Home » Авторски страници, политика

За медиите и илюзията за избор

2020.11.22 2 коментара
Spread the love

Преди 1989 г. българските средства за масова информация бяха използвани за налагане на контрол върху общественото съзнание. Днес, над 30 години по-късно, едва ли ще си спомним много вестници и списания от онова време, но те не са били никак малко.

Ето какво пише на своя сайт Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност:

“До 1967 г., контролът на излизащите в НРБ печатни издания е осъществяван от Бюро „Печат” при ДНМ – ДС. Бюрото контролира излизащите в София 143 списания, 126 ежедневници и периодични вестници, издателската дейност на 100 книгоиздателства, 130 печатници и около 400 вестникопродавци.
Акцентът върху работата на службата е поставен върху редакциите на вестниците с най-голям тираж: в.“ Отечествен фронт“, в. „Народно земеделско знаме“, в. „Свободен народ“, „ Земеделско знаме”, „Изгрев”, „Работническо дело” и в. „Народ”.
След 1967 г., агентурно-оперативното обезпечаване на тези издания е поверено на Шесто управление на ДС. Обекти на неговата дейност са също и редакциите на вестник „Знаме“, в. „Литературен фронт“, в. „Поглед“, в. „Вечерни новини“, в. „Народна младеж“, в. „Труд“, в. „ Антени“ от 1971 г., списание „ Паралели“- от 1970 г. , списание „Съвременник“ и др. Българското национално радио, Българската телевизия и БТА са поверени на отдел I-ви към същото управление.”

Във Факултета по журналистика, по думите на училите там, “се застъпваше теорията на Ленин за ролята на печата като организатор и пропагандатор на държавните интереси. Абревиатурата КАПО (колективен агитатор, пропагандатор и организатор) поглъщаше в себе си илюзиите за свобода и индивидуален подход към фактите”.

За разлика от социалистическа Народна Република България, в която контрол над медиите са имали Партията и няколко отдела на ДС, към 1985 година в САЩ 90% от медийното съдържание се е контролирало от над 50 различни компании.

Но само за 25 години, картината в САЩ се изменя коренно.

Тази графика, създадена от Д. Джейсън, която е публикувана във Frugal Dad през 2011 г., ни показва, че почти всички медии в Америка идват само от шест големи компании (пълната инфографика може да намерите ТУК). Към днешна дата те щяха да са още по-малко на брой, ако към тях не се присъедини и Гугъл.

Фактът, че няколко компании притежават почти всичко, демонстрира “илюзията ни за избор”. Може да ни изглежда, че имаме неограничени възможности, но дали това е така?

Залети сме с това, което медийните олигарси искат да попием. Същото може да се каже и за големите технологични компании, които притежават социалните медийни платформи – като Facebook, Twitter, Instagram, YouTube и др.

Вижте долу водещите уебсайтове за социални медии в Съединените щати през октомври 2020 г. въз основа на дела на посещенията.

А по-голямата част от онлайн съдържанието, което виждаме в Интернет, се контролира от Comcast, ATT и Verizon.

Бен Багдикиян, носител на наградата “Пулицър” и бивш декан на Висшето училище по журналистика в Университета Бъркли, далеч преди последните избори описва медийните гиганти като “картел”, който има достатъчно влияние, за да промени дори политиката на САЩ и да определи социалните ни ценности.

“Това, което би трябвало да ни тревожи най-много – казва Багдикян, – е стесняването на избора. Те контролират и не доставят на избирателите пълния спектър от възгледи и информация, с които да се избере президент и правителство. И това е опасна тенденция, която заплашва самата демокрация.”

Едва след смъртта на Багдикиан през 2016 г., стана известно, че администрацията на Никсън и ФБР са разследвали покойния журналист за ролята му в получаването на документите на Пентагона известни под името Pentagon Papers, което показа, че американски служители систематично са подвеждали обществеността за войната във Виетнам.

През 1983 г. Багдикиан публикува „Медиен монопол“ – изследване на нарастващата концентрация на новинарските издания в ръцете на няколко големи конгломерати. Книгата помогна да се вдъхновят различни хора в групи за наблюдение и за реформи в медиите. Въпреки всичко през 2004 г. авторът ревизира „Медиен монопол“ като „Новият медиен монопол“, отбелязвайки, че 50-те големи медийни компании, цитирани в първото издание на книгата му, са намалели до пет.
Тези няколко компании владеят мълчаливите несъгласни и цензурират съдържанието, което не отговаря на наложения дневен ред.

В днешната икономика, ориентирана към парите, е почти невъзможно независимите медии да се конкурират с тези няколко гигантски корпорации. По-долу ще дам пример, как е блокиран (неоснователно и без обяснение) блогът andrey.nenov.com на моя приятел Андрей Ненов.

Ето ви един откъс от публикация в блога на Андрей, към която Фейсбук не ми позволява да поставя линк:
«И така, целият 20 век минал, в надпревара кой вестник ще издаде по-интересен, по-стойностен материал, защото, колкото по-качествено, колкото по-интересно, толкова повече читатели. А броят на читателите означават и …пари. Проста зависимост – по-високо качество – повече пари. Журналистите зависели от издателите. А издателите зависели от читателите – те им плащали, за да могат да назначават по-добри журналисти, които да пишат по-интересни и неизвестни неща. Но журналистите внимавали какво пишат, защото лесно можели да бъдат вкарани в съдебна зала, ако кажат за някой, че сестра му е… Не напразно имало главни редактори, коректори и какви ли не отговорни лица в медиите.
Daily Mirror например през 1956 е имал разпространение от 4,649,696 , през 2010 – 1,218,425, а през 2019 – едва 508,705. 9-10 пъти намаление.
Когато медиите се издържат от своите читатели, те се съобразяват с тях – защото -> престават да те харесват -> престават да те купуват -> по-малко пари. Чисто пазарна и честна икономика. И журналистите търсеха, копаеха, създаваха интересни материали.»

Това, което се е случило с блога на Андрей Ненов, може да се случи с всеки от нас, с любимите ни автори и меди. Последното доказателство е как това се случва с действащия американски президент, чиято прессконференция от 6 ноември бе прекъсната по средата от трите големи американски телевизии (Big Three) – Ей Би Си (ABC, собственост на „Дисни“), Си Би Ес (CBS – собственост на ViacomCBS) и Ен Би Си (NBC – собственост на Comcast).

Какъв е изходът?
Бен Багдикиан (Ben H. Bagdikian), който знаеше, че журналистиката трябва да служи на хората, а не на силните е казвал: Тhe way to assert the right to publish is to publish (Начинът да се отстоява правото на публикуване е да се публикува).
Дайте своите предложения и коментари. Всички заедно можем да се преборим за правото да знаем.

2 коментара »

  • Peter S said:

    “Никога не забравяйте, че вашето задължение е към хората.” – Бен Багдикян за ролята на журналистите – “never forget that your obligation is to the people. It is not, at heart, to those who pay you, or to your editor, or to your sources, or to your friends, or to the advancement of your career. It is to the public.”

    Багдикян също така е предсказал, че промените драматично ще подкопаят ролята на журналистиката в медийна система, където търговските и развлекателни изисквания заместват гражданските и демократичните ценности.

    The Media Monopoly is that the United States has become a corporate state, with its own ‘Private Ministry of Information and Culture’ (Mr. Bagdikian’s phrase)

    “Тhis gives each of the five corporations and their leaders more communications power than was exercised by any despot or dictatorship in history.” В превод: “Това дава на всяка от петте корпорации и техните лидери по-голяма комуникационна сила, отколкото е упражняван от който и да е деспот или диктатура в историята.“

    „За разлика от други развити демокрации, Съединените щати нямат парламентарна политическа система, в която избирателите да гласуват за партии. Партиите в повечето страни имат различни ангажименти за различни национални програми, различията лесно се различават от избирателите. Гражданите, които гласуват в тези страни, знаят, че когато гласуват за кандидата на партията, те гласуват за определени политики. В Съединените щати избирателите гласуват за отделни кандидати, които не са обвързани с никоя партийна програма. Нито един американски гражданин не може да гласува интелигентно, без да знае за идеите, политическия произход и ангажиментите на всеки отделен кандидат “, пише Багдикян през 1997 г. Само местната журналистика може да го направи и ако не го направи, избирателите стават пленници на единствената алтернативна информация, платена политическа пропаганда или липса на никаква информация. ”
    .

  • Андрей said:

    Вървим бавно и сигурно към нов, мрачен монопол, този път контролиран не от държавата, а от медиите. Някаква гигантска гавра със свободата на словото е , да дадеш пълна свободия всеки да говои каквото си иска, но това да бъде контроирано от няколко медии.
    Оруел ряпа да яде!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.