Home » Авторски страници

Вярата в Бог срещу науката или в съюз с нея?

2019.04.01 Един коментар

Микеланжело, “Сътворението на Адам”, фрагмент от стенопис в Сикстинската капела

Съществува основен и необорим факт, че във всички познати култури и цивилизации откриваме вярата във върховно същество, създател на съществуващото, както и в друг живот, предхождащ и последващ земния. Всички култури и цивилизации имат свой бог, или богове, и неизменно се уповават на отвъдния живот след смъртта, макар че особеностите на тази трансцеденталност се променят до безкрай варианти, според времето и мястото.

По каква причина хората от различни географски ширини и епохи са така единни в това свое вярване? Атеистите тутакси ще отвърнат – поради невежество и страх от смъртта. Но независимо от степента на осведоменост, хората от най-първобитните до последните модерни времена не са се примирили с идеята за безвъзвратната смърт, нито с мисълта, че съществуването им е мимолетен и случаен факт. Тъкмо за това изпитват потребност от друг живот и от върховно същество, което да господства в него.

Смята се, че религията е толкова по-силна, колкото е по-голямо невежеството на дадена общност. И, че научното познание ще замени цялата постройка от култове и вярвания. На практика нищо подобно не се случва, нито има изгледи да се случи. Развитието на научното познание от пещерата на първобитния човек насам е изумително и е позволило на човека да опознае задълбочено природата, собственото си тяло, космоса, да спечели битката срещу множество болести и да подобри живота си до степен, немислима за предците. Ала извън една доста ограничена група, то не е успяло да изтръгне Бог от сърцето на хората.

Атеистите ще възразят, че процесът все още не е приключил, че напредъкът на науката не е спрял, но моментът вече настъпва и се вижда краят на борбата с този атавизъм, и че Бог и религията ще изчезнат, пометени от научните истини. Трудно ще се съгласим със символ-веруюто на тези идеалисти и лаици в познанието на човешката психика. Още повече, че реалността в съвременния свят ги опровергава. Бог е навсякъде около нас, а религиозните войни, макар и скрити зад политически маски, продължават да предизвикват същите, че и по-големи опустошения, отколкото през Средновековието. Това не е пряко доказателство за съществуването на Бог, а на това, че голямото мнозинство от хора, между които огромен брой специалисти и учени, включително и нобелови лауреати, начело с Айнщайн, не са съгласни да се отрекат от Него, което по някакъв начин им гарантира, че ще пребъдат и след смъртта.

Но не само идеята за смъртта и за физическата ни тленност подържа жива трансцеденталността през всички епохи на човешката история. Трябва да се добави и потребността от инстанция, по-висша от земната, способна като никоя друга да направи живота поносим и по-справедлив.

Станалите икона на новото време – „Бийтълс”, през 60-те години на миналия век поведоха след себе си хиляди млади хора към светилищата на будизма и хиндуизма в Катманду, и други свети места на Напал и Индия. В този смисъл е показателен големият брой антиконформистки и бунтарски настроени спрямо християнството хора, откликнали на проповедите на Тимъти Лиъри, откривателя на ЛСД, на Махариши Махеш Йога, гуру на Бийтълсите и на корейския проповедник, преподобния Муун с неговата Обединителна църква. Искрено или престорено, те се посвещаваха на тези религии така, както предците им посещавали светите места на трите световни монотеистични религии в Йерусалим и Мека. По този начин те осезаемо доказаха необходимостта от религиозен живот и трансцеденталност и в модерните ни времена. Потребност, надмогната в цялата човешка история само от тънък и ограничен слой на обществото, който се отнесе крайно несериозно към това наново избило на повърхността религиозно чувство. С изобилието си на култове и църкви, натруфената му външност, кинаджийска шумотевица, креслива и безвкусна реклама, досущ като на търговска ширпотреба. Ала, макар и появили се наскоро и понякога мошенически до нелепост, възползващи се от липсата на образование и простодушие на последователите си, новите вярвания предлагат духовна подкрепа на паството си и му помагат да запълни празнотите в живота си, също както и традиционните църкви за милиарди човешки същества. Защото помагат на индивида да си обясни кой е и за какво се е появил на този свят, въвеждат порядък, предлагат му нравственост, за да организира живота и поведението си, вдъхват му надежда, че ще пребъде и след смъртта. Носят му утеха в нещастието, както облекчение и сигурност, породени от съзнанието, че е част от общност, в която всички споделят едни и същи обреди, вярвания и начин на живот.

Религията има редица положителни въздействия и за обществото като цяло. Що се отнася за християнството, истинска революция е представлявала проповедта за опрощението, валидна включително и за враговете, издигането на бедността като нравствена ценност, за която Бог ще ни възнагради в отвъдния живот. С осъдителните думи на Иисус по адрес на богатите и богатството в Евангелието на Матея: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие”. Слова утешителни, особено за страдащите, за жертвите на принуда, експлоатация и мизерия, чиито копнежи са прекършени. Религията е спасителния сал, за който човек да се залови, за да не потъне в морето на отчаянието, където, лишен от способността да устоява на несгодите, започва да мисли за самоубийство.

За привържениците на телепатия, телепортация, ясновидство, живот след смъртта и други „паранормалности“ професор Роджър Пенроуз е почти икона. Апотеозът на неговите откровения е, че квантовата информация не може да бъде унищожена. И ако е така, то след смъртта на тялото информацията за него се слива с Вселената, където може да съществува безкрайно дълго. „Тази информация е всъщност душата – твърди професорът по анестезиология и психология Стюарт Хамероф. – Смятам, че съзнанието или това, което го е предшествало, винаги е съществувало във Вселената. Възможно от времената на Големия взрив.“ Така и науката се включи в изграждане на нова религия, в която на душата е определено безсмъртие и вечност, което е приемливо за всички ни. Дали „Бозонът на Хигс” – божествената частица, която магически превръща енергията в маса, е разковничето за решаване на вековния спор между теолози и учени? Остава тези твърдения и хипотези да намерят и експерименталното си потвърждение.

 

Светослав Атаджанов

One Comment »

  • Nik said:

    “Да вземем която и да е от т.нар. природни науки – физика, химия, биология – и да проследим нейната история. Оказва се, че всяка поредна научна теория е отрицание на предходната такава. Това е така, защото както предходната, така и последващата, така и всяка нова научна теория, съдържа в себе си зародиша на отрицанието – невъзможността към конкретния исторически момент да се отговори на някой от фундаменталните въпроси, заложен в нейната същност.

    Тази неспособност на консуматора (човека, човешкото общество) да отговори окончателно на заложените в природата и обществото въпросителни е била, е и ще бъде осъзнавана от великите умове на същото това човечество, и постоянно пренебрегвана от посредствените и средна ръка учени – да не говорим за тълпите на лаиците.”
    https://www.eurochicago.com/2015/08/hipotetitchnata-priroda/

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.