Home » история, политика

Кои изпратиха в последния му път Любен Гоцев?

2020.10.13 Един коментар
Spread the love

.

Според очевидци, над 150 близки, приятели и колеги са изпратили в последния му път Любен Гоцев

Тази година генералът навърши 90 години и отпразнува пищен юбилей. Здравето му обаче от няколко години се беше влошило и той почти не можеше да ходи. Допреди един месец Любен Гоцев все пак успявал да се обслужва сам. Изведнъж обаче бъбреците му тотално отказали да работят.

Любен Гоцев отпразнува своя 90-ти рожден ден на 3 март тази година в култовия ресторант „Монтерей“. За дългоочаквания юбилей генералът почерпи не веднъж, а цели три пъти. Тази година той отбеляза празника си първо със семейството, а после и със своите стари съратници от кръга „Монтерей”, генерали, съдии, прокурори, банкери, както и бивши митничари.

Ето какво пише ДИР.БГ за погребението: 90-годишният генерал беше погребан с гражданска церемония, без свещеник, на Централните софийски гробища. Бившият външен министър издъхна в дома си на 8 октомври.
За да го изпрати, за пръв път от много време в публичното пространство се появи основателят на СИК Младен Михалев – Маджо.
Сред опечалените бяха забелязани и близкият му приятел и съратник ген. Виктор Вълков, който вече се придвижва с инвалидна количка.


.

Присъствали са още:

– бившият шеф на Национална служба за сигурност и бивш зам.-председател на ДАНС Иван Драшков;
– банкерката Петя Славова, която бе облечена в черно изцяло в “Диор”, но чантичката й бе остарял модел Dior J’adior Bag от 2017 г., който вече може да се купи втора употреба за по-малко от 2000 долара. (“Инвестбанк” е наследник на МОБ “Свети Никола”, в чието ръководство беше и покойният Гоцев);
– футболният бос Венци Стефанов,
– депутатът проф. Иво Христов,
– ексдепутатът на БСП Кольо Парамов,
– социалистът Атанас Мерджанов,
– лидерът на АБВ Румен Петков,
– топ кардиологът проф. Иво Петров,
– председателят на Форум „България – Русия” Светлана Шаренкова,
– социологът Васил Тончев,
– някогашният министър на леката промишленост на Тодор Живков – Сербезов,
– Жени Калканджиева – президент на модната агенция „Визаж Моделс Груп”,
– футболната легенда, а днес бизнесмен Чавдар Цветков, и мн. други известни и не толкова познати лица.

Ето какво казва бащата на покойния бизнесмен Илия Павлов за починалия: “Ген. Гоцев беше човек, който подкрепяше хората, които искаха да развиват бизнес. Ние с него бяхме близки, синът ми Илия – също, но при тази близост не сме искали да се възползваме един от друг, а при нея се допълвахме. Искахме да надграждаме, а не да рушим. Държавата имаше нужда от нас, защото ние създадохме 2000 работни места и той ги разбираше тези неща.”

Няколко реда от мнението на генерал Румен Ралчев – велик приор на Ордена на тамплиерите, масон от 1991-а г., достигнал най-високата 33-на степен на Стария и приет Шотландски ритуал, който е бивш служител на ДС, началник на охраната на Тодор Живков, Петър Младенов и на Желю Желев, а по-късно частната му фирма охранява Симеон Сакскобургготски: “Ген. Любен Гоцев не е бил масон, въпреки че се интересуваше от всичко, включително от масонство, от тамплиерство, но само като информация. Преди десетина години с екип от професори написахме дипломатическа енциклопедия в 6 тома, а главен редактор беше Любен и неговият принос беше неоценим.”

Димитър Иванов пише: “Не е случайно, че в спомените си от пребиваването в София през 70-те години на ХХ век американският посланик от времето на президента Джими Картър Реймънт Гартхоф определя тогавашния шеф на „американския” отдел на Външно министерство Любен Гоцев като отличен дипломат и човек със западни маниери, отличаващ се от типичните за времето си представители на българския елит, определя го и като добър домакин и приятел. А Гартхоф не е безличен щатски чиновник, а възпитаник на Йейл и Принстън, дългогодишен шеф-анализатор на ЦРУ и на свързаната с разузнаването на САЩ „РАНД корпорейшън“, съветник в Държавния департамент. Няма съмнение, че във времето на Студената война и на острото противопоставяне на САЩ и Съветския съюз „американското” направление, в което работи Л. Гоцев, е най-трудното.”

Но ето и един разказ на Петър Бояджиев, кандидат за министър-председател на Ж. Желев от 1992 г.: “Aкo cи cпoмнятe, пo врeмeтo нa прaвитeлcтвoтo нa Видeнoв, ce пoяви зърнeнa кризa. Нямa житo, въпрeки чe e прoизвeдeнo, нo гo нямa нa пaзaрa. Cмут, кряcъци и кaквo ли нe. Вcъщнocт, житoтo cи гo имaшe, нo бeшe изкупeнo нa ниcки цeни пoд ръкoвoдcтвoтo нa Любeн Гoцeв и cклaдирaнo пo cилoзитe, зa дa му ce вдигнe цeнaтa, a и дa ce изнece нa виcoкa цeнa чacт oт нeгo. Дa, aмa някoй oт живeлитe тoгaвa дa ca чули тoзи фaкт?
И тъй aз нaучaвaм зa eднa oт бaзитe, къдeтo имa cклaдирaнo житo в Кaрнoбaт. И нaучaвaм, чe гeнeрaлът e нaтoвaрил eднa cикaджийcкa групa дa гo пaзи и дa дaвa нa кoгoтo тoй кaжe. Рaзучих cи дoбрe прoблeмa и тoчнo пo oбeднaтa пoчивкa, кoгaтo в oфиca нa cикaджиитe бeшe ocтaнaлo caмo eднo cлaбo инфoрмирaнo мoмчe, влизaм в oфиca и кaзвaм: “Любeн Гoцeв мe изпрaщa дa нaтoвaритe 4-5 вaгoнa зa Coфия”. Oтгoвaря: “Нямa прoблeм, дaвaй пиcмoтo.” “Oх, aз пък cъм гo зaбрaвил в кoлaтa, eй ceгa ce връщaм c нeгo.”
Oтивaм в кoлaтa и ce oбaждaм нa гeнeрaлa. Кoйтo ми бeшe дaл дoри и мoбилния cи тeлeфoн. Прaвя ce нa бунaк. “Aбe, Любo, тук cи имaл в cилoзитe житo, нo ми кaзaхa, чe caмo c пиcмo oт тeб гo тoвaрят.” Oня oтcрeщa щeшe дa припaднe, чe cъм гo рaзкрил…”

.

А ето какво пише на сайта Държавна сигурност.com за досието на о. р. ген. Любен Гоцев:

Произход и образование

Той е роден през 1930 г. в София в бедно занаятчийско семейство. Родителите му не са свързани с БКП.

Самият Любен Гоцев става член на РМС непосредствено след 9 септември 1944 г., когато е едва 14-годишен и е ученик в 7-ма мъжка гимназия в София. През 1946 г. се прехвърля в строителния техникум „Христо Ботев”, който завършва през 1948 г.

След завършване на средното си образование постъпва на работа в Дирекцията на трамваите и осветлението като чертожник. Там работи до средата на 1949 г. По това време е председател на ДСНМ в „Модерно предградие” и взема участие в бригадирското движение.

Изтеглен в комсомола

През юли 1949 г. е изтеглен на работа в Районния комитет на ДСНМ – Димитровски район, където завежда отдел „Средношколска младеж”. Там работи до септември 1950 г., след което отива войник в Школата за запасни офицери.

Младши лейтенант във Вътрешни войски

Произведен е в звание “младши лейтенант” още, докато е войник, а след като изкарва службата си в армията е изпратен в поделение на Вътрешни войски. По това време е приет за член на БКП (1952).

От Вътрешните войски се уволнява през декември 1953 г. по собствено желание.

На платена работа в БКП

След напускането на Вътрешни войски Гоцев постъпва на работа в Димитровски районен комитет на БКП. Първоначално е технически секретар, а след това става политически помощник на I-я секретар на районния партиен комитет. След това е инструктор по училищата.

Следване в СССР

През 1955 г., когато е 25-годишен, по предложение на Районния комитет на БКП, е изпратен да следва в СССР. Там постъпва в Московския държавен институт по международни отношения. Като студент е групов отговорник в партийната организация на българските студенти в института, а през 1956-1958 г. е член на партийното бюро.

Въпреки че обучението е 6-годишно, по молба на Гоцев му е разрешено да завърши за 5 години. През 1959 г. е изпратен за два месеца на практика в българското посолство в Лондон. През 1960 г. завършва висшето си образование със специалност „Западни страни”.

В разузнаването на ДС

За кратко постъпва в Министерството на външните работи, откъдето подава молба да бъде назначен на работа в МВР. След съответното проучване през юни 1961 г. е назначен за щатен служител в Първо управление на ДС (разузнаването). Тогава той е 31-годишен.

В школата на КГБ

През ноември 1961 г. е изпратен на едногодишна разузнавателна школа на КГБ в СССР. В една от атестациите му Първо управление на ДС е посочено, че той я е завършил с отличие. В документа, издаден от КГБ за обучението на Гоцев, обаче се отбелязват някои слабости, които той е допуснал по време на практически контролни занятия – като „явка с непознат агент”, „среща с агент”, „моментално приемане на материал от агент” и др.

След завръщането си от школата в Съветския съюз работи като оперативен работник в центъра.

За това, че още се е водил на работа в МВнР, в този период се стига до комична ситуация, описана от самия Гоцев до преките си ръководители в разузнаването. При едно от посещенията му в МВнР работи след продължително отсъствие, той бил посрещнат от служителката на портала с думите: „Къде се губиш, момче?” И му казала, че с него има проблем, тъй като не знаела какво да отговори на служители, които го търсили. Затова се принудила да отговаря да го търсят в МВР-то, където е назначен на много секретна работа, което на практика е било вярно. Това е и първото разконспириране на Гоцев като служител на МВР-ДС в неговата кариера.

На задгранична работа в САЩ

През 1963 г. е изпратен на задгранична работа в към Постоянното представителство на НРБ при ООН в Ню Йорк, САЩ, под дипломатическо прикритие. През 1967 г. е повишен в зам.-началник на отделение.

През май 1968 г. е отзован от Ню Йорк, с мотива „изхождайки от продължителното му пребиваване”. По това време той е с чин капитан и заема длъжността 2-ри секретар.

От началото на 1969 г. е началник на отдел 03 „Западни страни” в Първо управление, което през същата година прераства в Първо главно управление (ПГУ).

Резидент в САЩ, но без вербовки

От 1971 г. отново е изпратен на задгранична работа в САЩ, под дипломатическо прикритие, като 1-ви секретар в Постоянното представителство на НРБ при ООН в Ню Йорк. Там той изпълнява длъжността резидент на ПГУ.

В атестациите в този период, които са положителни, обаче се подчертава, че „няма вербовки”. През 1973 г. е повишен по линия на МВнР в ранг съветник.

Разконспириран пред САЩ, че е разузнавач

От един от документите му в личното кадрово дело става ясно, че през януари 1974 г. в ПГУ са получили, че Гоцев е разконспириран като разузнавач.

„В резултат на реализирането от органите на МВР на българския гражданин Шпетер като агент на американското разузнаване е изяснено, че същият е разкрил пред службите на противника оперативния работник Любен Гоцев като резидент на нашето разузнаване там”, е посочено в документа.

По тази причина е предложено той да „преустанови активната си разузнавателна дейност в САЩ и ръководството на резидентурата да се поеме от друг оперативен работник”.

Става въпрос за родения през 1921 г. в София български гражданин от еврейски произход Хенрих Шпетер и член на БКП от 1945 г. От 1960 до 1966 г. той работил в Института по икономика към БАН. През май 1966 г. е назначен в ООН –в Центъра за индустриално развитие в Ню Йорк, а по-късно – в Организацията за индустриално развитие ЮНИДО във Виена.

В края на 1973 г. ДС го арестува на излизане от НРБ на път за Виена, като твърди, че открива в него секретни документи, макар рангът му на служител да не му позволява достъп до материали, представляващи държавна тайна. ДС го изолира и по време на следствието го принуждава да направи самопризнания, че е агент на американското разузнаване.

Осъден е на смърт чрез разстрел – присъда, която през август 1974 г. е потвърдена от Върховния съд на НРБ. Малко след това обаче той е разменен за разузнавач в Западен Берлин, а Израел също прави постъпки да го спаси и му дава гражданство.

В личното кадрово дело на Любен Гоцев няма повече документи по този случай, но през 1974 г. той е назначен на нова висока и ръководна длъжност – зам.-началник на ПГУ със звание подполковник.

Под дипломатическо прикритие в МВнР

През 1977 г. Гоцев е назначен за началник на „Четвърти” отдел (Западни страни, САЩ и Канада) в МВнР, като запазва поста си зам.-началник на ПГУ. Новата му позиция дава пряк достъп до посланици и дипломати на страни, срещу които ПГУ води активна разузнавателна дейност, като това е основният аргумент за търсенето на подобно дипломатическо прикритие.

Уволнен поради издигане в дипломатическата кариера

На тези постове Гоцев остава до 1983 г., когато е уволнен от МВР-ДС с мотива „поради преминаване на отговорна работа в граждански ведомства и невъзможност да бъде използван като оперативен работник”. Награден е с пистолет АР. Кариерата си продължава в МВнР, като зам.-министър на външните работи, пост, на който го заварва 10 ноември 1989 г.

Първи зам.-министър в МВР при съкращението

и трансформирането на Държавна сигурност

С указ от 27 декември 1989 г. на председателя на Държавния съвет и нов генерален секретар на БКП Петър Младенов, Любен Гоцев е назначен за първи зам.-министър на вътрешните работи, където новото ръководство на Политбюро на ЦК на БКП изпраща като министър дългогодишният началник на Генералния щаб на БКП и зам.-министър на отбраната ген. Атанас Семерджиев.

Те трябва да извършат най-мащабното съкращение на МВР и да осъществят трансформацията на Държавна сигурност, която да остане под контрола на БКП

Любен Гоцев е един от двамата вносители от ръководството на МВР на съкращенията в системата, завоалирани под заглавието „Съображения за подготовката и провеждането на неотложни мероприятия на МВР, в съответствие с изискванията за обновление на обществото и за връзките на МВР с Народното събрание и обществеността”. Те са разгледани на 10 януари 1990 г., а срещу тях се обявява почти всички генерали, назначени по времето на Тодор Живков.

Фигурата, която има решаваща намеса в убеждаването на генералите, е именно Любен Гоцев. На заседанието на Колегиума на министерството той изрича стратегическите три цели, на които следва да се извършат съкращенията в МВР:

1. Да не създадат условия за разцепване на партията.
2. Да се спечелят предстоящи избори от БКП с 50+1 процента.
3. След половин година на власт отново да е БКП (преименувана през април 1990 г. в БКП, бел. а.).

Решението за съкращение на щата на МВР е взето, а Държавна сигурност е трансформирана в т. нар. нови специални служби, в които са преназначени най-важните кадрови служители на ДС.

С указ на председателя на Държавния съвет Петър Младенов, на 30 януари 1990 г. Гоцев е произведен в звание генерал-майор.

По времето, когато Гоцев е първи зам.-министър на вътрешните работи, в МВР-ДС започва тайната операция за прочистването и унищожаването на досиетата, утвърдено от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Начело на предизборния щаб на БСП

Любен Гоцев не се задържа дълго време в МВР. След като трансформацията на ДС е извършена той е определен в началото на април 1990 г. от Висшия партиен съвет на БСП, на който е член, за ръководител на предизборния център (щаб) на преименуваната комунистическа партия.

В качеството си на ръководител на предизборния щаб на БСП преди изборите Гоцев заявява в интервю пред партийния в. „Дума” следното:

„Никога не може да се постигне жадувана демокрация, когато едни си присвояват правото да я творят, а в същото време отнемат свободата и правото и на други да се борят и участват в нея. В такъм случай се ражда не демокрация, а тоталитаризъм. От това се страхувам не само аз. Страхува се целият ни народ. Вече се говори за „син” тоталитаризъм… Но аз вярвам в нашата [на БСП] пълна победа.”

Прогнозата, направена от Гоцев през януари 1990 г., се сбъдва. Половин година по-късно целите, поставени от Гоцев, са постигнати. БКП/БСП печели първите свободни избори през юни 1990 г. и запазва властта си до края на годината.

В 7-то Велико Народно събрание

На тези избори той е избран за народен представител от БСП в 23-МИР Стара Загора. Определен е за председател на Комисията по национална сигурност. Друго назначение обаче прекъсва, макар и за кратко, парламентарната му дейност.

Министър на външните работи при втория кабинет на Луканов

След изборите БСП съставя ново правителство, отново начело с Андрей Луканов, и през септември 1990 г. Любен Гоцев е назначен в него за министър на външните работи.

В това си качество не прави нищо по искането на британската дипломация за изясняване на случая с убийството на писателя Георги Марков от Държавна сигурност в Лондон през 1978 г. В същото време се интересува за първата визита на български следователи в Скотланд ярд същата година. Още като първи зам.-министър на вътрешните работи Гоцев отказва сътрудничество при първата визита на британски високопоставен дипломат Уилям Уолдгрейв по случая Марков през март 1990 г.

Кабинетът на БСП обаче не удържа властта и през ноември същата година Луканов подава оставка, след като очертанията на тежката икономическа криза, която завещава управлението на БКП, придобива все по-видими размери, а управлението е блокирано от национална стачка.

Посланик в Хага

Към края на 7-то Велико Народно събрание през 1991 г. Гоцев е назначен (март 1991 г.) за посланик в Хага, Нидерландия, при кабинета Попов. Този пост запазва до края на януари 1992 г., когато е сменен при кабинета на СДС начело с Филип Димитров.

В частния бизнес и „Източноевропейска петролна компания”

В следващите години Любен Гоцев навлиза в частния бизнес, като съдружник в множество фирми. Известно време работи и в „Източноевропейска петролна компания”, основана през 1993 г., със седалище хотел „Орбита” в София, което през първата половина на 90-те години е свърталище на прохождащи мутри и борчески персони, които по-късно създават групировката СИК. Оттам е познанството на Гоцев с един от лидерите на СИК Младен Михайлев – Маджо.

По време на югоембаргото „Източноевропейска петролна компания” активно търгува с петрол – купува нефт от Ирак, преработва го в рафинерията в Констанца (Румъния), откъдето го изнася в Македония, след това – в Сърбия. Фирмата внася и захар, като тегли кредити от много банки, като впоследствие се оказва сред основните кредитни милионери с дългове към ОББ, Първа частна банка, Хебросбанк и банка „Юнион”.

Самият Гоцев в едно от интервютата обяснява тези този престой там така с думите, че си казвал „здравей-здрасти” с момчетата там и бил поканен там, където установил, че всичките са били бивши служители на ДС. Той помагал с връзки и с възможности, и работил малко повече от година, след което си тръгнал.

В генералското движение в БСП

През 1996 г., в разгара на краха на управлението на БСП с еднопартийния кабинет на Виденов, в социалистическата партия се оформя Движение за единство и развитие на БСП, което става известно като „генералското движение”, в което влизат различни представители от бившата Държавна сигурност, свързани с „Позитано” 20.

Сред учредителите му е и о. р. ген. Гоцев, който по-късно мнозина ще определят като една от ключовите фигури на прехода, които са го дирижирали зад кулисите си чрез паралелната си власт.

В банка „Свети Никола”

Любен Гоцев присъства и в създадената през декември 1994 г. Международна ортодоксална банка (МОБ) „Св. Никола”, която обединява и ключови кадрови офицери от бившето Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването). Гоцев е член на Надзорния съвет от февруари 1997 г. до април 1998 г.

МОБ „Св. Никола” е създадена в края на 1994 г. с капитал от 465 млн. лв. и от малко над 200 акционери. Най-големият акционер е Руската патриаршия с квота от 150 млн. лв. След нея е Българската православна църква, представена от епархиите и манастирите си, с 58,2 млн. лв. Арменската апостолическа църква е с 26 млн. лв., а гръцки делови кръгове са записали 40 млн. лв. на квотата на Гръцката патриаршия.

При създаването е огласено, че процент от средствата ще бъдат отделени в специален фонд за подпомагане на Българската православна църква. През 1998 г. акционерите на МОБ „Св. Никола” влизат в остър конфликт, който налага дори назначаването на квестори от БНБ. Впоследствие борбата за власт в банката е спечелена от Митко Събев и групата фирми около „Юкос петролеум”, които я преименуват в „Нефтинвестбанк”. Губещата страна в спора, начело с бившия шеф и щатен служител на ПГУ Цветан Начев, води години наред съдебни дела за собствеността върху банката.

През 2002 г. „Нефтинвестбанк” е преименувана в Търговска банка „Инвестбанк” АД, в която свързаната с банкерката Петя Славова „Феста Холдинг” АД е най-големият акционер с 49,50 процента. Самата Петя Славова държи 14, 56 процента и е председател на Надзорния съвет на трезора. В интервюта Гоцев потвърждава, че е имал общ бизнес със Събев и Славова.

Мишена за убийство

През 2005 г., в началото на управлението на тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС), чието създаване Гоцев подкрепя в свои интервюта, името на бившия зам.-началник на ПГУ влиза в новините като една от мишените на групата на Маргините (братята Красимир и Николай Маринови, лидери на групировката СИК, бел. ред.) заедно с подсъдимия за пране на пари и контрабандист на цигари Иван Тодоров – Доктора, и близкият до варненската групировка ТИМ бизнесмен Никола Дамянов.

Обвинението срещу тях е, че подготвили убийствата на Гоцев, Тодоров и Дамянов с мотива, че имат конкурентни бизнес интереси. Въпреки арестите и проведеното разследване през февруари 2012 г., Върховният касационен съд оправдава братя Маринови, като дава осъдителни присъди на трима от групата за сформирането на организирана престъпна група за мокри поръчки и, че са се снабдили с оръжие и боеприпаси и лек автомобил, а целта им е била да убият Гоцев и Дамянов. По време на съдебния процес самият Гоцев казва, че не знае причината, поради която е поръчан да бъде убит.

Кръгът „Монтерей”

Любен Гоцев е едно от основните лица, които през годините на прехода участва в седмични срещи (всеки понеделник, а впоследствие вторник) в столичния ресторант „Монтерей”, откъдето произлиза и името на кръга. В него, освен Гоцев, участват други участници в политиката от първите години след 10 ноември 1989 г., сред които предимно дипломати и служители в ДС, а също така и висши представители на съвременните специални служби.

Самият Гоцев твърди, че участниците обикновено са между 20 и 30 души, а понякога достигат и 40, като основният инициатор на срещите е Виктор Вълков, политик от казионния БЗНС в началото на прехода и вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Димитър Попов, който едва през 2014 г. беше разкрит като агент на Държавна сигурност, тъй като досието му е било унищожено с разпореждане на зам.-министър на вътрешните работи още през 1990 г.

.

One Comment »

  • БКП said:

    БКП е на всеки километър – и вчера, и днес, и така ще е и утре и до загиването на България!

    Няколко факта за национално предателство и престъпления срещу собствения народ:

    1. Шестнадесета съветска република
    Най-тежкото престъпление за държавна измяна (според текстовете на Наказателния кодекс на НРБ), което не само остава ненаказано, но дори не беше разследвано от прокуратурата след 1989 година е това, че Живков настойчиво предлага НРБ да стане част от СССР. Но Москва отхвърля: “На онези хитреци в София им се ще да седнат на нашата трапеза”, гласи коментарът на Хрушчов. Въпреки това Живков не се отказва.
    И след десет години повтаря опита си, подготвяйки се за него много “по-добре”. През юли 1973 г. три месеца до пристигането на Леонид Брежнев в София Живков отново събира на секретен пленум ЦК, като на участниците в него е раздаден документ с названието: “Основни направления на развитието на всестранното сътрудничество със СССР на етапа на изграждането на развитото социалистическо общество в НРБ”, в който подробно е предложено същото, но вече по области: икономика, култура, политика… Живков отново настоява да не се дава гласност на обсъждането:
    “Очевидно не е целесъобразно да се публикува документът, който ние обсъждаме на настоящия пленум. Също нецелесъобразно е той да се представя в този си вид пред цялата партия. Той не трябва да попада и в западните вражески служби, защото те ще започнат да го подмятат поне две години”.
    Линкове към стенограмата от пленума на ЦК на БКП от декември 1963 г за сливане на България със СССР може да намерите на адрес:

    https://desebg.com/2011-01-13-09-24-01/735–1

    https://desebg.com/2011-01-13-09-24-01/737–2

    2. Македонска нация
    През есента на 1944 г. българите в Пиринския край и Вардарска Македония са подложени на нечувани репресии и гонения. Те са заставени да учат прясно изпечените македонски език и азбука. Във Вардарска Македония неимоверно нарастват гоненията и жестоките репресии срещу всякаква проява на българско самосъзнание.

    Целта: да бъдат приобщени към признатата от Москва „македонска нация“. Датиращите още от 20-те години на миналия век решения на Коминтерна и неговата Балканска комунистическа федерация за създаване на „македонска“, „тракийска“ и „добруджанска“ нации са част от социалното инженерство на Кремъл. То цели да реставрира влиянието на бившата империя върху изгубените територии и сфери на влияние в Източна и Югоизточна Европа зад маската на решаването на националните въпроси.

    През 1943 г. създадената в Москва комисия „Литвинов“ за ревизия на следвоенните граници в Европа предлага създаването на „единна македонска държава“.
    Любопитното е, че първата негативна реакция срещу безцеремонната намеса идва от посланика на Кралство Югославия в Москва Станое Симич. Дипломатът е смаян от натрапването на идеята за македонска нация. Пред заместник-комисаря по външните работи Александър Корнейчук, Симич заявява, че самостоятелен македонски народ не съществува, а хората, които населяват Вардарска Македония, са основно българи и сърби. Според представителя на югославския крал, претенцията, че македонците били „особен народ“, е известна на Белград като българска теза.
    Тито и Сталин продължават покера си за Пиринския край до настъпилия тежък разкол между Югославия и СССР през юли 1948 г. Преди това Димитров и шайката му успяват да извършат още няколко национални предателства. Сред тях изпъкват насилственото „преброяване“ на цялото население на Пиринския край през 1946 г. като „македонци“, подписването на позорния Бледски договор от 1947 г. за превръщане на България в югославска периферия и изграждането на „единна Македония“ с български материал. Тито е категорично против конфедерация между двете държави, защото това щяло да отприщи хърватския и словенския национализъм, пише белоруският историк Анатолий Салков.

    3. Лагерите на смъртта
    БКП използва лагерите за въдворяване без съд и присъда, като средство за разправа с политическите си противници, след като влиза във властта на 9 септември 1944 г.
    През 1952 г. , когато първи секретар на БКП и министър-председател е Вълко Червенков там се намират 2323 лица, от които 2248 мъже и 75 жени. Задържани за „контрареволюционна дейност” са 1732 лица, а за криминални прояви – 181.

    4. Възродителния процес и Голямата екскурзия
    Нa 10 дeкeмври 1984 г. cъc зaпoвeд нa вътрeшния миниcтър Димитър Cтoянoв ce нaрeждa нa oкръжнитe упрaвлeния нa МВР и нa първитe ceкрeтaри нa OК нa БКП дa пoдгoтвят прeимeнувaнeтo нa „бългaрcки грaждaни oт турcки прoизхoд във вcички oкръзи, къдeтo имa тaкoвa нaceлeниe”.
    Само за три месеца България е напусната от между 300 и 360 000 български граждани с мюсюлмански имена.

    5. Живков за Чернобил- „Ще си мълчим!“
    На 26 април 1986 в съветската атомна електроцентрала в Чернобил, Украйна възниква най-тежката авария до този момент в историята на ядрената енергетика. Облакът от радиоактивни отпадъци, който се разнася, минава и над Източна Европа, включително и над България. Управлението на Тодор Живков и той лично не предупреждават своевременно за това обществото. Нещо повече, според показания по делото „Чернобил“, когато са докладвали на Тодор Живков за аварията, той кимнал с глава и казал „Ще си мълчим“.
    Последствията след Чернобил: 60 пъти повече ракови заболявания, а осъдените са двама на общо 2 години след 1989 г.

    6. Ограбването на страната чрез фалшива индустриализация и външнотърговските дружества
    Милиард и половина долара по груби сметки е сумата от бандитското източване на българските външнотърговски дружества в края на комунистическия режим. За информация на по-младите читатели, преди 1989 г във външнотърговските дружества можеха да работят само провени от Държавна сигурност и БКП кадри. Тези дружества бяха създадени през 80-те години на миналия век с цел парите да бъдат дадени на комунистическия елит. Както и се случи.

    7. Бандитската приватизация
    Милиарди от приватизацията потънаха в джобовете на номенклатура и мафия
    Тя съвсем не е стартирала в годините на прехода, а е започнала още по времето на Живков. Тогава са направени плановете за разграбване на държавата, а властта от политическа да премине в икономическа, но в ръцете на червените другари. Преди 10-и ноември 1989 г. неслучайно БКП вкарва в действие и Указ №56, който развързва ръцете за частна инициатива в условията на комунистическа държава.

    8. Унищожаването на досиетата и важни документи
    Една от най-срамните, но и най-коварните страници от новата ни история. Впрочем шефовете на Държавна сигурност се опитаха да скрият от обществото истинските размерите на икономическата криза, в която комунистическото управление е вкарало страната след 1985 г., милиардите дългове към западни банки, фалиралата планова икономика и селско стопанство, черната дупка на вътрешния дълг. И не само това: беше направен опит да се заличат връзките на ДС и да не се разбере, че тъкмо агенти, доносници и явочници станаха новите капиталисти. Нека да припомним, че само през 1990 г по нареждане на тогавашния вътрешен министър о.з. ген. Атанас Семерджиев и ексшефа на МВР-архива о.з. ген Нанка Серкеджиева са унищожени 144 235 досиета.
    Извършването на такива документални престъпления имат дълбоки последствия за развитието на страната и политическите процеси в България след началото на демократични промените, заради поставянето в зависимост на лица от агентурния апарат на ДС или военното разузнаване в политиката, икономиката, банковия сектор, медиите, съдебната и местната власти, както и в различни сфери на обществения живот на страната.

    9. Военни престъпления – Танковете, които потопиха в кръв Пражката пролет през 1968 г.
    Нарушаване на законите на войната, депортации и принудителен труд на мирно население.

    10. Престъпления срещу личността
    Към тази група се отнасят убийствата на политически противници, „мокрите” поръчки зад граница, включително и отвличания, незаконното лишаване от свобода и насилствено изтръгване на показания. Ограничаване или нарушаване на правото на вероизповедание, свобода на словото и правото на свободно сдружаване.

    11. Съдебно-админситративни престъпления
    Към тази група престъпления спадат разправата с политически противници чрез съдебни органи – организиране на монтирани съдебни процеси с нарушаване на правото на защита, въдворяванията и изселванията от органи на тоталитарната диктатура.

    12. Държавен тероризъм
    Към този вид престъпления спадат случаите на воденето на политика на финансово, военно и експертно тайно подпомагане на леви терористични режими, както и подпомагането на отделни лица, обявени за международни терористи или безпрепятственото им допускане и пребиваване на територията на страната. Тук спада и незаконно финансиране на фонд „Москва”, изразяващ се във внасянето на 22 млн. лв. държавни средства във таен фонд, базиран в Москва, с който се финансира „износа на революция” в различни точки в света. През 60-те и 70-те години България прилага наложената от Москва политика за износ на революция в страни от Третия свят като подпомага безвъзмездно със специална продукция (оръжие, боеприпаси и техника) различни леви терористични режими. Със секретни решения на Политбюро и на Секретариата на ЦК на БКП са отпускани много “помощи”.

    13. Екологични престъпления
    Към тази група престъпления спадат прикриването на факти, свързани с екологични замърсявания, водещи до масово увреждане на здравословното състояние на населението, умишлено дезинформиране на населението за екологични аварии или непредприемането на адекватни мерки за защита на населението от аварии.

    14. “Вражеска” емиграция
    През всичките 45 години комунистическа власт управляващите в България възприемат емиграцията като заплаха за създаването на реална опозиция вън от страната. Затова в документите на Политбюро и на ДС емиграция е назовавана “вражеска”. Понятието “вражеска емиграция” се формира в средата 50-те години като обединява “контрареволюционните елементи”, “изменниците” и “невъзвращенците”

    Със Закон, приет на 5 май 2000 г. комунистическият режим в България е обявен за престъпен, а през 2004 г. с Декларация Народното събрание осъди и заклейми престъпленията на комунизма. От 20 януари 2011 г. Министерският съвет пък обяви 1 февруари за Ден на почит към жертвите на комунизма. Част от престъпленията на комунистическия режим могат да се третират по международното право, като престъпления срещу човечеството.

    .

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.