2024-04-25

1 thought on “Моминско парти и Миле Китич

  1. От Послеслова на книгата „Лейди Гергана“:

    „Хората от Северозапада са по-различна порода хора. Във всички краища на България има чешити, но там наистина са по-особени. На тази територия е събран такъв колорит от диалекти, че буквално в две съседни села можеш да чуеш напълно различна реч. В част от тях се говори на влашки, в други – на торлашки, а в трети – на съвършено различен, техен си език. Родена съм във Видин. Това е моят град– най-красивият на Дунав. С прекрасната край-речна градина, с крепостта Баба Вида и джамията с обърнатото сърце на минарето. Хората там са малко грубовати, леко недодялани и много директни. Понякога са твърде крайни в действията и езика си, но онова, което неизменно присъства в речта им, е тяхното специфично чувство за хумор. Той често e не на място и участва в най-тъжните и най-тежките моменти, които човек може да си представи. Същият този хумор ги спасява и прави живота им по-лесен. Нямам село и диалектът, на който е написана историята, го чувах в града от баба ми и дядо ми, от съседките в квартала, от продавачите на пазара, от познати и приятели. Именно те са истинските герои в тази книга. Почти всички образи в нея са реално съществуващи личности. Някои вече ги няма, други се скитат нейде по света. Някои оставих с истинските им имена, на други дадох нови. Повечето от описаните истории и ситуации са взети от живия живот. Дори и най-абсурдните. Защото в Северозапада се случват наистина абсурдни неща, непонятни за „чужденците“, за онези, които не са оттам. В някои от събитията съм пряк участник, други съм чула да се разказват от уста на уста, а има и такива, които се превърнаха в легенди през годините.
    Надявам се моята „Лейди Гергана“ да Ви е пренесла поне за малко в този чуден и странен край с тези шашави хора. Благодаря на всички, които помогнаха тази книга да се случи!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *