2024-04-19

3 thoughts on “Указ №56 от 1989 г. – опит за пазарна икономика в НРБ

  1. Вижте какво е положението към началото на 2018 г.:

    1,1 милиона лева е била средната печалба на стоте най-големи компании в България през 2017 година, като те отчитат близо 90% среден ръст на приходите за този период. Това показват данните от 20-то издание на годишната класация на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) за топ 100 на фирмите, водещи в икономиката на България.

    В нея най-голям дял имат дружествата, развиващи дейност в областта на търговията. Те представляват близо 40 на сто от компаниите, намерили място в класацията. На второ място е секторът на услугите с дял от 23%, следван от строителството с 14%.

    Любопитно е да се отбележи, че за разглеждания период първите 50 компании отчитат среден ръст от 562% на печалбата си през 2017 година в сравнение с предходната. Средната печалба при тях възлиза на 4,1 милиона лева.

    Данните на БТПП показват, че най-голям ръст на печалбата за миналата година има производителят на птиче месо „Градус-1“, която през лятото дебютира на Българската фондова борса (БФБ). Дружеството отчита такъв от 2292% до 23,992 милиона лева за 2017 година.

    Над 1000% растеж регистрират още шест компании – „Скът Мизия“ АД от Мизия, „Дзобеле България“ от Стряма, „Оптикс“ от София, „Елпром Трафо СН“ от Кюстендил, „Пътстройинженеринг“ от Кърджали и „Хюндай Хеви Индъстрис Ко. България“ отново от столицата.

    „Големите регионални различия продължават – първите 10 фирми от Югозападния регион, класирани от приходи от продажби правят 10 пъти повече обороти от 10-те най-големи фирми в Северозападна България“, посочват от палатата.

    „На второ място като регион по общ размер на приходите от продажби на 10-те най-големи фирми е Северният централен. Класирани са фирми от различни индустрии – производство на биодизел; на храни; на санитарна керамика и др. На трето място по реализирани обеми от първите 10 фирми е Южен централен регион – главно под влияние на добивната индустрия, металургията и производството на машини и уреди“, допълват от БТПП в анализа си.

    По стойности топ 10 на най-големите компании в Югозападния регион са с общи приходи в размер на 13,5 милиарда лева при такива от 9,4 милиарда през 2016 година. От друга страна общият размер за тези в Северозападния регион е 1,4 милиарда лева от 1,3 милиарда за предходната година.

    Кои са топ 10 на водещите фирми по региони?

    Югозападен регион

    За 2017 година специализираната в медодобива компания „Аурубис България“е отчита най-големи приходи от продажби не само в Югозападния регион, но и в цялата страна. Базираното в Пирдоп дружество е генерирало над 5 милиарда лева оборот за отчетения период. Иначе казано компанията има по-големи приходи, отколкото десетте най-големи фирми в Северозападния и Югоизточния регион взети заедно.

    Втора в региона е веригата „Кауфланд България“, следвана от специализираната в търговията с петролни продукти „Сакса“, като и двете са с приходи над 1 милиард лева за миналата година.

    Място
    Име на фирмата
    Град
    Нетни приходи 2017-а (хил.лв.)

    1
    Аурубис България АД
    Пирдоп
    5015228

    2
    Кауфланд България ЕООД
    София
    1469531

    3
    Сакса ООД
    Долна Баня
    1074124

    4
    ОМВ България ООД
    София
    941440

    5
    Лидл България ЕООД
    Равно поле
    832631

    6
    София Мед АД
    София
    830636

    7
    Метро Кеш енд Кери-България ЕООД
    София
    748616

    8
    Стомана Индъстри АД
    Перник
    743637

    9
    Теленор България ЕАД
    София
    666180

    10
    Орбико България ООД
    София
    637709

    Северен Централен регион

    Производителят на растителни масла и биодизел „Астра Биоплант“, която има задов в Сливо поле, е първенец в Северния Централен регион. Тя е с приходи от малко над 1 милиард лева. Втората след нея „Амилум България“ отчита близо два пъти по-малко приходи от 598 милиона лева. Трета е „Идеал Стандарт Видима“ с такива от 389 милиона лева.

    Място
    Име на фирмата
    Град
    Нетни приходи 2017-а (хил.лв.)

    1
    Астра Биоплант ЕООД
    Сливо поле
    1061406

    2
    Амилум България ЕАД
    Разград
    598661

    3
    Идеал Стандарт Видима АД
    Севлиево
    389566

    4
    Балджиеви-91 ООД
    Севлиево
    262613

    5
    Полисан АД
    Русе
    246410

    6
    Поликомп ЕООД
    Габрово
    206587

    7
    Монтюпе ЕООД
    Русе
    203025

    8
    Витте Аутомотив България ЕООД
    Русе
    161028

    9
    Дунарит АД
    Русе
    160086

    10
    Каолин АД
    Сеново
    155185

    Южен Централен регион

    На първо място по приходи в Южния централен регион е лидерът в производството на олово и цинк у нас „КЦМ“ в Пловдив. Нейните приходи възлизат на 759 милиона лева за 2017 година. На второ място е дъщерното дружество на немската машиностроителна компания „Либхер-Хаусгерете Марица“. На трето място е водещата фирма в добива на медни руди „Асарел-Медет“.

    Място
    Име на фирмата
    Град
    Нетни приходи 2017-а (хил.лв.)

    1
    КЦМ АД
    Пловдив
    759248

    2
    Либхер-Хаусгерете Марица ЕООД
    Равадиново
    420649

    3
    Асарел-Медет АД
    Панагюрище
    374931

    4
    Хъс ООД
    Пловдив
    340947

    5
    Теклас-България ЕАД
    Кърджали
    291586

    6
    Биовет АД
    Пещера
    245579

    7
    Неохим АД
    Димитровград
    227096

    8
    ПИМК ООД
    Съединение
    221096

    9
    Белла България АД
    Пловдив
    189686

    10
    Сокотаб България ЕООД
    Радиново
    155169

    Североизточен регион

    В Североизточния регион на първите три места са дружества от Девня. Това са „Афер България“, „Солвей Соди“ и „Агрополихим“. Първата от тях се занимава основно с търговия с химикали и торове за селското стопанство. За изминалата година нейните приходи са в размер на 483 милиона лева.

    Място
    Име на фирмата
    Град
    Нетни приходи 2017-а (хил.лв.)

    1
    Афер България ЕООД
    Девня
    483132

    2
    Солвей Соди АД
    Девня
    470248

    3
    Агрополихим АД
    Девня
    403214

    4
    Алкомет АД
    Шумен
    354871

    5
    Тракия Глас България ЕАД
    Търговище
    237147

    6
    Пластхим-Т АД
    Тервел
    210186

    7
    Фикосота Синтез ООД
    Шумен
    195024

    8
    Ескана АД
    Варна
    164262

    9
    Интерком Груп ООД
    Варна
    157356

    10
    Фрапорт Туис Стер Еърпорт Мениджмънт
    Варна
    132237

    Югоизточен регион

    На първите две места в Югоизточния регион са две компании с дейност в областта на земеделието. На първо място е „Севан“ от Бургас, а след нея е „Папас-Олио“ от Ямбол. На трето място е производителят на автомобилни компоненти „Язаки България“.

    Място
    Име на фирмата
    Град
    Нетни приходи 2017-а (хил.лв.)

    1
    Севан ООД
    Бургас
    440887

    2
    Папас-Олио АД
    Ямбол
    385344

    3
    Язаки България ЕООД
    Ямбол
    289295

    4
    Е.Миролио ЕАД
    Сливен
    232233

    5
    СЕ Борднетце България ЕООД
    Бургас
    201675

    6
    Ритъм 4 ТБ ООД
    Стара Загора
    153526

    7
    Загорка АД
    Стара Загора
    150479

    8
    Нурсан Отомотив ЕООД
    Бургас
    137132

    9
    Нафта Трейдинг АД
    Бургас
    119859

    10
    М+С Хидравлик АД
    Казанлък
    110826

    Северозападен регион

    Занимаващата се с преработка на растителни масла „Олива“ отчита най-големи приходи за 2017 година в Северозападния регион. Те са в размер на 419 милиона лева. След нея е българското дружество на лидерът в производството на подемно-транспортни системи „Палифингер Продукционстехник България“.

    Място
    Име на фирмата
    Град
    Нетни приходи 2017-а (хил.лв.)

    1
    Олива АД
    Кнежа
    419 333

    2
    Палифингер Продукционстехник България
    Червен бряг
    147 571

    3
    Месокомбинат – Ловеч АД
    Ловеч
    146728

    4
    Крос ООД
    Монтана
    144086

    5
    Калинел ЕООД
    Троян
    113706

    6
    Технокороза АД
    Ловеч
    81187

    7
    Холсим България АД
    Бели Извор
    76132

    8
    Уолтопия АД
    Крушуна
    72726

    9
    Бонмикс ЕООД
    Ловеч
    65218

    10
    Зърнени храни – ДМ ЕООД
    Долна Митрополия
    53857

    ..

    .

  2. По-долу ще откриете статията „На пазар за дефицитни стоки в Димитровград“ публикувана в далечната 1988 г. в списание „Общество и право“, което по онова време бе много авторитетно и четено.

    На пазар за дефицитни стоки в Димитровград

    За димитровградския пазар научих от френския журналист Бернар Льоконт, който отразяваше Националната партийна конференция за „Експрес“. Един ден след завършване на работата й, вече седнал в работещата кола, той запита:

    — Известно ли ви е нещо за някакъв много голям пазар в Димитровград? Отивам да го видя, разправят, че продавали дори и жени…

    И замина. Повече не се срещнахме, но това нямаше значение — сигналът бе даден. Започнах да се ослушвам, сетне да разпитвам. Да, в Димитровград всяка неделя имало фантастичен пазар, където човек можел да си купи или да продаде каквото желае. Нещо хазартно имаше във всичко, което чувах за пазара — цвят, мирис, движение, панаир някакъв. Лицата оживяваха, очите светваха — да, има, има, отивай да видиш! Представяш ли си само — всичко!

    И аз тръгнах.

    Пазарът

    Виждали ли сте десетки хиляди души, събрани на едно място от желанието да купят и да продадат нещо, или просто само да погледат. Десетки хиляди минават всяка неделя през димитровградския кооперативен пазар. Преди пет години, когато там си даваха среща само селските стопани от областта, никой не подозираше, че днес той ще се радва едва ли не на международна известност. Още от събота го обсаждат неколкостотин автомобила, които на другия ден се увеличават до 3000—4000. Хора прииждат отвсякъде. Предупредиха ни, че за да успеем да снимаме, трябва да сме там преди девет сутринта. След това човешката маса става толкова плътна, че снимки могат да се правят от блоковете, обграждащи пазара, или от хеликоптер. Впрочем каква ограда могат да бъдат няколко блока за многохилядната тълпа, която се разлива в пространството помежду им и търговията се пренася и във входовете? Трескавата размяна на пари срещу стоки, която едва ли може да се нарече търговия в традиционния смисъл на думата, обхваща 17 групи изделия, от които само първата има отношение към селскостопанските и хранителните продукти. Съдържанието на останалите хората обобщават с понятието „всичко“. Доколко то съответствува на действителността? С продажба на оръжия и наркотици никой не се занимава, не върви също и порнобизнесът. Някои твърдят, че са виждали замяната на калпак жълтици срещу камара пачки с банкноти, но аз не вярвам, просто защото у нас търговията с жълтия метал е държавен монопол. Но огромните количества дънкови дрехи, фланелки с всякакви надписи, битовата електроника — чисто нова и японска, кафето, уискито, цигарите… Всичко е в необичайно изобилие и се продава за левове „по цени за кувейтци“. Гуми — нови и регенерат, автомобилни части всякакви, коли на части, коли цели. Оглеждането на последните е сериозна работа, а пазарлъкът — истинска наслада. Цената на употребявана лада 1500 е 15 000 лева, а на един пазар се продават средно между 500—600 леки коли — поне толкова се обявяват за продан. На месец това прави най-малко 2000 обявени за продан леки автомобила, а в същото време „Мототехника“ за изминалата година е продала 44 000 нови. Любознателните могат да пресметнат сами съотношението между продажбата на нови и стари автомобили, по-следните само за един град…

    И все пак въпреки пременените жени, шарените сергии и циганската музика, която гърми отвсякъде, настроението е лишено от оня привкус на екзотика, който, ми се струваше, че долавям в мълвата за панаира. Отсъствува веселието, някакво напрежение владее продавачите, много от които загърбват обектива на фотоапарата и бързат да се скрият в тълпата. Предполага се, че не искат да бъдат разпознати от закона, с който далеч не всички са с чисти сметки. Все пак те едва ли се боят твърде от него, защото по същество:

    пазарът е неуправляем (?!)

    Определението не е мое, взел съм го от една служебна справка. И то едва ли се отнася толкова до 40—50- те хиляди души, които са на пазара в пиковите часове, или до транспортните затруднения на КАТ. Става въпрос за стопанската престъпност, включваща търговията с крадени вещи, спекулата, валутно-контрабандната дейност. Виетнамци продават електронни часовници и радиокасетофони, а докато бях в Димитровград, от Велико Търново пристигна група на МВР- по следите на една печатна платка. Тя не се продава, няма я и в сервизите, но на пазара се намира.

    — Това е нищо — разказва майор Иван Иванов, зам.-началник на Градското управление на МВР — Димитровград. Търговията със стоки, отклонени от търговската мрежа с цел спекула, взима много широки размери. Сериозните търговци наемат апартаменти в града, а на пазара излагат точно толкова, че при проверка от наша страна да могат да кажат: „Купих го тук.“ А когато свършат стоката, пак се зареждат.

    Система сигурна, защото е проста. Но нима пазарът се крепи само на спекулата с крадени вещи? Не е точно така. В Димитровград са и „манифактуристите“, тези, които обръщат къщите си на малки фабрики от леката промишленост и се трудят в тях с цялото си семейство. По всяка вероятност те се снабдяват с изходна суровина пак в ущърб на търговската мрежа, но крайният продукт е плод на труда им. И което е по-важно — няма го в магазините.

    — Всъщност свидетели сме на действието на пазарния механизъм — заяви Стефан Стефанов, началник-отдел „Търговия и услуги“ към ОбНС— Димитровград. — Цената например е в зависимост от насищането. Електронните часовници са в такова количество, че струват не 45, а 15 лева. Щом затегнем контрола и притокът на стоки се ограничи поне малко, цената веднага се вдига…

    От което човек може да си направи заключението, че държавните цени на редица стоки се надуват изкуствено от съществуващия дефицит. На димитровградския пазар това е още по-фрапантно — там хората плащат големи пари за онова, което не могат да намерят никъде в страната. Миналата година в ОбНС — Димитровград, дошло благодарствено писмо от русенец, който след като пръснал 450 лв. да търси някаква авточаст в цялата страна, накрая я намерил на пазара за около 300 лв. И благодари на съвета за това?!

    — А ако тази част не би била отклонена от търговската мрежа, за да се препродаде тук с печалба, дефицитът нямаше ли да е по-малък? — пита старши лейтенант Митко Митев, който вече шест години работи с пазара. Той и колегите му, водени от убеждението, че дефицитът и спекулата са взаимносвързани, полагат много сериозни усилия да я ограничават, при това с немалък успех.

    Спекулантите се радват на същото внимание както крадците, защото в известен смисъл стоката, с която се спекулира, е открадната от обществото. Друг парадокс! По цял свят крадените неща се продават най-евтино, а димитровградският пазар е пример за обратното. Очевидно дефицитът е такъв, че изкривява и съзнанието на хората като на споменатия русенец. Тази е всъщност истинската причина за „неуправляемостта“ на пазара… Изчезне ли дефицитът, ще изчезне и тя.

    — Населението в района е богато — заяви Стефан Стефанов. — Хората имат пари. Пазарът им създава допълнителни условия да ги изхарчат. За това държавните стокопроизводители нямат абсолютно никаква заслуга въпреки усилията на ръководството на града и наличието на близо двестахилядната месечна клиентела, нито „Руен“, „Валентина“ или друго подобно предприятие са помислили да открият свои фирмени магазини на самия пазар. Не може да се каже обаче, че липсата им се усеща болезнено от купувачите.

    — Преди няколко седмици един клиент се жалваше на продавача защо нямало никакви фланелки? И на другата седмица вече ги имаше на сергията — каза Стефан Стефанов. — Не съм чул досега държавно предприятие да е реагирало с такава скорост…

    Това не означава, че няма такива в страната. През цялото време, докато се възхищавах на предприемчивостта, с която занаятчиите производители се бяха впуснали да задоволяват пазарните нужди, импулсирани от 35-о постановление на МС, не ме напускаше убеждението, че едно предприятие като „Биляна“ — Петрич, например много бързо би ги накарало да увесят нос… В този смисъл потребителите на стоки на леката промишленост страдат от недостатъчна връзка между производителите и пазара, която неминуемо ще се затегне, когато цялостно започне да се прилага новият правилник за стопанската дейност…

    За сметка на това производителите на занаятчийски стоки, пред които 35-о постановление вдигна бариерата, реагират точно с такава скорост. За упражняващите индивидуална трудова дейност с цел задоволяване на населението със стоки и услуги пазарът е все пак една възможност. Тук попадаме на един друг аспект на „неуправляемостта“ му, която условно можем да наречем:

    милицията в крак с преустройството

    Веднага бързам да заявя, че в тези думи няма и намек за шега. Впрочем нека майор Иванов каже сам: — От една страна, съществуват нормативни актове за индивидуалната трудова дейност и реализирането на продукцията от нея, а от друга, някои текстове на Наказателния кодекс ги ограничават. Ние какво да правим? Как да прекараме тънката граница между изискванията на закона и повелята на времето за по-пълно задоволяване на гражданите със стоки и услуги?

    Младият майор, предполагам, добре съзнава, че е възможно да му „дърпат ушите“ за такива думи.

    — Напълно. Но вижте, при нас рефлектират значими икономически феномени, пазарът е, така да се каже, връх на айсберг. Такъв феномен безспорно е дефицитът, за който ние не носим отговорност.

    Тук никой не си затваря очите пред фактите. Но всички казват: има Стопанска милиция, тя да се оправя. А директорът на потърпевшото предприятие? Сега се въвежда стопанската сметка. Трябва да очакваме, че тя ще промени нещата.

    Ако самоуправляващите се организации не могат сами да опазят собствеността си, трудно може да им помогне някой. Но — гледни точки различни. Според полковник Тодор Георгиев от оперативната група, дошла от Велико Търново, две трети от действията на пазара са наказуеми — кражби и валутни престъпления го подхранват. Откъде търговците се снабдяват с дъвки, пита той.

    Отново давам думата на майор Иванов:

    – Преди всичко трябва да се откажем да прикриваме нарастването на престъпността, защото от това тя няма да намалее. Валутноконтрабандните нарушения започват много далеч оттук, най-често в пристанищата — говоря за по-крупните. За съжаление има хора, които се хващат на това хоро.

    И така: дефицит, стопанско безразличие на търговските организации към възможностите на пазара, безразличие към социалистическата собственост, престъпност… Все неща известни, които обаче добиват плът и кръв на пазара.

    А когато някои говорят за „художествени комисии“, очевидно смесват функциите на кооперативния пазар с тези на държавните организации. Пазарът предлага кич, а дали човек ще го приеме, си е негова работа. Преди да отпътувам за Димитровград, полунашега замислях да отнеса боядисана гипсова фигура от детска игра и да се опитам да я продам. Оказа се, че мястото ми е заето от един музикант, свирещ в ресторант и фолклорен ансамбъл, който в свободното си време прави гипсови момичета, мадони, щампи.

    И те се продават добре вече трета година. Явно и от това могат да се печелят пари. Така, изглежда, мислят и джебчиите, които само за втората половина на миналата година са „заработили“ над 22 000 лв.

    — За някои пазарът е място за препитание — сподели майор Иванов. – Други не се задоволяват само със замяна. Печалбата им достига до 500 лева за един ден. И ние нищо не можем да направим, освен да ги експедираме обратно с рейса…

    И така, ако чувствувате излишък от енергия за неделния ден и сте привърженик на силните усещания, можете да опитате късмета си в Димитровград. Като Анастасия от Силистра, жена на почтена възраст с тъжно лице и две присъди, която се бе провалила още при първия си опит на новия „терен“.

    Какво ще стане с пазара?

    След всичко казано става ясно, че той е явление непростимо, противоречиво, отхвърлящо дълго наслоявани представи, но живо. Защото той не е само търговия със стоки, за които митницата е иззела вещи за 166 227 лв., или такива, за които продавачите са глобени с 50 045 лв. ? (данни за 1986 година), но също и търговска реализация на занаятчийски труд, правещ първите си стъпки.

    Търговия с неща нужни. И в крайна сметка търговия, изгодна за града. Вече е съставен Правилник за вътрешния ред на кооперативните пазари в Димитровград, който предвижда мерки за организация на продажбите, такси.

    — В момента строим павилиони за различни видове услуги — заяви Стефан Стефанов. Ще направим всичко възможно да освободим пазара от несвойствените му явления. Новият правилник предвижда разнообразни поощрения за кооперативната търговия и всякакви ограничения за другата, „черната“. Но според мен най-сигурен регулатор са укрепващото законно производство за потребление и услугите, които се нуждаят от жизнено пространство и от само себе си ще изтикат от пазара разните спекуланти — прекупвачи. Според Стефан Стефанов този процес е вече започнал.

    Ще ми се да се върна към онова магическо понятие „всичко“, живеещо повече в хорската мълва, отколкото на пазара. Ако думите на Стефан Стефанов не останат глас в пустиня това „всичко“ може да стане много по-голямо. И тогава хората, криещи се от фотоапарата, въобще ще си идат, а пазарът ще бъде вече не пазар, а изложение на изобилието, къъдето тая чудна стока — дефицитът— ще бъде просто забравена. Само мечта ли е това?…

  3. Още за указа са следващите редове от «Сливен сега»:

    Указ 56 – малка крачка за човечеството, но голяма за Народна република България, която след близо 45 г. развит социализъм призна, че нито е толкова е развита, нито може да се оправи без класически капитализъм…
    Историческият указ по същество признава, че Партията няма работа в стопанството на страната и определя, че стопанската дейност трябва да се извършва въз основата на собствеността от най-различни фирми – държавни, общински и – о, чудо – частни!
    След половинвековно затишие връхлита битов ураган, който кара тълпи от предприемчиви българи да обсадят съда за регистрация на своя малък бизнес, например производство на наливно безалкохолно или поставяне на копчета тик-так.
    Естествено Указ 56 е използван и от определени групи за прехвърляне на държавни средства в подходящи частни ръце, което на практика определи развитието на държавата ни през следващите десетилетия…
    Според документите Указ 56, който законодателно поощрява частния бизнес в страната е издаден на 9-ти януари 1989 г., а правилникът за неговото прилагане е приет на 15 февруари. Той е елемент от радикалните промени, започнати от Тодор Живков. На 29 октомври 1987 година Политбюро взема решение за разпускане на стопанските отдели в партийните комитети. На 30 октомври Секретариатът на ЦК набелязва конкретни мерки за изпълнение на решението. По този начин се премахва значителният сегмент от дублирането – държава-партия. (Всеки партиен комитет освен с партийните и политическите въпроси се занимава и с всичко останало. Поради това комитетите дублираха структурата на общинските или окръжни съвети. Там има отдел “Промишленост”, в комитета също има отдел “Промишленост” и т.н.)
    Така заседанието на Политбюро на ЦК на БКП в сутрешния ден на 4 юли 1989 г. става паметно защото на него Живков произнася знаменитата си реплика:
    “Трябва да ви кажа откровено, че не случайно съм замислил този маньовър. Аз съм го замислил като административно-икономически, а не като икономически, тъй като не сме готови. Сега на този етап трябва да съчетаваме едното с другото”.

    Съвещанието тече динамично, тъй като първият държавен ръководител бърза за среща със съветския посланик в Анкара. Първа точка от дневния ред е “Предложение за развитието на акционерната форма на собственост и на стопанска дейност чрез акционерни фирми”.

    С легендарния Указ, според анализаторите, Живков цели да изостави станалия невъзможен на практика комунистически проект, като иска да запази политическата система, а замисълът му (вероятно!) е бил да тласне страната ни по т.нар. китайски път.
    На практика обаче, маскирано под тази благовидна формулировка, само година по-късно започва контролираното от БКП разпределяне на държавната собственост на определени частни фирми. По обясними причини преди 25 години няма как да се каже на българските „трудови хора“, че с влизането в сила на споменатия Указ на практика се поставя началото на голямото ограбване на тяхната „общонародна собственост“.

    Само за шест месеца от началото на действието на Указа за стопанската дейност се регистрират и започват дейност 1500 фирми. За тези пионери на пазарната икономика Петър Дюлгеров, шеф на единствените тогава профсъюзи, докладва: “Това са хора, които откровено споделят, че им е дошло до гуша от това, че не могат да покажат онова, на което са способни. Споделят много интересни неща: Започнаха да ни обвиняват, че едва ли не сме печалбари, шарлатани и пр. Логично се стига до много интересни изводи. Но в същото време те казват: тръгна в началото, но ние не можем да се оправим в тази бъркотия от нормативи, от неясноти, от една обстановка, която ще задуши тази инициатива. Ние сме свидетели и наблюдаваме много интересни начинания. Но много от тези начинания, свързани с риск, не излизат на бял свят.” Дюлгеров разяснява, че дейността на изследваните фирми е насочена към производство на стоки, детайли и пр. А хората, захванали се с тези рисковани в тогавашната соцситуация начинания, той определя като “висококвалифицирани, напредничави, амбициозни, хора, които искат да покажат на какво са способни.” – А не бармани! – вмята със задоволство Живков.

    В указа се определя, че “стопанската дейност се извършва на основата на всички форми на собственост” (чл.1, ал.2) и “основна форма на осъществяване на стопанската дейност е фирмата” (чл.2, ал.1). Фирмите могат да бъдат държавни, общински, кооперативни, на обществени организации, дружествени и “на граждани” (чл.10, ал.2). Фирмите на гражданите се регистрират в съда чрез заявление. “На всички фирми се осигуряват равностойни условия за осъществяване на стопанска дейност” (чл.4, ал.1). Стратегията на социално-икономическото развитие на страната се планира от държавата, но фирмите действат, като се съобразяват със закона и “пазарните механизми”.
    В Указа и Правилника са разгледани въпросите за акционерната фирма, фирмата с ограничена отговорност, фирмата с неограничена отговорност, фирмите на граждани. Интерпретират се въпросите за несъстоятелността и ликвидацията, за държавното регулиране, чуждестранните фирми, данъците, арендата, ролята на банките, стопанския арбитраж…

    Както вече споменахме, Живковият маньовър “Указ 56”, целящ плавен преход към пазарно стопанство и частично раздържавяване на предприятията, след неговото сваляне от власт, се оказва плътен параван зад който се извършва пладнешко разграбване на държавното имущество. Първият набег е парцелирането на крупните фирми.

    Примерно “Фениксресурс” (за вторични суровини) се цепи на 35 парчета, като по това време тя е едно от сериозно печелившите предприятия. “Целулоза и хартия” – също питателен комат, се дели на 21 хапки.
    А предприятието за дамска мода “Валентина” се рои шесторно – на “Валентина”, “Сталина”, “Варина”, “Даяна”, “Ирина”, “Сеприна”, Софи” , които поемат по собствен път с държавен багаж. Поменикът на преобразуваните фирми с държавно участие от 1991 г. е колкото дълъг, толкова и любопитен от изследователска гледна точка. Каква участ е сполетяла, да речем, “Сталина”, “Саприна” и “Софи”-то? В чии ръце са попаднали, как я караха през тези 25 години. Маньовреният Указ 56 е в сила до 1996 г. Дата, която маркира стихването на апетитите към държавната собственост. Или изчерпването на съблазнителните обекти.
    На прословутото юлско заседание на Политбюро Живков изрично указва: в енергетиката, жп транспортът, съобщенията, корабоплаването, металургията, химическата и биологическата промишленост, водещите направления в машиностроенето и др. държавата да запази за себе си не по-малко от 51% от акциите. А най-първо е погазена повелята “поименни акции да се продават само на граждани, които са в трудови правоотношения с акционерната фирма”. Акциите се разпродават както падне или на когото се “полагат”.Затова, че “Мултигруп” и Първа частна банка са регистрирани по Указ 56, не би следвало да буди почуда.
    Така се сложи началото на БГ капитализма и раждането на червените капиталисти.

    Източник: slivensega

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *