Home » Е-Списание, история, политика

“Руските” просветители св. св. Кирил и Методий

2020.05.25 4 коментара
Spread the love

“Руска изложба в София изкара св. св. Кирил и Методий руски просветители” – пише “Гласове”, позовавайки се на “Сега”, “Монитор” и “Фокус”. Ето какво обобщава “Гласове”:

Руcия зaличaвa Бългaрия oт иcтoриятa зa пиcмeнocттa, cъздaдeнa oт cвeтитe брaтя Кирил и Мeтoдий – тoвa cтaвa яcнo oт излoжбaтa прeд вхoдa нa Руcкия културнo-инфoрмaциoнeн цeнтър в Coфия, пocвeтeнa нa 24 мaй. Проф. Минчо Палангурски коментира пред “Фокус”, че това е поредната политическа провокация. Според него твърдението, че Кирил и Методий са руски просветители, може да възмути всеки, който има дори елементарна представа от българска и европейска история. А проф. Пламен Павлов отбелязва, че е голяма нелепица да се твърди, че през 9 век е имало църковнославянски език.

Снимки: “Монитор”

Нa дeceтинa пaнa ca пoдрeдeни ръкoпиcи, прocлeдявaщи иcтoриятa нa пиcмeнocттa ни, нo никъдe в тях не ce cпoмeнaвa принoca нa Бългaрия зa тoвa. Тe ca чacт oт кoлeкциятa нa Мocкoвcкия държaвeн oбeдинeн худoжecтвeн иcтoрикo-aрхитeктурeн и прирoднo-лaндшaфтeн музeй – рeзeрвaт.

В eкcпoзициятa, прeдcтaвeнa пoд зaглaвиe „Извoрът нa cлaвянcкaтa културa”, ca пoдбрaни caмo руcки дoкумeнти и aртeфaкти.

Светителите Кирил и Мeтoдий ca oпиcaни тaкa: „Cвeти Кирил, пo прoзвищe Филocoф (827-869), и нeгoвият брaт Мeтoдий Мoрaвcки – рoдeни в гръцкия грaд Coлун, рeфoрмaтoри нa cлaвянcкaтa aзбукa, cъздaтeли нa църкoвнocлaвянcкия eзик, първи рaзпрocтрaнитeли нa грaмoтнocттa и прocвeтaтa в Руcия”.

Избягвaнeтo нa Бългaрия кaтo ocнoвeн фaктoр зa рaзпрocтрaнявaнeтo нa aзбукaтa прoдължaвa и в oпиcaниeтo нa Coлoвeцкия мaнacтир, къдeтo cпoрeд утoчнeниeтo пoд cнимкa, имaлo нaд 4000 тoмa нa „дрeвнoруcки, гръцки и лaтинcки eзик”. Експозицията е на Московския държавен музей.

През 2017 г. руският президент Владимир Путин заяви: “Днес е специален ден и за Русия – Денят на славянската писменост, а славянската азбука и литература са дошли до нас от Македонска земя.”

Преди няколко години навръх 24 май, по време на срещата си в Москва с македонския президент Георги Иванов, президентът Владимир Путин заяви, че славянската писменост е дошла в Русия от македонските земи.

„В Руcия знaeм, чe кирилицaтa идвa oт Визaнтия“, каза пък преди време в България шaхмaтиcтът и дeпутaт oт руcкaтa Думa Aнaтoлий Кaрпoв.

“Двама велики подвижници на вярата и науката извършиха, изглежда, непосилен труд: те създадоха руската азбука”, заяви митрополит Ювеналий при откриването на тържествата в град Коломна, Русия, посветени на 24 май, празнуван като Ден на славянската писменост и култура.

Един от най-големите културолози Дмитрий Лихачов пък казваше приживе: „Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух – Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата”.

————————————————————-

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Доц. д-р Спас Ташев качи днес на стената си във Фейсбук снимка от оригинала на Краткото житие на Св. Кирил (Успение Кирилово – X в.), в което пише, че той е българин по рождение.

“Житие преподобнаго отца нашего Кирила Философа благослов. Сего преподобнаго отца нашего Курила отечество имяше в тръславний и великий град Солун, в нем же и роди ся. Родом сий Блъгарин. От благоверний и благочестиви родителей роди ся. Имя же отцу его Лъв.”

Снимката е направена през 2010 г. от Никола Тодоров-Бесараба, в ръкописния отдел на научната библиотека на Румънската Академия на науките – уточнява доц. Ташев.

Стенопис на св. св. Кирил и Методий в Охридската църква “Успение на Пресвета Богородица” – Каменско, изографисан от Дичо Зограф през 1863 г. Там светите братя са наречени български просветители.

.

4 коментара »

  • Nik said:

    Признавам, че дотогава не бях се качвал на самолет. Когато в ранния следобед „Туполев“ зарулира към западния край на летище „Враждебна“, не изпитвах страх, а някаква странна смесица от необясним възторг и благоговеен трепет от случващото се. Осъзнавах, че всъщност излитам от тази царевична нива, където на пети юни 1912 г. прадядо ми Вълкадин/2/ е прерязал с предварително стерилизираната през огън мотика пъпната връв на баща ми Владимир; после запрегнал воловете, качил баба ми и четвъртия си внук на каруцата и потеглили към селото. (Баща ми се е родил с късмета си: дядо Вълкадин е бил многоопитен народен лечител – главно на говеда, но явно не му е била чужда и хуманитарната медицина).
    Неизповедими са пътищата Божии! След повече от 60 години правнукът излиташе от мястото на това фамилно свещенодействие (а какво друго е раждането на човека?!), за да изпълни една тривиална „съдебна мисия“.
    Сериозното и смешното се срещаха. Следваше неизвестното.
    Пилотът форсира двата двигателя, Ту-134 се устреми към изгрева, и след секунди под крилата му останаха гьоловете и кариерите на Искъра, бусманското блато и нивите на Равно поле и Долни Богров. Плавен ляв завой – и вече летим над Стара планина. Друсането, което ни съпровождаше в началото, беше престанало.
    Седях до илюминатор от дясната страна, точно над крилото. Гледах за първи път от такава височина и не можех да откъсна поглед от пейзажа. Този навик ми остана, но първия път винаги е най-вълнуващо. Прелетяхма Балкана, Дунава, Румъния. И се приземихме.
    Не, не беше Москва. Не беше и Русия. Беше Украйна. Киев. Неколцина от пасажерите слязоха. След още час други се качиха. До мен седна симпатичен „млад мъж на средна възраст“. Представи се като доктор на техническите науки Юрий еди-кой-си. Завързахме непринуден разговор.
    А нашата крилата птица не даваше и признак, че се кани да литне към столицата на СССР. Боядисани в тъмно реактивни изтребители бяха окупирали пистата, излитаха и кацаха през две-три минути. Явно трябваше да изчакаме някое затишие в тоя неспирен вернисаж на военно могъщество, за да се хванем за опашката на шанса да се окажем отново в небето.
    След още час най-после отлепихме от твърдата земя – след поредното кацане на изтребител и преди поредното форсажно излитане на следващия.
    Нямах обичайните проблеми с руския, съпътствуващи 99% от нашите (вкл. “учени“) сънародници. Разговорът вървеше гладко, „без сучка и задоринки“. Събеседникът ми разказваше увлекателно за своята специалност, слушах го с неподправен интерес – не от нормалната в такива случаи куртоазия. (Все пак вроденото ми любопитство неслучайно ме беше абонирало за „Наука и техника за младежта“, „Космос“, „Юный техник“, „Техника–молодëжи“, „Знание-сила“, „Наука и жизнь“). Поддаквах отвреме-навреме на събеседника си въз основа на лаишките си познания.
    От дума на дума стигнахме и до близостта между двата езика. Когато споменах, че, „както е известно“, техният алфавит е всъщност българската азбука (кирилицата), Юра ме изгледа изпитателно през дебелите си рогови очила. Да не би да го будалкам?! Хайде де, той за първи път чувал подобна небивалица! Тъкмо обратното – и българите, и монголците, и казахите, и узбеките, и всички останали били получили алфавитите си от Матушка Русь, разбира се („разумеется“).
    Наложи се да обяснявам надълго и нашироко на този иначе интелигентен и, както изглеждаше, широко скроен руски човек, кои са „Кирилл и Мефодий“ и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Ангеларий и Савва (св. Седмочисленици). Той не беше чувал никое от тези имена. Разходих го из историята на най-старата (езикът ми не щеше да се извърти да каже „древната“, пък камо ли „античната“ украино-руска история – държавна, църковна, културна, литературна. Човекът наистина чуваше всичко това за първи път. А не беше средностатистически руснак – учен, доктор на науките, начетен и образован [а какво, какъв ли е бил тогава урὸвенът (нивото, равнището) на типичния обитател на тая иначе физически необятна територия…].
    Разговорът в самолета ме наведе на нерадостни изводи. Колко мощна индоктринация е била впрегната в действие, за да „въведе в неведение“ съзнанието не само на лесно манипулируемите „народни маси“, но и на най-издигнатите умове на огромния конгломерат от нации, афиширани към оня исторически момент като „съветския човек“.
    Осъзнавал ли съм тогава, че отваряйки очите на симпатичния руски очилатко, всъщност съм осъществявал „идеологическа диверсия спрямо установения в резултат на Великата Октомврийска социалистическа революция социалистически строй в родината на победилия комунизъм – непобедимия СССР“?
    Едва ли. Макар и до известна степен „напомпван“ с идеите на марксизмо-ленинизма (като 99% от населението на НР България), все пак останах шокиран от дълбочината и широтата на историческата перверзия, целенасочено внушавана на изолирания от външния свят „гражданѝн Советского союза!“ (та за този „гражданѝн“ България си беше жив Запад, Бургас – повече от Кан и Сан Тропе, взети заедно, а „Златните“ и „Слънчев бряг“ заместваха Майами Бийч, барабар с плажовете на Калифорния…).
    Години по-късно, вече като преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет, директно питах гостуващите съветски колеги (юристи-международници) защо предговорите на всяка тяхна монография, студия или дори статия задължително започваха с анализ на „поуките, изводите, препоръките и решенията“ на поредния конгрес на КПСС? Те просто мълчаливо повдигаха рамене и разговорът по темата беше приключван с този елементарен, но и многозначителен, наглед нищо не казващ, жест.
    Междувременно самолетът се повъртя няколко минути над горичките от тънкостволи брези на Подмосковието и плавно рулира на пистата в Шереметиево. Разделихме се поживо-поздраво с мимолетния ми познайник и всеки пое по пътя си. (Питам се: какви ли мисли са се въртели в главата му тогава и как се е почувствувал само петнадесет-двадесет години по-късно, когато неминуемото развитие на събитията наложи немалка част – но не цялата – от истината за историята на Русия да изплува на повърхността? Не знам. Но ми се видя умен мъж. Няма как да не се е замислил.)

    Откъс от “Москва за три дни… (В памет на неподражаемата Майя Плисецкая)
    https://www.eurochicago.com/2015/06/nepodrazhaemata-maya-plisetskaya/

  • Bate said:

    Пичове, Успение Кирилово е от ХІІ-ХІІІ век.

  • Mariana said:

    Доколкото ми е известно, в България има само по-късни преписи на Успение Кирилово. И около този ръкопис има въпросителни, може би защото се съди по преписите.

  • Петя said:

    Пичове, така е датиран ръкописът в самата библиотека в Румъния.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.