Home » Е-Списание

Психопати настъпват към най-високите постове по света

2021.07.29 Един коментар
Spread the love

 

Смятате, че светът е полудял и че ни управляват кариеристи и психопати? Май имате право…


В света психопатите са около 1% от населението. Т.е., вероятността да срещнем психопат на улицата, е един на всеки 100 души. Но, ако попаднем в затвор, то там вероятността се увеличава цели 20 пъти.

Нововъзникващи проучвания, обаче, доказват, че не в затворите ще откриете най-голям процент психопати, а често те са най-много в горните етажи на корпоративния свят.

Опитните психолози и криминалисти от години са наясно, че политиците имат много сходен психологически портрет със серийните убийци. На страниците на Еврочикаго вече сме писали за това – вж. линк.

По-долу ще добавим няколко цитати и връзки към по-нови научни статии по въпроса, които доказват не само тази зависимост, но и това, че престъпните наклонности се предават дори наследствено и могат да бъдат открити при генетични изследвания, както ни съобщава Journal of Criminal Justice (вж. линк).

Целта на проучването, представено в статията на научното списание, е да се добави към съществуващата база от знания, причините за психопатичните черти на личността. Постига се чрез анализ на извадка от данни за осиновени деца-близнаци, като се оцени връзката между психопатичните черти на личността и наличието на престъпни биологични родители.

В публикувания текст пише, че психопатията обикновено се разглежда като разстройство на личността, което се дефинира от набор от афективни, междуличностни и поведенчески черти. Тя се измерва с черти, извлечени от афективния компонент на психопатията, сред които се открояват безчувственост, тревожност, чувство за липса на вина, сдържаност и неспособност за съпричастност (Hare, 2006).

Изследванията доказват силна и последователна връзка между психопатичните черти на личността и престъпността, особено сред насилниците и серийните престъпници. От което следва, че измерванията на психопатията и психопатичните черти на личността представляват едни от най-последователните предсказатели за насилствено престъпление. В резултат на това в научните среди има значителен интерес към опитите да се идентифицират различните етиологични фактори, свързани с психопатията.

В цитираното изследване се надгражда съществуваща литература, като се проверяват генетичните основи на психопатичните черти на личността и се установява, че психопатичните черти на личността се предават от бащите към синовете по генетичен път. Изводите са базирани на изследвания на близнаци след осиновяване, като наличието на престъпен биологичен баща е свързано с психопатични черти на личността при неговите синове, но не и при дъщерите. Тези резултати предполагат, че предаването на асоциални и психопатични черти е отчасти генетично по произход.

Проучванията са били проведени в различни амеркански училища на приблизително 90 000 ученици.

Има и други изследвания, които доказват, че най-силно корелиращите с престъпността човешки черти, като ниските нива на самоконтрол и др., са също така под значително генетично влияние (Фересин, 2009; Beaver, 2009, а също вж. Генът MAOA-L).

Ето защо един от ключовете за предотвратяване на престъпността, намаляване на рецидивизма и рехабилитация на нарушителите е идентифицирането на етиологичния произход на най-силните криминогенни рискови фактори (Wilson & Petersilia, 2011). От всички известни корелати с престъпността, психопатията и психопатичните черти на личността са сред най-последователните и стабилни предиктори (DeLisi, 2009, Hare, 1996). В резултат на това е налице значителен интерес към опитите за установяване и разбиране на причините.

Обобщавайки изследванията и теорията досега, може правдоподобно да се заяви, че етиологията на основните психопатични черти е силно вкоренен личностен емоционален дефицит, който смекчава естествения страх към риск, заплаха и наказание, възпрепятства развитието на емоционална съпричастност или самосъзнателни морални емоции (вина и срам) и в крайна сметка изключва правилното интегриране на афекта в развиващ се модел на морал (недостатъчна съвест).

В резултат на този емоционален дефицит и невисоко морално развитие основните характеристики на първичната психопатия включват (1) по-ниски нива на психологически и физиологичен стрес (безстрашие), (2) потиснато съпричастие (безчувствена неувереност), (3) по-малко емоционални амплитуди по време на морални съждения и вземане на решения (морален утилитаризъм) и (4) много добър талант за манипулиране, заблуждаване и убеждаване на другите (социална сила).

Тези черти могат да се подсилват и от вторичната психопатия, която се обяснява главно с разрушителни социални преживявания, които са нарушили емоционалното развитие на лицето.

За кариеризма и психопатията сред американските военни ни раказва G.I.Wilson (вж. линк)

Ето какво четем в текста на пенсионирания военен психолог с над 35 години стаж:
“До Втората световна война вътрешното функциониране на американските военни е имало малък ефект върху цялостното състояние на нацията, освен по време на войни. Но след това военните доминираха в нашата външна политика, изиграха важна роля в икономиката (военно кейнсианство) и се превърнаха в една от най-доверените институции в страната. Така че характерът на нашите старши генерали се превърна в основна сила, оформяща нашето бъдеще. Но кои са тези хора?”

Авторът прави обобщен изглед на старшия офицер: „Грандиозно чувство за собствена стойност, нарцисизъм, повърхностен чар, хитрост, манипулативност, липсват угризения, безчувствен, без съпричастност, кариерист, не приема отговорност за собствени действия, импулсивен.“ Според заключението на Г. И. Уилсън, това е една от основните причини, поради които американските военни вече не могат да печелят войни.

Според автора, докато институционалните ценности се влошават, кариеристите проявяват черти на психопатия, заменяйки висшето призвание с амбиции за лична изгода и неотчетност. Единственият стремеж на кариериста е „желанието да бъде, а не желанието да се направи. Това е желанието да имаш ранг, вместо да го използваш; стремежът към повишение, без ясното чувство какво да се прави с по-висок ранг, след като човек го достигне.”

И така се стига до „парадокса на властта“, за който в The Wall Street Journal пише Джона Лерер, твърдейки, че самите черти, които помагат на лидерите да натрупват власт и влияние, почти изчезват, след като властта и авторитетът бъдат постигнати. Позитивните лидерски черти се заменят с импулсивност, безразсъдство и грубост. Освен това Лерер отбелязва, че авторитетът, съчетан с парадокса на властта, води до опорочени когнитивни процеси, които от своя страна „изкривяват способността за оценка на информацията и вземане на сложни решения“.

Новите военни началници са компрометирали традиционните ценности на американския офицерски елит – дълг, чест и държавата над всичко.

Подобни мисли, но този път за корпоративния елит, вълнуват Jack McCullough, който публикува в списанието “Форбс” статия със заглавие “Психопатичният главен изпълнителен директор” – линк.

В текста четем:

„Той е харизматичен лидер, който вдъхновява хората да го следват. Стратегически мислител, който може да овладее детайлите. Неуморен работник с невероятен фокус и умения за решаване на проблеми. Той е харесван от служителите си, но също така е в състояние да взема и изпълнява непопулярни решения. Преди всичко той е изключителен комуникатор, който може да предаде визия на всяка публика, от Уолстрийт до най-младия служител. ”

Цитатът по-горе може да опише идеален изпълнителен директор. Но… всъщност това е портрет на корпоративен психопат, предоставен от служител на органите на реда, който го разследва.

Хората с психопатия жадуват за власт и господстващи позиции, казват експертите. Но те са и хамелеони, способни да прикрият своята безмилостност и асоциално поведение под фурнира на чар и красноречие. В най-екстремните, клинични случаи, тези черти позволяват на серийните убийци да избегнат залавянето им.

Но, когато става въпрос за корпоративния свят, ненасилствените, корпоративни психопати не бягат от закона, а вместо това се втурват към властта и започват изкачването на служебната стълба.

Ето защо съвсем закономерно достигаме до заключенията на британския психолог Кевин Дътън, според който най-добрите избори за кариера за психопати са изпълнителен директор или политик, а така също адвокат, медийна личност и продавач.

Замислете се и Вие – не работят ли те в същите области, в които са ни необходими незабавни реформи у нас в България?

Но така е не само у нас – според изследване, представено на конгреса на APS (Австралийската асоциация на психолозите), проведен в Мелбърн от 13 до 16 септември 2016 г., “Корпоративните психопати са често срещани и могат да предизвикат хаос в бизнеса“. (линк). В това проучване на 261 корпоративни професионалисти в индустрията за доставки показва изключително високи нива на разпространение на психопатия, като 21% от участниците имат клинично значими нива на психопатични черти – число, сравнимо с процентите сред затворниците.

Не смятате ли, че щом от САЩ до Австралия по високите етажи на бизнеса психопатите се увеличават, то те не се срещат и сред партийните лидери и в парламента? Не открихме изследвания какъв е процентът сред тях, а и едва ли ще се намерят скоро пари за подобни проучвания.

Искаме да Ви попитаме: Какъв е изходът, според Вас?

Коментирайте под тези редове или ни пишете на редакционната ни поща – линк.

.

One Comment »

  • Peter S said:

    Цитати от един от най-добрите български психолози: “Нарцисистите и социопатите са сред тези личности – у нас и по света, – които са изключително склонни да съблазняват и заблуждават. Повечето са фокусирани в това да манипулират и използват хората от най-близкото им обкръжение. Но има и такива, които влизат в политическия или корпоративен елит. И там те стават изключително опасни.
    Те се стремят да са на върха, на възможно най-високи позиции, за да превъзхождат останалите и да доминират с едно безгранично желание за повече и все повече власт. Техните поведенчески модели са напълно предвидими чак до неизбежното им драматично сриване.
    Заслужава си да си зададем въпроса и да изследваме как все пак те биват избирани и назначавани на високи позиции. И защо всички ние им съдействаме в това по един или друг начин.

    Всички сме изправени пред една огромна заплаха за демокрацията и човечността – нарцистично-социопатичните хора в политическите и корпоративни елити, независимо от идеологическите им убеждения, кумуфлажните им съблазняващи масите фасади, професионални и бизнес постижения.
    Нарцистичните политици, например, често се смятат, че стоят над всяка политика именно заради екстрeмността на личностите си. Те са в основата на повечето човешки страдания – както ни показва историята. Особено през последните 100-на години.

    Това са позиции в политиката, в бизнеса, в медиите и разбира се, в криминалния свят. От президенти и министър-председатели, през корпоративни изпълнителни директори до усмихнати и чаровни на пръв поглед квартални наркодилъри, безьалостни мутри и елегантни рекетьори. Но все болезнено самолюбиви социопати!
    Повечето социопати с висок нарцисизъм и изразена разрушителна конфликтност (експунитивност) са силно привлечени именно от политиката, защото тя им дава възможности да манипулират, мамят и злоупотребяват с огромни маси хора. В политиката те намират отлични възможности да удовлетворяват потребностите си да доминират и да поемат безнаказано рисковете, без които не могат. За тях политическата власт е поле от възможности да командват, контролират и подчиняват множество хора като ги заблуждават, управляват, унижават и нараняват безнаказано.

    Те често си избират удобни мишени за обвинения и атаки или използват отвличащи вниманието маневри и цели кампании, така, че да прикриват истинските си, задни мисли и фантазии.
    Разбира се, не всички нарцистично разстроени властохолици са импулсивни, агресивни и склонни към манипулации патологични лъжци. Но комбинацията от двете личностни разстройства (нарцисизъм и социопатия) води до много тежки, -наистина плашещи, – последици в обществено-политическия и организационния живот. Обикновено в тези случаи аз използвам израза „злокачествен управленски нарцисизъм“(ЗУН).
    Експертите по клинична и политическа психопатология ще ви кажат откровено „За ЗУН няма ефективна психотерапия, ЗУН е нелечимо комплексно личностно разстройство“…
    На ръководни позиции хората със злокачествен управленски нарцисизъм са изключително мощни властохолици, убедителни, умеещи да въздействат и дори да са чаровни и харизматични, когато им върши работа да изтъкват и промотират грандиозните си мега-планове и свръх-самооценки. Властта им дава свръх-самоувереност и неограничен мандат да са егоцентрични, социално агресивни и при това да се чувстват неприкосновени, безгрешни, безотговорни и ненаказуеми.
    Злокачественият управленски нарцизъм(ЗУН) се отличава и с безскрупулност, безсърдечност, морално дезангажиране и отсъствие на съвест и емпатия. В най-тежките случаи се стига до компулсивно-параноидни форми на антисоциален садизъм и злоупотреба с инструментариума на политическата и административна власт (вкл. закона) и публичното влияние.
    Както Е. Фром сполучливо го е казал преди десетилетия (цитирам по памет) “…при фараоните на Египет и римските цезари, Борджиите, Хитлер и Сталин се наблюдават някои сходни черти. Веднъж прибобили абсолютна власт, те се самозабравят в антосоциалната си самовлюбеност. Думата им става крайна преценка за всичко, дори живота и смъртта на хората; няма граници за удовлетворяване на желанията и прищявките им”…

    И това са управленци с безжалостност, безскрупулност и грандиозност, имащи готовност да направят всичко и на каквато и да е цена, за да получат и да упражняват колкото може повече власт и да доминират. Поради, което ги наричам и „болни от властохолизъм“.

    Властоликът винаги е склонен да сключи „сделка с дявола“, убеждавайки ви: „Дайте ми цялата си власт, изберете мен и ще се преструвам, че ви обичам и служа, че се грижа за вас и че изразявам точно вашите чувства и интереси насочени към „общите ни врагове“, които и където и да са те – статуквото, елитите, различните от нас с вас, другите въобще.
    Но в действителност всичко, което властохоликът прави е манипулативни маневри за увеличаване на властта си във всички посоки, започвайки от лоялните си поддръжници, които е готов моментално да отстрани в мига, в който са му неудобни, безполезни, нелоялни и не му доставят нужните му посточнно „нарцистични дози“ от адмирации, респект, подчинение, изпълнителност или страхопочитание.
    Казвайки на последователите и симпатизантите си колко „специални хора“ са, властохоликът ги оплита в мрежата си от обещания за един нереалистино идиличен, успешен и привлекателен живот под неговото водачество. Или ще е някаква форма на „светлото бъдеще“, или ще е възстановяване на някакъв загубен по-рано рай – „златен век“ или „славно минало“… Примери в световната и нашата история колкото щеш!

    Злокачественият управленски нарцисизъм, обаче, няма нищо общо с понятия като морал, честност, чест и спазване на договори, обещания и ангажименти. Тук важи принципът „всичко или нищо“, допълнен от макиавелисткия манталитет „целта оправдава средствата“.

    Пламен Луков Димитров

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.