2024-03-28

1 thought on “Проф. Слатински: Covid-19 показва признаци на изкуствен интелект

  1. Моят тих ужас от епидемиите има своите генетични родословни корени.
    Баба ми и дядо ми по майчина линия са преселници от Беломорска Тракия. Прогонени в Бъкгария от китно градче на Мраморно море с три ситни деца на ръце, още две хванати за полите на баба и само един наниз пендари скрит в пелените на най-дребното от челядта.

    Тази ми баба Кристица беше митологичен образ за внуците, безспорен авторитет и някакъв всепризнат тартор на рода. Няма да намерите друга баба такъв яростен защитник на хигиената, на спазването на десетки неписани правила на чистотата. И досега потрепервам при спомена за нейния почасов контрол на измитите ръце, нокти, носове, уши, крака, от невъзможността да шукнеш, докато тя изнася своите всекидневни лекции пред всички деца от махалата. Както си играем безгрижно и ето ти я пристига баба Кристица цялата в черно и се провиква: „Корици, елате едо!“ И започват едни безкрайни наставления, в голямата си част на гръцки, защото повечето от българските думи ѝ се губеха , след които винаги следваше строго изпитване и нямаше никаква възможност за измъкване с „ама аз не разбрах!“. Особено след един паметен пердах, когато ни завари да чупим костилки от кайсии с камък на земята, които се канехме да ядем след това, моля ви се!
    Всичко това си имаше своите изконни и трагични причини. Трите ситни деца баба загубва едно подир друго за седмица при епидемия от круп дефтерит, докато дядо е в окопите на световната война.Двете оцелели от по-големите и ги отнася по-късно испанският грип.
    За следващите две родени след това деца баба не искала да поема повече рискове и започва да изучава причините , които са ѝ донесли тази трагедия. С ужас научава, че е можела да спаси две от децата , ако веднага ги е отделила от болното, вместо да ги оставя да си кашлят в едно легло. Че Райна е можела да оцелее, ако не я оставяла да се грижи за болния си брат. В двора далече от голямата къща изниква една по- малка. Изолатор. В нея се затваря отделно всичко живо, което покаже и най-малките признаци на не крепко здраве. По-късно само някой от внуците да кихнеше, веднага го отнемаха от майката, братята, сестрите и игрите и го затваряха под карантина в „малката къща“. Когато плачех и протестирах от самотата в изолация, баба отново и отново ми разказваше страшната история на епидемиите в своя живот. Как не посмяла да напише на дядо за тяхната смърт от страх да не изпадне в отчаяние и да го убият и когато се върнал от фронта го завела пред трите кръста в гробището. Как в запазения за венчавката на Райна ден в черквата, попът я опял. Защото тогава не знаела какво е карантина.
    В живота ми се случи освен в разказите на баба да се сблъскам и с епидемия на живо. При земетресението в Узбекистан в Бухара се скъса под земята инфраструктурата и питейната вода се смеси с каналната. Избухна жестока епидема от коремен тиф. В поразения от бедствието район нахвърляните заедно в огромните помещения на съветските болници хора умираха като мухи със стотици на ден в каракумските августовски жеги. Самолети на международния Червен кръст обраха децата на чужденците и ги откараха. Може би това спаси дъщеря ми.
    Вярвам в хилядолетния опит на карантината и в здравия разум на човешкия род.. А не защото не обичам достатъчно свободата си и не я ценя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *