Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Провокация по повод една кръгла маса. Отговор на КИЦ “Босилеград” и Сдружение “ГЛАС”

2019.06.11 Няма коментари

На 5 юни 2019 г. в Димитровград – Цариброд, с организатори Портал ФАР, Мисията на ОССЕ в Р. Сърбия и Посолството на Р. България в Р. Сърбия, се проведе кръгла маса на тема „Публично информиране на български език“.

Освен представители на медии на български език, на журналистически сдружения и неправителствени организации, на срещата бяха поканени представители на мисията на ОССЕ в Сърбия, Посолството на Р. България в Р. Сърбия, Министерството на културата и информирането на Сърбия, на домакина Община Димитровград – Цариброд и на Националния съвет на българското национално малцинство в Р. Сърбия.

На поканата не се отзова единствено председателят на Националния съвет на българското национално малцинство Стефан Стойков, а в следващите дни чрез порталите „ФАР” и „Инфо Босилеград” беше публикувано съвместно съобщение за медиите с изх. № 06-154/19 от 31.05.2019 г. от Община Босилеград и изх. № 44/04-06-19 от 04.06.2019 г. от Националния съвет на българското малцинство, подписано от кмета на Община Босилеград Владимир Захариев, председателя на Националният съвет на българското малцинство Стефан Стойков и председателя на Общинския „парламент” на Община Босилеград Славчо Владимиров.

В съобщението се казва, че представителите на Община Босилеград и Националния съвет няма да участват в кръглата маса, заради публични изказвания на посланик Радко Влайков и генералния консул Едвин Сугарев, с които те „разделяли” малцинството и заради които щели да бъдат „записани с черни букви в историята на нашето малцинство”, че пренебрегвали и унижавали официалните институции и представители на българското малцинство, въпреки че те били легално и легитимно избрани с огромно мнозинство, че били открили български паралелки в училищата, запазили медиите на български език, издавали документи на български език, отбелязвали значими дати от българската история и култура, и то всичко това било “с подкрепа на Президента и Правителството на Р. Сърбия”, и на края призовават Посолството и Генералното консулство “да не подкрепят определени групи от наши сънародници”, които представлявали самите себе си и осъществявали “огромна материална полза от някои български институции”.

Александър Вучич. Снимка: Скрийншот от видео на Танюг

Само че президентът Вучич твърди точно обратното. В изказването си на Седмата пленарна сесия на Националния конвент за ЕС на 10 юни 2019 г., в частта за националните малцинства, президентът Александър Вучич заяви:

“Получихме позитивна оценка за спазването и защитата на правата на националните малцинства. Тук можем да направим още неща. Мисля, че доста неща и направихме. Затова съм благодарен и на Посолството на Република България и на господин Радко (посочвайки към присъстващия в залата български посланик Радко Влайков), че ни помогнаха да идентифицираме исканията и нуждите на българското национално малцинство в нашата страна. Вярвам, че ще направим същото и с други принадлежащи към други нации. Смятам, че с унгарците имаме може би най-добрите отношения в историята на страната ни. Защото те са част от нашата страна и са много лоялни граждани на нашата страна. И мисля, че колкото повече разширяваме правата им, толкова повече и нашите отношения ще бъдат все по-добри и ще имаме все по-голямо доверие и близост. Едни с други и едни към други.”

В споменатото съобщение Захариев, Стойков и Владимиров съзнателно премълчават истинската причина за влошаването на отношенията на Република България и кметството в Босилеград – отказът му да подкрепи една истинска европейска инициатива – отбелязване и отдаване на почит на жертвите на войните и стартиране на процес на национално помирение между българи и сърби. Захариев не разреши поставянето на паметна плоча на жертвите от Погрома в Босилеградско на 15-16 май 1917г. в центъра на Босилеград, по повод 100 години от това трагично историческо събитие, и отказа да посрещне вицепрезидента на Р. България г-жа Илияна Йотова в Босилеград по този повод. България като членка на Европейския съюз нямаше как да премълчи тази гавра с българската история и с вицепрезидента.

Днес от една покана за събитие, на което, в присъствието на Мисията на ОССЕ и българския посланик, се разискваше прилагането на правата на българското малцинство, гарантирани с Конституцията и законите на Р. Сърбия, Захариев, Стойков и Владимиров, вероятно разчитайки на къса памет, се опитват да манипулират българските дипломатически представители в Р. Сърбия, за да нанесат съкрушителен удар на опонентите си в Босилеград.

Няма никакво съмнение, че под „определени групи наши сънародници”, Захариев, Стойков и Владимиров визират КИЦ „Босилеград” и Сдружение „ГЛАС”, като най-последователни критици на мракобесното осемнайсетгодишно управление на Владимир Захариев, по времето на което Босилеградска община претърпя всеобща икономическа, демографска, екологична и национална катастрофа. Управляващият „триумфират” в Босилеград, с това съобщение, на практика призовава българската държава да осъди и да се разграничи от най-изявените съвременни интелектуалци и обществени дейци на българите в Сърбия, носители на редица български и европейски признания и награди, за последователно отстояване на българските, демократичните и европейски принципи и ценности.

Преследването и компрометирането на дейците, отстояващи правата и интересите на българите в Югославия/Сърбия е постоянна линия на поведение през цялата ни стогодишна история. Имало е моменти, когато и българските правителства (Стамболийски, Кимон Георгиев, Георги Димитров) са нанасяли удар в гърба на водачите на българското движение в Западните покрайнини. Захариев, Стойков и Владимиров вероятно си мечтаят за тия времена, призовавайки българското Посолство и Генералното консулство за саморазправа с нас. Изпускат една значителна подробност, че България днес е европейска държава и че българските политици са отговорни пред българското и европейското обществено мнение.

На местен план, с това разиграване на „високата политика” се цели реабилитация и амнистия от политическа и наказателна отговорност на лицето Владимир Захариев, което, в нарушение на всички сръбски закони и правила за провеждане на избори, от позициите на „легална” и „легитимна” власт, вече две десетилетия подлага на тежки изпитания българското малцинство, добросъседските отношения между България и Сърбия и европейското бъдеще на Сърбия.

От съобщението се вижда и недопустимата зависимост и намеса в работата на Националния съвет на българското малцинство – съобщението е заведено в Община Босилеград пет дена преди да бъде подписано от председателя на Националния съвет Стефан Стойков!? Това недвусмислено показва, че председателят на Националният съвет Стефан Стойков (и председателя на „парламента“ Владимиров) в конкретния случай се ръководят от наредбите на кмета Захариев, комуто дължат постовете си, а не от член 21 от Закона за националните съвети на националните малцинства, който ясно регламентира правомощията на националните съвети в областта на информирането на малцинствени езици, както и от член 27, който регламентира международното и регионално сътрудничество, включително и с държавите майки.

Грубо нарушавайки Закона за националните съвети, Закона за публичното информиране и Журналистическият кодекс, Захариев, Стойков и Владимиров пренебрегнаха работата и заключенията от кръглата маса за информирането на български език в Цариброд. Те са заинтересовани от друг тип информиране – зависима и послушна журналистика, която да обслужва и защитава тяхната неограничена власт и да замита престъпленията им. Независима и свободна журналистика и медии посредници между управляващите и Суверена, чрез които се упражнява народовластие и контрол на управляващите, е нещо, от което те истински се ужасяват.

Безобразието на самозабравилите се босилеградски управници стигна дотам, че даже започнаха да пишат и историята на българското малцинство, в която имената на българските дипломатически представители Радко Влайков и Едвин Сугарев ги пишат с „черни букви”! Не се и съмняваме, че в тази тяхна история, времето в което Босилеградска община загуби две трети от населението си, в което бе съсипана цялата босилеградска икономика, в което бе унищожена природата и отровена питейната вода в Босилеградско, когато хората масово заболяват и умират, а Европейският парламент често разисква нарушаването на правата на българското малцинство, имената на Захариев, Стойков и Владимиров ще бъдат записани „със златни букви”.

Добре е все пак, че история се пише от определена историческа дистанция и на базата на исторически доказателства, и че няма как да бъде написана от Захариев, Стойков и Владимиров. Изразяваме опасението си, че българите в Западните покрайнини вече са история, наистина изписана с черни букви от окупацията през 1920 г. до днес.

Ние сме наясно, че позициите на посланик Радко Влайков и на генералния консул Едвин Сугарев не са техни лични позиции, а позиции на българското правителство. Можем да кажем и позиции на Брюксел. Остава да разберем дали позициите на Захариев, Стойков и Владимиров са техни лични позиции, или позиции на президента Александър Вучич и на сръбското правителство.

Срещата на 12 юни, на която ще присъстват държавният секретар на Министерството на държавно управление и местно самоуправление г-н Иван Бошняк, българският посланик в Белград г-н Радко Влайков и председателят на Националния съвет на българското малцинство Стефан Стойков, е добър повод да научим това.

КИЦ „Босилеград”
Иван Николов

Сдружение „ГЛАС”
Александър Димитров

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.