2024-03-18

3 thoughts on “За медиите и илюзията за избор

  1. Вървим бавно и сигурно към нов, мрачен монопол, този път контролиран не от държавата, а от медиите. Някаква гигантска гавра със свободата на словото е , да дадеш пълна свободия всеки да говои каквото си иска, но това да бъде контроирано от няколко медии.
    Оруел ряпа да яде!

  2. „Никога не забравяйте, че вашето задължение е към хората.“ – Бен Багдикян за ролята на журналистите – “never forget that your obligation is to the people. It is not, at heart, to those who pay you, or to your editor, or to your sources, or to your friends, or to the advancement of your career. It is to the public.”

    Багдикян също така е предсказал, че промените драматично ще подкопаят ролята на журналистиката в медийна система, където търговските и развлекателни изисквания заместват гражданските и демократичните ценности.

    The Media Monopoly is that the United States has become a corporate state, with its own ‘Private Ministry of Information and Culture’ (Mr. Bagdikian’s phrase)

    “Тhis gives each of the five corporations and their leaders more communications power than was exercised by any despot or dictatorship in history.” В превод: “Това дава на всяка от петте корпорации и техните лидери по-голяма комуникационна сила, отколкото е упражняван от който и да е деспот или диктатура в историята.“

    „За разлика от други развити демокрации, Съединените щати нямат парламентарна политическа система, в която избирателите да гласуват за партии. Партиите в повечето страни имат различни ангажименти за различни национални програми, различията лесно се различават от избирателите. Гражданите, които гласуват в тези страни, знаят, че когато гласуват за кандидата на партията, те гласуват за определени политики. В Съединените щати избирателите гласуват за отделни кандидати, които не са обвързани с никоя партийна програма. Нито един американски гражданин не може да гласува интелигентно, без да знае за идеите, политическия произход и ангажиментите на всеки отделен кандидат „, пише Багдикян през 1997 г. Само местната журналистика може да го направи и ако не го направи, избирателите стават пленници на единствената алтернативна информация, платена политическа пропаганда или липса на никаква информация. “
    .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *