Home » Авторски страници, Е-Списание, политика

10.11.1989 – преди 30 години някои знаеха какво предстои, а днес?

2019.11.09 Един коментар

На 10 ноември 2019 г. повечето българи бяха изненадани от падането на Берлинската стена и още повече от неочакваната смяна на Тодор Живков. Но дали беше така за всички? 

Например, лично аз познавам един 30-годишен днес мъж, който е роден на рождения ден на Тодор Живков (на 7 септември) и бе евакуиран в Москва (на 10 октомври), часове преди свалянето на Живков.

Желю Желев също е знаел няколко часа по-рано – вж. линк.

Но тези примери не са нищо в сравнение с това, което може да научите от откровенията на Вени Марковски (внук на видния комунист Венко Марковски – баща на македонскиот язик), който по това време е бил около 20-годишен. Ето какво четем в неговия блог:

“От 20.09.1987, цялата 1988 и част от 1989 прекарах в казармата.
…..
Спомням си една случка в началото на декември 1988 г. Бях си уредил от Ирена Георгиева една покана за срещата на Тодор Живков със студентите. Срещата трябваше да се проведе в НДК. 2-3 дни преди нея срещнах началник-щаба, подп. Стоилков:
– Др. подполковник, имам една молба – започнах аз.
– Какво има, Марковски – отвърна той.
– Имам покана за срещата на др. Живков със студентите. Понеже не е ясно догодина дали ще има такава среща, може ли да ме пуснете отпуска в гарнизона с преспиване?
– Хмм… ами добре!
И ми подписа документите.
Наистина, на следващата година нямаше среща на студентите с Живков, защото той бе свален на 10-и ноември:-)”

Вени Марковски продължава разказа си:

“Някъде по това време реших да послушам съветите на по-възрастни приятели и да стана член на партията. Поисках от ЗКПЧ-то подп. Таралов да ми дадат документи за кандидатстване в партията.
Вместо документите, пристигна самият той. Изкомандвах взвода ми и всички ние, прави, изслушахме следната лекция:
– Другари бойци, вижте го този младши сержант! Какъв член на партията може да е той? Ами че той иска преустройство и демократизация в армията! Той е перестройчик! Той е, той е…. интелигент! Той не е достоен да стане член на партията!
Докато говореше с нарастващ патос, подполковникът мрачно гледаше струпаните на масата ми списания “Огонек”, “Новьiй мир”, “Знамя”, “Дружба народов”, “Московские новости” и др.п.
Така бях порязан за членство в партията. Не се притесних много, тъй като знаех какво ни чака и че когато партията реши, че съм достоен за неин член, тя вече няма да е достойна за мен.”

Малко по-долу Вени завършва разказа си за престоя си в БНА с един ред:

“1989 – Стоях в армията само до месец май. Писна ми!”

И продължава разказа си за събитията през есента на 1989 г.

“От октомври започнах да ходя на лекции в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски” (все още не беше “Свети”). По това време асистенти ни бяха бъдещият външен министър Стоян Ганев (за него отделно ще има видео материал в този сайт) и бъдещата зам.-председателка на парламента Снежана Ботушарова. Последната ме изпитваше на изпита по Държавно право на социалистическите страни (оценка 6). Стоян Ганев, по спомени на колегите ми от групата, се е чувствал изключително притеснен от моите иронични забележки на тема има ли право в СССР. Моите колеги ходеха и на лекции и упражнения по История на БКП, но аз, знаейки за промените, които ни очакваха, не ходех. В края на краищата, този предмет отпадна от програмата още през първия семестър – още един случай, в който се оказах прав, но никой не ме слушаше в началото на семестъра.

В края на октомври и началото на ноември бях за една седмица в Източен Берлин.
Спях в хотела на посолството близо до Check Point Charlie и всеки ден ходех до Западен Берлин на раходка. Знаейки, че стената ще бъде срутена само след една седмица, аз направих много снимки и от двете й страни.
Една вечер бях с трима души в стаята в хотела, когато към 11 вечерта им казах, че ми се диша свободен въздух и ще ида до Западен Берлин. След кратка разправия на източната граница:
– Защо отивате за четвърти път в Западен Берлин?
– За да пия кола.
– Ние също имаме кола в ГДР!
– Да, но е клуб-кола, а аз искам кока-кола!
Отидох, купих си кока-колата и се върнах. На 5 ноември един приятел от МВнР ми се обади и предложи да се видим веднага. Видяхме се на “Раковски” и той веднага ме попита:
– Ти какви си ги говорил в Източен Берлин?
– ??
– Казал си, че отиваш да дишаш свободен въздух в Западен Берлин!
Бях потресен – от тримата българи поне един се е обадил, където трябва, за да ме натопи. Успокоих приятеля ми, че след няколко дни това няма да има значение, и си тръгнах. Странна работа, разсъждавах наум, тези хора пренасяха в багажника на колата каси източногерманска бира, която купуваха за източногермански марки, за да я продадат на полския битак в Западен Берлин, т.е. правеха контрабанда, а са се притеснили от моето невинно изказване. Нейсе. Може да са помислили, че е провокация;-)
***
На 9 (девети!) ноември вечерта Пламен Николов ми се обади, за да ме покани да гледаме на 10-и ноември сутринта дали ще има засилено военно присъствие по улиците на София.

