2024-03-19

1 thought on “Психопати настъпват към най-високите постове по света

  1. Цитати от един от най-добрите български психолози: „Нарцисистите и социопатите са сред тези личности – у нас и по света, – които са изключително склонни да съблазняват и заблуждават. Повечето са фокусирани в това да манипулират и използват хората от най-близкото им обкръжение. Но има и такива, които влизат в политическия или корпоративен елит. И там те стават изключително опасни.
    Те се стремят да са на върха, на възможно най-високи позиции, за да превъзхождат останалите и да доминират с едно безгранично желание за повече и все повече власт. Техните поведенчески модели са напълно предвидими чак до неизбежното им драматично сриване.
    Заслужава си да си зададем въпроса и да изследваме как все пак те биват избирани и назначавани на високи позиции. И защо всички ние им съдействаме в това по един или друг начин.

    Всички сме изправени пред една огромна заплаха за демокрацията и човечността – нарцистично-социопатичните хора в политическите и корпоративни елити, независимо от идеологическите им убеждения, кумуфлажните им съблазняващи масите фасади, професионални и бизнес постижения.
    Нарцистичните политици, например, често се смятат, че стоят над всяка политика именно заради екстрeмността на личностите си. Те са в основата на повечето човешки страдания – както ни показва историята. Особено през последните 100-на години.

    Това са позиции в политиката, в бизнеса, в медиите и разбира се, в криминалния свят. От президенти и министър-председатели, през корпоративни изпълнителни директори до усмихнати и чаровни на пръв поглед квартални наркодилъри, безьалостни мутри и елегантни рекетьори. Но все болезнено самолюбиви социопати!
    Повечето социопати с висок нарцисизъм и изразена разрушителна конфликтност (експунитивност) са силно привлечени именно от политиката, защото тя им дава възможности да манипулират, мамят и злоупотребяват с огромни маси хора. В политиката те намират отлични възможности да удовлетворяват потребностите си да доминират и да поемат безнаказано рисковете, без които не могат. За тях политическата власт е поле от възможности да командват, контролират и подчиняват множество хора като ги заблуждават, управляват, унижават и нараняват безнаказано.

    Те често си избират удобни мишени за обвинения и атаки или използват отвличащи вниманието маневри и цели кампании, така, че да прикриват истинските си, задни мисли и фантазии.
    Разбира се, не всички нарцистично разстроени властохолици са импулсивни, агресивни и склонни към манипулации патологични лъжци. Но комбинацията от двете личностни разстройства (нарцисизъм и социопатия) води до много тежки, -наистина плашещи, – последици в обществено-политическия и организационния живот. Обикновено в тези случаи аз използвам израза „злокачествен управленски нарцисизъм“(ЗУН).
    Експертите по клинична и политическа психопатология ще ви кажат откровено „За ЗУН няма ефективна психотерапия, ЗУН е нелечимо комплексно личностно разстройство“…
    На ръководни позиции хората със злокачествен управленски нарцисизъм са изключително мощни властохолици, убедителни, умеещи да въздействат и дори да са чаровни и харизматични, когато им върши работа да изтъкват и промотират грандиозните си мега-планове и свръх-самооценки. Властта им дава свръх-самоувереност и неограничен мандат да са егоцентрични, социално агресивни и при това да се чувстват неприкосновени, безгрешни, безотговорни и ненаказуеми.
    Злокачественият управленски нарцизъм(ЗУН) се отличава и с безскрупулност, безсърдечност, морално дезангажиране и отсъствие на съвест и емпатия. В най-тежките случаи се стига до компулсивно-параноидни форми на антисоциален садизъм и злоупотреба с инструментариума на политическата и административна власт (вкл. закона) и публичното влияние.
    Както Е. Фром сполучливо го е казал преди десетилетия (цитирам по памет) „…при фараоните на Египет и римските цезари, Борджиите, Хитлер и Сталин се наблюдават някои сходни черти. Веднъж прибобили абсолютна власт, те се самозабравят в антосоциалната си самовлюбеност. Думата им става крайна преценка за всичко, дори живота и смъртта на хората; няма граници за удовлетворяване на желанията и прищявките им“…

    И това са управленци с безжалостност, безскрупулност и грандиозност, имащи готовност да направят всичко и на каквато и да е цена, за да получат и да упражняват колкото може повече власт и да доминират. Поради, което ги наричам и „болни от властохолизъм“.

    Властоликът винаги е склонен да сключи „сделка с дявола“, убеждавайки ви: „Дайте ми цялата си власт, изберете мен и ще се преструвам, че ви обичам и служа, че се грижа за вас и че изразявам точно вашите чувства и интереси насочени към „общите ни врагове“, които и където и да са те – статуквото, елитите, различните от нас с вас, другите въобще.
    Но в действителност всичко, което властохоликът прави е манипулативни маневри за увеличаване на властта си във всички посоки, започвайки от лоялните си поддръжници, които е готов моментално да отстрани в мига, в който са му неудобни, безполезни, нелоялни и не му доставят нужните му посточнно „нарцистични дози“ от адмирации, респект, подчинение, изпълнителност или страхопочитание.
    Казвайки на последователите и симпатизантите си колко „специални хора“ са, властохоликът ги оплита в мрежата си от обещания за един нереалистино идиличен, успешен и привлекателен живот под неговото водачество. Или ще е някаква форма на „светлото бъдеще“, или ще е възстановяване на някакъв загубен по-рано рай – „златен век“ или „славно минало“… Примери в световната и нашата история колкото щеш!

    Злокачественият управленски нарцисизъм, обаче, няма нищо общо с понятия като морал, честност, чест и спазване на договори, обещания и ангажименти. Тук важи принципът „всичко или нищо“, допълнен от макиавелисткия манталитет „целта оправдава средствата“.

    Пламен Луков Димитров

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *