.
На 4 март т.г. се проведе последното заседание на Комисията по политите за българите в чужбина към 44-тото Народно събрание, в чийто дневен влизаше информация за процеса на въвеждането на международния паспорт с 10-годишна валидност, разглеждане на сигнали относно откази за придобиване на българско гражданство и др. Към края на заседанието председателката на Комисията, г-жа Елена Пешева, изнесе кратък обобщаващ отчет за дейността на Комисията през четиригодишния мандат на отиващия си 44-ти парламент.
Публикуваме този отчет, който ни бе предоставен с желанието да бъде огласен.
.
Уважаеми голеги,
Позволете ми на днешното, последно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина, да направим кратка равносметка за постигнатото през четиригодишния мандат на 44-ото Народно събрание.
Първо малко статистика:
В периода м. май 2017 до м. март 2021 г. Комисията проведе 44 открити заседания и две закрити, или общо 46.
Наши гости бяха:
От Министерството на правосъдието
Министър на правосъдието – 1 път (г-жа Цачева), а зам.-министър – 5 пъти;
От Министерството на външните работи
Зам.-министър – 11 пъти;
От Министерството на вътрешните работи
Зам.-министър – 8 пъти;
От Министерството на образованието и науката
Зам.-министър – 4 пъти;
От Министерството на културата
Зам.-министър – 3 пъти.
Десетки ръководители и експерти от изпълнителната власт също се включиха в обсъжданията и дебатите по повдигнатите въпроси. Представители на СЕМ, БТА, БНР, НПО неведнъж участваха в насрочените заседания.
Депутати от Комисията в различни формати посетиха и се запознаха с проблемите на нашите сънародници в Чехия, Република Сърбия, Република Северна Македония и Украйна.
Наши гости бяха представители на българските общности във Франция, Украйна, Сърбия, Румъния, Молдова, Албания, Великобритания, Гърция и Испания.
На всички проведени заседания имахме представители на Вицепрезидента на Република България, г-жа Илияна Йотова, както и председателя и заместник-председателя на Държавната Агенция за българите в чужбина.
Тук е мястото си спомним драматичните мигове, свързани с арестуването на председателя на Агенцията, нейните служители и последвалите разкрития за проблеми при издаването на удостоверения за български произход. Искам специално да отбележа дейността и усилията на зам.-председателя на ДАБЧ г-н Димитър Владимиров, който в тази много тежка обстановка успя да стабилизира структурата и да я завърне към нормалния ритъм на дейност. Искам да Ви съобщя, че с писмо сме уведомени от Председателя на ДАБЧ, че Агенцията е обработила и издала всички заявления за удостоверения за български произход, подадени чрез дипломатическите ни представителства.
Нека да отдадем и заслуженото на г-н Андон Дончев, предишният председател на Комисията.
Уважаеми народни представители,
Госпожи и господа,
Време е да направим равносметка за постигнатото. Ще се спра на най-значимите, според мен, резултати.
- Приети са дългоочакваните измененията в Закона за българското гражданство*;
- Приети са изменения в Закона за гражданската регистрация**;
- Приети са изменения в Закона за българските лични документи***;
- След дълго очакване нашите сънародници от чужбина ще могат да подават заявления за подмяна на личните си документи, използвайки Електронната система за административни услуги на Министерството на външните работи. Намалени са и таксите за документите.
- В областта на образованието финишираме с над 1000 български училища в чужбина, с нова електронна платформа за подаване на документи по 103-то постановление на МС и с обучение без такси за нашите сънародници от Украйна, Молдова, Северна Македония, Косово, Албания и Сърбия.
- Открит бе нов Културно-информационен център в с. Звонци – Сърбия, отпуснати бяха средства по повод 160-годишнина от създаването на Болградската гимназия, даде се гластност на много проблеми и пропуски в работата на администрацията, и мн. други.
Можеше да се направи много повече, но за съжаление пандемията Ковид-19 оказа своето влияние върху работата на Комисията, особено през 2020 г.
На дневен ред остават предизвикателствата свързани, с прилагането на измененията в законодателството, търсенето на по-добър баланс в подпомагането на старите български общности и над двата милиона българи, напуснали страната след промените, подобряването на координацията между институциите и отделянето на средства за финансирането на проекти на български НПО и медии зад граница.
Считам, че със своята дейност КПБЧ направи пробив в законодателството, допринасяйки за намаляването на административната и финансова тежест над нашите сънародници, живеещи в чужбина. С приетите законови изменения сведохме и до минимум възможността от проява на корупционни практики и спомогнахме за съхраняването на българските традиции и ценности в българските общности навсякъде по света.
Защото, където има българи, там е и България!
Пожелавам на всички здраве, лично щастие и много успехи в бъдещата Ви дейност!
Елена Пешева
.
––––––––––––––––––––––––––-
Бел. ред.:
* За измененията в Закона за българското гражданство, направени с цел да улеснят кандидатите за такова гражданство от българските исторически общности, стана дума по време на заседанието. По досегашния закон много кандидати за българско гражданство не получиха такова, въпреки че със сигурност са го заслужавали. И много сигнали имаше през годините на неполучили БГ гражданство кандидати, като на последното заседание на парламентарната комисия бяха представени два такива сигнала на българи от Македония, на които Междуведомственият съвет към Министерство на правосъдието не е признал удостоверенията за БГ произход, издадени от ДАБЧ (един сам по себе си правен абсурд, случвал се неведнъж с различни кандидати). След влизането в сила на изменения Закон, кандидатите за гражданство ще подават своите документи направо в Министерство на правосъдието. И само тези кандидати за БГ гражданство, които не разполагат с документи за категорично доказване на български произход, ще кандидатстват пред специален съвет към ДАБЧ, по определени от закона, ясни критерии. Този съвет, обаче, предстои тепърва да бъде създаден, както и да бъдат направени подзаконови нормативни актове, с които двете институции – Министерство на правосъдието и Държавната агенция за българите в чужбина, да уточнят ролите и взаимодействието помежду си, според изменения закон.
** Измененията в Закона за гражданската регистрация бяха направени заради вписването на български деца, родени в чужбина, само с две имена, без бащиното, в страните, в които са родени, което създаваше проблем при издаването на техни актове за раждане в България (за което се искат три имена).
*** Измененията в Закона за българските лични документи касаят паспортите с 10-годишен срок, за които също стана дума по време на заседанието. Възможността за издаване на лични паспорти с 10-годишна валидност, обаче, също ще се забави поне с още няколко месеца, защото има спорове, свързани с възложени обществени поръчки, за които се чака съдебно решение, както и поради други причини.
.
