2024-04-24

1 thought on “Отбелязваме 142-та годишнина от Освобождението на България

  1. Вече десетилетия наред възрастните посрещат Трети март. Малките и младите започват тепърва да броят годините на тези срещи. Те, малките и младите, ще чуват различни мнения за този ден на март. Понякога ще се чувстват объркани. Ще срещат и объркани възрастни.

    Да, Санстефанският мирен договор е само прелиминарен. Да, с него се казва, че „Високата порта признава окончателно независимостта на княжество Черна гора” (чл. 2). Да, в него е записано, че „Сърбия се признава за независима” (чл. 3). Да, Високата порта ще заяви „независимостта на Румъния”, на която ще се даде и възможността „да пре¬дяви своите права за едно обезщетение, което ще бъде уговорено между двете страни” (чл. 5). А за Родината ни ще е посочено (чл. 6):
    „България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско правителство и народна милиция.”

    Несъмнено, думата „поданно” предизвиква болка. Защо тя е използвана именно за нас?

    В същото време, в Санстефанския мирен договор е записано, че „окончателните граници на Княжеството” ще бъдат определени, като се „държи сметка” за един принцип – „принципа на народността на болшинството жители на покрайнините”, при това, „според основите на мира”.

    В договора е записано, че „българският княз ще бъде свободно избран от населението”, при все и с уговорката, че този избор ще трябва да бъде „по¬твърден от Високата порта със съгласието на силите” (чл. 7). Добавено е и следното:
    „Едно събрание на първенците (нотабилите) на България, свикано във Филипопол (Пловдив) или Търново, ще изработи преди избирането на княза, под надзора на един руски императорски комисар и в присъствието на един турски комисар, организацията на бъдещото управление…”
    Тук всеки ще трябва да реши: дали да се вгледа в израза „събрание на първенците”, или в думата „надзор”?

    Чл. 8 от Договора гласи:
    „Турска войска не ще има вече в България и всички стари укрепления ще бъдат съборени за сметка на местното правителство.”

    В следващите членове на Договора се говори за „съглашение между Високата порта и управлението на България”, за „турско-български комисии”, за „пълна и обща амнистия” на всички лица, които са били „задържани” или „изпратени на заточение”. А това вече подсказва поне черновата на едно бъдещо развитие.

    Разбира се, не може да не бъде отбелязано, че само след половин година този договор ще бъде погазен. Кой е бил виновен? И само един ли е бил?

    Но… който и да е бил режисьорът на онова, което се е случило, духът на свободата вече е бил пуснат. И скоро, през 1885 г., той ще роди това, което е трябвало да се роди.

    А колкото до днешните обърквания, те могат лесно да бъдат прояснени. Човек просто трябва да си отговори на въпроса:
    КЪДЕ БИХ БИЛ АЗ И КАКВО БИХ ПРАВИЛ ПРЕЗ 1877-78 ГОДИНА?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *