необходимите документи, и ние да им установим произхода. Следствие на това, че те ще бъдат студенти, Агенцията за българите в чужбина продължава да издава удостоверения за български произход, свързан с тяхното пребиваване в страната. Тоест, за тяхното продължително или постоянно пребиваване.
При положение, че ние удостоверим по един начин българския произход на база на това удостоверение от дружество, след един месец, когато дойдат студентите при нас да им удостоверим вече по процедурата за удостоверяване за пред „Миграция, ние не можем да им издадем такъв документ, тъй като документ от дружество вече не е валиден в закона, разбирате ли? Получава се противоречие. И затова дадохме доста дълъг срок на някои от кандидатите, на децата да си намерят допълнителни и други документи. Много от тях успяха, но и доста от тях не успяха.
В крайна сметка, МОН реши да им даде възможност по другото постановление, тъй като най-големият проблем дойде с кандидатите от Македония. Както знаете, в Македония трудно се намират документи за възходящ българин, доста от децата успяха и затова бяха прехвърлени в ПМС № 228, което е специално за македонски граждани. Утре имаме работна група по промяна на Постановление № 103, съвместно с Министерството на образованието и науката, за да изгладим всички тези неща, които се получиха след промяната в Закона.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря за отговора.
От Министерството на образованието искате ли нещо да добавите?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕНКА ПЕТРОВА: Какво да добавим? Аз Ви казах, че ние искаме да подкрепяме тези деца, за да могат да кандидатстват. Съжаляваме, че е нова политиката и наистина в Македония е много трудно – там са унищожавани документи на хората, но намираме решение. Те се стремят наистина повече да използват тази процедура като българско самосъзнание, защото не заплащат такси за обучението, ако ги прехвърлим по другото постановление № 228, те трябва да заплащат като български граждани. Така че може да помислим и в Постановлението въпросът за таксите, но ние, от друга страна, споделяме мнението на Държавната агенция за българите в чужбина, че понякога се използва кандидатстването за обучение като едно трамплинче – да дойдат в България, да получат статут, с който могат да отидат навсякъде в Европа, а не бихме искали да това да се случва. Все пак, ние ги приемаме за студенти тези деца, които идват, и се стремим да бъдем в синхрон и с Агенцията, да гарантираме, че действително лица, които имат желание да следват в България, идват, учат и придобиват българската култура и дипломи.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря Ви.
Имам молба към господин Владимиров, след като работната група завърши своята работа да ни държите информирани за това как се е решил проблемът с тези несъответствия между различни нормативни актове, които са създали затруднения по установяване на български произход на кандидатстващи в български училища.
Много Ви благодаря и мисля, че можем да преминем напред в дневния ред, а именно:

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ БЪЛГАРСКИ ОБЩНОСТИ ПО СВЕТА /2.1.2. ОБЩЕСТВЕНИ СЪВЕТИ/.
Господин Влайков, да ни информирате.
Яна Дочева, заповядайте.

ЯНА ДОЧЕВА: Искам да благодаря от името на Министерството на външните работи за тази покана днес, тъй като това е наистина една важна и приоритетна тема – българите зад граница са сред приоритетните политики на Външно министерство. Поднасям извиненията на министъра на външните работи, че не може лично да участва, но поради служебна ангажираност е извън страната, за заседанието министрите на външните работи. Надявам се, че ще имаме и други възможности и той персонално да се включи в дискусиите.
В същото време смятам, че господин Радко Влайков, който е може би един от най-добре подготвените професионалисти в дипломатическата служба по темата, която ще обсъждаме днес. С достатъчно детайли ще може да Ви запознае и с дейността на Министерството по отношение на българите извън страната.
Преди да му дам думата ще вметна, че той беше нашият доскорошен посланик в Сърбия и е добре запознат с българските общности зад граница, а също така за първи път в Министерството имаме длъжност „посланик за специални поръчения за българските общности“, защото смятаме, че има много какво да направим още в тази посока, и смятаме, че е необходимо да имаме такъв човек, който персонално да бъде ангажиран с темата и с политиката, и с това кратко въведение му давам думата. Благодаря.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Влайков.

РАДКО ВЛАЙКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дочева, за хубавите думи.
Уважаема госпожо Председател, за мен наистина е също така удоволствие, че можем да разговаряме по толкова важни въпроси. Аз ще се опитам съвсем накратко да маркирам темата, по която Вие сте изпратили покана, но ще използвам възможността за много по-обстоен разговор за българските общности зад граница.
Първо, бих искал да кажа, че Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света е приета през месец юли 2014 г. През този период темата с обществените съвети беше особено актуална. Ето, аз приветствам присъствието тук на представителите на обществените съвети на Българската национална телевизия, на Българското национално радио.
Министерството на външните работи също през годините имаше Обществен съвет – така, както много институции. Смятам, че това е нещо повече от естествено и нормално в рамките на България. Що се отнася до обществените съвети в чужбина в българските задгранични представителства – дипломатически и консулски представителства, там темата е доста по-специфична и различна, и аз в това отношение ще помоля за пълно разбиране от народните представители. Напоследък се появиха и в публичното пространство различни тълкувания на тези обществени съвети, на възможността те да играят една роля. Първото нещо, на което искам да обърна внимание, че в тази Национална стратегия от 2014 г. един от основополагащите документи за работа с българите зад граница и с българските общности, особено ценен е там моментът. Аз самият отделям изключително внимание, исторически български общности. В тази стратегия, приета към онзи момент, когато темата с обществените съвети беше особено актуална в България, се залага и една организационна форма за представителствата ни в чужбина, каквито са обществените съвети.
Мога съвсем категорично да заявя, че от 2014 г. досега няма създадени обществени съвети в нито едно българско дипломатическо и задгранично представителство. През тези 7 години са се сменили пет правителства, пет ръководства на Министерството и така нататък. Тази форма не е използвана от нас за работа с българските общности. Причините за това са много. Една от тях е свързана с това, че в различните страни по различен начин би се погледнало на създаването на едни обществени съвети, дори тук в Стратегията е записано, че се провеждат избори с тайно гласуване за тези обществени съвети, че те включват, както представители на съществуващи вече сдружения, и особено се набляга на хора, които са извън тези сдружения.
Сами разбирате, че дори и в Стратегията може би малко некоректно е написано, че се създава Правилник от Министерството на външните работи за произвеждане на такива избори. Обикновено правилниците се подписват не от Министерството, а от министъра. Един аргумент отново, че ако си представим съседните на България страни и редица други, където работата с нашата диаспора минава и пред призмата на двустранните отношения, минава и с положението на нашите сънародници по тези страни, сами разбирате, че използването на една такава форма – обществени съвети в нашите посолства би била не много удачна.
В определена степен преценката през годините е била, че може да се стигне и до определена колизия, нашите общности в никакъв случай не са единни. Това също е един допълнителен елемент, че един такъв тип обществени съвети не би допринесъл за единението на нашите българи, точно обратното, би могло да има и един негативен момент редица аспекти. Това го казвам и за съседните страни и за някои други страни, където има исторически общности, каквито са Молдова, Украйна и Казахстан. Извън съседните страни ще добавя Албания и Косово. В тези страни ние бихме, ако щете, подложили на известен риск част от хората, с които работим, ако се тръгне до един такъв тип организация, и би могло да се стигне до определени репутационни щети за нашата държава и дипломация в тези страни.
Така че Ви уверявам, че през тези седем години е правена една много внимателна преценка на възможността да се използва тази форма от Стратегията или не. Като цяло, повтарям, Стратегията е основополагащ документ, който направлява работата с българската диаспора не само на Министерството на външните работи, а въобще на цялата държава, но, от гледна точка на обществените съвети, преценката е да не се използва тази форма досега.
Надявам се, на Вашето разбиране за тази аргументация и самият факт, че седем години не се е пристъпило и всеки от Вас би могъл да си зададе въпроса, значи има сериозни основания за това.
В същото време използвам възможността за тази среща и този разговор, за да подчертая, че за Министерството на външните работи работата с българите, независимо в коя страна се намират дали това е съвременната, както се казва млада миграция или това са исторически общности, това е един от нашите приоритети. Дори да вземем периода от 2014 г. досега именно в този период и Министерството на външните работи и българската държава като цяло показаха наистина една изключителна последователност в координирани усилия. През този период България имаше двама президенти, които по един и същ, бих казал, активен начин работиха с българската диаспора.
Тук специално искам да откроя и като посланик доскорошен в Сърбия, работата на вицепрезидента госпожа Илиана Йотова, която е много ангажирана, и искам да кажа, че всичките тези пет министри, които са били в тези години – говорим за периода на приемането на тази национална стратегия досега. Във фокуса на тяхното внимание са били тези въпроси. Няма среща, която наш министър да е направил в страните, особено, където има големи български диаспори, на което едно от първите места, това съм го казвал и в Сърбия, но сега, занимавайки се с практически в цял свят го виждам – няма среща, на която нашите ръководители, министри, президент, министър-председател и председатели на парламента да не поставят на първо място положението на нашето малцинство. За мен това е един изключително положителен елемент, който доказва, че този въпрос е наистина въпрос на държавна политика. Той се осъзнава от всички структури в тази държава, това го казвам и от изпълнителната и законодателната власт и от президентската институция.
Тук определено бих включил и специализираните администрации, изобщо имаме едно абсолютно единство не само в разбирането, а и в подхода. Смятам, че тези въпроси са изключително важни, за да можем да вървим напред. В това отношение смятам, че Комисията може би е една от най-консенсусните в това Народно събрание, защото едва ли има някой и народен представител и избирателите, които седят зад тези народни представители, който да не убеден от необходимостта да се работи и да се подкрепят нашите сънародници зад граница.
С госпожа Дочева се подготвяхме много старателно за днешната среща, за да можем да отговорим на всички Ваши въпроси. Имаме картина върху цял свят – българските общности в цял свят. Работата на нашите задгранични представителства в цял свят и формите, които ние използваме в тази работа, и които са много активни. Отново вметвам за обществените съвети, които са в България, и които играят една чудесна роля, и в същото време формите, които ние използваме, в работата на дипломатически и задгранични представителства, тоест искам да подчертая и много правилно да се разбере, че тази Национална стратегия е един много важен документ, но специално тази специфична форма, ние сме я заместили през години, и които сега се използвам.
Искам да подчертая, и да благодаря специално на представителите на МОН, с които и аз съм работил, чудесно като посланик и в момента работим. Утре, ще бъдем при Вас на тази среща по Постановление № 103. Наистина част от държавната политика е политиката, свързана с изучаването на българския език под най-различна форма. Ние, ако искаме да съхраним българската национална идентичност на хората, независимо дали са исторически общности или са по-нова миграция, едно от основните неща е езика. Тук аз бях впечатлен от всички справки, които изчетох, няма страна където няма разкрити български училища или да се търсят други форми за работа. Най-важното нещо, което трябва да продължи като държавната политика, като обединени усилия на депутати, на изпълнителна власт, на президентска институция, трябва да бъде вдъхването на кураж на тези хора, че държавата стои зад тях в страните, където техните права са били традиционно потъпквани, каквато е една Сърбия или Република Северна Македония или Албания, където нашето малцинство е отскоро, или Украйна и Молдова, където е най-голямата наша общност. Навсякъде те трябва да чувстват тази връзка. В същото време хората, които по-отскоро живеят зад граница, не трябва по никакъв начин да нарушават и да разкъсват връзката с родината. Тук има много примери за различни форми, които се използват, за да могат младите българи, които са студенти, и които не са емигрирали, а просто учат. Работата с тях по какъв начин те да бъдат мотивирани да се върнат в България. Тъй като стана дума на няколко пъти за Украйна, аз ще дам пример: министърът на външните работи господин Светлан Стоев, беше миналата седмица в Украйна и наистина двустранните отношения с една страна, начинът по-който се развива политическият диалог, той има основополагащо значение за положение на нашите диаспори.
В Украйна e най-голямото българско малцинство и отличните отношения, които са между двете страни през последните години, и особено тази визита, има огромно значение за нашето малцинство, за нашите сънародници, за техния по-нататъшен статут.
Аз съм готов да отговоря на всякакви въпроси, но ми се ще да маркирам още едно-две неща, които възникнаха и в резултат на визитата на министъра миналата седмица в Украйна, и които са валидни и за много други страни. Необходими са редица промени в законодателството, свързано с българите в чужбина.
Съгласен съм с господин Владимиров, ние с него сме работили отдавна, има ред въпроси, които са общи за повече страни, независимо дали става въпрос за историческата диаспора или за новите диаспори. Тези хора, които само могат да улеснят контакта, и те да чувстват ангажимента на държавата към тях, че българската държава ги чувства като част от българското общество, от българския народ, тъй като по бройка тези хора са наистина една голяма и солидна цифра. Тези промени са свързани и с едно цялостно преразглеждане на въпроса за българското гражданство за даване на документи. Тук се извинявам, само с една скоба ще кажа нещо, което от години ме възмущава, че интервютата, които се правят за българско гражданство, могат да се правят с преводач. Извинявайте, но това за мен, аз съм се борил с кой не през тези години и съм лобирал това да не е така – не може да се направи интервю за българско гражданство с преводач. Ако тези хора не знаят елементарен български, общо взето тези интервюта протичат по начин, по който той е облекчаващ тези хора, дава им се една възможност наистина да покажат отношение. Не може да това нещо да се прави с преводач. Това е един съвсем дребен пример, който давам.
Последното нещо, което искам да маркирам в предварителното ми изказване, това е въпросът с финансирането. Ние можем да бъдем достатъчно ефективни в работата си, ако за това няма финансово покритие. Мога да дам редица примери, но ще въпросите Ви и по тази тема, но ако това, което прави МОН със средствата за българските училища, е чудесно, ДАБЧ също има свой ресурс. Министерството на външните работи разчита на целеви програми, но понякога и за тях, особено в последните години, средства не стигат. Ето сега в момента, от миналата година има една програма за подкрепа на българските общности в страните от Западните Балкани, Украйна, Молдова и на гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание.
Тази програма беше приета по един доста сложен начин миналата година, в условията на необичайната ситуация на коронавируса, необходимостта от допълнителни средства, но въпреки това се намериха средствата за първата година.
Втората година 2021, тъй като Програмата е от 2020 до 2024 г., за 2021 г. парите все още не са осигурени, въпреки всякакви наши усилия. Ето, аз смятам, че Вие като народни представители, когато става дума за тези въпроси, когато се обсъждат и актуализация на бюджета и други форми на финансиране, би трябвало да проявите разбиране и да бъдете много активни в тази дейност, защото това е, което може да подпомогне работата и да бъде в полза.
Проектното финансиране, което се предвижда в тази програма, се оказа най-удачната форма за легално подпомагане на нашата организация. Разберете, изключително важно е ние, особено в тези страни, в които има исторически общности – като Сърбия, Украйна, Молдова, Албания, Косово. В Република Северна Македония гражданите с българско самосъзнание ние трябва да правим нещата по най-легитимния начин, за да може тези хора да не бъдат подложени на никакви рискове и ние като държава да бъдем максимално ефективни.
Извинявам се, ако съм говорил по-дълго, но наистина има много неща, които бих искал да споделя с Вас, готов съм да отговоря на всякакви Ваши въпроси.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря Ви, господин Влайков.
Въпроси и коментари?
Заповядайте, господин Русев.

ВЛАДИМИР РУСЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Първо искам да благодаря за изчерпателното експозе и искам да обърна вниманието на цялата комисия върху един проблем, с който аз се запознах, бидейки няколко пъти в Тракия, Молдова, разговаряйки с представителя на бесарабските българи там. Знаем, че един от основните елементи за формиране и изграждане на българското самосъзнание, това е българският език, но получих тревожен сигнал, че според тях изучаването на български език е крайно недостатъчно – и като интензитет, и като продължителност. Така че нашите дечица стигат до момент, в който на руски език да заявяват гордо, че са българи. Имам молба да внесете яснота на какво ниво е изучаването на български език и дали може да се работи в тази посока, да се продължи продължителността на изучаване.
И вторият ми въпрос е свързан с председателстване на една билитерална организация, свързана с Полша, и нашето училище там – „Дора Габе“, ми поставиха също един такъв въпрос. Съжалявам, че казусът е конкретен, но предполагам, че Вашият отговор ще засегне диаспорите и в други страни: има ли възможност, разбрах, че въпросът е бил повдигнат преди, да се въведе електронно обучение в нашите неделни училища. Това е въпрос, свързан със спецификите на вътрешната миграция в отделните страни. Има деца, които пътуват от 200, 250, 300 км да посещават часовете.
Така че това са моите въпроси. Моля да внесете яснота по тях.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Благодаря Ви за тези въпроси.
Отзад напред.
Преди две години с Постановлението на Министерския съвет се даде възможност на българските неделни училища преди пандемията да имат възможност да учат електронно, дистанционно, с частично присъствени часове и без такива. То е направено с определени условия, разбира се, за хора, които са в отдалечени райони, които са възпрепятствани да посещават, или там, където възрастта не отговаря на нивото на владеене на езика. Разбира се, има и изисквания по отношение на дистанционното обучение, във връзка с техниката, технологичното оборудване и така нататък. Така че това е не само позволено, не само добре регламентирано, но то даде възможност по време на пандемичната обстановка те да бъдат по-добре подготвени, тоест те да имат обучителни ресурси, да имат вече необходимите навици, практика, връзки, ако щете, и мрежи от училища, които да могат да правят и да се подпомагат.
Освен това, по време на пандемичната обстановка те увеличиха даже броя на децата, защото обхванаха и още, и още такива, които са отдалечени.
Освен това миналата година с една поправка дадохме възможност да наемат учители от България, ако те не могат да се справят сами по някакви причини – например болни учители, например върнали се в България учители – имаше такова връщане и в момента го има също. Така че този въпрос е разрешен за всички български неделни училища, включително и за „Дора Габе“. Това е единственото ни училище в Полша.
По отношение на Молдова, да, вероятно не е достатъчен броят на часовете, които са планирани в тяхната образователна система, но подкрепящото обучение, което те правят в българските неделни училища, им дава възможност те да учат български език като чужд или като втори, трети и следващ в живота на децата, и по този начин да съчетават обучението в молдовското училище и при нас. Молдова е единствената държава, която има национална олимпиада по български език и литература. Тоест българският език е много добре координиран между неделните училища и българското Министерство на образованието праща там не просто преподаватели по български език в средните училища и във висшите, но праща и методисти по български език, които са наети в техните регионални управления, да кажем така, на образованието. Тоест обучението в Молдова е осигурено като възможности. Вероятно има и места, където те не се възползват или не ги познават добре, и затова задават тези въпроси.
Разбира се, може да се направи още много.

ВЛАДИМИР РУСЕВ: Благодаря Ви за отговора. Бяхте изчерпателна. Благодаря.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Благодаря Ви и аз.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Господин Христов.

ИВАЙЛО ХРИСТОВ: Въпрос към представителите на Министерството на външните работи.
Не разбрах от програмите, които са много важни за подпомагане, казахте, че предвидено е финансиране. Предвидено ли е в бюджета това финансиране за 2021 г. или не е предвидено? И, ако е предвидено, дали е осигурено – това не ми стана ясно на мен. Защото сега е моментът – между четенията на бюджета.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Тази програма за Западните Балкани?

ИВАЙЛО ХРИСТОВ: Да, програмата за Западните Балкани. Стана въпрос, че не са постъпили парите, а има ли ги в бюджета заложени въобще?

РАДКО ВЛАЙКОВ: Няма ги в бюджета, предвид на промени, които са дошли във връзка с ограничения в бюджета за тази година в края на миналата година. И тъкмо към това са насочени усилията в момента на нашето министерство – да могат да се осигурят като допълнителна сума.
За миналата година средствата са били по тази програма, 500 хил. лв. общо за всички страни от Западните Балкани, Украйна и Молдова. Въпросът е, че сега се търсят всякакви възможности да може тази програма да продължи да се реализира. Аз затова се обърнах към Вас като народни представители – ако въпросът бъде поставен сега, когато се гледа актуализацията на бюджета между първо и второ четене, или под друга форма, ако се намерят различни възможности, ние сме говорили и с финансисти, и с юристи от Министерството, но ако има нужда от Вашата парламентарна подкрепа, аз съм убеден, че ще се получи, тъй като това е една от възможностите нашите организации в тези държави да имат на проектна база, с проектно финансиране да могат абсолютно да имат легални средства за своето съществуване. Това е основната идея.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Ако разбирам правилно, и няма как да е другояче, Министерството на финансите, в лицето на финансовия министър, е запознато с това Ваше искане и разглеждано ли е то в рамките на настоящото предложение за актуализация на бюджета, от страна на Министерския съвет имам предвид, имате ли някакви предложения Вие?

РАДКО ВЛАЙКОВ: Бих казал, че тези дни се запознават с този въпрос отново, тъй като е бил обсъждан в началото на годината, още при стария министър, старите министри, бих казал, и на финансите, и на Министерството на външните работи. Тогава въпросът не е получил удовлетворителен отговор. В интерес на истината, някои процедурни проблеми, които са съществували, да го наречем, че са вина и на двете страни. Но, така или иначе, средствата би трябвало да се осигурят. Това, което Вие, госпожо Председател, ме попитахте – точно в момента става въпрос за такова запознаване и намиране на възможност за осигуряване на тези средства, дори да не бъде в пълния им обем, дори да бъде някакъв процент от тази заложена сума, това би трябвало да се направи.
Проблемът може би е в това, че когато миналата година се е приемала Програмата, тогава са били, така е и записано, определени са били средствата за 2020 г. и в допълнение е записано в самата програма, че не могат да се посочат индикативни суми за следващите години, тъй като не е ясно по какъв начин ще се усвоят средствата за 2020 г. Средствата за 2020 г. във всичките тези страни, аз бях тогава посланик в Сърбия, 100 хил. лв. бяха за Сърбия, до стотинка се дадоха за дейността на нашите организации, за 10 организации осигурихме, от това те живнаха, както се казва. Подобен е случаят с всички останали страни. За тогава средства бяха осигурени, но не беше заложено за следващите години, по причината, която казвам, тъй като се изчакваше какво ще бъде решението. Тези пари се реализираха декември, малко преди края на финансовата година, буквално последните дни, за много кратък срок. За всичките тези държави успяхме да извършим необходимата дейност и тези пари да бъдат осигурени, но това е поводът да ги няма за тази година. И аз го поставям пред Вас просто като един пример, че Вие бихте могли да бъдете полезни, ако се стигне до обсъждане в рамките на бюджета.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Заповядайте.

КАТЕРИНА РЯХОВА: Аз ще Ви помоля за един Ваш личен коментар. Според Вас, тези 500 хил. лв. достатъчни ли са? За мен звучат наистина много малко и не знам как въобще се коментира такава сума. В смисъл, по какви критерии, по какви параметри се определя тази сума – 500 хил. лв., и Вие като дългогодишен служител в Министерството на външните работи, моите уважения за Вашата работа, какъв е личният Ви коментар?

РАДКО ВЛАЙКОВ: Личният ми коментар е, че ако нашата държава можеше да си го позволи, 500 хил. лв. трябваше да бъде само част от парите за Сърбия – това е личният ми коментар – тъй като там години наред, четири години и половина съм наблюдавал какво се случва във Войводина, какво прави унгарската държава.

КАТЕРИНА РЯХОВА: Точно затова си позволих да Ви задам този въпрос.

РАДКО ВЛАЙКОВ : Благодаря ви за този въпрос.
Ние трябва да отчетем все пак реалностите, какви са възможностите. Това, което Вие казвате за тези 500 хил. лв., съм абсолютно съгласен с Вас. Разбира се, намират се и други форми извън тези пари. Примерно тук за различни държави се намират проекти, пак финансово подпомагане на обекти, свързани с българските общности и така нататък. Но, докато това не стане въпрос наистина една държавна политика, едно перо в бюджета да бъде специално заделено за тези нужди – едната част да отидат в МОН, едната част да отидат в ДАБЧ, едната част да отидат в Министерството на външните работи, като всяко такова перо трябва да бъде абсолютно аргументирано с конкретни проекти, конкретни дейности, конкретни отговорности, да се направи една политическа преценка къде да бъде акцентът. Примерно Република Северна Македония.
Извинявайте, но в Република Северна Македония, ако българската държава може да подпомогне, е много по-ефективно и много по-рационално, онези сдружения, които наистина работят за България, съгласете се, но тогава вече ще има по-друг поглед на нещата.
В Сърбия, връщам се към Сърбия, нашите сънародници там, които все пак много добре разбират, че последните години много неща се промениха положително за тях, и аз отново ще кажа, че това е в резултат наистина на обединени усилия на цялата държава. Аз като човек, който винаги съм бил институционално настроен, винаги подкрепям това нещо – да бъдат общи усилията, да бъдат съвместни, координирани. Те видяха, че много неща се случиха, но на всяко изказване, когато има среща на български лидер, било министър-председател, било президент, било министър, било председател на парламента или на парламентарни комисии, каквито през последните години имаше безброй такива срещи, слава Богу, на всяка такава среща има един-двама души от тях, те си имат просто дежурен въпрос, който задават – за примера с Унгария и така нататък.
Извинявайте, но Унгария в един момент отпуснаха една кредитна линия от 160 млн. евро за насърчаване на малкия бизнес. Ние не можем, не знам дали е много редно да се говори, но 2014 – 2015 г., когато се прави приватизация, това е доста преди аз да отида там посланик, се прави приватизация на РТ Цариброд и РТ Босилеград – тогава от държавни се приватизират. Знаете ли, господа и госпожи народни представители, колко е била сумата за приватизация на РТ Цариброд? 14 хил. евро. За Босилеград е била, на РТ Босилеград – 15 хил. евро. Мисля, че разбирате посоката ми на мислене. И те се взимат от случайни, бих казал, хора.
Унгария дава 160 млн. евро за една година за подпомагане на бизнеса точно на унгарски фирми. Ето това е паралелът и заради това Ви благодаря за този въпрос. Отговорът ми е много откровен и той не е само свързан с опита ми за Сърбия, защото споменах и Република Северна Македония. В Албания в момента са изключителни възможностите. Знаете какъв голям успех и пробив беше ние да имаме наше малцинство в Албания. По подобен начин са нещата и в Косово. Ето, Украйна и Молдова да вземем – там, където са големите общности. А има и редица други страни, където има и исторически български общности, включително една миграция, която се е формирала в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век, хора, с които българската държава не е работила десетилетия наред, до 1989 г., които дори са имали проблеми от българската държава – не са пускани да се връщат – знаете за какво говоря.
Или, да не отнемам много време, но аз развивах непрекъснато една теза като посланик в Сърбия – че положението на българското национално малцинство, което десетилетия наред е било тъпкано, мачкано и така нататък, е обща вина на тоталитарната българска държава и на тоталитарната югославска държава по това време – едните заради репресиите и асимилационната политика, другите за безхаберието, и нека така комунистическата солидарност да върви.
Извинявайте, но това малцинство от 120 хил. души в края на Първата световна война, когато Западните покрайнини минават към Югославия, е било 120 хил. души. В момента при преброяването за 2011 г. са 18 хил. души. Сега тази година трябваше да има преброяване, то ще бъде догодина, аз не знам колко ще бъде голямо, въпреки че последните години има вече съвсем друго отношение, хората са по-свободни, много неща се направиха в двустранен план, за да могат българите да бъдат много по-смели – нещо, което аз самият непрекъснато съм апелирал, и не само аз, разбира се, а и всички тези политици, които изброих пред Вас – това е със Сърбия. По подобен начин може да се говори за Република Северна Македония и за много други страни. Проблемът на историческите наши общности идва от политиката и безхаберието на тоталитарната държава четири-пет десетилетия. Слава Богу, след 1989 – 1990 г. постепенно започна вече българската държава да си идва на мястото по отношение на тези хора. И, слава Богу, пък през последните вече години се стигна и до това единство между различните власти, и то ще си даде неминуемо резултатите.
Благодаря Ви за въпроса.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Манол Пейков.

МАНОЛ ПЕЙКОВ: Слушам Ви много внимателно и ми е много интересно. Искам да задам един въпрос, който може би ще е малко неуместен и може би Вие не сте човекът, който трябва да отговори на него.
Предната среща, която беше първа за тази комисия, по време на нея научих, че всъщност 20 години никой не е седнал да напише стратегия за българите в чужбина, хеле пък да бъде приета подобна стратегия от парламента. В момента говорим, аз съм напълно съгласен, че 500 хил. лв. за това, за което Вие казвате, е една нищожна сума, но истината е, че ролята на държавата е парите да вървят след стратегиите, а не преди тях. И възниква естественият въпрос защо няма такава стратегия? Аз мисля, че това пречи на всички ни. Във Фейсбук, където обичам да комуникирам с хората непрекъснато, истината е, че миналата седмица пуснах една публикация за тази среща и говорех за Държавната агенция за българите в чужбина, и бях затрупан от гневни хора от чужбина, които казват: „Тази агенция трябва да се закрие“. И мен това ме порази – реално агресията на хората, гневът им, натрупан през годините, защото аз съм убеден, че тук не става въпрос за гняв, който е насочен към хората, които работят в Агенцията, а точно в липсата на стратегия от страна на държавата, липсата на последователно отношение, липсата на цялостна мисъл и концепция.
Имате ли Вие някакъв отговор или предположение на този въпрос, от една страна, защо не е направено, от друга страна, не трябва ли да се върви, според Вас, първо натам, и след това парите да тръгнат след тази стратегия?

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Само една корекция, господин Пейков. Стратегия има от преди шест години, законът е от 20 години. Всъщност това е важен въпрос, който бихте могли да коментирате – че Закон за българските граждани извън страната от 2000 г. с една единствена поправка и на практика в този закон са конституирани Национален съвет, тези обществени съвети, за които Вие говорите, но от 20 години той никога не е бил преразглеждан, а в крайна сметка се оказва и неприлаган. Държавната агенция я няма вътре, да.
По отношение на стратегията – да, има една стратегия, която аз оценявам, като не само аз, а и хората, които са участвали в нейното писане 2014 г., но тя също не намира своето приложение, защото заложените в нея механизми за тригодишни планове, за органи, които да изпълняват приоритети, за мониторинг върху нея, върху нейното изпълнение, практически не работят. И така двата основополагащи документа, които българската държава има – стратегията и законът, са на практика неприложими.
Поправете ме, ако бъркам, но това, което, за съжаление, ние няма да имаме време тук да направим, но се надявам следващия път тези от нас, които се занимават с тези въпроси, наистина да сложим една добра основа за създаване на нов закон – това би било смислена задача, и превеждане на тази стратегия в актуално състояние и включване на всички приоритети, които тя трябва да има.
На практика оценката ни, мисля, че и колегите ще се солидаризират с мен, че ние нямаме стратегически документи за управление на тази политика, макар българската диаспора по най-консервативните оценки да е поне милион и половина. Говорим за съвременната емиграция, отвъд историческите общности.

РАДКО ВЛАЙКОВ: Благодаря Ви.
Мисля, че се получава точно дискусия, която ми се щеше да бъде – да се говори наистина за стратегически неща, тъй като това, което ни е събрало, темата, която и Вие, госпожо Председател, казахте, и както беше и поканата обществени съвети – това е нещо много… не е мястото за коментиране след обяснението, което дадох. Много по-важни са тези неща, които се повдигат за стратегия.
Искам да Ви кажа, че в България има над 300 стратегии по различни въпроси. Аз съм се интересувал. Специално за работата с българите в чужбина, с българската диаспора, има няколко документа, които част от тях открити, част от тях не толкова публично достъпни, които очертават една рамка. За мен тази рамка наистина може да се сложи в 3, 4, 5 параграфа и кратки. Това са, разбира се, типът дейности, които трябва да се осъществяват, типът комуникация, която ние трябва да имаме с нашите сънародници. И винаги казвам, че трябва да се прави много сериозна разлика в подходите между това дали говорим за историческа общност или говорим за съвременна миграция. Това са за мен базови неща, откъде трябва да се тръгне. Разбира се, че в една страна, където имаш комбинация и на историческа общност, и на съвременни мигранти, ето, мога да дам за пример Гърция, където има и едното, и другото – в неголеми мащаби първото, но второто пък в много големи мащаби. Нашата грижа трябва да бъде не само за защита на конкретните права, но и намиране на начин тези хора да се съберат помежду си или да вземем някои от западните държави – една Германия да вземем или една Чехия да вземем – там имаме, в Чехия специално имаме една историческа българска общност и имаме в момента нови мигранти не много. Трябва така да бъдат направени нещата, че да се работи, да се защитават едните и другите.
Споменавате по-дълъг период. Ами 1998 г. си спомням, аз участвах активно тогава в тази неща, тогава създадохте първите КИЦ-ове в Босилеград и в Цариброд. Оттогава българската държава има една много ясна визия, която независимо какви правителства са били през тези години, се е поддържала тази линия и тази подкрепа. Именно това е, което казвам, че за мен е много ценно – че последните 10, 15, 20, ако щете, години се стигна наистина до едно единомислие и единодействие. Разбира се, то трябва да прерасне и да бъде може би регламентирано по начина, по който Вие, госпожо Председател, казахте, свързано с новите закони, а така и от това, което и Вие казахте, че трябва да се намери финансиране и трябва да се направи, Вие провокирахте, разбира се, тази тема. Нещата се правят. Нещата се правят стратегически като последствия, които би трябвало да има. Но може би ги няма толкова отчетливо написани като задължение, което да влече след себе си и тези финансови, да кажем аспекти и…
Иначе, що се отнася до Министерството на външните работи, искам да Ви уверя, че дипломатическата ни служба винаги е наш приоритет е работата с българите в дадена страна. Дали тази страна е Украйна, дали тази страна е Чехия или Албания, това е наш приоритет. Мога да Ви кажа, не само от формална гледна точка, че всеки посланик си пише план за работата и отчет за работа, и работата на диаспората е един открит, критериите за оценка на посолството и на посланика – всеки иска работата му да върви.
Нещо друго ще Ви, кажа. Ще Ви, кажа това, че познавайки практически всички български посланици – много голяма част от дипломатическата служба – могат да Ви каже, че по-голямата част от нашите колеги работим със сърце по тези въпроси. Не е едно бездушно отношение само да изпълниш плана, че си написал. Работим със сърце, уверявам Ви, в това нещо. Особено там, където има големи общности, където има нужда от много работа, много отдаване. Това е бил винаги приоритет на нашето посолство.
Разберете, понякога много се дразня когато в публичното пространство като се говори за дипломатите – такива, такива, народните представители – такива, такива.
Извинявайте, дайте ми госпожо Председател, 30 секунди. Знаете ли, какво си мислех, идвайки насам? Готвейки се за тази среща, се запознах с няколко стенограми от сегашното 46-то народно събрание. Много ме впечатли една стенограма на Временната комисия за Правилника, впечатлиха ме думите на госпожа Ива Митева, на председателя на Народното събрание, където апелираше към колегите си, според с мен с пълно право: дайте да дадем малко повече публичност на нашата работа, да променим мнението за народните представители, нали да дадем един друг имидж на Народното събрание. Така като намерение звучи много хубаво, но поставям въпроса от наша си гледна точка на Министерството на външните работи.
Хайде с Ваше съдействие дайте да променим мнението за българската дипломация, което съществува понякога и предубеждение, и така нататък. Нека да се разбере, че дипломатите са изключително отговорни хора и, особено по темата, за която сме се събрали, и че си отдават така, и време, и енергия. Ще си позволим последното нещо, което много се колебая, дали да кажа, но госпожо Дочева ще го кажа: Вие, когато идвате в Министерството на външните работи, влизате през официалния вход. Служителите на Министерството имат така наречения вход А3. До входа А3 се намират така наречените големи асансьори. Те са четири асансьора. Вляво на тези четири асансьора има едно табло, което за огромно, съжаление, е табло като на гробищата. Там са некролозите на починалите колеги.
Нямате си представа, каква рискова професия е тази на дипломацията. Нямате си представа, колко ниска е все пак средната възраст. Сигурно нямаме такива цифри, но като застанете до това табло и видите тези хора, познавайки тези хора как са работили за България, за дипломатическата служба, оттам вече на човек трябва да му светне една лампа, че е несправедливо това, което се говори. Абсолютно съм съгласен, че и рейтингът на Народното събрание е абсолютно несправедливо толкова нисък. Защото съм бил в продължение на седем години на много голяма част от заседанията на Комисията за външна политика и знам, каква работа се върши. Убеден съм, че и тук в тази комисия, по един въпрос, който ми е на сърцето, се върши голяма работа. Това трябва наистина да се променя, публичното възприятие наистина с пример, с позитивна информация.

ПРЕДС: АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Очевидно, че трябва повече да поработим, за да можем да подобрим рейтинга си. Благодаря, много за Вашето изказване.
Моята молба е тази програма за Западните Балкани, доколкото разбирам това е постановление на Министерския съвет, с което е отпуснат половин милион да ни донесете повече информация затова и докъде са стигнали Вашите преговори с финансовия министър. За да може, ако някой от колегите желае да се ангажира в дебата в Бюджетната комисия, да лобира за подкрепа на тази програма.
Предлагам Ви, разговорът по тази тема – дискусията да приключи, за да можем да преминем напред към следващата тема за нашата среща с представители на обществените медии и на БТА.
Благодаря Ви, много господин Влайков, госпожа Дочева, на Министерството на образованието също.
Ако имате работа и задължения няма да Ви задържаме повече. Благодаря, наистина.
Предлагам да започнем с Българската национална телевизия, след това Радиото и БТА ще ги оставим за десерт така да се каже. Благодаря Ви, много.
Интересът ни към дейността и ангажиментите на обществените медии към създаването и разпространяването на съдържание за българите зад граница, мисля, че няма нужда да бъде обосноваван. Националната телевизия има традиции в това отношение, десетилетия разпространява такова съдържание. В момента Канал4 е този, който разпространява такова съдържание. Нека да дам думата на председателя на Обществения съвет – господин Велков да ни запознае с визията и това, което смята той, и Обществения съвет за най-съществено по отношение на тези политики.
Заповядайте, господин Велков.

БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми членове на Комисията, народни представители, дами и господа, колеги! Приятно сме изненадани, че Общественият съвет на Българската национална телевизия е тук, тъй като обществените съвети към обществените медии, специално в телевизията, няма кой знае какви правомощия. Така че, благодарим за това, че ни въвличате в дейността на Комисията.
Същевременно нашата активност, заедно с ръководството на Националната телевизия, мисля, че в тази посока дава резултати, и смятаме, че капацитетът на обществените медии далеч не е използван. Виждам, че повече се фокусира дискусията, което е нормално върху статута, документи, кандидатстване, училища, но реших да видя, какво правим ние в социалните медии, дали има някои от тези институции, които по един или друг начин в социалните медии, администрира и изобщо комуникира с българите в чужбина.
Попаднах на най-голяма група българи в чужбина, която има много хубав кабел, на който пише: „Мейк Бългерия грейт агейн“. Освен това се сетих за един виц, но ще Ви го разкажа накрая, защото мисля, че има отношение по цялото това нещо.
Какво прави Българската национална телевизия по отношение на българите в чужбина? Тя го прави, първо, в рамките на своя бюджет, тъй като се вижда, че бюджетът като цяло за такива политики е малък. Този на телевизията пък няма отделно перо затова. Вие сама казахте, че в Канал4 е цялото програмно съдържание, което се отделя.
Да започнем от 2020 г., когато, заедно с ръководството на телевизията, благодарни сме затова, че също бяхме увлечени в тази културна дипломация. Националната телевизия сключи Споразумение с Обществената телевизия на Северна Македония. Споразумение, благодарение на което може да излъчва сигнал на Националната телевизия на територията на Македония. Тъй като хората, освен от административно обслужване в чужбина, имат нужда и от някаква духовна, визуална, забавна връзка със своята родина и сигналът на Националната телевизия, Националното радио според мен е съществена част от това нещо.
Така че, миналата година в разгара на всичките тези скандали, размяна на дипломатически обвинения, ние направихме една тиха дипломация – и го казвам с уважение в присъствието на посланик, и на Външно министерство. Това Споразумение е факт, който дава възможност за обмен, събуждане на кореспондентските взаимоотношения, кореспондентските пунктове.
Друга важна тема е работата по регионалните телевизионни центрове, които доста активираха своята дейност, тъй като също има съдържание, което е насочено към българите зад граница. Пък и хората, които живеят извън България, по един или друг начин чрез по-активно съдържание биха могли да надникнат, какво се случва в техния роден край и в техния район. Така че това са важни и свързани неща, въпреки че нашият поглед в тази комисия отвъд България и на навън, нека да си мислим и за тази култура, която всичките тези един милион и половина българи вече имат и извън България създават, и по един друг начин, и те допринасят за нея.
По отношение на съдържанието миналата година, в условия на пандемия, Българската национална телевизия активира своя сайт. Направи функционални и съдържателни промени. Това е много важно, сега ще Ви обясним и за излъчването, което на много места е невъзможно, а сайта остава една добра възможност за връзка с обществената Национална телевизия. В сайта, пак със собствени средства, телевизията и със собствен ресурс отдели доста време и отношение към дигитализация на архиви; важни неща, които имат огромно значение за емоционалното състояние и усещане на българите в чужбина. Дори сега в сайта могат да се гледат легендарни филми и откъси, и за известни личности от сферата от културата, историята и така нататък, което за нас беше важно. Ние знаехме, че всички сме в локдаун, и ние, българите тук, и българите в чужбина. Така че имаше едно насочване на внимание към тези архиви.
Не на последно място, искам да използвам, че между нас е Ивайло Огнянов – директор на дирекция „Програмно съдържание“, тъй като напредна време, да даде малко повече информация по отношение на съдържанието, което се произвежда за българите в чужбина – как последно се казва тази комисия? (Реплики.)

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Българите извън страната.

БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ: Питаме Ви, за да знам как я наричам, защото през цялото време се колебая дали е извън страната, зад граница или в чужбина.
Ивайло, ако обичаш, да дадеш малко повече информация.

ИВАЙЛО ОГНЯНОВ: Уважаема госпожо Председател, само исках да Ви добавя за БНТ4 малко назад в историята. Може би е хубаво да знаят и колегите тук. От 2018 г. каналът, който се разпространява в чужбина, се нарича БНТ4. По-рано през 2006 г. този канал започна да произвежда собствено 24-часово съдържание. Тогава се наричаше Стриит канал, TV България, а самият Канал стартира 1999 г.
През всичкото това време той претъпя доста промени. В момента той представлява политематичен канал, който обединява селектирана програма като най-добро съдържание от останалите канали. Тоест, това, което се произвежда, селектирано, подбрано изцяло за българите в чужбина, тоест това, което само и единствено утвърждава българската единичност на тези хора, се подрежда по начин, който максимално е достъпен, предвид часови разлики, предвид места на разпространение.
Това, което от новия сезон, в конкретика от месец септември, сме заложили, е най-гледаното време, тоест праймтайма на БНТ, да върви успоредно и по БНТ4. Тоест, събраната Централна информационна емисия „По света и у нас“, актуалните публицистични предавания, новите проекти, които са праймтайма, да могат да се гледат и от българите в чужбина по БНТ4.
Това, което направихме пък миналата година в процеса на Ковид, е нещо, което беше един от успешните проекти, и което ми каза, че пример за успешно партньорство между две институции в лицето на БНТ и Министерството на образованието.
Когато стартирахме уроците с БНТ на училище, които се излъчваха по БНТ2 и БНТ4. Това е програма, специално направена за учениците от пети до седми клас, които се подготвят и за матурите, включително. Самата 180 часа – образователни програми и мисля, че по този начин и планиране с излъчването по БНТ4, много от децата и учениците в чужбина също така спомогнахме за това да не се чувстват изоставени или тази пандемия да се окаже с по-големи поражения. Този проект, надявам се в бъдеще да можем да го продължим. Имаме все още от тези уроци, които те не губят актуалност. Винаги можем да ги програмираме, когато е необходимо.
Останалите сегменти от Програмата и, пак да се повторя, са предимно предавания, произведени за, както каза и колегата Велков, от регионалните телевизионни центрове, ориентирани към българите в чужбина. Във всяка една от продукцията ние имаме обратна връзка с хората в чужбина, извън страната, чрез социалните мрежи. Това нещо много се разви в последната година и от по-предната. Тоест, те участват вече почти във всяко предаване с обратна връзка, включват се дори и в конкретни предавания с теми, предложения. Имаме много такива запитвания, така че в това отношение се развива и съдържанието на интернет сайта, и активната връзка с всички продукции. Тоест, не можем да кажем, че една продукция, че само тази продукция е за българите извън страната. Всички са ориентирани от това. Въпросът, че ние се акцентираме точно тези, които утвърждават тази идентичност в този канал.

БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ: Благодаря, Ивайло.
Само да добавя, че голяма част от съдържанието е свързано с историята на България, туризъм, важни неща.
Сега нещо, което е много важно да знаят всички тук присъстващи, че всъщност най-големият проблем е с преноса на сигнал, изобщо излъчването извън територията на България. Това е проблем, който е и технически, и административен, и финансов. Ако този въпрос с Ваша помощ, изобщо с помощта на държавата, бъде решен, то тогава обществената Национална телевизия вече ще има съвсем друго представителство между българите в чужбина.
Докато говореше Ивайло, извинявам се, всъщност видях, че за българи в чужбина най-често се говори, когато има избори. Обществените медии винаги показват тези неща. Така че това също е една тема, която може би в някое от следващите заседания трябва да се постави. Защото хората – това, което казах, освен от история, от култура, тази сантиментална и емоционална страна на това да бъдеш извън България – искат да бъдат и много добре информирани. Искат да виждат и публицистика, за да го предоставим това нещо, ние трябва да имаме тази техническа възможност и в Обществения съвет, и експерт в тази област е господин Захариев. Давам му думата да разкаже повече за този казус.

МАРТИН ЗАХАРИЕВ: То председателят трябва да дава думата тук. Не съм председател на Комисията.

БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ: Госпожо Председател, позволявате ли?

ПРЕДС: АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Да, с удоволствие ще изслушаме господин Захариев. Това беше тема, която и ние искахме да повдигнем – начина на разпространение на съдържанието.
Заповядайте, наистина ни е интересно как да не сме само на сателити, а хората да достъпват през интернет, така, както би трябвало всяка една съвременна медия да предостави такава платформа за IP-TV.

МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа! Поласкан съм като Боби от факта, че сме влезли в радара на парламента. Това е безпрецедентно за Обществения съвет. Не ни се е случвало последните две-три години, Така че Ви благодарим за вниманието. Ще бъда кратък, защото в 18,00 ч. в другата сграда имам друга Комисия.
По повод разпространението да кажа, какво беше дотук. Господин Огнянов засегна въпроса – 20 години българите в чужбина гледат телевизия по два начина. Първият начин е чрез футпринт покритието на „Ютелсат“, с което БНТ имаше дългосрочен договор, по-силата на вменен в Закона за радио и телевизия способ на разпространение за българите в чужбина.
Футпринтът на този сателит е Европа, част от Близкия Изток и Северна Африка, с едно незадоволително покритие по отношение на диаспората в останалите локации.
Вторият способ, освен през БНТ, беше мултиканалната платформа на Булсатком, която се достъпваше с обикновена чиния и сет топ бокс. В около 400 – 500 хиляди сет топ бокса излязоха в последните 20 години в България в куфари със съответните смарткарти към тях.
Няма да сбъркам, ако кажа, че 60 – 70% от този пазар е бил на черно, тъй като никъде не се отчиташе тази абонатска база, в регистрите на Комисията по регулиране на съобщенията тези данни са силно изопачени. Бизнесът знае за размерите на мащаба, така че българите можеха да гледат по тези два способа.
Имаше и един трети способ, през IP-TV решения, още 2007 – 2008 г. Българската Телеком компания „Нетера“ осъществи по наета линия лайф стрийминг на реална българска програма за диаспората в Чикаго. Понеже бизнес моделът им беше дълбоко сбъркан, те не успяха да се установят на пазара.
Последният способ е чисто пиратски, той е най-обичаният от всички. Достъпва се отвсякъде, по всякакъв начин, през всякакви устройства – през даунлоуд на турентсайтовете и съответните програми, предавания, независимо с какво съдържание са те – кино, публицистично, но най-вече спортно.
Има и няколко оператора в Америка основно, но най-вече в Ню Йорк, всеизвестния Малинчо дот ком. Точно от търговец на сирене и боза и свършил с телеком оператор, който сваля на сървърите си българските програми и ги стриймва един-два часа по-късно. Това е платена услуга и хората много ѝ се радват, защото пет долара за Америка са нищо.
Така че има мултифункционалност по възприемането на българските телевизии. Докато Вие се начудите, политиците – 301-та стратегия, която да напишете до 2030 г. – между другото, от тези 300 стратегии, нито една не си говори с друга, сякаш се пишат от различни правителства, но както и да е, чел съм ги някои от тях и съм изумен. По наша инициатива, на Обществения съвет, темата за дистрибуцията Вайес Асат Алайт с нарочно декларации и писмо беше вдигната от Обществения съвет, сезирахме Министерството на транспорта и съобщенията. Получихме отговор от ресорния заместник-министър, че на база действащия Закон за радио и телевизия това разпространение трябва продължи, след още малко мъки успяхме да го прекратим.
Миналата година БНТ се отърва от дамоклевия меч да плаща на „Ютелсат“ по един договор отпреди 20 години едни не малки пари за този футпринт, който никой не достъпва и не гледа. Защото българите трябва да си сложат и чиния и сеттокбокс, за да приемат сателитния сигнал на „Ютелсат“, но те не искат да си сложат такава чиния, защото приемат само една телевизия. Те си слагат Булсатком, защото приемат 50 телевизии. Всичко е пазар и всичко е пари, много е просто, за да работи, трябва да е просто. На този етап това е прекратено, слава Богу. Освободи се един не малък ресурс около 200 – 250 хиляди, които на фона на огромния дълг към НУРЦ и БТК отидоха за погасяване на стари задължения и така нататък.
Това, което искам да споделя с Вас, колеги, е следното: да, направено е едно добро начало за БНТ4. Първо, за да брандирате продукт навънка в диаспората, той не може да се казва БНТ4. Той трябва да се казва БНТ онлайн или БНТ TV дотком. Защото тези отвънка, те не искат да гледат едно, две, три или четири. Те искат програма за българите в чужбина. Аз като седна на вечеря с моето семейство, трябва да съм способен с едно кликване на моя компютър да си пусна на големия 75-инчов телевизор новините на БНТ, „Лице в лице“, „Още от деня“, Сутрешен блок, каквото си пожелая.
Това е съвършено друга платформа от 27/7 лайфстрииминг, което в момента те правят, опитвайки се да компилират програма от продукти, върху които имат авторски права – платени предварително, това са собствени продукции и продукции от архива, или продукции, които са закупени, но с екстериториалност. При всички случаи тук не влизат големите блокбастер филми, тук не влиза никакво спортно съдържание, освен местното, но футболът е другаде, той е в „Диема“ примерно. Така че тази компилация върши някаква работа за начало, но не достатъчно. Ние трябва да направим платформа 21 век, каквато е Netflix, където имаш икони и с едно дистанционно си избираш какво да гледаш, защото хората вече не гледат линейна телевизия, младите даже на гледат телевизия, те си гледат телефоните.
Затова ние трябва да направим модерна платформа и БНТ онлайн дот ком или, както там ще го кръстят, трябва да предлага овър дъ топ сървисиз с команди от дистанционното. Зрителят програмира, БНТ само предлага, а архив, колкото искате, магазинни предавания, колкото искате, публицистика – колкото искате, защото това е, което ни прави извън територията държава и нация, това е езикът. И единственият начин да усилим езика през диаспората, е да говорим на нашия език пред нея, а медиите никой не може да ги задмине като комуникационен канал в лицето на телевизията – нито Фейсбук, нито Инстаграм, нито който щеше от социалните мрежи, защото българинът е мързелив, той иска да гледа, не му се чете, трябва да му е сготвено. Това трябва да направи БНТ онлайн, как да стане това – и с това приключвам. На работна среща, инициирана от Вас с участието на Медийна комисия, Комисия по култура и медии, ресорното Министерство, поканените тук, Регулаторът в лицето на СЕМ, разбира се, управителното тяло на БНТ. Трябва да се стигне до консенсус, как се променя Законът за радио и телевизия, вменявайки на телевизията да прави IP-TV, а не диджитъл броут каст терестрио. IP-TV, наред с ефирното разпространение. Как това се отнася към видеоизменение на лицензията от Регулатора СЕМ? Как това минава през първо, второ четене и залата? Как се остойностява от страна на БНТ като технологичен и програмен ресурс, който трябва да бъде обезпечен в бюджета на БНТ занапред? Сумата не е голяма, защото става въпрос за колокиране на сървъри в критични точки с голяма пенетрация на българската диаспора и с наети линии от телекомоператори.
Съвременният свят това го прави така – не е технологичен проблем. Закъснението е под секунда. Мощни сървъри, наети линии, хубава програма, изцяло на български, 24/7, юзър дженерейтед, смяна на лицензиите, добавка към лицензиите, не смяна. За да е стабилна, трябва да бъде облечена в законодателен текст в Закона за радиото и телевизията и Вашата работа е свършена. Благодаря.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Много благодаря за това изложение. Нашето очакване ще бъде да продължим да обсъждаме тази възможност, колкото си може по-рано институциите да започнат да говорят върху нея – как да се промени лицензията, как да се промени Законът за радио и телевизия и ще очакваме да сте активната страна в това, с оглед Вашата експертиза и готовност като Обществен съвет…

МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Защото БНТ ни е важна, много ни е важна.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Да, да влияете върху стратегическите решения на мениджмънта на телевизията. Така че благодаря много за Вашето участие и смятам, че ако днешното заседание е това, че сме натиснали малкото копче Българската национална телевизия да създаде IP-TV платформа, със сигурност някой ден може да се чувстваме горди от това, защото тези, за които работим тук, българите извън страната, биха имали услуга и съдържание на световно ниво. Едно като комуникация, и две като съдържание от гледна точка на техния интерес, така че се надявам да продължим работата си в тази посока, макар и в един 47-ми парламент.
Думата има Българското национално радио.
Благодаря на БНТ, благодаря Ви, надявам се, да се видим отново и да минем в много по-оперативен режим.
Заповядайте да ни разкажете накратко за това, което прави БНР и за Вашите намерения.

МИЛЕН МИТЕВ (и.д Генерален директор на Българско национално радио): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Българското национално радио като обществена медия има за задача да произвежда съдържание за всички български граждани, включително и за тези, които живеят зад граница. Може би структурата, която в най-голяма степен се занимава с тази част от нашата обществена мисия, е Радио „България“, което към момента създава съдържание на 10 езика – български и 9 чужди, които са английски, руски, немски, френски, испански, сръбски, гръцки, турски и албански.
През последните малко повече от 5 години, с изключение на едни кратки емисии на турски език, които се излъчват на части от територията на страната, останалата част от съдържанието на Радио „България“ премина изцяло в интернет, под формата на писмено съдържание. Щастлив съм да споделя, че от днес отново тръгват за пръв път от няколко години насам, звукови емисии на Радио „България“ и на други чужди езици, като започваме с 4 езика – английски, немски, руски и турски. Надявам се до края на годината вече да имаме звуково съдържание и на останалите езици, на които работят колегите от Радио „България“, като това съдържание отново ще се разпространява изцяло през интернет, тъй като това е на този етап най-ефективният начин и най-добър откъм разноски за Радиото, да достигнем до най-голяма част от своята потенциална аудитория.

До 2011 – 2012 г. имахме и сателитно излъчване, което беше прекратено, поради невъзможност да се покриват разходите за него. Към настоящия момент на практика Радио „България“ не отговаря напълно на своята лицензия, която е издадена от Съвета за електронни медии, което е отдавнашен проблем, с който и ръководството на Радиото и Регулаторът са започнати. Надяваме се, и с помощта на държавата в лицето на законодателния орган, да можем да постигнем някаква по-ясна визия за развитието на Радио „България“, така че колегите да могат спокойно да продължат с това, което правят. Бихме искали да засилим звуковото съдържание, смятаме, че то може да бъде изключително полезно както за българите зад граница, така и за всички хора в чужбина, които се интересуват по някакъв начин от актуална информация за България, както и за българската култура и изкуство.
Освен съдържанието на Радио „България“, може би си струва да отбележим и някои предавания в Програма „Хоризонт“, които популяризират каузите на българите зад граница сред аудиторията в страната, например в предаването „Имат ли песните спиране?“, през призмата на културата и на народната музика, през последните 10 години е имало издание от различни европейски страни и градове като Будапеща, Амстердам, Прага, Париж и е отразявало инициативи на организации на българи в чужбина.
Друго предаване, което си струва да бъде отбелязано, което започна през миналата година, се казва „Родина зад граница“, което стартира в нощния блок на Програма „Хоризонт“ и се занимава с проблемите на българите, които живеят в чужбина, чрез представяне на техния начин на живот, техните проблеми. По време на предизборната кампания за предсрочните избори, които се проведоха през месец юли, това предаване мина през деня на мястото на „Политическо некоректно“, което беше временно преустановено по време на кампанията. Надявам се, че то също ще бъде засилено като честота, като съдържание и смятам, че една от зоните, в които имаме някакъв дефицит в съдържанието си, са именно предаванията, насочени към българите в чужбина. Надям се, че който и да бъде избран от Съвета за електронни медии на конкурса през месец октомври за генерален директор в следващия мандат, ще има това като един от своите приоритети, а именно да обърнем повече внимание на проблемите на нашите сънародници зад граница. Така или иначе живеем в свят, в който границите все повече се размиват. Много българи живеят в чужбина, къде постоянно, къде за кратки периоди от време, и би трябвало нашето съдържание наистина да достига до всички тях.
Вярвам, че със средствата, които ни предоставят новите платформи, и с все по-голямото желание на нашите колеги да създават съдържание, предназначено за разпространение онлайн, наистина ще успеем в по-голямо степен да отговорим на техните потребности.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря Ви.
Вие имате ли желание да вземете отношение?

АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ: Госпожо Председател, господа народни представители, колеги. Ако има значение за протокола, аз съм тук, за да представя доктор Милен Врабевски, който е председател на Обществения съвет, и оглавявам отдел за комуникации на неговите структури. Тук съм от негово име и, за да се извиня, че той не успя да присъства поради поет служебен ангажимент, който нямаше как да бъде отложен. Всякакви въпроси, които бихте имали към него в качеството му на председател на Обществения съвет на БНР, могат да бъдат зададени. Аз ще ги предам и той ще отговори официално и подробно на тях в последствие.
Освен в качеството си на председател на Обществения съвет, доктор Врабевски изпълнява една друга много важна обществена функция, която е свързана с българската диаспора от повече от 15 години – той и Фондация „Българска памет“ инвестират целенасочено много усилия, финанси и инвестиции и идеология в историческата ни диаспора, така че тази тема тук е много важна за нас и той в качеството си на председател също може да допринесе към развиването на политиките на БНР, свързани с българите извън България.
Искам да завърша краткото си изложение с нещо, което може би е важно, и го подавам като топка към колегите от БНР и БНТ. В средата на месец септември, под ръководството на доктор Врабевски естествено и под шапката на Фондация „Българска памет“, с моя екип една социална кампания, която ще бъде и национална, тя се нарича „Де е България“ и е насочена към представителите на българската историческа диаспора – тези, които по независещи от тях причини са останали извън пределите на страната. С тази кампания ще искаме да популяризираме техните проблеми, техния начин на мислене, да покажем любовта им към България на по-широката общественост, защото според нас отговорността към тези хора, които са останали извън страната по една или друга причина, трябва да е отговорност не само на държавата, но и на самите нас.
Както неведнъж е заявявал доктор Врабевски – там, където не достигат силите на държавата, се включваме ние и помагаме, с каквото можем. Отправили сме покана на медийно партньорство към БНТ и БНР, което може би се вписва до някаква степен, даже доста голямо, в политиката за българите извън страната. Да отразим медийно всичко това, което смятаме да направим по време на кампанията. Разговорите протичат в много добър тон, много позитивен, но все още нямаме окончателен отговор от тях. Надявам се, че той ще бъде положителен и е въпрос на време това да се случи. Това е едно добро начало, според мен, и не само включването на обществените медии в подобни кампании, а и на частните медии също е важно, за да се достигне до една по-широка публичност. Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря Ви за Вашето изложение. Надявам се, да ни стигне времето за това да се видим и с неправителствените организации, които се занимават с проблемите на българите в чужбина и тогава ще имате повече време и възможности да изложите Вашите програми, намерения и взаимодействие с институциите.
Колеги, имате ли въпроси към БНТ и БНТ?
Давам думата на Кирил Вълчев от БТА. Само едно въведение да направя, ако досега говорихме за обществените медии и за това какво ние правим тук в страната, Кирил със сигурност ще разкаже много повече за това как БТА взаимодейства с българските медии извън страната и по какъв начин чрез нови подходи и съдържание БТА се превръща в техен истински партньор.
Заповядайте, господин Вълчев.

КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: (Българска телеграфна агенция): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Очаквате телеграфно от Българската телеграфна агенция, тъй като говоря в края. Три акцента: приемствеността какво според мен трябва да се развие и как да се координираме всички тези, които говорим тук.
По отношение на приемствеността. Знаете, че предшественикът ми дългогодишния генерален директор на БТА Максим Минчев, проведе 15 срещи на българските медии по света. Последната беше в Тирана през 2019 г. плановете за 2020 г. бяха срещата да бъде в Киев – в Украйна има голяма българска общност. През тази година ще се опитаме да възстановим срещите и 16-тата ще бъде в България на символно място в Рилския манастир, а също така и в областния град, където е манастирът – Кюстендил.
Планирали сме в навечерието на празника на „Св. Иван Рилски“ – 19 октомври, и разбира се, силно зависим от мерките срещу COVID-19, ще се опитаме да я проведем, ако трябва и в хибридна форма. Все още не сме изпратили поканите до българските медии, защото очаквам окончателното решение за следващия месец или два противоепидемичните мерки бяха удължени, но това, което знам от здравния министър, че предстои те да бъдат конкретизирани, за да стане ясно, дали ще можем да проведем срещата. Междувременно направихме преглед на българските медии по света. Те постоянно намаляват. В момента сме изброили 50 в 22 държави, ако в тези 50 броим и българските секции на Радио „Ватикана“ и Новата китайска медийна корпорация, която наскоро обедини Китайското радио и телевизия – общо взето голяма мега структура има вече там, но са запазили българска редакция.
До момента според мен моделът на финансиране на тези срещи не е устойчив, той е на практика спонсори. Много ми се иска и ще се опитам от следващата година това да бъде планирано и БТА да поеме по-голяма тежест в организацията. Досега срещите са правени от БТА и една асоциация на няколко известни български журналисти, за съжаление, голяма част от тях вече покойници, които са организирали асоциация, която да набира подпомагането на тези срещи.
Аз ще предложа по-устойчив модел, в който финансирането да бъде основно поето от държавата чрез БТА. На следващо място, да бъдат по-сериозно ангажирани всички медии по света, които са българи. Тук да подчертая срещите напоследък се бяха превърнали в срещи на български журналисти по света аз искам да има ясен критерии, какво наричаме медия, дали ако от един сайт пускат веднъж годишно една информация те ще бъдат канени като медия например и в момента разработваме критерии, които да не бъдат прекалено строги, но все пак да има някаква системност в присъствието. Ако издават една брошура веднъж на три години това медия ли е например? Каква периодичност да сложим, така че списания, които излизат 4 пъти в годината, а са важни за определен регион да не ги изолираме? Това не е лесна задача, но така или иначе ще определим какво е медия? До момента по такива критерии наистина отговарят около 50 – та, тези медии ги виждам някак си да бъдат по-свързани. Това означава, знаете, че съм адвокат по професия, вариантите са или да направим юридическо лице с нестопанска цел едно сдружение на медиите по света, което ще влече изключителни проблеми от гледна точка на управлението му, защото регистрирани навсякъде от Австралия до Латинска Америка, Аржентинам медии ще трябва да представяме пред регистъра на юридическите лица с нестопански цели техния статут, да превеждаме – това е сложно.
Смятам да предложа на колегите да направим гражданско сдружение, както го знае народът като договор за съвместна дейност, все едно и тези медии да имат връзка помежду си на базата на такъв договор, а едновременно с това да има едно ясно управление, което да не зависи обаче от физически лица, като почине някой и всичко да пропада. Ще предложа на колегите да формираме в БТА, възможно е и колегите от БНТ, БНР, както и медии по света като юридически лица, да управляват това тяло, това гражданско сдружение. Това са засега плановете ми, тях ще ги обсъдим, искрено се надявам, през месец октомври.
Следващият проблем е, че българските медии непрестанно поставят въпроса за финансиране. Изтъкват аргументи подобни на тези, за които говореше и господи Влайков по-рано, че други държави финансират медиите. Ние трябва да решим искаме ли да има български медии по света; на какъв принцип те биха били финансирани? Ние имаме отличен опит с училищата. Това, което чухте в началото на това заседание трябва да помислим дали подобен механизъм да не се използва и за финансиране на българските медии, БТА би могла да бъде възможен посредник, но разбира се, това може да бъде и Агенцията за българите в чужбина, всякакви варианти могат да бъдат на масата.
Пак в рубриката „Приемственост“ БТА има редица договори с информационни агенции по света. Пример за такъв договор е с МИА, Медийната информационна агенция на Република Северна Македония. Те всички имат един недостатък, на принципът са: хайде да се обичаме, да си помагаме, да си сътрудничим, като има нужда да се потърсим, а крайният резултат е, че години нищо не излиза от БТА при партньорите ни, същото се случва с тях при нас. Морето от информация не е по-малък проблем от цензурата, от липсата на информация. С колегите от МИА подписахме нов договор, той стана в присъствие на президентите на двете държави в Рим, който е малко по-конкретен.
Той предвижда всеки ден ние да си разменяме по една информация, да си бъдем взаимно редактори, така да се каже и от огромния информационен поток да казваме какво е най-важното според нас и би било и най-интересно за хората в Република Северна Македония, респективно от МИА да получаваме тяхната гледна точка какво е най-интересно за нас, а според тях е най-важно в тяхната страна. И това вече заработва, смятам най-вече със съседните държави да развием този модел, за да има системна информация, без тя да е прекалена. Следващата седмица ще водя такива разговори с Анадолската агенция и се надявам в рамките на годината всички съседни държави на България – най-сложен е въпросът със Сърбия кой да бъде партньорът ни там, предвид процесите – ТАНЮГ се приватизира, но така или иначе това е друг разговор. Това е само за начало.
Какво развитие си представям? БТА има сайт, който е от 2010 г. Сървърите са от 2004 г., компютрите са също от тези периоди, редакторската програма е тази, на която работих като стажант през 1993 г. с елементи dos – син екран и там очевидно се налага голяма техническа инвестиция. Вече работим по този въпрос, с „Информационно обслужване“ готвим нов сайт и, то с техния собствен ресурс, нали, за да пресека всякакви ин хаус и така нататък. Това предвиди впрочем законът, че „Информационно обслужване“ извършва системната интеграция на БТА и това е правилно, държавите да имат такова дружество, което да работи.
Надявам се до края на годината да заработи новият сайт. В него има отделна специална секция, която ще е насочена към българите в чужбина и от българите в чужбина към сънародниците им тук. Целият въпрос е, как да събираме информация? Нека започнем да събираме отвън от тези български общности, но възможните източници са: тези български медии, които бихме били финансирали евентуално, да имат по-ясно задължение, засега аз смятам да използвам механизмът дори на участието в срещи, че няма да участват медии, които веднъж седмично не изпращат информация за общностите, в които те излизат – на БТА и ние съответно да е преразпространяваме. Разбира се, това е условно, може да е веднъж седмично, може да е веднъж месечно, пак въпрос, но да има някаква системна информация.
На следващо място и вече водих такива разговори с Министерството на образованието и науката, още с предишния министър, механизъм за набиране на информация за българските училища по света. Там работят, писмовни хора са ангажирани, тоест бихме могли да очакваме от тях отново системно и дори, когато предишния парламент, по-предишния парламент прие промените в Закона за БТА, се колебаех дали в Преходни разпоредби да не сложим едно задължение, че финансирането на българските училища от българската държава, едно от условията е, те да изпращат на ясен период от време – веднъж седмично например, една информация какво правят, какво правят общностите там. Това не го записахме, но мисля, че такъв механизъм може да се приложи и през постановленията и наредбите, които бяха цитирани по-рано днес – обвързване на финансирането с информация от общностите.
На трето място, организациите на българите. В много страни има хора, които имат желание нещо да кажат, БТА трябва да стане по-отворена за тях.
Друг възможен източник са постоянни стрингери. Вече започнахме да търсим на принципа на най-големите „български“ градове, като се започне от Чикаго със стохилядна общност, да има постоянно ангажиран човек, на който БТА да плаща, за да изпраща информация, която да не е какво става в Чикаго въобще, ние това получаваме от Асошиейтед Прес, но какво става в българската общност – няма как да получим през чуждите агенции.
Назначих специален координатор, защото досега това се е вършело, едновременно е било важно за Агенцията, но се е вършело между другото, а сега искам да структурираме звено, което да отговаря за тази работа – Мартина Ганчева, тя е излязла от „Нова телевизия“ журналистка, съвсем отскоро, но се занимава точно с това и тя всъщност се свърза с тези 50 медии, за които говоря, и провери, че ги има и кой се занимава с тях. И едновременно с това, помолих Министерството на външните работи, за което благодаря, получихме програма за следващата година какво знаят нашите дипломатически представителства, че е най-важното, което ще се случва в страните, в които са или отговарят за тези страни, и много важен компонент е това, което те знаят, че ще се случва в българските общности.
Ще се опитаме БТА да започне да отразява най-важните събития – по едно месечно да започнем да отразяваме, включително, изпращайки нарочни кореспонденти, които да работят не за БТА, да работят включително за колегите от БНТ, от БНР и всички частни медии – това би било, според мен, успех.
И не на последно място, бих искал и това знаете от концепцията ми, когато бях избран, България да започне да има отново кореспонденти, изпратени от България. Вече напреднахме с Република Северна Македония, искрено се надявам, че до края на годината ние ще имаме открит там Пресклуб с постоянен кореспондент, изпратен от тук.
Последната тема е координацията. Срещнах се с Вас, госпожо Цонева, веднага, след като Ви избраха, с господин Влайков имахме среща, с председателя на Агенцията за българите в чужбина, с вицепрезидента Илияна Йотова, с Министерството на образованието – госпожа Михалевска, която отговаря за образованието на българите в чужбина. Това, което малко ми липсва, наистина е да се координираме. Много отговорници за българите в чужбина, може би и парламентарната комисия е възможното място, където да обменяме мисли и най-вече да се разбираме как да действаме заедно.
Протягам ръка и подчертавам, че имам отлично взаимодействие с господин Митев, той за известно време беше на БТА главен секретар, с господин Кошлуков също се видяхме, не е нужно да работим поотделно. Трите национални медии и финансирани от държавата – можем заедно да мислим, с господин Кошлуков обмисляхме общи кореспонденти, надявам се и с БНР това може да се прави. Не е нужно всичко да се прави по три пъти. Така ще се пестят не само пари, посланията ще са също много по-ясни. Така че, с тази протегната ръка и молба за координация завършвам.
Надявам се, че бях достатъчно телеграфен и че Ви дадох достатъчно информация какво се опитваме да направим в БТА. Мерси.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря на господин Вълчев. Като журналист телеграфно, ясно и…
Имате ли въпроси?
Заповядайте.

МАНОЛ ПЕЙКОВ: Тези 50 медии, какви са? Радиа, телевизии, печатни медии, онлайн медии, всичко споменато, много живо ме интересува?

КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: По-малко са печатните, но има такива. В Чехия например най-старото българско списание. Даже те трябваше, ето и това са хубави жестове, те в началото на октомври щяха да организират голямо тържество в Прага, но ми изпратиха сега съобщение, че ще го отложат, заради ковид мерките в Чехия. Но ето, например това списание е един пример, че и хартиените издания все още съществуват. Основно са, разбира се, сайтове. Има радиа, още се появяват или вътре, както Ви казах в Китай – там е радио. Има опити за онлайн телевизии.
Това, което пропуснах да Ви кажа, е пък обратната връзка. Както по-рано казах, големият проблем е, аз разбирам БНТ, БНР, някой трябва да седне и той живее в друга държава този човек. Не съм много сигурен, че ще седне и ще гледа иначе прекрасната 40-минутна емисия с основните новини от България. По-скоро ще си гледа какво става там, където живее. А БТА би могла да помогне, като от огромния поток информация ние разпространяваме по 1000 примерно новини дневно, от огромния поток информация отново да извършим един подбор, една новина даже, да знаят, че вечер си отваря и вижда най-важното в страната му и то го вижда бързо и кратко, и по лесен начин. А пък, разбира се, ако е много зажаднял за каква музика беше и песни, ще си слуша по БНР. Така че смятаме да направим и тази инвестиция.
Ние предаваме два типа всъщност информация: едната ни е насочена навътре към българите, тя е това, което Ви е ясно – този казал на другия, ама ние си знаем кой кой е. За чужбина пък обясняваме много детайлно. Трябва да обясним. Често пъти се налага да кажем, че България е страна на Черно море, за да можем да обясним нещо, свързано с кораби примерно или търговия. Това е пък обидно за българина в чужбина, сега да му обясняваш изначални неща, той и не знае.
И всъщност бих искал да започнем също с новия сайт, да има една рубрика, където се отваря, вижда едно нещо какво е станало в страната му или съвсем кратко, което хем да му е обяснено малко по-подробно като за в чужбина, хем да не и като за чужденец. Така че това е също инвестиция, която си струва, България да направи чрез БТА, или отново да подчертая, че много добър модел би бил видеопродукцията на БНТ, аудиопродукцията на БНР, през отделните ни платформи, всички заедно да ги разпространяваме.
Целият проблем, всички разговори, които водя, всеки се опитва – Агенцията за българите в чужбина прави не лошо на сайта си сервизна информация, мисля, че „Родина“ се казва тази секция. Външно чрез дипломатите си прави нещо, Вие правите телевизията и всеки прави нещо поотделно.
Аз предлагам само, като възможност, БТА да бъде платформа. Можем заедно да решим, за да няма да кажете, че искам някаква форма на власт или финансирания, можем да решим заедно да я направим другаде тази платформа. Доколкото знам, е имало такива идеи от страна на вицепрезидента – самите българи в чужбина да се познават едни други, да има връзка между тях. Всъщност, една от идеите – през БТА да направим точно това, както свързваме медиите, да стигнем до отделния сънародник, който живее в чужбина, и той да има връзка с другите си сънародници. Ако щете, даже за бизнес, да търсим нещо, да има взаимовръзка, да си помагат – други общности го правят това.
Така че може би си струва следващият парламент да помислим как да направим още платформи и всички тези усилия някак си да се канализират, то ще излезе и по-евтино, вместо да правим много сайтове и много платформи.
Така че може би е дошло време българите да говорим не само за българските общности по света, да говорим за общността на българите в България, за такива важни въпроси като този, който обсъждаме сега в Комисията.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря, господин Вълчев, за прекрасното послание. Аз съм, макар и да имаме кратък хоризонт като Комисия, надявам се в следващия парламент наистина да отговорим на това очакване, да бъде пространство за координация, взаимодействие, обединяване на ресурси и усилия. Мисля, че това би било най-малкото, което можем да направи в комисия като нашата.
И искам да приветстват репортера на „Еврочикаго“. Това е една жена, която е много посветена на работата на нашата комисия, отразява я непрекъснато и съвсем кратко да вземете отношение по въпроса за българските медии в чужбина.
Заповядайте, Мариана.

МАРИАНА ХРИСТОВА: Благодаря за възможността, госпожо Председател. Аз мисля, че миналия път се представих; за тези, които не ме познават, но за гостите, които не ме познават: казвам се Мариана Христова – от 2011 г. съм редактор на българския емигрантски портал в радио „Еврочикаго“, базиран в Чикаго – EuroChicago.com. Била съм нещатен сътрудник на две парламентарни комисии, на които сте наследник.
Бих искала да кажа първо, че няма как – БТА наистина направи много, взимам повод от това, което каза настоящия директор на БТА, и покойният вече Максим Минчев направи много.
Съгласна съм, че може би е добре финансирането на тези срещи да бъде вече от държавата, а не от спонсори – участвала съм в някои от тях.
Бих искала да кажа, че много важно е, ето например Вие се сетихте за „Роден глас“ – най-старото българско списание в Чехия. И знаете ли какво се случва с „Роден глас“? Той се подпомага от чешката държава, не от българската, българската може да го изгони от сградата, в която е редакцията му, която е в Българския дом в Прага, за която, за съжаление, вече шест години Външно министерство се съди, за да ги изгони, включително и редакцията; съжалявам, но е факт. И този, не искам да коментирам, този иначе много важен проблем, но просто той така се пресече и е свързано.
Тъй че… в Унгария има също едно много прекрасно списание „Хемус“, двуезично, което е мост на култури, една прекрасна колежка го прави, Светла Кьосева, една от най-добрите ни преводачи от български на унгарски и обратно, и поетеса, прекрасна отвсякъде, то се подпомага от унгарската държава и от местната общност. Българската държава не подпомага българските медии зад граница. Имаше в миналия парламент медии в Украйна, които за малко да ги закрият, подпомагани от украинската държава, и поради вътрешнополитически проблеми в Украйна, в един момент бяха на прага да бъдат закрити. Предишни представители на Външно министерство, при предишния състав на Комисията, която е тук, не точно тук, в друга зала на Народното събрание, казаха: ами тя нали украинската държава ги подпомага? Значи тази философия, първо, трябва да престане. Ще спомена, като журналист с дълъг стаж, да подпомагате медии и те да имат обществен характер, винаги е много тънък въпрос. Наистина българските медии зад граница – не е чудно това, което господин Вълчев каза – намаляват; знаете ли колко усилия понякога струват на тези хора, да направиш качествена продукция все пак, а не нещо съвсем любителско; то иска време, енергия, средства. Така че няма да се открива топлата вода и в това отношение; има държави, които подпомагат своите медии зад граница, разбира се по определени критерии, разбира се, ако те създават съдържание, което си струва.
Но, надявам се, ако най-накрая това се случи, то няма да бъде повод тези медии да станат зависими, защото, да ме прощават колегите от БНТ, но знаете ли, че, извинете ме, че ще го кажа: не сте никакъв информационен лидер на българите зад граница, може би „Хоризонт“ е такъв лидер, доколкото е съхранил обществения си характер. Това е наистина безкрайно море от информация, с която ние всички живеем. Много от нашите сънародници зад граница са хора с достатъчно с отворени сетива, с много информационни канали. Те си избират какво да гледат, какво да слушат и го правят. Много трудно е, между другото, правила е опити и госпожа вицепрезидента за платформа, и БНТ може да направи; БТА наистина е най-подходящият, според мен, център за пресичане на всички тези канали.
Но, много трудно е да ги съберете всичко заедно. Първо те са най-различни хора… (Бел. ред.: Изказването е предадено не съвсем точно в официалната стенограма, може би някъде не се е и чувало добре. Затова в приложения тук текст на официалната стенограма са коригирани някои думи от редактора на нашето издание, чието е това изказване.)

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Ще помоля за краткост…
Трябва да се търси финансиране на българските медии в чужбина.

МАРИАНА ХРИСТОВА: Извинете ме. Да, трябва да има. Ще завърша, макар че много може още да се каже. Ще продължа с това, че това също не е нова идея. Това беше обсъждано и чрез Държавната агенция на българите в чужбина, господин Владимиров помни, имаше конкретни предложения да се подпомагат българските медии зад граница; те не минаха в Бюджетна комисия и после при гласуването в пленарна зала, защото нямаше политическа воля за това в управляващата партия, много е просто. Това мога да Ви кажа, въпреки че още много може да се каже.
Също съм присъствала и на заседания, включително съвместни заседания с Комисията по култура и медии, и тогава Ваши колеги от БНТ, от БНР представиха себе си. Вижте, българите зад граница сами ще изберат информационния канал, може да има повече точки на пресичане и, за да може да се съхранят примерно тези 50 медии, които утре може да станат 30 или 20, трябва българската държава по умен начин да ги подпомага, не да ги прави зависими и не дава парите на данъкоплатеца нахалост, но също така и Външно министерство да не гони редакцията на „Роден глас“ от Българския дом в Прага, за което може би всички Вие не сте чували, въпреки толкова много медии. Благодаря за вниманието. Тука ще спра.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря за изложението.
Говорим за българската редакция там и какво можем да направим. Аз не познавам този казус, но ако можем да помогнем, би било добре.
Но по същество по конкретни казуси сега. Имате ли някакви въпроси и коментари, за да вървим към приключване?

БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
По-скоро не е въпрос, а е по отношението на изказването на господин Вълчев.
Наистина става сума за координация и взаимодействие. Миналата година подготвяхме споразумението с обществената телевизия на Северна Македония. Четири пъти тръгваме и четири пъти се връщаме, на петия път го направихме, защото няма къде да събереше институционална информация как да постъпиш по отношение на диаспора на българите в чужбина. Затова в тази стратегия, която аз, за съжаление, не познавам, може би тя трябва да има отделено внимание специално за хората на обществените медии, за това как те биха могли да допринесат за българите в чужбина, с тяхната битност, култура и изобщо цялата политика. Това е наистина въпрос, който трябва да се обсъди.
Иначе тогава, ако ние медийно не се обединим и предложението на господин Вълчев БТА да стане платформа, в която да се съберат всички обществени медии. Мисля, че дойде време за вица, който исках да Ви разкажа за двете патерици, които ходели и си говорили, едната казала: скъпа, другата – кажи: вика между нас нещо куца?
Тъй като ние за пръв път участваме в тази комисия, но виждам, че се говори за всички останали административни въпроси, медиите са много важни. Хората вече не са това, с което се хранят, с това, което чуват, виждат, усещат, с което минава през емоциите им. Обществените медии, изобщо и частните медии биха могли много да бъдат полезни в тази политика.

КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: Господин Велков, само да кажа, че България си има чудесно място за това, което Ви е вълнувало как да не се връщате по четири пъти, случаят с договора на БТА с МИА е пример за отлична координация с посланика ни в Република Северна Македония, с Министерството на външните работи. Да, аз също имах въпроси, свързани с формулировките. Колегите от Република Северна Македония също си направиха координациите, виждате президентите и на двете страни участваха, може би, ако тук се слушаме в призива на господин Влайков, да гледаме добронамерено на усилията на всеки.
В случая с българската дипломация, мисля, че имаме добър помощник, никой няма злонамереност да не иска да помогне. В този случай БТА има пълната подкрепа на Министерството на външните работи, и то не при конкретен министър, аз работя от времето с госпожо Захариева, сега с господин Стоев. Но това, което помня от годините назад е, че например БТА винаги е работила отлично с Министерството на външните работи, аз помня времената… (Реплики.)

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря на всички участници в днешното заседание, на нашите колеги, на нашите гости.
Надявам се, че се получи ползотворен разговор и добра основа за ползотворното ни по-нататъшно сътрудничество. Благодаря Ви.

(Закрито в 18,30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Антоанета Цонева

Стенограф:

Любка Самодумова

2 Comments »

  • Атанасов said:

    Някои хвърчащи мисли.

    Първо искам да поздравя Мариана Христова и Стаматови от Чикаго, които са една огромна връзка с Българи и САЩ. Един форум, който се пълни с интересни мнения и сведения за българите в чужбина.

    Не знам как Мариана Христова успява да носи този огромен товар. Помислете само, тя е ден и нощ на компютъра. И тя е може би единствена, която жертва толкова много от своя живот за българите. Надали има някой друг, който действително да знае толкова за нас в чужбина. Може да го има, но кой го чува.

    Живея в Силиконовата долина. Това е едно място в света с близо два пъти сегашното население на България. Тук е пъпа на интернета. Апъл, Гугъл, Фейсбук и още много. Гледам другите общности. Всички имат и подържат свои форуми с праздници, срещи, обмяна на мнения.

    Като погледна улицата на която живея, има само един човек, който живее сам и говори само английски. Всички други говорят в къщи някакъв друг втори език. Може да не е така навсякъде.

    Сигурно има не малко българи, които са добре поставени в интернета, и не само тук. Някои от тях, които са пенсионирани и търсят връзка с старите корени могат да създадат интересни места за дискусии и обмена на мисли. Интернета дава изключителни възможности за това. Може да се съберат и публикуват още много идеи.

    Единствено е нужно е да запали фитила и да се посочат мястата където тези хора и техните адреси да се намерят. Някои от местата може да са консулите или даже Мунчо. Разбира се, ако са отворени за всеки.

    Иначе, както е сега в България, тези които знаят мълчат, а тези които не знаят дигат шум до небето.

    Сигурно ще ми кажат: а ти защо не го правиш с твоя акъл огромен. Къде и за кого?

    Атанасов

  • Mariana said:

    Благодаря Ви.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.