На 10.XI. сутринта се изнесохме на Горнобански път, за да видим за последно как Тодор Живков преминава по “трасето”. Нямаше никакви военни коли, нито повече от обичайното милиционери от УБО. (За разлика от 1983 г., когато сваляха Александър Лилов, но това – друг път).

Същият ден по обяд отидох на редовен преглед в I-во вътрешно отделение на Правителствена болница и, кимайки към портрета на стената, казах на присъстващите лекари и мед. сестри: “Е, какво, май ще го сваляме, а?”, на която реплика те отговориха с очевиден страх, примесен с любопитство.

Както е известно, в 18:00 съобщиха за проведения пленум и за свалянето на Живков от властта.

***
На 18.11., събота, бяхме заедно с приятели на първия свободен митинг, видео материал от този митинг и нашето участие в него ще бъде разположен скоро и на този сървър.


До края на годината бях участник в още няколко митинга, докато не разбрах на 14.12. вечерта, че промените няма да се състоят. След това процесите на избори на президент (председател), срещите в които съм участвал из страната, бяха като усмивки от старите ленти.”

Тук завършвам с цитатите от Вени Марковски, за да дам прогнозата, че големите промени предстоят (до 10 години) и този път, за разлика от 1989г., ще се състоят.

.

 

One Comment »

  • Соня Колтуклиева said:

    На този ден преди 30 години бях журналистка в отдел “Вътрешна политика” на вестник “Труд”, заедно с Райна Вълчева и Румяна Стругарова ( светла й памет)… Ние вече знаехме какво ще се случи – предният ден ми се беше обадил Коста Андреев ( светла му памет) бивш главен редактор на “Труд”, по онова време – секретар на ЦС на БПС (профсъюзите). Бяхме шокирани!
    На 9 ноември почнах да звъня на приятели и роднини, за да споделя чутото…никой не ми повярва; майка ми ( светла й памет) ужасно се уплаши и ме помоли да не говоря с никого,защото…имам невръстно дете и ако нещо се случи, няма да се размина само със заточение в Петрич… А ме бяха “заточили” в родния ми град за няколко седмици, защото на заседание на УС на Съюза на българските журналисти (бях най-младият му член) поискаха да подпишем декларация в подкрепа на възродителния процес – обаче, Соня Бакиш, съпругата на министър-председателя Станко Тодоров, и аз се изрепчихме и не подписахме; аз дори поисках да отида да видя какво се случва из Кърджалийско и Разградско, защото съм репортерка и трябва да видя с очите си…не ме пуснаха, ала Дамян Обрешков, тогавашният главен редактор на “Труд”, ме изстреля в отпуск за неопределено време,за да не ми се случи случка и ме накара да отида в Петрич… Та затова майка ми беше притеснена, че разказвам за падането на Тодор Живков.

    На 10 ноември се събрахме в редакцията на бул.”Дондуков”, където сега е НАП, с неприкрита превъзбуда – някак не ни се вярваше,че е възможно…по-младите бяхме във възторг, по-възрастните само клатеха глава: разрушаването на това, което са познавали цял живот дотук, ужасно ги плашеше. “Труд” по принцип си беше дисидентска редакция и преобладаваше радостта от това, което слушахме по радиото от пленума на ЦК на БКП; коментирахме, че Петър Младенов е бил инструктиран от Кремъл да свали Тодор Живков в Москва, на път от Китай (или Япония) към България предните дни.
    Не мисля, че в този ден разсъждавахме какво ще бъде утре и вдругиден…просто бяхме опиянени от невероятното, което се случва пред очите ни… Вече бяхме надъхани с порив към Промяната от гласността и престройката, от руските “Огоньок” и “Аргументи и факти”…

    Оттогава си спомням един цитат от западен вестник:”Българите последни се напиха и първи изтрезняха!”

    https://www.facebook.com/sonia.koltuklieva/posts/10219937266559085

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.